№ 14
гр. Свиленград , 19.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200255 по описа за 2021 година
Производството по АНД № 255/2021 година е образувано по Жалба на Т. А. Д. с ЕГН
********** от град **************8, , чрез адвокат Пламен Богданов, против Фиш №
0000367 от 30.03.2021 година, съставен от ТНК – ръководител Инспекторат „КОН“ при
ОБА Свиленград.
По делото е изискана и приложена Административно наказателната преписка (АНП) на
Община - Свиленград.
Съдът, след като прецени документите, намиращи се в кориците на делото,
установи следното от фактическа страна:
С горепосочения Фиш за извършено в град Свиленград, на улица „Стефан Стамболив”,
област Хасково , нарушение по чл. 3 от Наредба № 23 на Община – Свиленград за реда и
условията за извършване на строителни и монтажни работи,свързани с разкопаване на
улични и тротоарни настилки,вътрешно-квартални пространства,общински и полски
пътища,озеленени и залесени площи при ново строителство,ремонт,реконструкция или
присъединяване на територията на Община – Свиленград, е наложено наказание „Глоба” в
размер на 50 лв. на Т. А. Д..
На 02.04.2020 година в Регистратурата на Районен съд - Свиленград е постъпила
Жалба от Т. А. Д. , входирана под вх.рег.№ 97. Към Жалбата има приложени документи. С
Жалбата се иска отмяна на обжалвания Фиш като се твърди ,че наложената санкция е
незаконосъобразна.
След получаване на АНП, представена с Писмо, по Жалбата е образувано
горепосоченото АНД.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав
1
достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на
самостоятелен съдебен контрол акт и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане,
съответно образуваното въз основа на същата съдебно производство по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН - да бъде прекратено.
В случая се касае за особена процедура, при която констатирането на извършено
административно нарушение и наказването му са обективирани в единен акт на държавната
администрация – Фиш. Тази възможност, т.е. производството по налагане на
административно наказание да започне и да се развие без съставяне на Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), законът изрично е уредил като изключение от
общото правило, указвайки в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, че за маловажни случаи
на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е
предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението Глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената Глоба се издава Фиш.
Характерното за издадения Фиш е, че той едновременно има значението и на съставен Акт,
и на Наказателно постановление (НП), и на изпълнителен титул за събиране на Глобата.
Фишът, който направо се оформя от контролния орган, действащ в тази хипотеза и като
наказващ орган, замества НП и влиза в сила веднага щом като нарушителят се съгласи да
плати определената Глоба, а ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати
Глобата, контролният орган следва да състави Акт за нарушение и да го изпрати на
компетентния Административнонаказващ орган заедно с възраженията на нарушителя, за
съставяне на НП, което да бъде предмет на съдебен контрол.
ЗАНН не е предвидил изрично възможност за съдебен контрол относно правилността и
законосъобразността на издаден Фиш, като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН
на обжалване пред Районния съд по местоизвършване на нарушението подлежат НП и
Електронни фишове. Законът императивно е определил обхвата на актовете, подлежащи на
съдебно обжалване и този обхват не може да бъде разширяван.
По отношение на възраженията срещу съставени Фишове в ЗАНН, в частта относно
Фишове, е разписано специално производство, което се води при компетентния да установи
нарушението орган, без участието на Съда. В настоящия случай не се касае за Електронен
фиш, следователно Глобата с Фиш не подлежи на пряк съдебен контрол, което обуславя и
извода за процесуалната недопустимост на така депозираната Жалба. Същевременно, всяко
оспорване на Фиш по смисъла на АПК попада извън обхвата на глава трета, раздел V от
ЗАНН и правомощията на настоящия Районен съд.
Ето защо, подадена Жалба се явява на този етап недопустима (липсва изобщо
образувано административно наказателно производство, започващо със съставянето на Акт),
което налага да бъде оставена от Съда без разглеждане, респ. образуваното съдебно
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН да бъде прекратено, след което Жалбата, ведно с
2
цялата преписка, да бъде изпратена по компетентност на Кмета на Община Свиленград за
довършване на административно-наказателното производство.
Изрично следва да се отбележи, че възражението срещу съставения Фиш обезсилва
същия по силата на законовата разпоредба на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН.
Липсата на изрична разпоредба обаче какво действие има възражението срещу Фиша,
предвид противоречивото разрешаване на подобни казуси, изисква Фишът да бъде
обезсилен с изрично волеизявление на контролния орган. С това действие производството
по ангажиране на отговорност посредством съставянето на Фиш приключва, а контролният
орган започва ново производство, чрез съставяне на АУАН. Преценката дали да бъде
ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя е на компетентния
наказващ орган.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в случая не е налице
препятстване възможността за оспорване на наложена Глоба с Фиш пред Съда, което да е в
противоречие с общностното право. Няма спор, че съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧОС), като международноправен акт, ратифициран по конституционен ред,
обнародван и влязъл в сила за Република България, е част от вътрешното право на страната,
което има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му
противоречат. Безспорно е също, че разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС гарантира
правото на справедлив процес, като предвижда, че всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение
срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок
от независим и безпристрастен Съд, създаден в съответствие със закона. Цитираната норма
обаче не абсолютизира самото съдебно обжалване и с нея не се изключва възможността за
необжалваемост на определени от закона актове. В това отношение всяка Държава - страна
по ЕКЗПЧОС, разполага с определена свобода за постигане на допустими от Конституцията
и закона цели. Ограниченията за обжалване на определена категория актове могат да се
налагат от всяка Държава - членка при спазване на принципа за пропорционалност. За да
има спазване на принципа на пропорционалност, не трябва „пречката” за обжалване да
засяга права и законни интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото за постигане
на целта, която го налага, а също така и ако целта може да се постигне чрез по-благоприятна
мярка за лицата - да се приложи тя. В контекста на гореизложеното Съдът намира, че
препятстването на възможността за обжалване на актове от вида на оспорения директно
пред Съда, не нарушава принципа на пропорционалността, а от там не противоречи и на
общностното право. С оглед правото на защита на нарушителя, Фишът може да бъде
оспорван от неговия адресат.
Своевременно, предприетото оспорване, изключва възможността Фишът да породи
правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно - за издателя на Фиша, то
3
създава задължение или да състави АУАН или пък да откаже да състави такъв Акт.
Съответно, ако бъде съставен АУАН, то същият заедно с цялата преписка, следва при
условията на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ
орган. В случай че, този орган състави АУАН и респ. издаде НП, то едва последното вече ще
може да бъде обжалвано от неговия адресат пред Съда, по реда на Раздел V от ЗАНН.
В изложения смисъл е и практиката на Административен съд - Хасково, както и тази на
останалите административни съдилища, която е трайна и непротиворечива – например
Определение № 13 от 27.09.2017 година, постановено по КЧАНД № 197/2017 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д., Определение № 10 от
13.05.2016 година, постановено по КЧАНД № 130/2016 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д. и др.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба на Т. А. Д. с ЕГН ********** от град
**************8, , чрез адвокат Пламен Богданов, против Фиш № 0000367 от 30.03.2021
година, съставен от ТНК – ръководител Инспекторат „КОН“ при ОБА Свиленград.
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 255/2021 година по описа на Районен съд
- Свиленград.
Определението подлежи на обжалване с Частна жалба пред Административен съд -
Хасково в седемдневен срок от съобщаването му на страните – жалбоподателя и Община -
Свиленград.
След влизане в сила на Определението за прекратяване на производството, АНП да се
изпрати по компетентност на Община Свиленград за довършване на административно-
наказателното производство.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4