Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 29.11.2018год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІІ-ри граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Х. като
разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело 4886 по описа за 2018г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл. 128 от КТ и по чл. 345 от КТ вр.чл.86 ЗЗД
Пред ПлРС
е постъпила искова молба от Н.С. К.от ***против ***, в която се твърди, че от 01.08.1996г. ищцата е работила в ответната
кооперация. Твърди се, че със заповед от 20.04.2018г. трудовото и
правоотношение е било прекратено. Твърди, че от месец октомври 2014г. ответната
кооперация е заплащала на ищцата само половината от дължимото трудово
възнаграждение. Твърди, че ответникът не
и е заплатил сумата 18 961 лв за периода м.
10.2014г.- до м. 04.2018г., както и лихва за забава в размер на 6 900 лв за периода от м. 10 2014г. до датата на подаване на
исковата молба. Моли съда да осъди ответника да и заплати сумата 22046 лв представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. 10.2014г.- м. 04.2018г., както
и сумата 500 лв представляваща обезщетение по чл. 221
от КТ, както и сумата 3943 лв представляваща лихва за
забава върху неплатеното трудово възнаграждение считано от месеца следващ
изискуемостта до подаване на исковата молба ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
Ответникът в срокът по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Прави
възражение за изтекла давност. Признава иска за месеците от 02.2018г.-
04.2018г. Твърди, че е взето решение на
УС кооперацията за намаляване на възнаграждението на персонала на половина до
подобряване на финансовото състояние на кооперацията. В съдебно
заседание се представлява от адв.
Х., която изразява становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани и отправя искане
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите
на ищеца,събраните по делото доказателства и закона намира за установено следното:
От представените по
делото доказателства – копие от трудова книжка и допълнително споразумение е,
че Н. К.е назначена на длъжност главен счетоводител в ***с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1440 лв. Видно от представената заповед №
156/20.04.2018г. е, че на осн. чл. 327 ал.1 т.2 от КТ
трудовото правоотношение с ищцата е прекратен. Със същата заповед е наредено на
ищцата да се изплати обезщетение по чл.
221 от КТ и обезщетение за 6 дни
неизползван платен годишен отпуск.Заповедта е връчена на ищцата . По делото е
представен протокол от 16.05.2017г., от
който се установява, че е взето решение да се направят анекси към трудовите договори,
като се намали работната заплата на главния счетоводител считано от
01.06.2017г. в размер на 500 лв, който да се
осигурява на 4 часов работен ден. От представеното по делото
допълнително споразумение е видно, че трудовия договор на ищцата е изменен,
като е определено 4 часово работно време и заплата от 720 лв,
считано от 01.05.2017г.
По делото е разпитан
като свидетел Й.Б., който в показанията си пред съда твърди че при извършения
одит на кооперацията са установени неосчетоводени РКО за изплатени авансови
заплати и с екипа са поискали от счетоводителя и председателя да се осчетоводят
пред тях. Според свидетеля в счетоводството е имало пропуски, не са били
попълвани всички реквизити изискуеми по закона за счетоводството.Свидетеля в показанията си пред съд заявява, че макар
да е имало решение за намаляване на заплатите на персонала, то за известен
период от време не е било спазвано.Съдът кредитира показанията на свидетеля,
като обективни и последователни кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
Видно от заключението на
ВЛ В.В. по назначената съдебно икономическо
експертиза е, че за периода м. 10.2014г.- м.20. 04.2018г. трудово възнаграждение на ищцата е в размер на
49 776,52 лв, нетната сума е 38979,19 лв след приспадане на удръжките, от която е изплатена
сумата 16 932,48 лв и неизплатеното трудово възнаграждение е в
размер 22046,71лв. ВЛ е изчислило и
втори вариант, при който е съобразило заповед № 11/08.09.2014г. на председателя
на кооперацията, съгласно който общия размер на трудовото възнаграждение на
ищцата е в размер на 27 456,52лв, след начисляване на удръжки за
осигуровки и данък нетната сума е в размер на 21 493,90 лв, от която са изплатени 16 932,48 лв, или неплатеното трудово възнаграждение е в размер на
4561,42 лв.
По делото е представена
заповед на председателя на кооперацията от 08.09.2014г., с която е одобрена
като временна мярка намаляване на заплатите на персонала наполовина до
подобряване на финансовото състояние на кооперацията, считано от 01.10.2014г.По
делото не е представен анекс към трудов договор, с който ищцата да се е
съгласила трудовото и възнаграждение да бъде намалено, и с оглед забраната на
чл. 118 КТ за едностранно изменение на трудовото правоотношение, освен в
хипотезата на чл. 118 ал.3 от КТ съдът
приема , че за периода до 01.05.2017г., когато между страните е постигнато
съгласие за изменение на трудовото правоотношение, дължимото трудово
възнаграждение на ищцата е било в размерите уговорени в трудовия договор или
1440 лв. Ето защо съдът намира, че
дължимото трудово възнаграждение на ищцата за периода м. 10.2014г.-
м.20. 04.2018г. трудово възнаграждение
на ищцата е в размер на 49 776,52 лв, нетната сума е в
размер на 38979,19 лв. Видно от заключението на ВЛ е, че на ищцата е платена
сумата 16 932,48 лв, поради което
неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на 22 046,71 лв.
Ответникът е направил
възражение, че за част от периода вземането на ищцата е погасено по давност. Положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден, а работодателят е длъжен да заплаща
на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. Съгласно чл.245 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника се
гарантира изпращането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното
му трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна заплата.
Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително заедно със законната лихва. Ищцата е претендирала трудово
възнаграждение за периода м. 10.2014г. –м. 04.2018г. Исковата молба е подадена в съда на
27.06.2018г., поради което за периода м. 10.2014- 27.06.2015г. претенцията на
ищцата за неплатено трудово възнаграждение
за този период е погасена по давност. Видно от заключението на ВЛ е, че за периода
м. 07.2015г.- до м. 04.2018г.
начисленото брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер 36816,52 лв, от
която сума са начислени удръжки за осигурителни вноски и данък, поради което
нетната сума е в размер на 28819,84лв. , от която сума е заплатена сумата
8466,15 лв и неплатеното трудово възнаграждение на
ищцата е в размер на 20 353,69 лв. Видно от заключението на ВЛ е, че с РКО
№ 26/19.04.2018г. на ищцата е изплатен аванс за м. 08. до м. 12 2016г. в размер
на 4196лв, с РКД № 27/19.04.2018г. е
изплатен аванс от м. 01. до м. 05.2017г. в размер на 3204,56 лв, с РКО № 29/19.04.2018г. за изплатен аванс от м. 06. До
м. 10.2017г. в размер на 2484,26лв.В заключение ВЛ посочва, че размерът на
неизплатеното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 10468,87 лв. Съдът кредитира първия вариант на
заключението на ВЛ – основно и допълнително, с оглед изложените съображения за
забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение. С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 128 от КТ вр.
чл. 245 от КТ е основателен и доказан за сумата 10 468,87 лв, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода м. 07.2015г.- до м. 04.2018г., като за периода м.
04.2014г.- м. 06.2015г. и за разликата от 10 468, 87 лв-
до 22046 лв предявения иск следва да бъде отхвърлен
като погасен по давност.
Съгласно чл.270, ал.2 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото друго не е уговорено. По делото не са представени доказателства за
договорена дата на изплащане на трудовото възнаграждение, поради което по арг.на чл.270, ал.2 КТ следва да се приеме, че същото е
изискуемо от първо число на месеца, следващ отработения. Ответникът не представя
доказателства, че е изплатил трудовите възнаграждения на ищцата за претендираните месеци, поради което той е в забава и дължи
лихва съгласно чл.245, ал.2 КТ в размерите, установени от експертизата. Ответникът е направил възражение за давност. С
изтичането на тригодишна давност,съгласно разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД
се погасяват вземанията за лихви.Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД давността почва да
тече от деня,в който вземането е станало изискуемо. С погасяване на главното вземане са се
погасили по давност и акцесорните вземания за обезщетение за забава- чл.119 ЗЗД.
Исковата молба е подадена на 27.06.2018г., поради което за периода м.
10.2014г.- 27.06.2015г. претенцията за лихви е погасена по давност Видно от
заключението на ВЛ е, че мораторната лихва върху неплатеното трудово възнаграждение
е в размер на 2 109,48 лв, до която сума
предявения иск е основателен и доказан, като за разликата от 2 109, 48 лв до претендираните 3943 лв предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като като погасен по давност. Съдът кредитира заключението на
ВЛ, в първия вариант по назначената допълнителна експертиза, като вярно,
обективно и компетентно,което е съобразено и с направеното възражението за
давност.
С погасяване на главното вземане са се
погасили по давност и акцесорните вземания за обезщетение за забава- чл.119 ЗЗД.
При това положение правилно предявените искове са били отхвърлени като погасени
по давност.
Съгласно чл. 221 ал.1 от КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение на осн. чл. 327 т.2 и т.3
от КТ работникът има право на парично обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение
за срока на предизвестието. Видно от представените по делото доказателства е,
че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на осн.
чл. 327 ал.1 т.2 от КТ. В представения писмен отговор ответникът е признал иска
с правно основание чл. 221 от КТ, поради което работодателят дължи обезщетение
по чл. 221 ал. от КТ в размер на последното брутно трудово възнаграждение.
Видно от заключението на ВЛ е че размерът на последното брутно трудово
възнаграждение на ищцата е било 720 лв, но тъй като
ищцата е претендирала сумата 500 лв, предявеният иск
с правно основание чл. 221 от КТ е основателен и доказан до претендирания
размер, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане.
Страните претендират разноски.
Съгласно представения списък на разноските ищцата е направила разноски за
адвокат в размер на 1100 лв по делото и 800 лв за обезпечителното производство, ответникът е направил
разноски за адвокатски хонорар 1200 лв, депозит за
ВЛ-9- лв, депозит за свидетел-60 лв
или разноски в общ размер 1340 лв. По делото не са представени доказателства,
че са направени разноски за обезпечително производство, поради което
сумата 800 лв
не следва да бъде присъждана. С
оглед уважената и отхвърлена част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 522,33 лв представляваща направени по делото разноски, а ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 703,69 лв.
На осн.
чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата 503,13 лв, както и
сумата 100 лв представляваща възнаграждение за ВЛ
.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 128 от КТ вр. чл. 245 от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от управителя ***ДА ЗАПЛАТИ на Н.С. К.ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез
процесуалния си представител адв. М. сумата 10 468,87 лв,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. 07.2015г.-
до м. 04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като за
периода м. 04.2014г.- м. 06.2015г. и за разликата от 10 468, 87 лв- до 22046 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен по
давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 128 от КТ вр. чл. 245 от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от управителя ***ДА ЗАПЛАТИ на Н.С. К.ЕГН **********
с постоянен адрес ***, чрез процесуалния си представител адв.
М. сумата 2 109,48 лв
представляваща лихва за забава върху главница та 10 468, 87 лв за периода м. 07.2017г.- 27.06.2018г. датата на подаване на исковата молба, като за
разликата до 3973 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
погасен по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 221
от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
управителя ***ДА ЗАПЛАТИ на Н.С. К.ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез
процесуалния си представител адв. М. сумата 500 лв представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от управителя ***ДА ЗАПЛАТИ на Н.С. К.ЕГН ********** с постоянен
адрес *** сумата 522,33 лв представляваща направени
по делото разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.2 от ГПК Н.С. К.ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано
от управителя ***сумата 703,69 лв представляваща
направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал. 6 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя ***да заплати по
сметка на ПлРС сумата 100 лв
представляваща направени разноски за ВЛ и сумата 503,13 лв
представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: