№ 3084
гр. *, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110108778 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба вх. № 59838/03.07.2025 г., подадена от Г. И. Я., с искане за
налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо нея срещу С. П. Я..
В молбата за налагане на мерки за защита молителката Г. И. Я. твърди, че с ответника
С. П. Я. са съпрузи.
Г. И. Я. сочи следния случай на осъществени актове на домашно насилие от страна на
ответника:
На 02.07.2025 г., около 9:30 часа, в дома им в село *, по повод на скарване за липсата на
обувки на ответника, същият упражнил физическо насилие над нея, изразяващо се в удар с
глава в областта на лявата вежда, при което тя започнала да кърви, а зрението се замъглило,
след което затискане на цялото тяло на молителката върху кухненската маса, причинявайки
й силна болка в областта на кръста и талията, както и удар в устата, което довело до
разклащането на един зъб.
Молителката заявява, че вследствие на посочените актове на насилие изпитва
физическа болка, чувства се разстроена от случилото се и се страхува за живота и здравето
си, заради повтарящи се от страна на ответника заплахи. Сочи, че процесният инцидент не е
изолиран случай, а подобни такива е имало преди години.
По изложените съображения, молителката иска спрямо ответника да бъдат наложени
предвидените в чл. 5 ЗЗДН мерки за защита.
С Определение № 9416/10.07.2025 г. съдът е постановил издаване на заповед за
незабавна защита срещу ответника С. П. Я., като последният се задължи да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Г. И. Я..
В открито съдебно заседание молителката, чрез процесуалния си представител,
поддържа молбата за защита от домашно насилие, като твърди доказаност на процесните
актове на такова от събрания в производството доказателствен материал. Иска налагане на
1
посочените в молбата мерки за защита, както и присъждане на сторените в производството
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
твърденията, изложени в молбата за защита от домашно насилие. Сочи, че не е нанасял
телесни повреди и не е отправял закани към молителката, които биха могли да възбудят
основателен страх от тяхното осъществяване. Поради горното се иска отхвърляне на
молбата за защита и присъждане на разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а същото се установява и от представеното удостоверение
за сключен граждански брак, че същите са съпрузи.
Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката Г. И.
Я. декларира, че на процесната дата – 02.07.2025 г. ответникът е осъществил твърдените
актове на домашно насилие спрямо нея.
Представено по делото е Медицинско удостоверение № * от 02.07.2025 г., издадено от
лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „*“, съгласно което молителката има
разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда, кръвонасядане по горния клепач на
лявото око, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и травматичен оток на вътрешната
лигавична повърхност на долната устна, луксация /разклащане/ I-II степен на втори ляв зъб,
ожулвания и кръвонасядане на предмишница, ожулвания по предната повърхност на
гръдния кош, кръвонасядане в поясната област. Описаните травматични увреждания би
могло да се получат по указаните време и начин. Уврежданията са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От Писмо изх. № * от 22.07.2025 г. от УМБАЛ „*“ ЕАД – * се установява, че в
болничната информационна система няма данни молителката и ответникът да са
настанявани за лечение в Психиатричните клиники на лечебното заведение.
От служебно изисканите справки за съдимост е видно, че молителката не е осъждана, а
ответникът е осъждан.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се
установяват следните обстоятелства:
Свидетелката * – дъщеря на страните твърди, че на 02.07.2025 г., около 9:30 часа,
получила телефонно обаждане от молителката, като същата й казала, че баща й я бие.
Заявява, че веднага потеглила към дома на родителите си, заедно със свой колега, като
пристигнала на място първа, след което дошли нейните брат и съпруг. Сочи, че родителите й
били извън къщата, като майка й и дъщеря й били много изплашени. Свидетелката твърди,
че лявата страна на майка й била цялата в кръв, имала цепнатина по веждата и дрехите й
били в кръв, а по баща й нямало видими наранявания, освен окървавена тениска, която й
показал. Заявява, че ответникът е ходил в общия дом на страните след процесната дата, след
съгласуване със свидетелката и по време, когато молителката не е там. Сочи, че в миналото е
имало и други случаи на физическо и психическо насилие от страна на ответника срещу
молителката.
Свидетелят * приятел на ответника твърди, че на процесната дата отишъл заедно с
последния в дома му, за да си вземе дрехи, като след няколко минути престой извън двора
чул страните да излизат от къщата и влязъл навътре. Заявява, че между същите възникнал
конфликт за обувки на ответника, при което имало физически контакт с наранявания и за
2
двамата. Сочи, че по ответника видял разкървавена бяла блуза, две одрасквания по челото,
две одрасквания по лявата буза, малка рана в основата на носа, одрасни рани по двете
предмишници и малки повърхностни наранявания по двете подбедрици, а по молителката -
малка струйка кръв от лявата вежда до към скулата, като и двамата били разстроени.
Свидетелят твърди, че след инцидента ответникът е посещавал къщата, когато молителката
не е била там, за да вземе свои вещи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 8, т. 1 и
чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд,
съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, и удовлетворява изисквания за редовност и срочност,
по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е извършил
действия, осъществяващи форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Същите се
изразяват в прояви на физическо насилие, а именно: нанасяне на удар с глава в областта на
лявата вежда, затискане на цялото тяло на молителката върху кухненската маса, удар в
устата на посочените дата и място – 02.07.2025 г., в дома на страните в село *.
За да достигне до този извод, съдът кредитира представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство, съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато
няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В случая, декларацията е подкрепена от Медицинско удостоверение № * от 02.07.2025
г., от показанията на свидетелката * и на свидетеля Ивелин Вълчев Радевски в частите,
касаещи възприетите от тях физически наранявания и емоционално състояние на
молителката непосредствено след инцидента, по време на който не е имало преки очевидци.
Наличието на противоречие в показанията на двамата свидетели, касаещо обстоятелството
кой е инициирал физическия контакт между страните, както и дали ответникът също е имал
по себе си наранявания, не променя извода на съда, че осъществените от С. П. Я. прояви на
физическо насилие на процесната дата представляват актове на домашно насилие спрямо
неговата съпруга Г. И. Я..
Поради изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на
мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на
противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз основа на посочените критерии,
съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат следните мерки: по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН - задължаване на С. П. Я. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката Г. И. Я., по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН – забрана на С. П.
Я. да приближава Г. И. Я. на по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца, както и по чл. 5, ал.
1, т. 4 ЗЗДН – забрана на С. П. Я. да осъществява контакт с Г. И. Я. под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
3
всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 12 месеца.
Настоящият съдебен състав, като съобрази естеството на извършените от ответника
действия, обстоятелствата, че към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящото производство страните все още са съпрузи и обитаваната от молителката къща е
собственост и на двамата, както и че след процесния инцидент ответникът по никакъв начин
не е осъществявал контакти с молителката, напротив, избягвал и такива, намира за
неоправдано прилагането на посочените мерки за по-дълъг от определения от съда срок,
като несъответно на посочените обстоятелства, както и определяне на останалите мерки,
поискани от молителката.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - * държавна такса в размер на 25 лева,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
В полза на молителката, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени
сторените от същата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, за
извършване на които са представени доказателства.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от молителката адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на същото
съответства на вида, фактическата и правна сложност на производството, ангажирания от
страна на молителката доказателствен материал и осъществените от представляващия
последната процесуални действия, както и на размерите, установени в разпоредбите на чл.
22 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Поради изложеното, възражението за прекомерност следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА С. П. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, Район *, и
настоящ адрес: село *, Община *, Област *, ул. „* ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Г. И. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, Район *, и
настоящ адрес: село *, Община *, Област *, ул. „* на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на С. П. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, Район *, и
настоящ адрес: село *, Община *, Област *, ул. „* ДА ПРИБЛИЖАВА Г. И. Я., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град *, Район *, и настоящ адрес: село *, Община *, Област
*, ул. „*, на по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3,
предл. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на С. П. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, Район *, и
настоящ адрес: село *, Община *, Област *, ул. „* ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с Г. И.
Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, Район *, и настоящ адрес: село *, Община *,
Област *, ул. „* под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за
срок от 12 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. П. Я., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – *, държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
4
ОСЪЖДА С. П. Я., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Я., ЕГН **********,
сумата от 800 (осемстотин) лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението , полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в 7-дневен срок от деня, в
който е посочено, че решението ще бъде обявено - 15.08.2025 г., съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните, както и на съответното
Районно управление на Министерство на вътрешните работи, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5