Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.09.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ГО, ІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова в.гр.дело
№13030 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 171863 от 07.08.2020 год.,
постановено по гр.дело №155/2020 год. по описа на СРС, ІІ ГО, 123 с-в, са
отхвърлени, като неоснователни предявените от Д.И.Г., ЕГН ********** срещу Н.У.ЗА
Т.И.гр.София, бул.Шипченски проход, 48, обективно кумулативно съединени искове,
както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ- за отмяна на уволнението
извършено със Заповед № РД-97/04.11.2019г. на Директора на Н.У.ЗА Т.И.гр.София,
като незаконосъобразно, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ- за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „педагогически съветник“
при Н.У.ЗА Т.И.гр.София и с правно основание чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ- за присъждане на сумата 9152.22 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа вследствие от незаконното уволнение за периода 04.11.2019
г.-04.05.2020 г.
Решението
е обжалвано от ищцата Д.И.Г. с изложени доводи за неправилност, поради постановяване
при нарушение на съдопроизводствените правила, при необоснованост и
противоречие със събраните в производството доказателства. Жалбоподателката
счита, че първоинстанционният съд неправилно бил приел че трудовото му
правоотношение е прекратено, считано от 18.11.2019 г., както и че уволнението е
законосъобразно. Поддържа, че не е предявил иск за поправка на вписаното в
трудовата му книжка обстоятелсство - момент на прекратяване на трудовия
договор, поради което при постановяване на своя краен съдебен акт по същество
на спора съдът е излязъл извън рамките на спора, очертан с исковата молба. Не
оспорва, че е разбрал за заповедта за уволнение на 18.11.2019 г., когато същата
му е била връчена от сина му. Излага доводи, че трудотото правоотношение не
може да се извърши за минало време, поради което уволнението е
незаконосъобразно. В случая работодателят незаконосъобразно е посочил като
момент на прекратяване на трудовото правоотношение 04.11.2019 г., когато между
страните е съществувало правоотношение по трудовия договор, а съдът неправилно
е определил като момент на прекратяване на договора – 18.11.2019 г.
Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло
уважени. Претендира и присъждането на направените разноски.
Ответникът
по жалбата Н.У.ЗА Т.И.гр.София оспорва същата, като моли решението на СРС да
бъде потвърдено, като правилно. Претендира и присъждането на разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
В
производството не е спорно, че ищецът Д.И.Г. е заемал длъжността „педагогически
съветник“ при Н.У.ЗА Т.И.гр.София по трудов договор № РД-50/06.10.2014 г. Не е
спорно, че това трудовото правоотношение е възникнало, след като ищецът е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази
връзка е установено, че Г. е упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 01.10.2014 г.
В производството
не е спорно, че със Заповед № РД-97/04.11.2019г. на Директора на Н.У.ЗА Т.И.гр.София
трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
10б КТ, считано от 04.11.2019 г.
Установява
се и страните не спорят, че заповедта за уволнение е била връчена на ищеца на
18.11.2019 г. Със заповедта е предвидено на служителя да се изплатят
обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и в този смисъл се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Във
връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая
не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо
в обжалваната част.
Същото
е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и
следното:
По отношение на иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
За да
отхвърли исковете СРС е приел, че безспорно страните по делото са и страни по
ТПО съгласно трудов договор от 06.10.2014 г, като ищецът е заемал длъжността
"педагогически съветник". ТПО е прекратено на основание чл. 328, ал.
1 т. 10б КТ, като в нея е наредено и плащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 224 КТ.
Ищецът
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 01.10.2014
г.
От
правна страна СРС е приел, че исковете по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2, 3 КТ са
неоснователни, защото ТПО е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 10б КТ, а
при него не е налице предварителна закрила по чл. 333, ал.1 КТ с оглед
ползването от работника на разрешения му отпуск.
Решението
на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд.
Видно от чл. 333, ал. 1 КТ предварителната закрила на работниците и
служителите, които са започнали ползуването на разрешения им отпуск касае
уволнения по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а не
всички случаи на уволнения. Това ясно е написано в мотивите на
първоинстанционния съд. След като става въпрос за уволнение на основание чл.
328, ал. 1 т. 10б КТ - т.е. извън посочените в чл. 333, ал. 1 КТ - то
предварителна закрила не е налице. В този см. е и решение № 1299/22.06.2005 г.,
гр. д.832/03 г., ВКС, III г.о., което се споделя от настоящия състав.
Към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е действаща
нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ / нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила
от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.,
предишна т. 10а - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. /, която
постановява, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи
писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2
от КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или
служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Само за
пълнота трябва да се посочи, че ищецът има доход от упражнено право на пенсия и
логиката на чл. 333, ал. 1 КТ във вр. чл. 328, ал. 1 т. 10б КТ е такива лица да
не ползват закрила от уволнение, за да могат да намерят работа други
трудоспособни лица /напр.млади специалисти и/или лица с увреждания/. В противен
случай ищецът ще продължи да получава двоен доход, а други трудоспособни лица -
никакъв доход. Разпоредбите в КТ са справедливи и са израз на политика на
пазара на труда, която е допустима според практиката на ЕСПЧ и СЕС.
По
делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение между страните по
делото е прекратено със Заповед № РД-97/04.11.2019г. на Директора на Н.У.ЗА Т.И.гр.София
на основание чл. 328, ал. 1 т. 10б КТ. Това е станало от момента на
получаването на заповедта от ищеца /чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ/. Този момент в
случая е датата 18.11.2019 г., на която ищецът е получил заповедта. Поначало
писмените граждански волеизявления пораждат действие с достигането им до адресата
/ по арг. на чл. 14, ал. 1 ЗЗД/, а фактическото получаване и узнаването им са
без правно значение. По тази причина следва да се приеме, че за процесния
период 04.11.2019 г. до 18.11.2019 г. е налице трудово правоотношение между
страните.
Обстоятелството,
че в заповедта за уволнение е посочена дата на прекратяване на трудовото
правоотношение, която е различна от датата, на която е връчена и получена
заповедта за уволнение, не влияе върху надлежното упражняване на правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на съответното основание по
чл. 328 КТ. Процесната заповед в случая съдържа индивидуализиращите белези на
прекратяваното трудово правоотношение. След като работодателят е посочил, че
счита трудовото правоотношение за прекратено съобразно чл.335, ал. 2, т. 3 КТ,
то датата на прекратяването му е ясна. Липсата на изрично изписани брой работни
дни неизползван годишен отпуск и дължимото обезщетение за него и за неспазения
срок на предизвестието, не прави прекратяването на трудовото правоотношение
незаконосъобразно, а евентуален спор в тази връзка може да е предмет на друга
претенция.
Предвид
горните изводи, не може да се сподели тезата на ищеца за незаконосъобразност на
атакуваното прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, което води до
неоснователност и на останалите предявени искове по т. 2 и 3 на същия текст.
Като е достигнал до същият решаващ извод по спора, въззивният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено
По отношение на разноските:
С
оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 171863 от
07.08.2020 год., постановено по гр.дело №155/2020 год. по описа на СРС, ІІ ГО,
123 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/