№ 79
гр. гр.Монтана, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание
на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ПЕПА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630200655 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 230/27.05.2021г. на Директор
Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Берковица е наложено на ЛЮБ. Ж.
ИВ. с посочен съдебен адрес в гр.Монтана чрез адв.З.В. Г. – М. от МАК,
административно наказание - глоба в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ за нарушение по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ /Закон за горите/
.
Недоволен от наказателното постановление /НП/ И. чрез
пълномощник – адв.М. от МАК моли да бъде отменено. В писмена защита са
изложени подробни доводи за отмяна на НП.
Въззиваемата страна РДГ гр.Берковица чрез процесуален
представител, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено
НП. Чрез процесуален представител в писмено становище са изложени
доводи по същество.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги
обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но
1
неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен
срок имайки предвид данните по делото.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 11.02.2021г. – 12:00 часа в землището на с.Горна Лука, община
Чипровци, област Монтана, отдел 178, подотдел "н" – държавна горска
територия предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС – Чипровци било
установено от св.П. Н. Д. – гл. спец. горски инспектор при РДГ гр.Берковица,
че жалбоподателя ЛЮБ. Ж. ИВ. в качеството си на лицензиран лесовъд на
частна лесовъдска практика, на чието име е издадено позволително за сеч
/ПС/ № 0598100 от 22.01.2021г. е допуснал отсичането на 16 /шестнадесет/
броя дървета немаркирани с контролна горска марка КГМ, равняващи се по
сортиментна ведомост на 13.00 м3 строителна дървесина. Нарушението е
извършено в периода от 22.01.2021г. до 11.02.2021г. и е открито на
11.02.2021г. на територията на РДГ – Берковица в землището на с.Горна Лука,
община Чипровци, област Монтана, отдел 178, подотдел "н" – държавна
горска територия предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС - Чипровци.
Съставен е и изискващия се Констативен протокол Серия А00 № 143132 от
19.02.2021г. За установеното административно нарушение св.Д. в
присъствието на св.Т. ЕМ. Т. съставил спрямо ЛЮБ. Ж. ИВ. АУАН серия А00
2013 № 049851/230/19.02.21г. Жалбоподателят И. подписал предявения му
АУАН, като отразил в него следните възражения – „не съм съгласен”. На
базата на изготвения АУАН, Директор РДГ гр.Берковица оправомощен със
Заповед № 49 199/16.05.2011г. на МЗХ намерил, че И. е извършил
административно нарушение по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ, като и издал
обжалваното НП.
Синтезирани многобройните възражения, изложени в жалбата, някои,
от които според настоящия съд, не съотносими към процесния казус, респ.
бланкетни, са следните:
АУАН и НП не притежават необходимото съдържание установено
съответно от чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В двата акта липсва
описание на нарушението със съставомерните му признаци.
2
В случая става въпрос не само за не посочване на съответния текст в
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, съгласно чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, но и за
несъответствие на описанието на нарушението с текста и несъответствие с
наложеното административно наказание.За това нарушение приложимия
текст е разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т.3 от ЗГ, но не е посочено коя хипотеза
е имал предвид АНО. Наложеното наказание е по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ. За
описаното в АУАН и НП нарушение няма предвидено наказание в чл.257,
ал.1, т.3 от ЗГ. АНО е установил нарушението „допуснал отсичането ...“, а
законодателя е предвидил в разпоредбата на т.3 на цитирания член: ,, не вземе
своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в
горските територии или за премахване на последиците от нарушенията;“
Несъответствието между описанието на нарушението в обстоятелствената
част на наказателното постановление с правната му квалификация в
диспозитива нарушава единството на постановлението и следва да се
възприеме, като съществено нарушение на процесуални правила, тъй като
засяга правото на защита на привлечения към имуществена отговорност
субект. Описаната фактическа обстановка в АУАН и НП не съответства на
правната квалификация на деянието по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ. Цитираната
норма е бланкетна и това налага актосъставителят, съгласно чл.42, ал.1, т.5 от
ЗАНН, да посочи коя от посочените в т.3 на чл.257, ал.1 от ЗГ две
самостоятелни хипотези, обусловени от различна фактическа обстановка и
визиращи различно по своята същност дължимо от страна на жалбоподателя
поведение, той е следвало да извърши.
Не сме съгласни с горепосочените констатации, описани в АУАН и
съответното НП. Нито проверяващия орган, нито АНО са установили по
надлежния ред, със безспорни доказателства, че наказаното лице е допуснал
извършването на сеч на немаркираните посочен брой дървета за посочения в
Акта и НП период. За да е съставомерно деянието следва да бъде установена
и точната дата на извършване на нарушението, което също не е сторено. При
проверка на 11.02.2021 год. на територията на РДГ - Берковица, в землището
на с.Горна Лука, общ. Чипровци, обл.Монтана, отдел 178, подотдел ,,н” -
държавна горска територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС -
Чипровци е установено, че има отсечени немаркирани дъвета. Тъй като
3
доверителят ми е лицензиран лесовъд и на негово име е издадено
позволителното за сеч в този отдел, подотдел той е извикан да присъства на
проверката, но не е установено кой и кога е извършил сечта на немаркираните
дървета. Жалбоподателят е оспорил АУАН и е подал писмено възражение
срещу него. Във възражението той е посочил, че той не е допуснал сеч на
немаркираните дървета, а ако им извършена такава, то вероятните
извършители са бракониери. За периода от 22.01.2021 год. Калин Пламенов
К. е извършвал сеч на два пъти и има издадени превозни билети за отсечените
маркирани дървета. Жалбоподателят също е присъствал на двете сечи.
Последно е работено на обекта на 09.02.2021 год. и след това на обекта не са
ходили нито Калин К., нито наети от него лица да извършват сеч. При двете
сечи, за които има издадени превозни билети са присъствали и други лица,
които са свидетели, че никой не е сякъл немаркирани дървета. При двете
товарения е присъствал и представител на СЗДП ТП ДГС - Чипровци, който е
поставял печати на отсечените маркирани дървета и не е установил отсечени
немаркирани дървета. На 09.02.2021 год., когато за последно е работено в
обекта не е имало отсечени немаркирани дървета, за което обстоятелство има
свидетели.
При определяне размера на наложените глоба и обезщетение /с
процесното НП обезщетение не е определено/, наказващият орган не е взел
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи вината обстоятелства, с което е нарушил чл.27, ал.2 от
ЗАНН. В процесният случай, ако има някакво деянието, то е с изключително
ниска обществена опасност, характера му не засяга важни обществените
отношения, не е довело и обективно не може да доведе до вредни последици.
В НП не е посочено дали се касае за първо нарушение, но липсват
доказателства за други нарушения от същия вид, за които има влезли в сила
наказателни постановления. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е
взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в
съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно
наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление.
В подкрепа на установеното нарушение е съставения Констативен
протокол серия А00 143132 от 19.02.2021г., неразделна част от АУАН, а също
4
и показанията на св.Д. и св.Т.. Св.А. е присъствал при съставяне на
констативния протокол и подробности не са му известни. Изложените доводи
в жалбата, в съдебно заседание и в писмената защита, според настоящия съд
не извеждат извод за отмяна на НП. В случая е установено, че жалбоподателя
в качеството си на лицензиран лесовъд на частна лесовъдска практика, на
чието име е издадено позволително за сеч /ПС/ № 0598100 от 22.01.2021 г. е
допуснал отсичането на 16 /шестнадесет/ броя дървета немаркирани с
контролна горска марка /КГМ/, равняващи се по сортиментна ведомост на
13.00 м3 строителна дървесина. Нарушението е извършено в периода от
22.01.2021г. до 11.02.2021г. и е открито на 11.02.2021г. на територията на РДГ
- Берковица, в землището на с.Горна Лука, община Чипровци, област
Монтана, отдел 178, подотдел "н" – държавна горска територия предоставена
за управление на СЗДП ТП ДГС - Чипровци. Това описание на нарушението
се потвърждава от доказателствата по делото и намира правно отражение в
нарушение на законната разпоредба на чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ съгласно който –
„Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не вземе своевременно мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от
нарушенията;
В случая е налице и хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради и
което правилно е издавено НП без да са налице нарушения по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН в т.ч. и относно посочване на законната разпоредба на чл.257, ал.1, т.3
от ЗГ. Конкретиката на нарушението е дало основание на наказващия орган да
заключи, че законната разпоредба, която е нарушена от И., съвпада със
законната разпоредба послужила за административното санкциониране на
жалбоподателя. Правно допустимо и възможно е подобно съвпадение, без да
е налице съществено нарушение от вида на посоченото от пълномощника на
И.. С посочване на разпоредбата на чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ в НП е направено
уточнение от АНО с което не само, че не е допуснато нарушение, но и е
внесена яснота и законосъобразност относно субекта на АНО, който като
лицензиран лесовъд е длъжен да вземе своевременно мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии.
Според настоящият съд жалбоподателя лично и чрез адв.М. от МАК, в
пълнота е реализирал правото си на защита, което не е било ограничено, в т.ч.
и чрез твърдените съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от
5
ЗАНН, които настоящия съд не открива да са допуснати. В АУАН и в НП
ясно и точно е посочен периода на извършване на нарушението и датата на
отриването му, поради което настоящия съд не открива нарушение
изразяващо се в не посочване дата на извършване на нарушението.
Жалбоподателят чрез адв.М. от МАК, оспорва и нарушението, поради
което следва да се изложат доводи и по разбора на доказателствата.
Приложените писмени доказателства от АНО и свидетелките показания на
актосъставителя и свидетеля по акта за нарушение - П. Н. Д. – гл. спец. горски
инспектор при РДГ гр.Берковица и св.Т. ЕМ. Т. – негов колега, които
настоящия съд кредитира, са в подкрепа на извода, че нарушението е
доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Показанията на
доведения от жалбоподателя св.К.П.К. не променят извода за доказаност на
нарушението, тъй като жалбоподателя като лицензиран лесовъд е длъжен по
силата на чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ да вземе своевременно мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии,
съответно да не допусне отсичането на немаркирани дървета относно
територия за която отговаря, тъй като на негово име е издадено съответното
позволително за сеч. Според настоящият съд няма правно значение кога
последно във времето И. е бил на проверения обект и това, че не било
доказано св.К. да е отсичал немаркирани дървета в периода 22.01.2021г. –
11.02.2021г., тъй като той като отговарящ за този обект е длъжен да
съблюдава задълженията си по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ.
Относно твърдението, че НП № 227/26.05.2021г. на Директор РДГ
гр.Берковица, отменено с влязло в сила Решение № 47/25.08.2021г. по АНД №
656/21г. на МРС, издадено спрямо св.К.П.К. че касае едно и също нарушение
и е относимо към процесния случай, настоящия съд не споделя доводите на
защитата и в тази насока. По отношение на св.К. АНО е отпаднала с влязло в
сила Решение по цитираното по–горе АНД, но имайки предвид събраните по
настоящето дело писмени и гласни доказателства, според настоящия съд не
става дума за едно и също нарушение, защото макар и обстоятелствата да са
идентични, нарушител по настоящето дело е жалбоподателят в качеството му
на лицензиран лесовъд, спрямо който нарушението е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Според настоящият случай няма
правно значение за АНО на жалбоподателя това, че не било доказано по
6
несъмнен начин св.К. да е отсичал немаркирани дървета в периода 22.01. –
11.02.2021г.
Не са налице били данни и да приложение на чл.28 от ЗАНН имайки
предвид значимостта на засегнатите обществени отношения и качеството на
И., който е лицензиран лесовъд. Нарушението е извършено под формата на
бездействие от лицензиран лесовъд, който е допуснал отсичането на 16
/шестнадесет/ броя дървета немаркирани с контролна горска марка /КГМ/,
равняващи се по сортиментна ведомост на 13.00 м3 строителна дървесина и
съответно не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни дейности в горските територии. Както АУАН, така и НП съдържат
достатъчно данни за обстоятелствата на нарушението и доказателствата,
които го подкрепят, при спазване изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН. В подкрепа на посочените доводи са показанията на св.Д. и св.Т.,
които настоящия съд кредитира. Съдът не споделя доводите относно
ограничаване правото на защита на И., който по разбиране на настоящия съд в
пълнота е реализирал това право. Съдът възприема за предвиди и правно
значими показанията на св.Д. и св.Т., които подкрепят правния извод изведен
въз основа на събраните обективно и всестранно доказателства, че
нарушението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Не
така стоят нещата с показанията на св.К., който работи съвместно с
жалбоподателя и е заинтересован, респ. неговите показания не са обективни
според настоящия съд.
Съдът намира, че с наложеното като размер административно
наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, административно наказващия
орган е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН. Съдът
констатира, че с оглед тежестта на извършеното нарушение и личността на
нарушителя, наложената глоба в размер на по 300 /триста/ лева не е завишена
по размер. Съдът приема, че тежестта на нарушението е завишена, като
изследва конкретната тежест на процесното нарушение и намира, че глоба в
размер на 300 /триста/ лева, която е при определения минимум по чл.257, ал.1
от ЗГ, е съответна на тежестта на процесното нарушение и спрямо личността
на нарушителя – жалбоподателя И.. Предвид горното съдът намира, че
наложената като размер глоба от 300 /триста/ лева съответства на тежестта на
извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от
7
ЗАНН, съответно административно наказващия орган е спазил закона и в тази
насока.
При този изход на делото не са налице основания за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя – 180 /сто и осемдесет/ лева платен
адвокатски хонорар. Не се присъждат такива и в полза на въззиваемата страна
съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, тъй като не са поискани такива от
процесуалния представител на РДГ гр.Берковица.
На основание горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 230/27.05.2021г. на
Директор РДГ гр.Берковица, с което на ЛЮБ. Ж. ИВ. с посочен съдебен адрес
в гр.Монтана чрез адв.З.В. Г. – М. от МАК, е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.257, ал.1,
т.3 от ЗГ.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на 180 /сто и
осемдесет/ лева адвокатски хонорар, в полза на жалбоподателя.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет
/дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8