Решение по дело №425/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 210
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20203130100425
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……… /13.08.2019 г., гр. *****

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

          при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 425/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на Глава четиридесет и девета от ГПК.

              Делото е образувано въз основа на молба вх. № 2538/09.06.2020 г., коригирана с молба вх. № 2568/10.06.2020 г., подадена от Ю.А.С., ЕГН **********, за промяна на бащиното и фамилното му име от Ю.А.С. на Ю.  А.И., с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

              В молбата се твърди, че молителят С. е роден на *** ***. При раждането му родителите го записали с имената Ю.А.С., отстъпвайки пред желанието на баба му и дядо му по майчина линия, но го наричали с бащиното и фамилното име А.И., които избрали за него. По – късно неговата майка му обяснила, че бащиното име А.е турското лично име на неговия баща, който при раждането на молителя е носил българските имена А. С.А., а фамилното име И. било определено от фамилното име на неговия дядо по бащина линия, с което родът му бил известен. По този начин молителят възприел посочените имена като негови рождени, с които и понастоящем се отъждествявал. С тези имена го възприемали първоначално семейството му, приятелите на родителите му, а по – късно и неговите собствени приятели. След като семейството му се премесило да живее извън страната, установил социални и трудови контакти, като използвал единствените имена, които считал за свои Ю. А.И., и понастоящем родителите му си възстановили и използвали турските си имена – А.С. Р. (А. С.А.) и Р. Х.Р.(Р.Ю.А.). Твърди, че хората, с които общувал не знаели, че има различни от посочените по – горе имена, с които фигурирал в документите за самоличност. Различните имена – тези използвани от молителя и тези, фигурирщи в документите за самоличност, предизвиквали множество обърквания и негативни преживявания при необходимостта да удостоверява идентичността си пред различни институции и административни органи. А към това следвало да се прибави и обстоятелството, че в имената, с които е записан, фигурират турско собствено име и български бащино и фамилно име. Заявява, че имената А.И. са тези, с които се идентифицира и с които е известен и наричан в семейството си и сред хората, които познава. Твърди, че исканата промяна ще преустанови за в бъдеще несъответствията, объркванията и затрудненията при ежедневното и официалното му общуване. Счита, че са налице важни обстоятелства, налагащи допускането на промяна в бащиното и фамилното му име от Ю.А.С. на Ю.  А.И.. По изложените съображения моли за уважаване на молбата.

              Заинтересованата страна Община ***** не е изразила становище по същество.

  Районна прокуратура - ***** не е изразила становище по молбата.

  В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителят, редовно призован – не се явява, а се представлява от адвокат Г. Г., която принципно поддържа молбата, но уточнява, че изписването на молбата, с която е сезирала съда е допуснала грешка е моли съда да приеме, че желанието на молителя е да бъде променено бащиното му име от „А.” на „А.” и фамилното му име от „С.” на „С.”. Излага аргументи в подкрепа на твърдението за наличието на важни обстоятелства, които налагат исканата промяна. За заинтересованата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител. РП – *****, редовно призована, не изпраща представител.

  Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено от  фактическа страна следното:

От приобщените по делото писмени доказателства, представени от молителя и служебно изискани от съда: удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0467/19.10.1993 г. от Община *****; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 4/30.04.1968 г. от Община ****; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1/15.01.1974 г. от Общински народен съвет гр. *****; копие на лична карта № *********, справка за съдимост с рег. № 511/01.07.2020 г., издадена от бюро „Съдимост” при РС – *****, от която е видно, че молителят не е осъждан. От Община ***** постъпило писмо с изх. № РД1100-846/1/29.06.2020 г., от което се установява, че молителят няма декларирано движимо или недвижимо имущество на територията на Община *****; от Община ***** удостоверение с вх. № 3114/03.07.2020 г., от което се установява, че молителят няма деклариран недвижим имот и МПС на територията на Община *****; от Община ***** постъпило писмо с изх. № РД1100-889/06.07.2020 г., с което е изпратен акт за раждане № 467/19.10.1993 г., се установява, че молителят Ю.А.С. е роден на *** ***. В удостоверението за раждане имената на родители му са изписани, както следва: Р.Ю.А. - майка и А. С.А. – баща. Представено е удостоверние за раждане на баща му, издадено на 06.08.2007 г. от кметство ****, община ****, област **** въз основа на акт за раждане № 4/30.04.1968 г. и удостоверение за раждане на майка му, издадено въз основа на акт за раждане № 1/15.01.1974 г. от Община *****, област ****, от които се установява, че същите са записани с имената: А.С. Р. и Р. Х.Р.. Данните от направените служебно справки в НБД „Население” кореспондират с тези в посочените удостоверения.  В съставения от Община ***** акт за раждане от 1993 г. молителят фигурира с имената Ю.А.С.. Същото се установява и от представеното копие на лична карта. От служебно изисканите от съда: справка за съдимост с рег. № 511/01.07.2020 г., издадена от Бюро „съдимост” при РС – ***** се установява, че молителят не е осъжда. Съгласно писмо изх. № РД1100-846/1/29.06.2020 г. на Община ***** и писмо изх. № 1100-204 (1) от 01.07.2020 г. на Община *****, молителят няма декларирано движимо и недвижимо имущество на територията на Община *****, както и няма деклариран недвижим имот и МПС на територията на община *****, Отдел „Местни данъци и такси”.

   От събраните по делото гласни доказателства - показания на свидетеля Р.А.Р. – без родство с молителя, се установява, че в дома на молителя го наричат Ю.. Твърди, че от малки са заедно с молителя. Живеели на близо и семействата им били приятелски. След това семейството на Ю. заминали в чужбина. Сочи, че познава родителите на молителя и че имената им са А.и Р., а неговите три имена са Ю. А.С.. Твърди, че с тези имена го наричат в семейството му и когато се представя. Знае, че Ю. е с български имена по документи, както и че децата му носят имената А.и А..

   Според показанията на свидетеля С.Б.А., без родство с молителя, с него били приятели от 5 години. Когато се запознал с нея, се представил с имената Ю. А.С.. Свидетелят знае, че той има и други имена, от които си спомня имената Ю.С.. Твърди, че имената „А.С.“ са на неговия баща. Посочва, че Ю. има едно дете А., което е на една година и друго дете А., което е на шест години.  

   Разпитаните свидетели еднозначно заявяват, че не знаят молителят да има проблеми с обстоятелството, че имената му по документи и тези, с които се представя, са различни. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са последователни, безпротиворечиви и кореспондират помежду си.

   Така установените обстоятелства по делото обосновават следните правни изводи: 

         Името е съществен белег – постоянно словесно обозначение  на всяко физическо лице, който трайно го индивидуализира и отличава от всички други лица. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. То не може да бъде променяно извън рамките на посочените от закона начини, освен само по съдебен ред и при наличие на определени в закона предпоставки, предвидени в разпоредбата чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно: когато името или отделен негов елемент е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В закона липсва обозначение кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но съгласно разрешенията дадени в трайната съдебна практика, това са такива обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко те са важни законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Според застъпеното становище в решение № 507 от 22.10.2010 г. по г. д. № 227/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. С решение № 138 от 19.03.2009 г. по г. д. № 611/2007 г. на ВКС, II г.о. е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции.

         В допълнение към гореизложеното е необходимо да се отбележи, че за да се промени определено име /собствено, бащино или фамилно/ поради наличието на важни обстоятелства, които налагат това, необходимо и достатъчно е да е налице едно важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, макар и в цитирания нормативен текст това понятие да е употребено в множествено число. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 14 от ЗГР и на други императивни разпоредби на посочения закон. 

         Съобразно чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата, а фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата, като бащиното и фамилното име са с наставки -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

В случая при раждането на молителя същият е записан с имената  Ю.А.С. поради обстоятелството, че към момента на раждането баща му е носил имената А. С.А. и баба му и дядо му са настоявали детето да бъде записано с тези имена. По – късно родителите му са възстановили турските си имена. От представените заверени копия на документи и от събраните гласни доказателства, които са допустими доказателствени средства по ГПК, се установява истинността на твърденията на молителя, че е известен в обществото с имената Ю. А.С.. С тези имена го наричат близки и приятели, а и при запознанство самият той се представя с тези имена. Това дава основание да се приеме, че молителят се идентифицира с тези имена.

Въпреки че по делото не се установи по категоричен начин разликата между имената по документи и тези, с които се представя, да създава някакви пречки или неудобства при пътуване, контакти с администрация и институции, не може да се игнорира обстоятелството, че освен обществената известност, важно обстоятелство по смисъла на закона е и самият факт, че е налице желание от страна на молителя и трите му имена да са турски, с оглед етническата му принадлежност. Освен това следва да се отбележи, че с оглед възстановяването на турските имена на неговия баща, при уважаване на исканата промяна на бащиното и фамилното име на молителя, същите ще съответстват на императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, досежно начина на образуване на бащиното и фамилно име на всяко физическо лице. Към всичко това следва да се прибави, че съобразно данните от служебно изисканите доказателства, не се установява намерение на молителя да въведе в заблуждение административни органи или институцци.

         Въз основа на тези изводи съдът намира, че важността на така установените други обстоятелства води до заключението за законосъобразност на искането относно бащиното и фамилното име на молителя, поради което молбата за тяхната промяна е основателна и следва да бъде уважена.

         На основание  чл. 75 от ЗГР, длъжностните лица по гражданското състояние в Община ***** следва да бъдат задължени да отбележат допуснатата промяна в данните за гражданско състояние на лицето Ю.А.С., ЕГН **********,*** акт за гражданско състояние – Акт за раждане № 0467/19.10.1993 г., както и в регистъра на населението на Община *****.

         Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна в бащиното и фамилното име на молителя Ю.А.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, от „А.С. на „А.С.”.

   ЗАДЪЛЖАВА длъжностните лица по гражданското състояние в Община ***** да отбележат допусната промяна в акта за раждане № 0467/19.10.1993 г., както и в регистъра на населението, като вместо отразените бащино и фамилно име на Ю.А.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** - „А.С.”, впишат бащиното и фамилното име „А.С. “.

   УКАЗВА препис от настоящото решение да се изпрати на длъжностните лица по гражданското състояние в Община *****,  за отбелязване на допусната от съда промяна в данните за гражданско състояние на лицето Ю.А.С., ЕГН ********** и в регистъра на населението на Община *****.

   УКАЗВА препис от решението да се изпрати до Бюро „Съдимост” при РС – ***** за отбелязване на допуснатата промяна.

        Препис от решението да се връчи на молителя и РП – *****.

        Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 537 ал.1 от ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: