РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. Пловдив, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500462 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от
„**************против Решение №4352/21.12.2022г. постановено по гр.д.
№3005/2022г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с., В ЧАСТТА С КОЯТО се
ОСЪЖДА „************, да заплати на М. С. С. , ЕГН **********, от
***********, сумата от 408.80 лева като дадена без основание по нищожна
клауза за такса и по неосъществена застраховка и по договор за
потребителски кредит номер PLUS – 14512500 от дата 06.02.2017г. С
постановеният съдебен акт в полза на М. С. С., ЕГН ********** е присъдена
сумата в размер на 379.97 лева. Решението на първата инстанция, в
посочената част се обжалва като незаконосъобразно, необосновано,
неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен
материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се,
въззивният съд да отмени първоинстанционния акт в обжалваната част
като вместо това отхвърли претенцията като неоснователна. Претендират се
разноски, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв.
1
Въззиваемият М. С. С., ЕГН ********** оспорва жалбата като
неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната
част като правилен и законосъобразен по съображения изложени в отговора.
Претендират се разноски съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран обективно съединени искове с
правно основание чл.26 от ЗЗД, чл.11 вр. чл. 19 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП.
Ищцата М. С. С. , ЕГН **********, моли да бъде осъдено ответното
дружество „***********, да и заплати суми, дадени при начална липса на
основание – недействителен договор за потребителски кредит между
страните, или нищожна или недействителни отделни клаузи по същия. В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен
заем под номер PLUS – 14512500 от дата 06.02.2017г. По силата на договора,
С. получила в заем сума от 4000 лева, който следвало да върне, ведно със
възнаградителна лихва, такса „ангажимент „ от 140 лева и застраховка на
кредита от 268.80 лева, при фиксиран годишен процент по заема в размер на
12.46 %. Кредиторът приел разсрочено на 12 месечни погасителни вноски от
388.92 лева плащане, или общо 4667.04 лева. Ищцата твърди, че е заплатила
на ответника съобразно договора сума от 4667.04 лева, с която изпълнила
задълженията си точно. Прави се довод, че при изчислението на годишния
процент на разходите, неправилно не са включени дължимите за застраховка
и такса „ангажимент“ суми, поради което посочения в договор размер на
ГПР е неверен, което съставлява нелоялна търговска практика и релевира
нищожност на целия договор по реда на чл. 22 от ЗПК. Предвид твърдяната
недействителност на договора, платеното по тях се явявало дадено без
основание, поради което се моли ответникът да бъде осъден да върне на
ищцата сумата от 408.80лв, платени без основание по договора, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на подаването на исковата молба –
2
01.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът оспорва предявения иск. Признава, че между страните е
сключен описаният в исковата молба договор за потребителски кредит, но
възразява, че са налице пороци на договора, включително в нарушение на
чл.11 ЗПК.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел,
че предвидената клауза таксата „ангажимент„ тъй като не носи каквато и да е
била насрещна престация не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика, поради което се явява неравноправна по смисъла на чл. 143
ал. 1 от Закона за защита на потребителите и съответно нищожна на
основанието по чл. 146 от същия закон, с оглед на което платеното по нея е
недължимо. По отношение на предвидената клауза застрахователна премия в
размер на 268.80лв, решаващият съд е приел, че доколкото липсва договор за
застраховка, то „застрахователното обезщетение„ е платено на неосъществено
основание и подлежи на връщане.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплакванията, че таксата ангажимент е
индивидуално уговорена, като кредитополучателят е имал възможността да
прецени дали е икономически обосновано да встъпи в договорното
отношение при условията на фиксирана лихва срещу заплащане на такса
или по изгодно за него би било да потърси заем от друга кредитна
институция при променлив лихвен процент. По отношение на клаузата за
застрахователна премия, навежда оплакване, че от ищеца е направено
единствено възражение, че стойността на застрахователната премия не е
включена в годишния процент на разходите, но не е било налице спор
относно наличието на застрахователна премия.Твърди се, че сумите внесени
от М. С. по застрахователната премия са платени на съществуващо основание
и са превеждани на застрахователите, поради което е неправилно да се
приеме, че кредиторът се е обогатил със същите.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
3
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.
Настоящият съдебен състав постановява съдебният си акт на база събраните
пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно
анализирани от първоинстанционният съд, като след преценката им, съдът
направи следните правни изводи:
Установява се по безспорен начин по делото, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по Договор за паричен заем под номер
PLUS – 14512500 от дата 06.02.2017г., по силата на който на ищеца е
предоставена от ответника в заем сума от 4000 лева, дължима на 12 вноски,
при 16.65 % лихва и годишен процент на разходите по заема в размер на
25.68%. В процесния договор, е договорена такса „ангажимент“ в размер на
140.00лв и застрахователна премия в размер на 268.80лв
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и
съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не
само уговорените в него, които са известни на кредитора и които
4
потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че
„обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя. В конкретният случай
застрахователната премия се дължи на трето лице - застраховетел, различно
от кредитодателя, по друг договор, но който договор е пряко свързан с
договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, застраховетелната премия следва да бъде
включена при изчисляване на ГПР. Същото се отнася и по отношение на
таксата „ангажимент„ която съобразно императивните разпоредби на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включена при
изчисляване на ГПР.
Установява се обаче, че от съдържанието на процесния договор за
кредит и от заключението на вещото лице Л. К. по допусната и приета пред
първата инстанция ССЕ, която съдът кредитира като компетентна и
обективно изготвена, че таксата „ангажимент„ и сумите за застрахователната
премия не са включени в годишния процент на разходите. Ако същите бъдат
включени, то ГПР от договорения размер от 25.68 %, ще достигне до
размер от 41.69%.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че в
съдържанието на процесния договор за кредит, че не е отразена в
действителната обща сума, дължима от потребителя. Предвидената такса
„ангажимент“ и застрахователната премия имат характер на скрита добавка
към възнаградителната лихва, уговорена е в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения. Съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна.
Установи се, че процесните клаузи предпоставят допълнителни разходи
за потребителя. Съгласно чл. 145 от ЗЗП неравноправната клауза в договор
се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със
сключване на договора, към датата на сключването и всички клаузи. А
съгласно легалната дефиниция в закона неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
5
потребителя, каквото при процесния договор, в конкретните клаузи, с оглед
посочените по-горе обстоятелства, се установява.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя
направения от първоинстанционния съд извод, че клаузата таксата
„ангажимент„ и застрахователна премия са нищожни, поради което и
доколкото се установи, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата
от 408.80лв като дадени при начална липса на основание – по нищожни
клаузи, предявения искове се явява основателни и като такива следва да
бъдат уважени.
Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен
акт, като е уважил предявените искове, поради което решението в
обжалваната част следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна
оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, следва на въззиваемата да бъдат присъдени
направени пред въззивния съд разноски в размер на 400лв, представляващи
договорен и заплатен адвокатски хонорар./л.17 от настоящото дело/
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4352/21.12.2022г. постановено по гр.д.
№3005/2022г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с., в обжалваната част.
ОСЪЖДА „************, да заплати на М. С. С., ЕГН **********, от
*********** направени разноски пред въззивната инстанция в размер на
400.00лв/ четиристотин лева/.
В необжалваната част, Решение №4352/21.12.2022г. постановено по
гр.д.№3005/2022г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с., е влязло в законно
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7