№ 181
гр. С., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110156137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ срещу ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 333,11 лв. (с вкл.
15 лв. ликвидационни разноски), представляваща вземане за връщане на платено на
застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите,
причинени на л.а. „Х.“, модел „И20“, с рег. № ******* от настъпило на 31.03.2016 г. в гр.
Добрич, бул. „Ген.Георги Попов“ ПТП, по вина на водач на л. а. „О.А.а“ с рег. ********,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 07.06.2021 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 101,14 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.05.2018 г. до
28.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 23.06.2021 г. по ч.гр.д. № 32117/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско”,
сключен за л.а. „Х.“, модел „И 20 ”, с рег. № *******, заплатил парична сума в размер на
318,11 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на процесния автомобил от
настъпило ПТП на 31.03.2016 г., в гр. Добрич, на бул. „Ген. Георги Попов“, по вина на
водача на л.а. „О.А.а“ с рег. № ********, гражданската отговорност на който е застрахована
по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. С покана за изплащане на регресна претенция ищецът поискал от ответника
да изпълни задължението си като възстанови изплатената сума, но регресната претенция
била отказана от ответното дружество. При тези твърдения иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 333,11 лв. – регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение (с включени 15 лв. ликвидационни разноски), ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 07.06.2021 г. до окончателното й заплащане, както и
обезщетение за забава в размер на 101,14 лв. за периода от 28.05.2018 г. до 28.05.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.06.2021 г. по ч.гр.д. № 32117/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Т., е подал отговор на исковата молба, с
който на основание чл. 237 ГПК признава предявените искове по основание и размер,
поради което моли съда да постанови решение при признание на иска.
В проведеното на 10.12.2021 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
му представител, е направил изрично искане за постановяване на решение при признание на
исковете по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 237 ГПК във връзка с признанието на исковете от ответника, намира
следното:
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че
искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът
преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да
изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не
се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието
на иска.
В случая е налице признание на исковете и не се установява да са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може
да се разпорежда.
Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните –
признание на исковете от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл.
237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на искoвете.
По отношение на разноските:
При този изход от спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за заповедното производство в общ размер на 75 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и за исковото производството, както следва: за държавна
такса в размер на 75 лв., като претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. Ето защо на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 250 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„В.“, ж.к. “В.”, УЛИЦА, дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., УЛИЦА, следните суми: 333,11 лв. (с вкл. 15 лв. ликвидационни
разноски), представляваща вземане за връщане на платено на застраховано лице
2
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на л.а.
„Х.“, модел „И20“, с рег. № ******* от настъпило на 31.03.2016 г. в гр. Добрич, бул.
„Ген.Георги Попов“ ПТП, по вина на водач на л. а. „О.А.а“ с рег. ********, гражданската
отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 07.06.2021 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 101,14 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.05.2018 г. до
28.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 23.06.2021 г. по ч.гр.д. № 32117/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „В.“, ж.к. “В.”, УЛИЦА, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., УЛИЦА, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 250 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното и
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3