№ 1315
гр. Варна, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110203361 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по повод жалба от Е. Я. Х. ЕГН
********** чрез адвокат П. В. Т. от Адвокатска колегия Варна против наказателно
постановление № 23-0002848/16.05.2024 г., издадено от Т.И.Г. – началник на Областен
отдел Автомобилна администрация гр.Варна, с което на въззивникът са наложени
административни наказания глоба в размер на 1500 лева за първото нарушение и глоба
в размер на 1500 лева за второто нарушение.
С въззивната жалба се счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно, като се излагат аргументи за това, моли се съда да го отмени и да
им се присъдят направените разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично,
представлява се от адвокат П. В. Т., редовно упълномощена. По същество адв.Т. моли
съда да отмени изцяло наказателното постановление и за двете нарушения, в условия
на евентуалност в частта му за второто нарушение като недоказано.
Съгласно последните изменения в Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", публикувани в Държавен вестник, бр. 15 от
20.02.2024 г., в сила от 6.03.2024 г. в структурата на агенцията се включват и 27
1
областни отдела „Автомобилна администрация" - по един отдел във всеки областен
град на страната с териториална компетентност на територията на областта с
административен център съответният областен град. Поради това като въззиваема
страна по делото беше конституиран началника на Областен отдел Автомобилна
администрация/ООАА/ Варна.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от своя процесуален
представител с юридическа правоспособност - младши експерт В.К. редовно
упълномощена, която по същество оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление. Относно нарушението по пункт 2 в наказателното
постановление счита, че нарушението е доказано по категоричен и безспорен начин
чрез косвено доказване с оглед констатациите на контролните органи към дата
05.03.2024 г., че е извършено манипулиране от страна на водача, като вместо режим на
управление тахографът е показвал видно от разпечатките, режим в почивка. С
отнетото дистанционно управление по косвен път се стигало до предположение, че
водачът е извършил с него манипулация на данните на тахографа и за дата 04.03.2024
г., тъй като от доказателството по делото - пътен лист е било видно, че водачът е
извършвал действия по управление, които са продължили на дата пети. Представя
писмено становище. Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление
като законосъобразно и да им бъдат присъдени разноски в полза на Областен отдел
Автомобилна администрация Варна за осъществено процесуално представителство.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
На 05.03.2024 г. около 14:20 часа в гр.Варна, Южна промишлена зона, на 300
метра след пристанище Варна-Изток в посока пристанище Одесос свидетелят Б. Г. И. –
старши инспектор в ООАА Варна извършил проверка на престояващото там моторно
превозно средство марка Скания Р 440 ЛА 4 Х 2 МНА с рег.№ ТХ 6500 ХТ с
прикачено към него полуремарке СТАС СА 339 К с рег.№ 7270 ЕХ от категория 04 с
водач въззивника Е. Я. Х.. От представената от водача товарителница с №
0599203/04.03.2024 г. по маршрут с.Бериево – гр.Варна и пътен лист с №
0067568/04.03.2024 г. св. И. установил, че се извършва обществен превоз на товари на
територията на Република България – пшеница. При проверката било установено:
1. На дата 04.03.2024 г. при извършване на превоз, попадащ в обхвата на
Регламент/ЕО/561/2006 г. с МПС с рег.№ ТХ 6500ХТ, оборудвано с дигитален
тахограф марка CONTINENTAL AUTOMOTIVE, тип 1381.**********, № 689165,
2
водачът е управлявал гореописаното МПС на дата 04.03.2024 г. от с.Бериево до
гр.Варна с час на тръгване от с.Бериево 18:30 часа и час на пристигане в гр.Варна
22:30 часа, видно от пътен лист с № 0067568/04.03.2024 г. същият е манипулирал
данните, записани в записващото оборудване/тахограф/. Като от информация,
извлечена от картата на водача с № 000000000ВС1Q000, валидна до 24.02.2028 г.,
е видно, че при движение на горепосоченото МПС същото не регистрира „период
на управление“, а отчита „период на почивка“.
2. На дата 05.03.2024 г. при извършване на превоз, попадащ в обхвата на
Регламент/ЕО/561/2006 г. с МПС с рег.№ ТХ 6500ХТ, оборудвано с дигитален
тахограф марка CONTINENTAL AUTOMOTIVE, тип 1381.**********, № 689165,
се намира устройство за манипулиране на тахографа/дистанционно устройство/,
същото е използвано за манипулиране на данни в записващото оборудване на
дата 04.03.2024 г. и същото е предадено от водача.
Б. Г. И. – старши инспектор в ООАА – Варна съставил акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 855/05.03.2024 г./приложен оригинал/ срещу Е.
Я. Х.. Актосъставителят описал горепосочените обстоятелства и приел, че водачът
виновно е нарушил разпоредбите на чл.32, § 3, изречение второ, предложение 1 и
чл.32, § 3, изречение трето от Регламент/ЕО/ № 165/2014 г. на Европейския парламент
и на съвета. На 05.03.2024 г. АУАН бил предявен на Х., който се запознал със
съдържанието му, не направил обяснения и възражения, подписал го и получил препис
от него. В АУАН като иззети писмени материали са записани: пътен лист с №
0067568/04.03.2024 г., товарителница с № 0599203/04.03.2024 г., 2 броя диг.разпечатки
за дати 04.03.2024 г. и 05.03.2024 г., 1 брой дистанционно управление, информация от
картата на водача.
На 16.05.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление № 23-
0002848, издадено от Т.И.Г. – началник на Областен отдел Автомобилна
администрация гр.Варна. Административно-наказващият орган е възприел изцяло
обстоятелствата, отразени в АУАН и е наложил на Е. Я. Х. за извършените нарушения
административни наказания глоба в размер на 1500 лева за първото нарушение и глоба
в размер на 1500 лева за второто нарушение на основание чл.93в ал.19 пр.1 и чл.93в
ал.20 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б.
Г. И.. Същият потвърди, че при проверката е установил описаните нарушения, поради
което съставил АУАН.
Според изискана от съда и приложена по делото справка от Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна влекач Скания Р 440 ЛА 4 Х 2 МНА с рег.№ ТХ 6500
ХТ и полуремарке СТАС СА 339 К с рег.№ 7270 ЕХ са собственост на Автотранс-70
ЕООД.
3
От управителя на Автотранс-70 ЕООД бе представено и приложено по делото
заверено копие от трудов договор № 232 от 10.04.2023 г. между Автотранс-70 ЕООД и
Е. Я. Х. за длъжността шофьор на товарен автомобил над 12 тона.
Съдът прие и приложи като писмени доказателства по делото материалите по
административно-наказателна преписка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на Б. Г. И., писмените
доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната преписка,
приложените към въззивната жалба, служебно изготвените и представените в съдебно
заседание, подробно изброени по-горе, приети и приложени към делото на основание
чл.283 от НПК и вещественото доказателство - дистанционно управление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Според свидетелските показания на Б. Г. И. от представените от водача
товарителница и пътен лист установил, че на дата 04.03.2024 г. при извършване на
превоз попадащ в обхвата на Регламент 561 с превозно средство с монтиран в него
дигитален тахограф, водачът управлявал описаното МПС от село Бериево до гр. Варна,
с час на тръгване от село Бериево 18:30 и час на пристигане в гр. Варна 22:30, което
било видно и от пътния лист, но водачът е манипулирал данните, записани в
записващото оборудване – тахографа, което отчитало за този времеви период период
на почивка. Според информация, извлечена от картата на водача, също било
установено движение на МПС. Второто нарушение според св.И. било, че на 05.03.2024
г. при извършване на превоз попадащ в обхвата на Регламент 561, в МПС се намира
устройството за манипулиране на тахографа – дистанционно устройство, същото е
използвано за манипулиране на данните в записващото оборудване на дата 04.03.2024
г. и е предадено от водача. От информация от картата на водача установили, че няма
данни за управление на автомобила на 04.03.2024 г. след 14 часа, а тогава водачът е
изминал разстоянието от село Бериево до гр. Варна, като в този момент би следвало да
има период на управление. На пътният лист на гърба са били посочени фамилията на
водача, място на тръгване, място на пристигане, при проверката само Х. бил водач на
това МПС. За второто нарушение разбрали по сведение на водача, че е използвано това
устройство за манипулиране на тахографа. Потвърждава, че и без устройство могат
ръчно да се манипулират данните на тахографа. Съдът кредитира свидетелските
показания на Б. Г. И. в частта им относно установяване на първото нарушение за
манипулиране на данните от тахографа на автомобила, тъй като в тази им част
показанията са обективни и подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът не кредитира свидетелските показания на Б. Г. И. в частта им относно
установяване на второто нарушение, тъй като няма представени доказателства, че
именно с това дистанционно управление е извършена манипулация на данните в
4
записващото оборудване.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
Съдът не кредитира приложеното устройство за дистанционно управление като
годно веществено доказателство, послужило за извършване на нарушението, тъй като
няма представени доказателства, че именно с това дистанционно управление е
извършена манипулация на данните в записващото оборудване.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на Х. на 06.06.2024 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 19.06.2024 г., видно от печата
върху нея.
Жалбата е подадена от адвокат П. В. Т. от Адвокатска колегия Варна. След
служебна проверка в Регистри на българската адвокатура се установи, че П. В. Т. е
практикуващ адвокат, регистрирана в Адвокатска колегия Варна с личен номер
**********. Към жалбата е приложено пълномощно от Е. Я. Х. за адвокат П. В. Т. да
го представлява пред съдилищата в Република България, да подава жалби и да
извършва процесуално-правни действия по делата.
От служебно изготвената разпечатка от Търговски регистър за актуално
състояние на Автотранс-70 ЕООД е видно, че управител и едноличен собственик на
капитала е Г.М. Г..
Във въззивната жалба е записано, че наказателното постановление е връчено на
въззивника на 30.05.2024 г., ако беше така то жалбата щеше да е просрочена, тъй като е
подадена на 19.06.2024 г., но в разписката на наказателното постановление е
отбелязана дата на връчване 06.06.2024 г., поради което съдът приема, че е допусната
грешка при изписване на датата на получаване на наказателното постановление и че
5
жалбата е подадена в срок. Във въззивната жалба в раздела „По пункт 2“, втори ред е
посочено едновременно „е установено не е установено“, не се разбира в крайна сметка
дали е установено или не е установено датата на установяване на второто нарушение.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.91 ал.2 от ЗАвтП контролът по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска регистрация се осъществява чрез Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация. Длъжностните лица от Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация по силата на чл.92 ал.1 в изпълнение на задълженията си извършват
проверки и съставят актове за констатираните нарушения. АУАН е издаден от
компетентен орган - Б. Г. И. – главен инспектор към ООАА гр.Варна, длъжностно лице
от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Т.И.Г. –
началник на Областен отдел Автомобилна администрация гр.Варна. Съгласно чл.92
ал.2 от ЗАвтП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
лица. От приложеното заверено копие от заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на
министъра на транспорта и съобщенията е видно, че са определени началниците на
областни отдели да издават наказателни постановления за нарушения на регламенти на
Европейския съюз и Закона за автомобилните превози. Със Заповед № 138/28.02.2024
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация
се преназначава Т.И.Г. на длъжност началник отдел Областна администрация Варна,
считано от 06.03.2024 г./приложено копие/.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН
е съставен в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението и
съставянето на акта, в присъствието на нарушителя, като препис от АУАН е връчен по
законоустановения ред. Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за
съставянето на АУАН и за издаването на наказателното постановление. Наказателното
постановление е надлежно връчено на жалбоподателя.
6
Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във
вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените
законови норми.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от
ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е
издадено наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на
актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани
в т.4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията,
дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой
съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е
издало.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-
наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
1. За нарушението на чл.32 § 3 изр.2 пр.1 от Регламент/ЕО/ 165/2014 –
манипулиране на данните, записани в записващото оборудване/тахограф/:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая Е. Я. Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на това нарушение по чл.32 § 3 изр.2 пр.1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета.
Тази разпоредба забранява всякакво манипулиране на тахографа, тахографския
лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне, укриване или
унищожаване на данни и/или разпечатана информация.
Категорично е установено, че на дата 04.03.2024 г. при извършване на превоз,
попадащ в обхвата на Регламент/ЕО/561/2006 г. с МПС с рег.№ ТХ 6500ХТ,
оборудвано с дигитален тахограф марка CONTINENTAL AUTOMOTIVE, тип
1381.**********, № 689165, водачът е управлявал гореописаното МПС от с.Бериево
до гр.Варна с час на тръгване от с.Бериево 18:30 часа и час на пристигане в гр.Варна
22:30 часа, като същият е манипулирал данните, записани в записващото
оборудване/тахограф/. Като от информация, извлечена от картата на водача, е видно, че
при движение на горепосоченото МПС същото не регистрира „период на управление“,
а отчита „период на почивка“.
Доказателства за извършеното нарушение се съдържат и в приложените пътен
лист с № 0067568/04.03.2024 г. за автомобил Скания Р 440 с рег.№ ТХ 6500 ХТ, според
който водач на автомобила за тази дата е само Е. Х. с време на излизане от гаража
05:00 часа на 04.03.2024 г. и начален показател на километража 926258 за превоз на
насипни материали маршрут Бериево-Варна с тръгване 18:30 часа и пристигане 22:30
часа и товарителница № 0599203/04.03.2024 г. по маршрут с.Бериево – гр.Варна с
превозвач Автотранс 70 Балчик, за товар пшеница, с автомобил Скания Р 440 с рег.№
ТХ 6500 ХТ, ТХ 7270 ЕХ. От разпечатката от тахографа е видно, че на 04.03.2024 г. от
05:55 часа до 13:35 часа е отчетено управление с измината разстояние 329 км, след
7
което за тази дата няма отчетено друго движение.
При тези факти съдът достигна до извода, че записващото устройство
дигитален тахограф марка CONTINENTAL AUTOMOTIVE, тип 1381.**********, №
689165 е било манипулирано, за да отчете период на почивка при движение на
автомобила. Единственият човек, който има интерес това да се случи, а именно
манипулация на записващото устройство е жалбоподателя Х., още повече, че само и
единствено той е имал достъп до дигиталния тахограф, поради което и съдът приема,
че именно той е манипулирал данните от тахографа.
Правилно е определена от наказващия орган наказващата норма за
нарушението манипулиране на тахографа по чл.32 § 3 изр.2 пр.1 от Регламента, а
именно нормата на чл.93в ал.19 от ЗАвтП, според която водач, който манипулира
тахографа, тахографския лист или картата на водача и това може да доведе до
подправяне на данните, се наказва с глоба 1500 лв. Размерът на административното
наказание глоба е фиксиран, поради което не следва да се обсъжда възможността за
неговото намаляване.
В крайна сметка при пледоариите въззивникът не оспорва категорично
извършването на това нарушение.
2. За нарушението на чл.32 § 3 изр.3 от Регламент/ЕО/ 165/2014 – манипулиране на
данните, записани в записващото оборудване/тахограф/:
Нарушението е описано в АУАН и в наказателното постановление като „На
дата 05.03.2024 г. при извършване на превоз, попадащ в обхвата на
Регламент/ЕО/561/2006 г. с МПС с рег.№ ТХ 6500ХТ, оборудвано с дигитален тахограф
марка CONTINENTAL AUTOMOTIVE, тип 1381.**********, № 689165, се намира
устройство за манипулиране на тахографа/дистанционно устройство/, същото е
използване за манипулиране на данни в записващото оборудване на дата 04.03.2024 г.
и същото е предадено от водача“.
В обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление фигурира
единствено тази констатация на административно-наказващия орган, че с това
дистанционно управление са били манипулирани данните на дигиталния тахограф, но
от гласните и писмени доказателства по делото не се установи категорично, „е именно
с това дистанционно управление е извършена манипулация на тахографа. Установи се,
че проверка в специализиран сервиз изобщо не е била извършена на това
дистанционно управление и няма как да се приеме, че това е изпълнителното деяние
при манипулацията на тахографа. Единствено актосъставителя в своите свидетелски
показания/които не се кредитират от съда в тази им част/ твърди, че водачът им казал,
че манипулирал данните от тахографа с това устройство, но дори и за евентуално
дадено такова изявление от водача няма приложени никакви доказателства, като
обяснения от водача, отразяване на изявлението в някои от съставените документи или
друго. Не е установено дали въобще работи това устройство и дали чрез него може да
се извършва въздействие върху записващото устройство/тахограф/. Единствено е
отбелязано, че в автомобила е намерено и иззето дистанционно управление. В тежест
на административно-наказващия орган е да докаже по безспорен начин извършването
на нарушението, а в конкретния случай това не е сторено. Налагането на наказание за
нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено, обуславя и
неправилно приложение на материалния закон.
По възраженията на въззивника:
1. С въззивната жалба се оспорва компетентността на актосъставителя и на
наказващия орган. Съдът по-горе изложи доказателствата и аргументите за
компетентността на тези органи.
2. Съдът не приема възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че
не е ясно как е установено изпълнителното деяние „манипулиране на данни“, не
ставало ясно дали е извършена проверка на тахографа в специализиран сервиз и
8
дали е бил в нормално техническо състояние към датата на проверката. В АУАН
и в наказателното постановление достатъчно изчерпателно и ясно е отразено в
какво се състои манипулирането на данни в тахографа. Никъде не е отразено
твърдение, че на тахографа е извършена проверка в специализиран сервиз. Няма
констатации или твърдения за техническа неизправност на тахографа, а
задължение да поддържа тахографа в добро техническо състояние е на
превозвача.
3. Съдът не приема възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че
не са посочени датата и мястото на нарушението. Напротив - в обстоятелствената
част на наказателното постановление ясно е отбелязано кога е извършена
проверката на превозното средство и респективно кога са установени самите
нарушения. Относно първото нарушение кога точно е бил манипулиран
тахографа от страна на жалбоподателя Х. е въпрос, който няма как да бъде
установен, но това не променя факта на категорично установена манипулация на
данните от тахографа на тази дата.
4. Съдът не приема възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че
не е установено кой е бил водач на МПС на 04.03.2024 г. преди 18:30 часа и че
няма доказателства, че именно Х. е манипулирал данните, записани в тахографа.
В приложения оригинал на пътен лист № 0067568/04.03.2024 г. за автомобил
Скания Р 440 с рег.№ ТХ 6500 ХТ съвсем ясно е посочен като единствен водач Е.
Х. с време на излизане от гаража 05:00 часа на 04.03.2024 г. и начален показател
на километража 926258 за превоз на насипни материали маршрут Бериево-Варна
с тръгване 18:30 часа и пристигане 22:30 часа. На следващия ден 05.03.2024 г.
автомобилът отново е бил управляван от Х., така че за съда не възниква никакво
съмнение относно авторството на манипулацията върху тахографа.
5. Съдът не приема възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че
не става ясно за коя дата се отнася твърдяното първо нарушение – за 04.03.2024 г.
или за 05.03.2024 г. Съвсем ясно в наказателното постановление са посочени
както датите на извършване на двете нарушения, така и датата на тяхното
установяване, това не води до никакво съмнение или затруднение от страна на
нарушителя да разбере в какво точно е обвинен.
6. Съдът приема възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че по
пункт втори не са посочени данни, че устройството е работещо и е годно да се
използва за целта, посочена в регламента. Своите аргументи по съставомерността
и доказаността по второто обвинение съдът посочи по-горе. А и забраната според
регламента е въобще в превозното средство да се намира такова устройство, а не
да е работещо и да се използва, а само да може да се използва.
7. Съдът не приема възражението на въззивника, направено с въззивната жалба, че
евентуална отговорност трябва да носи дружеството-превозвач, а не водача. В
чл.34 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета ясно
и точно са посочени задълженията на водачите на автомобили относно
тахографите, монтирани в автомобилите, в чл.32 параграф 3 ясно е установена
забрана за манипулация на тахографите и в чл.93в ал.19 от ЗАвтП е установена
отговорността на водача при манипулиране на данните на тахографа. Наказателна
отговорност може да бъде потърсено паралелно и от превозвача по преценка на
наказващия орган, но това в никаква степен не влияе на наказателната
отговорност на водача за деянието.
Съдът не приема становището на процесуалния представител на въззиваемата
страна, изложено в съдебно заседание, че нарушението по пункт 2 е доказано по
категоричен и безспорен начин по пътя на косвено доказване с оглед констатираната
манипулация на данните от тахографа и наличието на уред за дистанционното
управление в автомобила. В административно-наказателното производство тежестта
на доказване лежи върху административно-наказващия орган. От негова страна не бяха
представени никакви доказателства, че именно с това дистанционно управление е
9
извършена манипулацията на данни от тахографа. Дори в становището си
процесуалния представител на въззивника посочва, че е налице обективна
невъзможност да се установи с категоричност по какъв начин е била извършена
манипулацията. За да носи административно-наказателна отговорност едно лице,
извършеното от него административно нарушение следва да е доказано по категоричен
и безспорен начин, което в случая според съда не е така, поради което наложеното
наказание се явява необосновано и наказателното постановление в тази част е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Като част от дължимия съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление е необходимо обсъждане относно приложението на чл.28
от ЗАНН. По убеждение на настоящия съдебен състав, процесното административно
нарушение няма характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН
и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било фактически
обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретно деяние като
отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната
за този род административни нарушения. В чл.93 т.9 от НК по силата на препращането
от чл.84 от ЗАНН, се дава легалното определение за „маловажен случай“ като
основание за отпадане на наказуемостта и като предпоставка за незаконосъобразност
на наказателното постановление. Административно-наказващият орган в
наказателното постановление е изложил аргументи защо не са налице предпоставките
за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Съдът също намира, че в случая не би могла да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен
поради обстоятелството, че допуснатото нарушение не се отличава от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно
незначителна. Нарушението е формално и същото възниква с факта на осъществяване
на манипулацията на тахографа, като настъпването на някакви други последици не са
предпоставка за възникване на административно-наказателната отговорност на водача.
Забраната за манипулация на тахографа е продиктувана от това да бъде преценено
колко време се управлява реално автомобилът от водача, дали последният е
ползвал предвидените задължителни почивки, за да се предотвратят евентуални пътно-
транспортни произшествия. С оглед предотвратяването на ПТП са въведени от
законодателя горепосочените забрани, поради което нарушаването им не може да бъде
квалифицирано като маловажно нарушение с оглед на значимостта на осигуряването
на безопасността на движението по пътищата.
По разноските:
От въззивника с въззивната жалба бе направено искане за присъждане на
направените разноски. Към жалбата е приложено пълномощно от Е. Я. Х. за адвокат П.
В. Т. да го представлява пред съдилищата в Република България, да подава жалби и да
извършва процесуално-правни действия по делата. Няма посочен размер на
адвокатското възнаграждение и доказателства за неговото плащане. Такива
доказателства не бяха представени до приключване на съдебното производство. След
като не са представени от въззивника доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение искането за присъждане на разноски от въззивната жалба
се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение от съда.
От процесуалния представител на въззиваемата страна в съдебно заседание
също бе направено искане за присъждане на разноски за осъществено процесуално
представителство.
По силата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
10
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. В
АПК въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3, според която по производствата
по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако
това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на
административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс. В чл.
143 ал.1 е регламентиран единствено случая, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт - тогава
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Не е посочено как следва да процедира съдът, когато се
измени обжалвания акт или се отмени част от него, а другата част се потвърди.
Единствено в чл.144 е посочено, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс/ГПК/, поради което съдът счита, че в настоящия
случай следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на ГПК.
В ГПК въпросът за разноските е уреден в глава Присъждане на разноски
чл.78. Съгласно ал.1 заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според ал.3 ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
По силата на Наредбата за заплащането на правна помощ, приета на основание
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ - чл.27е възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв.
Съобразявайки се с всички посочени нормативния разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималното възнаграждение за защита е 80 лева.
Въззиваемата страна направи искане за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство, без да посочва неговия размер. Според спецификата на настоящия
случай – отмяна на наказателното постановление относно едната наложена глоба и
потвърждаването му относно другата глоба участието на процесуални представители и
на двете страни в две съдебни заседания, с разпит на свидетел, специфичната материя,
изискваща време и усилия за преглед и усвояване на нормативната база и практиката
по нея и ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на положения труд,
прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая съдът счита, че в
случая справедливо възнаграждение за защита е в размер на 100 лева.
11
Съобразявайки се с принципа, определен в чл.78 ал.1 от ГПК заплатените
възнаграждения да се заплащат съразмерно с уважената част от иска се достига до
извода, че в случая е уважен 50 % от иска на въззивника, съответно 50 % на
ответника. Отнасяйки тази пропорционалност към определените от съда справедливо
възнаграждение се получава възнаграждение за защита в размер на 50 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 23-0002848/16.05.2024 г., издадено
от Т.И.Г. – началник на Областен отдел Автомобилна администрация гр.Варна в
частта, в която на Е. Я. Х. ЕГН ********** с.Топола, обл.Добрич, *****, за
извършено нарушение на чл.32 § 3 изр.2 пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета на основание чл.93в ал.19 пр.1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 1500 лева.
Отменя наказателно постановление № 23-0002848/16.05.2024 г., издадено от
Т.И.Г. – началник на Областен отдел Автомобилна администрация гр.Варна в частта, в
която на Е. Я. Х. ЕГН ********** с.Топола, обл.Добрич, *****, за извършено
нарушение на чл.32 § 3 изр.3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент
и на Съвета на основание чл.93в ал.20 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.
На основание чл.63 ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, чл.144 от АПК, чл.78 ал.1,
ал.5 и ал.8 от ГПК, чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
осъжда Е. Я. Х. ЕГН **********, да заплати на Областен отдел Автомобилна
администрация гр.Варна сумата от 50/петдесет/ лева за възнаграждение за защита в
съдебното производство.
Оставя без уважение искането на Е. Я. Х. ЕГН ********** за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Вещественото доказателство – уред за дистанционно управление, да се върне
на Е. Я. Х..
Да се изпратят съобщения на Областен отдел Автомобилна администрация
гр.Варна и на Е. Я. Х. чрез адвокат П. В. Т., че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, по
реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
12
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Областен отдел Автомобилна администрация гр.Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13