Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново,16.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на шестнадесети
октомври две
хиляди и седемнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Мария
Ранкова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 855 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл.
240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с
договор за потребителски паричен кредит № ***. трето за делото лице - "***е
предоставила на ответника паричен заем в размер на 1823, 16 лв., при договорен
годишен процент на разходите от 101, 29 пункта, който се добавя към главницата.
Сочи, че таксата за усвояване на кредита била 75 лв., както и че в договора
била включена сумата от 177, 71 лв. застрахователна премия по застраховка
"Защита на плащанията". Ищецът твърди, че по този начин общата
стойност на плащанията по кредита възлиза на 3337, 84 лв., като тази сума следвало
да бъдат върната на 24 месечни вноски, всяка в размер на 139, 08 лв. Сочи, че
след усвояването на кредита ответникът е заплатил на кредитодателя сума в общ
размер на 1112, 64 лв., като последното извършено плащане е на 30.10.2012г.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от договора, при неплащане на две последователни
месечни вноски настъпва предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че на
основание договор за цесия от 14.10.2015г. изкупил от кредитодателя на
ответника вземането му към длъжника по процесния договор за кредит, което е
индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Сочи, че към него
момент прехвърленото вземане е възлизало на 1439, 18 лв. - главница, 786, 02
лв. - договорна лихва за периода 14.09.2012г. - 13.12.2013г. и неустойка за забава
начислявана върху главницата, която за периода от 15.10.2012г. до 26.01.2017г.
е в размер на 585, 92 лв. Твърди, че ответникът е уведомен за прехвърляне на
вземането с уведомително писмо по чл. 99 ЗЗД, подписано от цедента и цесионера,
което е получено лично от длъжника на 03.11.2015г. Ищецът твърди, че
горепосочените суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
353/29017г. на ВТРС, срещу която длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е
депозирал възражение. Предвид на изложеното моли съда да приеме за установено,
че ответникът му дължи горепосочените суми, за които има издадена заповед за
изпълнение № 235/01.02.2017г. и за присъждане на сторените разноски в исковото
и заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
С отговора си на исковата си молба ответникът оспорва
предявените вземания за главница, лихва и неустойка с правопогасяващо
възражение за изтекла давност за тези от тях, чийто падеж е настъпил преди
30.01.2012г., респ. 30.01.2014г.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
потребителски паричен кредит ***. се
установява, че трето за делото лице - „*** е предоставило на ответника кредит за
потребителски цели в общ размер на 1823, 16 лв., от която сума - 177, 71 лв. е
размера на кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията",
а 75 лв. са такса за усвояване на кредита. Съгласно чл. 2 от договора
кредитополучателят с подписването му се е съгласил сумата за покупка на
застраховката /177, 71 лв./ да бъде платена директно на застрахователния агент,
а такса за усвояване да бъде удържана от кредитора, при усвояване на кредита,
от предоставяния общ размер. Ответникът е удостоверил получаването на заетата
сума с полагането на подпис върху договора, в графата „удостоверение на
изпълнението”. По делото е представен сертификат за сключена застраховка
"Защита на плащанията" със застраховано лице ответникът по делото
/лист 29/. Съгласно материализирания в договора за потребителски кредит погасителен
план кредитополучателят е поел задължение да върне предоставената му в заем
сума в срок до 13.12.2013г., на двадесет и четири равни месечни вноски, всяка в
размер на 139, 08 лв. По този начин общия размер на всички плащания по договора
възлизат на 3337, 84 лв., при лихвен процент 66, 41 пункта. Според чл. 3 изр. 3
от договора с месечните погасителни вноски наред с главницата се изплаща и
надбавка, покриваща разноските на кредитодателя по подготовката, и обслужване
на заема, както и определена добавка, съставляваща неговата печалба. Съгласно
чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка забавена вноска. При просрочването на две или повече месечни
вноски, и считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо за целия му размер, включително с всички
надбавки, без да е необходимо да изпраща съобщение за това. По силата на чл. 18
от договора ответникът се счита за уведомен за това, че кредиторът може
незабавно след сключването на договора за заем или по всяко друго време да
прехвърли правата и задълженията си по него на избрано от него трето лице, без
да е нужно предварително да получи съгласието на заемополучателя.
От договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015г.
се установява, че е цедирал на ищеца по делото свои вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредит, сключени с длъжници, които не изпълняват
задълженията си по тях. В § 2 т. 1 и т. 4 от договора е дефинирано, че
понятието "вземания" включва всички неиздължени от длъжниците погасителни
вноски по съответните погасителни планове, всички акцесорни парични претенции
/разноски, лихви и др./, както и всички имуществени застраховки, които не са
реализирани, които вземания са посочени и определени в списък Приложение № 1
към договора за цесия. От представеното по делото извлечение от него /лист 23/ е
видно, че вземането на кредитодателя към ответника фигурира под № 2342, като е
индивидуализирано с номер на договора, името на кредитополучателя, размера на
отделните задължения на длъжника и общия размер на прехвърленото вземане. С
потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът е потвърдил, че
индивидуализираните в Приложение № 1 вземания са прехвърлени на ищеца по делото
и че съвместно с него ще уведоми длъжниците по цедираните вземания. До
ответника е изпратено уведомление от 23.10.2015г., с което страните по договора
за цесия, го уведомяват, че вземането на кредитодателя по процесния договор за
потребителски кредит е прехвърлено на ищеца. Видно от известие за доставяне
уведомителното писмо е получено лично от длъжника на 03.11.2015г.
Ищецът признава, а и от заключението на назначената по
делото ССчЕ се установява, че ответникът е направил 8 погасителни вноски по
процения договор за кредит за периода 17.01.2012г. - 30.10.2012г., като по този
начин е изплатил общо сумата от 1123, 28 лв. Вещото лице посочва, че след този
момент погашения не са правени, поради което към 30.01.2017г. задължението на
кредитополучателя за главница е в размер общо на 1439, 18 лв., това за
договорна лихва за периода 14.09.2012г. - 13.12.2013г. е в размер на 786, 02
лв., а за неустойка за забава за периода 16.10.2012.г - 30.01.2017г. е в размер
на 628, 36 лв.
При съобразяване на тази плащания и позовавайки се правата
си по договора за цесия, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 353/2017г. по описа на ВТРС, срещу която в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК
ответникът е депозирал възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за
предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
По делото безспорно се установи съществуването на
валидно заемно правоотношение по договор за потребителски кредит ***., притежаващ необходимите и съществени елементи на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. От събраните доказателства
се установява по категоричен начин, че кредиторът по него е изправна страна,
тъй като е изплатил на ответника заемна сума в общ размер на 1823, 16 лв.
Обстоятелство, което не се оспорва от последния и което е удостоверено от него
с полагането на подпис върху договора под изявление за получаване на сумата.
Налице е признание за неизгоден факт, което се подкрепя от заключението на
изслушаната по делото ССчЕ. Удържането от общия размер на кредита на суми за
такса - усвояване на кредита и за застрахователната премия по застраховка
"Защита на плащанията" не налага извод за различен размер на
предоставената в заем сума. Това удържане е станало по волята на
кредитополучателя и след като той е имал властта да се разпорежда с тях, това сочи
на реалното им получаване. Последното обстоятелство завършва общия фактически
състав на договора за заем, което е породило задължение за кредитополучателя да
върне предоставената му сума заедно с надбавката, покриваща разходите на
кредитора по подготовка и обслужване на заема и определената добавка, съставляваща
печалбата му /чл. 3 изр. 3 от договора/. Кредиторът се е съгласил да получи
изпълнение на това задължение на части т.е. на вноски със съответни падежи и
размери, съгласно уговорения между страните погасителен план, като при
неспазването му ответникът дължи обезщетение за забава /чл. 5 от договора/.
По делото по същество не се спори, а и от заключението
на ССчЕ се установява, че ответникът не е изпълнявал точно поетите от него
задължения, като не е заплащал в пълен размер и на падежа отделните погасителни
вноски. С извършените от него плащания до 30.10.2012г. в общ размер на 1123, 28
лв. са погасени изцяло първите осем погасителни вноски и такси за събиране в
размер на 10, 64 лв. /кол. 11 от заключението на експертизата/. Липсата на
последващо изпълнение на уговорените между страните падежи е поставило
ответника в забава, което е породило за кредитодателя вземане за обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода на забавата. Съгласно
неоспореното от страните заключение на изслушаната ССчЕ, което съдът възприема
като обективно и компетентно дадено, задълженията на ответника по процесния
договор възлизат на сумата от 1439, 18 лв. - главница, включваща и вземането за
застрахователната премия, на сумата от 786, 02 лв. договорна лихва за периода
14.09.2012г. - 13.12.2013г. и на сумата 628, 36 лв. - неустойка за забава за
периода 16.10.2012.г - 30.01.2017г.
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси
установяване дължимостта на тези вземания, тъй като има качеството на цесионер
по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015г. С него същите са
му надлежно прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД, доколкото отговарят на понятието
"вземания" по смисъла на § 2 т. 1 и т. 4 от договора за цесия и са
индивидуализирани в Приложение № 1 към него. От наличните по делото
доказателства /известие за доставяне - лист 31/ съдът намира, че ответникът е
надлежно уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията, тъй като е получил изходящо от стария и новия кредитор уведомително
писмо от 23.10.2015г. Още повече, че факта на уведомяване по смисъла на чл. 99
ал. 3 ЗЗД не се оспорва от длъжника.
Наличието на непогасени парични
задължения към ищеца, изисква съдът да се произнесе по своевременно наведеното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните
вземания. По общото правило на чл. 114 ал. 1 ЗЗД давността тече от момента, в
който вземането е изискуемо. Задължението, поето от ответника, е да внася
анюитетни вноски за погасяване на задълженията си, следователно давността тече
отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо
по отношение на кредитора. Според константната практиката на ВКС, намирала
израз в Решение № 261/12.07.2011г. по гр.д. 795/2010г. на IV г.о. и Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д. 523/2011г. на
III г.о., връщането на заема на погасителни вноски не
превръща тези вноски в периодични плащания. При договора за заем е налице
неделимо плащане, а договореното връщане на заема по този начин представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части –
аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД. Следователно спрямо задължението за
главница не е приложима кратката погасителна давността по чл. 111 б. „в” in fine ЗЗД и то се погасява с общата петгодишна давност по
чл. 110 ЗЗД. В конкретния случай последната не е изтекла, тъй като искът по
аргумент от чл. 422 ал. 1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По аргумент от чл. 125 вр.
чл. 62 ал. 2 ГПК настоящият иск следва да се счита за предявен на 27.01.2017г.,
когато ищецът по пощата е подал заявление по чл. 410 ГПК. Към него момент
петгодишната давност за вземането за главница не е била изтекла, тъй като
изискуемостта й е настъпила след 15.10.2012г.
Във всяка анюитетна вноска освен част от
вземането за главница е включено и част от уговореното вземане за
възнаградителна лихва. Последната представлява цената на кредита и доколкото
законът в чл. 240 ал. 2 ЗЗД изрично я дефинира като лихва, по отношение на нея следва
да намери приложение кратката тригодишна давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД. Липсват каквито и да е правни аргументи, които да обосноват извод, че по
смисъла на тази разпоредба понятието „лихви”, касае само мораторни такива, а не
и цената за ползването на заетите средства. По тези съображения и след като
искът се счита за предявен на 27.01.2017г. претенираното вземане за договорна
лихва в размер на 786, 02 лв. за периода 14.09.2012г. - 13.12.2013г. се явява
изсрочено по давност в цялост, тъй като са изтекли повече от три години от
настъпване на неговата изискуемост.
С подаването на исковата молба на
27.01.2017г. е прекъсната погасителната давност по отношение на неустойката за
забава, дължима след 27.01.2014г., поради което възражението за погасяване на
по давност на мораторната лихва е частично основателно за периода от
15.10.2012.г до 26.01.2014г., включително. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК,
чрез използване интернет калкулатор за законна лихва, неустойката за забава
върху главницата от 1439, 18 лв. за периода 27.01.2014г. - 27.01.2017г. възлиза
на 439, 43 лв.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че
предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан до
размер на 1439, 18 лв. - вземане за главница по договор за потребителски
паричен кредит ***. и до размера на 439, 43 лв. -
вземане за неустойка за забава за периода 27.01.2014г. - 27.01.2017г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение № 235/01.02.2017г. по ч.гр.д. №
353/2017г. на ВТРС. Искът подлежи на отхвърляне относно вземането за договорна
лихва в размер на 786, 02 лв. за периода 14.09.2012г. - 13.12.2013г. и частично
относно вземането за обезщетение за забава в размер на 146, 49 лв. за периода
15.10.2012г. - 26.01.2014г., включитлено, като погасени по давност.
При този изход на делото претенциите на страните за
разноски, както за исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явяват частично
основателни, съразмерно с уважената респ. отхвърлената част от исковете. В
исковото производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски в
размер на 101, 35 лв. - платена държавна такса и 150 лв. - възнаграждение за
вещо лице или общо 251, 35 лв. В процеса същият е защитаван от юрисконсулт, поради
което на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., определено от съда в границите по чл. 25
ал. 1 НЗПП. Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноски съразмерно с уважената част на иска, с оглед на което, при общ размер
на разноските от 451, 35 лв. за настоящото производство, същият следва да
понесе разноски в размер на 301, 31 лв. респ. за заповедното производство дължи
заплащането на разноски в размер на 70, 91 лв. Ответникът е доказал
извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. за
исковото производство и на 300 лв. за заповедното. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да бъде осъден да
заплати на ответника за настоящото производство разноски за един адвокат в
размер на 146, 27 лв., а за заповедното производство в размер на 99, 73 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес ***, че ДЪЛЖИ на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина,
бул. "Ситняково" № 23, ет. 6, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, СУМАТА от 1439,
18 лв. /хиляда четиристотин тридесет и девет лева и 18 стотинки/ - главница по договор
за потребителски паричен кредит ***., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 27.01.2014г.
до окончателното й изплащане и СУМАТА от 439, 43 лв. /четиристотин тридесет и
девет лева и 43 стотинки/ - неустойка за забава за периода 27.01.2014г. -
27.01.2017г., за които вземания има издадена заповед за изпълнение №
235/01.02.2017г. по ч.гр.д. № 353/2017г. на ВТРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за
установяване вземането за договорна лихва в размер на 786, 02 лв. за периода
14.09.2012г. - 13.12.2013г., както и иска за установяване вземането за
неустойка за забава за разликата на уважение размер 439, 43 лв. до пълния
предявен размер 585, 92 лв. или за сумата от 146, 49 лв. и за периода
15.10.2012г. - 26.01.2014г. включително, като погасени по давност.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина, бул. "Ситняково"
№ 23, ет. 6 СУМАТА от 301, 31 лв. /триста
и един лева и 31 стотинки/, представляваща направените в исковото производство
съдебни разноски, съразмерно с уважената част на иска, както и СУМАТА от 70, 91
лв. /седемдесет лева и 91 стотинки/, представляваща направените в заповедното
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина, бул.
"Ситняково" № 23, ет. 6 ДА
ЗАПЛАТИ на М.А.М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес *** СУМАТА
от 146, 27 лв. /сто четиридесет и шест лева и 27 стотинки/, представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената
част на иска, както и СУМАТА от 99, 73 лв. /деветдесет и девет лева и 73 стотинки/,
представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част на иска.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 353/2017г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: