РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. Пловдив, 20.04. 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 2210 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял Трети,
Глава Деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с
чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба на Ц.Г.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника
адвокат Л.К., против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 436-1/20.04.2021г.,
издаден от С.П.П., на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Събиране
и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с
Решение № 47/02.08.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, с който на Ц.Г.К., ЕГН ********** са установени задължения за данък
върху превозните средства в общ размер на 179,54 лв., за периодите от
01.01.2011 г. до 31.12.2020 г. и прилежащи лихви за просрочие към 20.04.2021 г.
в общ размер на 89,25 лв., в качеството й на собственик на 4/6 ид. части от МПС
- лек автомобил, марка ВАЗ, модел 2105, с рег. № ***.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на административния акт като се иска неговата
отмяна от Съда. Поддържа се, че съставения
акт е неправилен и незаконосъобразен, като автомобилът предмет на акта,
е със служебно прекратена регистрация, съгласно §3, ал.3 от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Наредба № I-45). В тази насока се твърди, че процесният
автомобил е с табели, които не отговарят на изискванията на българските
стандарти и съответно, считано от 01.06.2006 г. е със служебно прекратена
регистрация,поради което не може да се движи по пътната мрежа.
В
съдебно заседание оспорващата поддържа жалбата чрез процесуалния си
представител адвокат Л.К. по изложените съображения в жалбата и в писмена
защита, депозирана по делото.Претендира се присъждане на сторените разноски по
производството, включително и адвкатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
3. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив,чрез процесуалния си представител застъпва становище за
неоснователност на жалбата.
Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни
съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта
:
4. Актът за установяване
на задължение по декларация е обжалван
в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е изцяло потвърдил.
Така постановеният от Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите :
5. Производството пред органа по местни
приходи е започнало първоначално с Акт за установяване на задължение по
декларация № 1338-1/07.12.2020 г., с който на Ц.Г.К., са установени задължения
за данък върху превозните средства в общ размер на 290,98 лв., за периода от
01.01.2010 г. до 31.12.2020 г., ведно с прилежащите лихви за просрочие към
07.12.2020 г. в общ размер на 146,53 лв., в качеството й на собственик МПС - лек
автомобил, марка ВАЗ, модел 2105, с рег. № ***.
Ц.Г.К.
е обжалвала Акт за установяване на задължение по декларация № 1338-1/07.12.2020
г. пред Директора на Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив с
Жалба с вх. № 21СГ-9/20.01.2021 г., с твърдения идентични с изложените в
настоящата жалба.
Във връзка с така подадената жалба, Акт за установяване
на задължение по декларация № 1338-1/07.12.2020г. е отменен с Решение №
20/18.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси" при
Община Пловдив, тъй като е констатирано, че установените задължения на Ц.Г.К.,
за данък върху превозните средства, за лек автомобил, марка ВАЗ, модел 2105, с
рег. № *** са установени в качеството й на единствен собственик на същия, като
не е отчетено обстоятелството, че жалбоподателката е декларирала, че е
собственик на 4/6 ид. части от процесното МПС.
Със същото Решение № 20/18.03.2021 г. Директорът на
дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив е върнал преписката на
органа по приходите за издаване на нов Акт за установяване на задължения по
декларация на Ц.Г.К., след правилно определяне на задълженията й за данък върху
превозните средства в качеството й на собственик на 4/6 ид. части от лек
автомобил - марка ВАЗ, модел 2105, с
рег. №***.
6.При тези обстоятелства е издаден
процесният Акт за установяване на задължение по декларация № 436-1/20.04.2021
г., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК,
във връзка с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ от С.П.П., на длъжност главен инспектор в
отдел „Събиране и контрол" на дирекция „Местни данъци и такси" при
Община Пловдив, с който на Ц.Г.К., са установени задължения за данък върху
превозните средства в общ размер на 179,54 лв., за периодите от 01.01.2011 г.
до 31.12.2020 г. и прилежащи лихви за просрочие към 20.04.2021 г. в общ размер
на 89,25 лв., в качеството й на собственик на 4/6 ид. части от МПС - лек
автомобил, марка ВАЗ, модел 2105, с рег. № ***.
7. Този резултат е обжалван от Ц.Г.К. с жалба с вх.№ 21 СГ-
108/03.06.2021г. на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, като с
Решение № 47/02.08.2021г., Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив е изцяло потвърдил процесния АУЗД.
В решението на Директор на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е прието, че в хода на проверката е установено, че с Декларация по чл.
54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 1447/04.06.2002г., подадена от Ц.Г.К., е деклариран
лек автомобил, марка ВАЗ, модел 2105, с рег. № ***. Като собственици на
автомобила са посочени:
1.Ц.Г.К., ЕГН **********, притежаваща 4/6 ид. части от автомобила.
2.Л. Т. К., ЕГН **********, притежаваща 1/6 ид. част от
автомобила.
3.П.Т.К., ЕГН **********, притежаваща 1/6 ид. част от
автомобила.
Като начин на придобиване е посочено: наследство, от
починалия на 27.06.1990 г. съпруг Т.Т.К., ЕГН
**********.
Към подадената декларация е приложено копие на
Удостоверение за наследници № 94-Т от 25.02.2002 г., издадено от район
„Централен" при Община Пловдив.
Откритата партида за процесното МПС е с партиден № ***_020604.
Прието е, че във връзка с твърденията,
изложени в жалба с вх. № 21СГ-9/20.01.2021 г., че процесният автомобил, предмет
на акта е със служебно прекратена регистрация,
съгласно Наредба № I-45
от 24 март 2000г. до Областна дирекция на
МВР, сектор „Пътна полиция" - гр. Пловдив е отправено запитване с изх. № 21
ПЛ-148/02.02.2021 г., относно предоставяне на информация за отписаните и
притежаваните превозни средства на Ц.Г.К., ЕГН **********. С Писмо с вх. № 21 ПЛ-148(1)/15.02.2021 г., Областна
дирекция на МВР, сектор „Пътна полиция" - гр. Пловдив е изпратила Справка
от 04.02.2021 г. от Централната база за настояща собственост на ПС, собственост
на Ц.Г.К., ЕГН **********, видно от която същата е собственик на лек автомобил - марка ВАЗ, модел 2105,
с рег. № ***, от 22.03.1994 г. Прието е, че в горецитираната справка липсват
данни за наличие на прекратена регистрация на процесното МПС.
С Писмо с изх. № 21 ПЛ-309/16.03.2021
г. до Областна дирекция на МВР, сектор „Пътна полиция" - гр. Пловдив е отправено
допълнително запитване относно собствеността на лек автомобил, марка ВАЗ, модел
2105, с рег. № ***. С Писмо с вх. № 21 ПЛ-309(1)/30.03.2021 г., Областна
дирекция на МВР, сектор „Пътна полиция" - гр. Пловдив е изпратила Справка
от 24.03.2021г. от Централната база за настояща собственост на ПС, ведно със
справка за данни на МПС с рег. № ***, видно от която лек автомобил - марка ВАЗ,
модел 2105, с рег. № *** е собственост Ц.Г.К., Л. Т. К. и П.Т.К.. Прието е, че
в горецитираната справка липсват данни за
наличие на прекратена регистрация лек автомобил - марка ВАЗ, модел 2105, с рег.
№ ***. Посочено е, че същото е спряно от движение /служебно от 01.06.2006 г./
В тази насока е прието, че с изменението на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (както и на чл. 60, ал. 6 и ал. 7
от ЗМДТ, обн. ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) отпада освобождаването от данък на превозните средства, спрени от
движение или на превозните средства, за които е върнат регистрационният талон
до края на предходната година.
Прието е, че след последваща законова редакция на чл. 58,
ал. 4 от ЗМДТ – ДВ брой 95/2009., в сила от 01.01.2010г., текстът е придобил
следното съдържание: „За превозните средства, на които е прекратена
регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на
регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства,
за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за
разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за
движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване".
Формиран е извод, че по отношение преустановяване на
облагането с данък върху превозните средства с изменението на чл. 58, ал. 4,
изречение първо ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г., е създадено общо правило, по
силата на което облагането на МПС се прекратява след прекратяване на
регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на
регистрацията.
В тази насока в решението на горестоящия административен
орган е прието, че от получената информация от Областна дирекция на МВР - гр.
Пловдив, отдел „Охранителна полиция", сектор "Пътна полиция",
обективирана в Писмо с вх. № 21 ПЛ-148(1)/15.02.2021 г. и Писмо с вх. № 21
ПЛ-309(1)/30.03.2021 г., няма данни регистрация за движение на лек автомобил,
марка ВАЗ, модел 2105, с рег. № *** да е прекратена нито по желание на
собственика, нито служебно, доказателства в тази посока не са представени и от
жалбоподателката, в този смисъл няма данни, че процесното МПС отговаря на
условията на чл. 58, ал. 4, изречение първо от ЗМДТ, поради което не са налице
основания за освобождаване от данък върху превозните средства.
8.Последвало е подаването на жалба пред Административен съд Пловдив на
основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1
от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, с която
спора относно законосъобразността на АУЗД, е отнесен пред Административен съд
гр.Пловдив, по повод на която жалба е
образувано и производството по настоящото дело.
9. В хода на съдебното производство от страна на ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ са представени и са приобщени към доказателствения
материал по делото писмени доказателства от, които е видно, че регистрационни
табели ***, издадени за лек автомобил ВАЗ 2105 не отговарят на БДС- 15980,
съгласно посоченото от началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пловдив, в писмото на л.133 от делото. От представените доказателства
се установява, че че автомобила е с прекратена регистрация считано от
01.06.2006 г., съгласно §3, ал. 3 от Наредба №І-45, съгласно посоченото от
началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи, Пловдив, в справката на л.135 от делото, или от 01.10.2006г.,съгласно
посоченото в справката на л.133 от делото.
ІV. За
правото :
10. В изпълнение
на задълженията си по чл. 160, ал.2 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата
норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/ за служебна проверка на обстоятелствата, дали
административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира, че в
случая релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и
обстоятелства са установени от материално компетентен административен орган в
хода на производство, осъществено по реда на с чл.4, ал.1 от ЗМДТ в приложимата
му редакция. Административното производство е завършило с издаването на
предвидения, административен акт, съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК, приложим във
връзка с препращащата норма на чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/, които е постановен в изискваната от закона форма и съдържа реквизитите
на акт от категорията на процесния. Във връзка с установяване компетентността на
административния орган, по делото са представени Заповед № 17 ОА
2683/27.10.2017г. на Кмета на Община Пловдив и Заповед № 20 ОА 833/27.04.2009г.
на Кмета на Община Пловдив.
11. Впрочем, спор по тези обстоятелства
не се формира между страните по делото. По делото е безспорно установено също
така, че жалбоподателката е собственик
на 4/6 ид.части от МПС - марка ВАЗ, модел 2105, с рег. № ***.
12.
Спорът по делото касае правилното приложение на материалния
закон, като е свързан с наличието на основание за освобождаване от данък върху
превозните средства, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, в приложимата
редакция/ДВ, бр.95/2009г., в сила от 01.01.2010г./ за процесните периоди от 01.01.2011г. до
31.12.2020г. за притежаваните от жалбоподателката 4/6 ид.части от МПС - марка ВАЗ, модел 2105, с рег. № ***.
13. В случая,
за процесните периоди от
01.01.2011г. до 31.12.2020г., е в сила
нова редакция на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, считано от 01.01.2010 г. Съгласно посоченото
в разпоредбата за превозните средства, на които е прекратена регистрацията,
данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение. За излезлите от
употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено
задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след
прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за
предаване за разкомплектоване.
Употребеният от законодателя израз „прекратяване на
регистрацията за движение“ следва да се преценява в контекста на специалния
закон – чл. 143, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и на
подзаконовата нормативна уредба – чл. 18 и 18а и §3, ал. 3 от Наредба №І-45. Съответно,
в разпоредбите на чл. 18а и 18б от Наредба №І-45, се регламентира фактическия
състав при наличието на който се извършва служебно или по искане на собственика
прекратяване на регистрацията.
В казуса административния орган неправилно е тълкувал
и приложил разпоредбата на §3, ал. 3 от Наредба №І-45 във връзката му с чл. 58,
ал. 4 ЗМДТ, както и самият чл. 58, ал. 4 ЗМДТ.
В този контекст е необходимо да се посочи, че разпоредбата
на §3, ал. 3 от Наредба №І-45 сочи, че считано от 01.06.2006 г. служебно се
прекратява регистрацията на всички превозни средства с табели с
регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските
стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Следователно с тази преходна разпоредба
законодателят е създал правно основание за служебно прекратяване на
регистрацията на превозните средства извън посочените в чл. 18б от Наредба
№І-45. Това правно основание има еднократно действие и поради това
законодателят не го е включил в основния текст на чл. 18б от Наредба №І-45, а
го е поставил в преходните и заключителни разпоредби на наредбата. Инициативата
за прекратяване на регистрацията е служебна, а правните последици от
прекратяването са еднакви с правните последици от прекратяването на
регистрацията по реда на чл. 18, т. 1 и 2 от Наредбата №І-45. Законодателят не
е установил правен резултат за служебното прекратяване по реда на §3, ал. 3,
различен от този на служебното прекратяване, извършено по реда на чл. 18б. С
оглед на това не съответства на материалноправната норма поддържаното от пълномощника
на ответника и сочено в писмото на
началника на сектор „Пътна полиция“ в областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи, Пловдив, че извършеното по реда на §3, ал. 3 прекратяване на
регистрацията „касае само табелите“.
Вярно е, че чл. 143, ал. 6 ЗДвП регламентира
„снемане от отчет на регистрирано пътно превозно средство“, а §3, ал. 3 от
Наредба №І-45 регламентира „прекратяване на регистрацията“ на превозното
средство, но наредбата е приета на основание чл.140, ал. 2 ЗДвП, който
регламентира правомощието на министъра на вътрешните работи да издаде наредба
именно за реда за регистриране на моторни превозни средства. Наредбата не
регламентира снемането от отчет на регистрирано пътно превозно средство. В
позитивното право няма друга разпоредба, освен чл. 143, ал. 6 ЗДвП и друг акт,
които да регламентират снемането от отчет. Вярно е обаче, че съгласно §2 ЗДвП
снетите от отчет пътни превозни средства се считат за отпадъци по смисъла на
§1, т. 17 от Закона за управление на отпадъците. Без нарочна разпоредба пътните
превозни средства с прекратена регистрация не би следвало да се третират като
отпадък по смисъла на Закона за управление на отпадъците, което показва, че би
могло и да е налице определена разлика в регламентираните процедури по чл. 143,
ал. 6 ЗДвП и §3, ал. 3, съответно чл. 18, т. 1 и 2 от Наредба №І-45, но
релевантното за процесния случай е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ
обвързва правните последици на неплащане на данък не със снемането от отчет по
смисъла на чл. 143, ал. 6 ЗДвП, а с прекратяването на регистрацията. Наред с
това чл. 58, ал. 4 ЗМДТ не прави каквато и да било разлика във връзка с
инициативата, по която е извършено прекратяването и правното основание, на
което то е извършено. За пораждането на правото на недължимост на данъка е
достатъчен обективният факт на прекратена регистрация.
От доказателствата по делото е безспорно установено,
че табелите с регистрационен номер на автомобила на жалбоподателката не
отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 и в
този смисъл са данните, обективирани от началника на сектор „Пътна полиция“ в
Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пловдив, в писмото
на л.131. Безспорно е също, че процесния автомобил е с прекратена регистрация
считано от 01.06.2006 г., съгласно §3, ал. 3 от Наредба №І-45, съгласно
посоченото от началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, Пловдив, в справката на л.135 от делото, или
от 01.10.2006г.,съгласно посоченото в справката на л.133 от делото. Независимо
от разликата в датата на прекратяване на регистрацията за предмета на спора е
важно, че към 01.01.2010 г., когато влиза в сила изменението на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, моторното превозно средство е било с прекратена регистрация. По делото
няма доказателства процесното превозно средство да е излязло от употреба
моторно превозно средство, за което в нормативен акт е предвидено задължение за
предаване за разкомплектоване, поради което за настъпване на правните последици
– недължимост на данък, не е необходимо представянето на удостоверение за
предаване на превозното средство за разкомплектоване - арг. от чл.58, ал.4,изр.2
от ЗМДТ в приложимата редакция /ДВ,
бр.95/2009г., в сила от 01.01.2010г./ .
Видно от изложеното моторното превозно средство на жалбоподателката
е необлагаемо с данък превозни средства, тъй като отговаря на единственото
изискване на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ – да е с прекратена регистрация. Това обосновава
извода за незаконосъобразност на оспорения акт, с който на жалбоподателката са установени данъчни
задължения за данък върху превозните средства за периодите от 01.01.2011 г. до
31.12.2020 г., като неправилен,
постановен в нарушение на материалния закон.
В изложения смисъл е и константната практика на Върховния
административен съд по аналогични казуси/така Решение № 11234 от 27.10.2015г..
на ВАС по адм. д. № 295/2015г., VII о. и други/.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания
административен акт – АУЗД е незаконосъобразен. Същият е постановен в противоречие с
материалноправни разпоредби - основание за отмяната му по чл. 160, ал.2 от ДОПК, приложим във връзка
с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/, от настоящата
инстанция.
V. За разноските
:
14. При посочения изход на
спора, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, на оспорващата се дължат сторените разноски по
производството, които се констатираха в размер 10 лева внесена държавна такса
за образуване на съдебно производство.
На
основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл.8, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и
чл. 8, ал. 1, т.1 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът дължи и следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на оспорващия адвокат Л. Тодорова К. възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 300 лв.
VI. За обжалваемостта на съдебния акт :
15. С оглед разпоредбата на чл.160,
ал.7 изр.2 – ро от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с
чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, и обжалваемия
материален интерес (установени задължения за данък върху превозните
средства в общ размер на 179,54 лв.,без включени лихви за забава),
съдебният акт не подлежи
на обжалване.
Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение,
ХІІ състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 436-1/20.04.2021г., издаден
от С.П.П., на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Събиране и
контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,потвърден с
Решение № 47/02.08.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, с който на Ц.Г.К., ЕГН ********** са установени задължения за данък
върху превозните средства в общ размер на 179,54 лв., за периодите от
01.01.2011 г. до 31.12.2020 г. и прилежащи лихви за просрочие към 20.04.2021 г.
в общ размер на 89,25 лв., в качеството й на собственик на 4/6 ид. части от МПС
- лек автомобил, марка ВАЗ, модел 2105, с рег. № ***.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Ц.Г.К., ЕГН
********** ***, сумата в
размер на 10 лв., представляваща държавна такса за образуване на съдебно
производство.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на адвокат Л. Т. К., ЕГН **********,
сумата в размер на 300 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалвани и/или на протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: