Решение по дело №1823/2019 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 260032
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20192220101823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Нова Загора, 21.10.2020 г.

 

В  ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на петнадесети октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА                                           

                                                                                                                                  

при секретаря: Диана Дечева 

и в присъствието на прокурора:                                 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 1823 по описа за 2019  год., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1, пр.1от ЗЗД.

            Производството е образувано по искова молба от от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* седалище гр. София, адрес на управление: ул. „Московска" №  19, представлявана    от    Главен юрисконсулт Р.И.Г., съдебен адрес ***«Драган Цанков» № 2А против А.Д.П., ЕГН: **********,*** с правно основание: чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 , т.2 от ГПК с цена на иска: 1 239,75 лева, от които: 879,97 лева – главница; 208,67 лева - редовна лихва за периода от 20.10.2017 г.до 30.08.2018 г.; 3,00 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 06.08.2018 г.до 30.08.2018 г.; 148,11 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

            В исковата молба ищецът твърди, че със съобщение по ч.гр.д. № 1492/2018г. по описа на Районен съд Нова Загора, получено от ищеца на 15.11.2019 г. му били дадени указания за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу А.Д.П., ЕГН: **********, длъжник по горепосоченото частно гражданско дело. В указания от закона и съда едномесечен срок,  ищецът депозирал настоящата искова молба по чл.422 във връзка с чл.415, ал. 1, т.2 от ГПК.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1076 от 04.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 04.09.2018 г.. издадени по ч.гр.д. № 1492/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД,  кредитополучателят А.Д.П., ЕГН: ********** е бил осъден да заплати на „Банка ДСК" ЕАД следните суми, произтичащи от неизпълнение на Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017 г.: 879,97 лева - главница по Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 208,67 лева - редовна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 30.08.2018 г.;    3,00 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 06.08.2018 г. до 30.08.2018 г.; 148,11 лева - заемни такси; 25,00 лева - държавна такса и 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди в исковата си молба, че основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславяли съществуването на вземането били следните:

На 04.08.2017 г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и А.Д.П., ЕГН  **********, като кредитополучател било сключено Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 12.05.2017 г. Съгласно Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017 г., наричано по-долу за краткост „.Договора". "Банка ДСК" ЕАД  предоставила на А.Д.П., ЕГН: **********, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се бил осигурил чрез кредитна карта /DSK MAXICARD/ в размер на 1 000 лева (хиляда лева) с месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца.

Неразделна част от Договора представлявали Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК”ЕАД („Условията") и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК („Общите условия"), които кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора.

Съгласно Условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXICARD в лева:

-   усвоената част от кредитния лимит се олихвявала с лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е бил 21.95 % годишно. Лихвата се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума (чл. 27, ал. 2 от Общите условия);

-     срокът на валидност на кредитната карта бил 3 (три) години.

-     падежната дата за погасяване на задължението била 20-то число на месеца

-    минималната сума за револвиране на кредита била 3%. Съгласно т. 10 от

Допълнителните разпоредби на Общите условия „минималната сума за револвиране" била определена сума, която клиентът бил длъжен да внася ежемесечно в рамките на гратисния период. Тя се изчислявала като процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.

Ищецът сочи в исковата си молба, че:

- съгласно чл. 17 от Общите условия Банката издава кредитната карта със срок на валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който срок клиентът може да използва картата. След изтичането на срока на валидност се издавала нова карта, с нов срок на валидност. Банката не преиздавала картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на договора съгласно чл. 87, ал. 1 от Общите условия;

- съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не била преиздавана от Банка ДСК, поради настъпване на основание за прекратяване на Договора, уговорено в Общите условия, а именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява минималните суми за револвиране на усвоения от него кредит.

В Глава IX „Обслужване на кредита" от Общите условия било предвидено, че Банката определя месечна падежна дата (в случая 20-то число на месеца) и минимална сума за револвиране (в случая 3%), която клиентът бил длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период - в случая 15 дни след падеж). Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит (чл. 30, ал. 3 от Общите условия).

В случай, че 4 (четири) поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не бил револвирал кредита си или револвирал със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спирало (чл. 31. ал. 1 от Общите условия). Ако клиентът внесе дължимите минимални суми за револвиране до края на следващия (пети) гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановявало (чл. 31. ал. 2 от Общите условия). Ако това не се случело, ползването на кредитния лимит се прекратявало и вземането на Банката за целия използван кредитен лимит ставало изискуемо и се олихвявало с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава в размер на 5 (пет) процентни пункта, като Банката имала право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл. 32 от Общите условия).

На следващо място се сочи, че съгласно чл. 34 от Общите условия, при нарушаване на задълженията по Договора и Общите условия „Банка ДСК" ЕАД имала право да превърне кредита в предсрочно изискуем.

Поради непогасяване на минималните суми за револвиране на кредита, считано от минимална сума за револвиране с падеж 20.10.2017 г.. кредиторът „Банка ДСК" ЕАД бил приложил санкциите, предвидени в глава IX „Обслужване на кредита" от Общите условия към Договора за кредит, и с Нотариална покана с изх. на БДСК № 05-20-00641/22.05.2018 г. и per. № 2513/07.06.2018 г., том I, акт № 182 на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 па НК и с район на действие PC - Нова Загора, връчена на 24.07.2018 г. при условията на чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ГПК, обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.

Твърди се още, че на 31.08.2018 г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на длъжника с цитираната по-горе покана, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД  пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по отношение на длъжника А.Д.П., ЕГН: **********. Образувано било ч.гр.д. № 1492/2018г. по описа на Районен съд Нова Загора, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК" ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе. На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение № 1076 от 04.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 04.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1492/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, по молба на "Банка ДСК" ЕАД срещу ответника - кредитополучател било образувано изпълнително дело № 1911/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, per. № 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на ответника-кредитополучател чрез залепване на уведомление. Копие от съобщението, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им били приложени по ч.гр.д. 1492/2018 г. по описа на PC-Нова Загора от ЧСИ Павел Георгиев, per. № 837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл. 418, ал. 5 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че на 14.05.2019г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия") „Банка ДСК"" ЕАД, прехвърлило на ОТП Факторинг България" ЕАД. с ЕИК *********, пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключеното между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и А.Д.П., ЕГН: **********, като кредитополучател Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017 г.

Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 14.05.2019г., в което се съдържало процесното вземане.

Твърди се, че от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК" ЕАД до „ОТП Факторинг България" ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 14.05.2019 г. било видно, същият бил влязъл в сила и произвел своето действие.

В исковата молба се твърди, че на базата на изрично пълномощно, предоставено от "Банка ДСК" ЕАД, „ОТП Факторинг България" ЕАД било изпратило от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя А.Д.П.. Като доказателство, че уведомлението било изпратено до ответника-кредитополучател ищецът прилагал копие от препоръчано писмо *PSFABG00DJVRF*, изпратено чрез „Български пощи" ЕАД с обратна разписка, от което било видно, че пратката не е била потърсена от получателя. Уведомлението за цесията било изпратено на посочения в Договора за кредит адрес на длъжника, а именно: гр. Нова Загора, ул. „Геренска" № 10А. За промяна на същия ищецът не бил уведомяван от длъжника, каквото било изискването съгласно условията на договора за кредит. В този смисъл, ищецът считал, че длъжникът е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който бил упълномощил за това цесионера. Твърди се че, нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. Ищецът сочи, че в този смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, IIIгр.о.

В исковата си молба ищецът моли съда при евентуалност да приеме, че ответникът е бил уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмо - уведомление по чл. 99. ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В този смисъл била  и практиката на ВКС: Решение 123 от 24.0б.2009г. по т.д. № 12/2008г. на ВКС, ТК, 2 отделение.

Предвид изложеното в исковата молба ищецът „Банка ДСК”ЕАД моли съда, да постановите решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника А.Д.П., ЕГН: **********,*** съществуването на вземания на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, за които са били  издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 1076 от 04.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 04.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1492/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора за следните суми, произтичащи от неизпълнение на Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от  04.08.2017 г.; 879,97 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 208,67 лева - редовна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 30.08.2018 г.; 3,00 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 06.08.2018 г. до 30.08.2018 г. и 148,11 лева - заемни такси, както и ищецът  моли съда предвид разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1492/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора в общ размер от 175,00 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С исковата молба ищецът представя следните писмени доказателства – заверени копия на: Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017 г., ведно с приложенията към него - Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK Maxicard на Банка ДСК и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК; Декларация за получаване на преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК; Нотариална покана с изх. на БДСК № 05-20-00641/22.05.2018 г. и per. 2513/07.06.2018 г., том I; акт№ 182 на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 на НК и с район на действие PC Нова Загора, ведно с разписка за връчването й; Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД; Заповед за изпълнение на парично задължение № 1076 от 04.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 04.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1492/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора; Молба за образуване на изпълнително дело № 1911/2018 г по описа на ЧСИ Павел Георгиев, per. № 837 на КЧСИ с район на действие ОС Сливен; Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия") от 14.05.2019 г.; Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 14.05.2019 г.; Писмено потвърждение за извършената цесия съгласно Договор за цесия от14.05.2019г.; Уведомително писмо за цесията с баркод * PSFABG00DJVRF*, ведно с известие за доставяне с идентичен баркод * PSFABG00DJVRF*.

С исковата си молба ищецът моли съда да допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице - счетоводител, което след запознаване с писмените доказателства по делото и след като извърши проверка в счетоводството на „Банка ДСК" ЕАД (Цедент) и в счетоводството на ищеца, да отговори на следните въпроси:

1) Превеждани ли са от „Банка ДСК" ЕАД на кредитополучателя А.Д.П., ЕГН: ********** суми съгласно сключеното Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017 г. - кога, в какъв размер и по коя кредитна сметка?

2) Усвоявани ли са от кредитополучателя А.Д.П. суми по предоставения съгласно Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017 г. кредитен лимит - на кои дати и в какъв размер, като бъде посочена и минималната сума за револвиране на кредита към всяка падежна дата?

3) Какви суми са постъпили за погасяване на кредита (с посочване на размер и дата на постъпване), каква част от вземането са погасявали (съобразявайки поредността:лихва, такса, ползван кредит) и достатъчни ли са били за погасяване на минималната сума за револвиране на кредита към съответната падежна дата? Моля отговорът навъпроса да бъде даден в табличен вид.

4)   На коя дата е извършено последното плащане на минималната сума за револвиране на кредита; колко на брой дължими плащания на минимални суми за револвиране не са направени след тази дата и какъв е бил техният размер и кога е прекратено револвирането на кредитната карта?

5)  Да бъде изчислен размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в т.ч. общ размер на вземанията и разделени на: усвоена и непогасена главница, просрочена редовна лихва, просрочена наказателна лихва, заемни такси и периоди на начисляване на лихвите, таксите и комисионите.

6)  Да бъде изчислен актуалният размер на дължимите суми към датата на изготвяне на заключението, като бъдат взети предвид извършените от ответника плащания (ако има такива) след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417от ГПК?

При отговора на последния въпрос ищецът моли вещото лице да НЕ взема предвид сумите, събрани чрез осъществено принудително изпълнение по образуваното срещу ответника изпълнително дело № 1911/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, per. № 837 на КЧСИ, с район на действие ОС - Сливен (с оглед разрешението по т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), като по това искане съдът ще се произнес в открито съдебно заседание.

Ищецът моли съда да бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 1492/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, от представените документи по което заявяваме, че желае да се ползва и същите да бъдат приети като доказателства в настоящето производство.

В исковата си молба ищецът прави ОСОБЕНО ИСКАНЕ: Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца „Банка ДСК" ЕАД да бъде привлечено като трето лице - помагач в настоящото исково производство „ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, на основание сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 14.05.2019г. между двете дружества. По което искане съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на страните.

Ищецът моли съда да му даде възможност за ангажиране на допълнителни доказателства с оглед становищата на ответника и третото лице - помагач в отговор на изложените по-горе доводи, както и във връзка с доклада на съда.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез назначения му от съда особен представител  – адв. П.К.З. ***, представя писмен отговор по предявения срещу него иск, като в отговора заявява, че нямал връзка с представлявания по закон от него ответник по делото и по тази причина към момента не можел да изрази неговото становище, но независимо от това, особения представител на ответника заявява, че счита делото за неизяснено от фактическа страна и не възразява на направеното от ищеца искане – по делото да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, които да изяснят спора от към счетоводната му страна. Особения представител на ответника в отговора на исковата молба заявява още, че се присъединява към искането на ищеца, по делото да се приложи ч.гр.д. № 1498/2018г. по описа на РС-Нова Загора. Не възразява да бъде привлечено като страна „ОТП Факторинг България”ЕАД, което било цесионер по процесното вземане, съгласно приложения по делото договор за прехвърляне на вземане от 14.05.2019г. Особения представител на ответника възразява това привличане да стане на посоченото в исковата молба основание чл.219 ал.1 от ГПК, както било посочено в исковата молба, като твърди, че това лице съгласно правната наука, а и съгласно закона бил „приобретател” на спорното право. Така в случая била приложима разпоредбата на чл.226 ал.2 вр. с ал.1 тъй като при прехвърляне на вземането по време на производството, имало специфични изисквания/виж изр.второ на същата ал.2 и ал.3 от чл. 226 от ГПК/, като твърди че затова, законодателят бил създал цяла глава в раздел втори на глава шестнадесета от първия дял на част втора от ГПК, озаглавена „Прехвърляне на спорното право и заменяне на страна”. В посочения смисъл особения представител на ответника моли съда, ако допусне исканото привличане да го съобрази с направеното уточнение на основанието, както и заявява че след извършване на посочените в отговора на исковата молба процесуални действия, ще вземе окончателно становище по исковата претенция.

             В съдебно заседание ищеца за „Банка ДСК“АД се явява гл.юрк.Р.Г.  поддържа искането за конституиране на „ОТП Факторинг“ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца „Банка ДСК“АД, както и заявява, че поддържа исковата молба, счита предявения установителен иск за изцяло основателен и доказан и моли съда  предвид  събраните по делото писмени доказателства и изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза да постанови решение с което да уважи изцяло предявения от „Банка ДСК“АД установителен иск. 

            В съдебно заседание ответника А.Д.П. се представлява от назначения му от съда особен представител адв.П.К.З. *** който заявява, че делото е изяснено от фактическа страна, счита че няма нарушение на процесуалните правила и моли съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото.

            В съдебно заседание на 26.08.2020г. съдът е конституирал „ОТП Факторинг“ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца „Банка ДСК“ЕАД по делото.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017 г., ведно с приложенията към него - Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK Maxicard на Банка ДСК и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК; Декларация за получаване на преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК; Нотариална покана с изх. на БДСК № 05-20-00641/22.05.2018 г. и per. 2513/07.06.2018 г., том I; акт№ 182 на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 на НК и с район на действие PC Нова Загора, ведно с разписка за връчването й; Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД; Заповед за изпълнение на парично задължение № 1076 от 04.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 04.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1492/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора; Молба за образуване на изпълнително дело № 1911/2018 г по описа на ЧСИ Павел Георгиев, per. № 837 на КЧСИ с район на действие ОС Сливен; Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия") от 14.05.2019 г.; Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 14.05.2019 г.; Писмено потвърждение за извършената цесия съгласно Договор за цесия от14.05.2019г.; Уведомително писмо за цесията с баркод * PSFABG00DJVRF*, ведно с известие за доставяне с идентичен баркод * PSFABG00DJVRF*.

Видно от приетите по делото доказателства, на 04.08.2017 г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и А.Д.П., ЕГН  **********, като кредитополучател било сключено Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 12.05.2017 г. Съгласно Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017 г., наричано по-долу за краткост „.Договора". "Банка ДСК" ЕАД  предоставила на А.Д.П., ЕГН: **********, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се бил осигурил чрез кредитна карта /DSK MAXICARD/ в размер на 1 000 лева (хиляда лева) с месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца.

Неразделна част от Договора представлявали Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК”ЕАД („Условията") и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК („Общите условия"), които кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора.

Съгласно Условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXICARD в лева:

-   усвоената част от кредитния лимит се олихвявала с лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е бил 21.95 % годишно. Лихвата се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума (чл. 27, ал. 2 от Общите условия);

-     срокът на валидност на кредитната карта бил 3 (три) години.

-     падежната дата за погасяване на задължението била 20-то число на месеца

-    минималната сума за револвиране на кредита била 3%. Съгласно т. 10 от

Допълнителните разпоредби на Общите условия „минималната сума за револвиране" била определена сума, която клиентът бил длъжен да внася ежемесечно в рамките на гратисния период. Тя се изчислявала като процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.

Съгласно чл. 17 от Общите условия Банката издава кредитната карта със срок на валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който срок клиентът може да използва картата. След изтичането на срока на валидност се издавала нова карта, с нов срок на валидност. Банката не преиздавала картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на договора съгласно чл. 87, ал. 1 от Общите условия;

Съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не била преиздавана от Банка ДСК, поради настъпване на основание за прекратяване на Договора, уговорено в Общите условия, а именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява минималните суми за револвиране на усвоения от него кредит.

В Глава IX „Обслужване на кредита" от Общите условия било предвидено, че Банката определя месечна падежна дата (в случая 20-то число на месеца) и минимална сума за револвиране (в случая 3%), която клиентът бил длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период - в случая 15 дни след падеж). Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит (чл. 30, ал. 3 от Общите условия).

В случай, че 4 (четири) поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не бил револвирал кредита си или револвирал със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спирало (чл. 31. ал. 1 от Общите условия). Ако клиентът внесе дължимите минимални суми за револвиране до края на следващия (пети) гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановявало (чл. 31. ал. 2 от Общите условия). Ако това не се случело, ползването на кредитния лимит се прекратявало и вземането на Банката за целия използван кредитен лимит ставало изискуемо и се олихвявало с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава в размер на 5 (пет) процентни пункта, като Банката имала право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл. 32 от Общите условия).

Съгласно чл. 34 от Общите условия, при нарушаване на задълженията по Договора и Общите условия „Банка ДСК" ЕАД имала право да превърне кредита в предсрочно изискуем.

Поради непогасяване на минималните суми за револвиране на кредита, считано от минимална сума за револвиране с падеж 20.10.2017 г.. кредиторът „Банка ДСК" ЕАД бил приложил санкциите, предвидени в глава IX „Обслужване на кредита" от Общите условия към Договора за кредит, и с Нотариална покана с изх. на БДСК № 05-20-00641/22.05.2018 г. и per. № 2513/07.06.2018 г., том I, акт № 182 на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 па НК и с район на действие PC - Нова Загора, връчена на 24.07.2018 г. при условията на чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ГПК, обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.

На 31.08.2018 г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на длъжника с цитираната по-горе покана, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД  пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по отношение на длъжника А.Д.П., ЕГН: **********. Образувано било ч.гр.д. № 1492/2018г. по описа на Районен съд Нова Загора, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК" ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе. На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение № 1076 от 04.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 04.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1492/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, по молба на "Банка ДСК" ЕАД срещу ответника - кредитополучател било образувано изпълнително дело № 1911/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, per. № 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на ответника-кредитополучател чрез залепване на уведомление. Копие от съобщението, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им били приложени по ч.гр.д. 1492/2018 г. по описа на PC-Нова Загора от ЧСИ Павел Георгиев, per. № 837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл. 418, ал. 5 от ГПК.

На 14.05.2019г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия") „Банка ДСК"" ЕАД, прехвърлило на ОТП Факторинг България" ЕАД. с ЕИК *********, пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключеното между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и А.Д.П., ЕГН: **********, като кредитополучател Допълнително споразумение към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017 г.

Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 14.05.2019г., в което се съдържа процесното вземане.

От приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК" ЕАД до „ОТП Факторинг България" ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 14.05.2019 г. е видно, че същият е влязъл в сила и произвел своето действие.

На базата на изрично пълномощно, предоставено от "Банка ДСК" ЕАД, „ОТП Факторинг България" ЕАД изпратило от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя А.Д.П.. Като доказателство, че уведомлението било изпратено до ответника-кредитополучател ищецът прилагал копие от препоръчано писмо *PSFABG00DJVRF*, изпратено чрез „Български пощи" ЕАД с обратна разписка, от което било видно, че пратката не е била потърсена от получателя. Уведомлението за цесията било изпратено на посочения в Договора за кредит адрес на длъжника, а именно: гр. Нова Загора, ул. „Геренска" № 10А. За промяна на същия ищецът не бил уведомяван от длъжника, каквото било изискването съгласно условията на договора за кредит. В този смисъл, ищецът считал, че длъжникът е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който бил упълномощил за това цесионера. Твърди се че, нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. Ищецът сочи, че в този смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, IIIгр.о.

В исковата си молба ищецът моли съда при евентуалност да приеме, че ответникът е бил уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмо - уведомление по чл. 99. ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В този смисъл била  и практиката на ВКС: Решение 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2008г. на ВКС, ТК, 2 отделение.

Процесните задължения са както следва: 879,97 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 208,67 лева - редовна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 30.08.2018 г.; 3,00 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 06.08.2018 г. до 30.08.2018 г. и 148,11 лева - заемни такси,  175,00 лева - разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1492/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора

Съдът е назначил на вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца „Банка ДСК”ЕАД въпроси. 

В заключението си от 12.10.2020г. вещото лице С.К.С., в чиято компетентност и безпристрастност съда не се съмнява, посочва, че:

1.                  Съгласно сключеното Допълнително споразумение към Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017г. „Банка ДСК“ЕАД превежда на кредитополучателя А.д.П. сума вразмер на 1004.88лв.

2.                  Кредитополучателят а.Д.П. съгласно Допълнително споразумение към договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.08.2017г. е усвоил сума в размер на 1004.88лв.

3.                  За погасяване на кредита са постъпили суми в размер на 83.06лв. На 3 броя от падежните дати внесените суми са достатъчни за погасяване на минималните суми за револвиране, а на 8 броя падежни дати не са били достатъчни.

4.                  Последното плащане на минимална сума за револвиране на кредита е извършено на 21.09.2017г. След тази дата до 20.03.2018г. –преустановяване ползването на кредита и револвирането му не са направени 6 бр. вноски в размер на179.86лв.

5.                  Непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на Заявлението за издаване на изпълнител лист и Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 31.08.2018г. с в общ размер от 1239.75лв. представляващи както следва:

            – дължима главница – 879.97лв.;

-   дължима договорна лихва за период от 20.10.2017г. до 30.08.2018г. 0-208.67лв.;

-            Размер на обезщетението за забава/лихвена надбавка за забава/ за период от 06.08.2018г. до 30.08.2018г. – 3.00лв.;

-            Дължими заемни такси – 148.11 лв.

6.    Към датата на изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело – 12.10.2020г. размерът на дължимите суми по процесния кредит остава същият тъй като след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК – 31.08.2018г. няма извършени плащания от страна на ответника.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза  В открито съдебно заседание на 15.10.2020 г. страните също са посочили, че приемат заключението на експертизата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, произтичащо от сключеното на 04.08.2017г.  Допълнително споразумение  към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 12.05.2017г. по силата на които ищецът е кредитор, а ответникът, в качеството му на кредитополучател.

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът приема, че ищецът се явява изправна страна по Допълнително споразумение  към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 12.05.2017г.,  тъй като е изпълнил своето задължение да предостави на кредитополучателя А.Д.П.  револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурил  на кредитополучателя чрез кредитна карта /DSK MAXICARD/в размер на 1000.00/хиляда/ лева с месечна падежна дата – всяко 20-то число на месеца. Неразделна част от Договора представлявали Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“/Условията/ и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на .“Банка ДСК“/“Общите условия“/, които кредитополучателят А.Д.П. е получил и приел с подписването на Договора. Последният обаче е бил неизправна страна, тъй като не погасявал минималните суми за револвиране на кредита, считано от минимална сума за револвиране с падеж 20.10.2017г., кредиторът „Банка ДСК“ЕАД приложил санкциите, предвидени в глава  девета“Обслужване на кредита“ от Общите условия към Договора за кредит и с Нотариална покана с изх. № БДСК № 05-20-00641/22.05.2018г. и рег. № 2513/07.06.2018г. том I акт № 182 на Нотариус Николай Бъчваров, с рег. № 416 на НК с район на действие РС-Нова Загора, връчена на кредитополучателя на 24.07.2018г. при условията на чл.47 ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.

В открито съдебно заседание ищцецът, чрез процесуалния си представител гл.юрк.Г. моли съда да уважи иска като основателен и доказан.

В откритото съдебно заседание на 15.10.2020г. особения представител на ответника  не оспори иска, като моли съда да постанови съдебния си акт съгласно доказателствата по делото и приетото по делото  заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

При тези съображения съдът счита, че предявеният положителен установителен иск срещу ответника – кредитополучател, като основен длъжник по процесното Допълнително споразумение от 04.08.2017г.  към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 12.05.2017г. е  основателен и доказан  до размера посочен в заключението на вещото лице и следва да бъде уважен до този размер, а именно в размер общо на 1239.75лв. от които,  както следва: – 879.97лв. – дължима главница до 30.08.2017г.; 208.67лв. - дължима договорна лихва за период от 20.10.2017г. до 30.08.2018г. .; 3.00лв -  обезщетението за забава/лихвена надбавка за забава/ за период от 06.08.2018г. до 30.08.2018г.; 148.11 лв. - заемни такси,   ведно със законната лихва върху главницата от 879.97лв., считано от 31.08.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането

 При такъв изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Д.П.  следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „Банка ДСК”ЕАД направените разноски по ч.гр.д. № 1492/2018г. по описа на РС-Нова Загора в общ размер на 175.00/лева, от които 25.00 лева – Държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и направените по настоящото производство разноски в общ размер на 842.00 лева, от които: 25.00лв.-държавна такса, 200.00 лева – възнаграждение за вещо лице, 317.00 лева - възнаграждение за особен представител и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

             

                                                      Р     Е     Ш     И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПКпо отношение на А.Д.П., ЕГН: **********,*** ЧЕ ДЪЛЖИ на Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявано от гл.юрк. Р.Г. ОБЩО  сумата 1239.75лв. от които,  както следва: 879.97/осемстотинседемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ лева – главница; 208.67/двеста и осем лева и шестдесет и седем стотинки/лева - договорна лихва за период от 20.10.2017г. до 30.08.2018г.; 3.00/три/лева -  лихвена надбавка за забава за период от 06.08.2018г. до 30.08.2018г.; 148.11/сто четиридесет и осем лева и единадесет стотинки/лева  - заемни такси,   ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2018 г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда/ до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19 направените разноски по ч.гр.д. № 1492/2018г. по описа на РС-Нова Загора в общ размер на 175.00/сто седемдесет и пет/лева, от които 25.00/двадесет и пет/лева – държавна такса и 150.00/сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19 направените по настоящото производство разноски в общ размер на 842.00/осемстотин четиридесет и два/лева, от които: 25.00/двадесет и пет/лева - държавна такса, 200.00/двеста/лева – за възнаграждение на вещо лице, 317.00/триста и седемнадесет/ лева - за възнаграждение за особен представител и 300.00/триста/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, с ЕИК: *********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: