РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. гр. Хасково, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102167 по описа за 2021 година
Предявен е от Е. О. Ц., от гр.София, против „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД – гр.Хасково, иск с правно основание чл.439 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен.
В исковата молба се твърди, че на 10.09.2021г. работодателят на ищцата
получил Запорно съобщение с изх.№31662/08.09.2021г., издадено по ИД
№******* от ЧСИ З.З., рег.№*** и с район на действие ОС-Хасково. С него,
на основание чл. 450, ал.3, чл.507 във вр. с чл. 446 и 446а от ГПК, бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата за сума в размер
общо на 1356.43 лева. Като основание за образуваното изпълнително дело
бил посочен и изпратено копие на Изпълнителен лист от 30.05.2012г., издаден
по гр.д. № 1241/2010г. по описа на PC-Хасково, с кредитор „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД - Хасково. Видно от гърба на изпратеното копие на
Изпълнителния лист, перемпцията по ИД № 2012***0401058 била настъпила
на 11.01.2015г., от която дата изпълнителното производство се считало
прекратено по право и съответно започвала да тече нова погасителна давност
/т. 10 от TP № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/,
независимо че Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело
1
било от дата 08.01.2018г. По въпросите от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3 от 18.XI.1980г. по гр. д. № 3/80 г. във връзка с
теченето на давността, извършена с т. 10 от TP № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, било
образувано тьлк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия
момент не било постановено тълкувателно решение. Принципна постановка
била, че тълкувателните актове на върховната съдебна инстанция имат
обратно действие, считано от влизане в сила на нормата, която тълкуват, по
силата на общото правило, че тълкувателният акт представлява
правнологическо цяло с тълкуваната норма. Въпреки че съгласно чл.130, ал.2
от ЗСВ тълкувателните актове са задължителни за съответните държавни
органи, а не и за други правни субекти, извън посочените в същата норма,
последните не могат да изискват от тези органи да съобразяват действията си
с бъдещи тълкувателни актове, нито самите органи могат да прилагат тези
актове преди тяхното постановяване. Когато с последващ тълкувателен акт
била разтълкувана дадена правна норма по различен начин в сравнение с
предходен тълкувателен акт, последващият тълкувателен акт нямал обратно
действие и започвал да се прилага от момента, в който е обявен по съответния
ред, поради правилото, че правните последици, породени от даден
юридически факт, се уреждат от нормата, която е в сила към момента на
осъществяване на същия факт. Така т.10 от TP № 2 от 26.06.2015г. по т. д. №
2/2013г. ОСГТК на ВКС се прилагала само за изпълнителни производства,
висящи към момента на неговото обявяване на 26.06.2015г. или образувани от
тази дата нататък, като в тази насока ищцата цитира съдебна практика. Т.е.,
към 26.06.2015г. изпълнителното дело е било все още висящо.
Постановлението за прекратяването му било 08.01.2018г. и в този смисъл т.10
от TP № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.. ОСГТК на ВКС била
приложима в конкретния случай, независимо че перемпцията е настъпила по-
рано. Посочва се още в исковата молба, че последното валидно изпълнително
действие било осъществено на 10.01.2013г. и съответно правото на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Хасково за принудително събиране
на сумите по Изпълнителен лист от 30.05.2012г., издаден по гр.д.
№1241/2010г. по описа на PC -Хасково, било изтекло на 10.01.2018г. След
тази дата не бил налице валиден изпълнителен титул, годен да породи
2
принудително изпълнение. Ето защо, през 2020г., когато било образувано
ново ИД № ******* на ЧСИ З.З. възоснова на същия Изпълнителен лист от
2012г., не било налице изпълнително основание и съответно извършените от
него нови изпълнителни действия по изпращане на запорно съобщение до
работодателя на ищцата били нищожни. Ищцата твърди, че не било налице
валидно право на принудително изпълнение на сумите по Изпълнителния
лист от 30.05.2012г., издаден по гр.д. № 1241/2010г. по описа на PC –Хасково,
към датата на образуваното ново ИД № *******, поради изтекла погасителна
давност. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи
сумата от 254.95 лева – главница; 74.65 лева – лихва за забава за периода от
05.05.2007г. до 28.01.2010г. и 96.98 лева – разноски, по издаден изпълнителен
лист от 30.05.2012г. по Гр.д. № 1241/2010г. по описа на Районен съд-Хасково,
за които вземания е образувано изпълнително дело № 2012***0401058 и
изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ № *** – З.З., с район на
действие – Окръжен съд-Хасково. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Основният спорен по делото въпрос е относно погасяване на вземането
по давност.
Установява се, че по гр.д. № 1241/2010г. по описа на Районен съд –
Хасково е издаден Изпълнителен лист на 30.05.2012г., с който ищцата ЕК.
ОГН. ЦВ. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД –
гр.Хасково, сумата от 254.95 лева, представляваща неизплатена стойност на
предоставена услуга за вода, пречистване и отвеждане на канални води за
периода от 05.05.2007г. до 30.06.2008г.; 74.65 лева – лихва за забава за
периода от 05.05.2007г. до 28.01.2010г. и 96.98 лева – разноски.
С Молба, вх. № 33357/10.08.2012г. дружеството, в полза на което е бил
издаден цитираният изпълнителен лист, е образувало изпълнително дело №
2012***0401058 по описа на ЧСИ З.З., рег. № ***, с район на действие -
3
района на Окръжен съд-Хасково. След образуване на изпълнителното
производство ЧСИ е пристъпил към проверка на имущественото състояние
на длъжника Е.Ц., проверка за налични публични задължения, наличие на
банкови сметки и др.
На 10.08.2012г. на длъжника е била изпратена Покана за доброволно
изпълнение, като същата е връчена на 15.08.2012г.
С Постановление от 08.01.2018г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
съдия-изпълнителят е прекратил изпълнителното производство, като видно от
отбелязването, направено на гърба на изпълнителния лист, е, че датата на
перемиране е 11.01.2015г.
По Молба на взискателя на 13.03.2020г. е било образувано ново
изпълнително дело по описа на ЧСИ З.З. - № *******. Няма спор още,
че по това изпълнително дело ЧСИ З. З. е изпратил Покана за доброволно
изпълнение до ищцата, като няма данни същата да е била връчена. ЧСИ е
продължил да извършва проверки и изисква данни за имущественото
състояние на длъжника, както и да налага запор в банкови клонове, за които е
имало данни за налични вземания на длъжника и запор върху трудовото
възнаграждение. Видно е, че не е настъпило изпълнение по посоченото дело,
поради което взискателят не е удовлетворен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК, който е процесуално допустим, доколкото се основава на факт,
настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна
давност на процесните вземания.
Разгледан по същество, искът е основателен по следните съображения:
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение – чл. 116, б. “в“. Съгласно т.10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
4
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС,
според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към
т.10 е посочено и че давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието
е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането възоснова на влязлото в сила
разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В настоящия
казус прекратяването на изпълнителното производство - № 1058/2012г. по
описа на ЧСИ З.З., е настъпило поради т. н. „перемпция“, т.е. бездействие на
взискателя в продължение на две години. При настъпило по силата на закона
прекратяване, съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права /напр. купувачите от публична продан/, както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
В случая съдът приема, че давността е започнала да тече от издаването
5
на изпълнителния лист - на 30.05.2012г. /доколкото няма данни кога самото
решение е влязло в сила/, тъй като само по себе си образуването на
изпълнителното дело, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки и изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността. В този смисъл съдът намира, че е настъпило прекратяване по
силата на закона на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, доколкото взискателят в продължение на две години не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Т.н. „перемция“ е настъпила по
силата на закона на 11.01.2015г., доколкото последното изпълнително
действие е извършено на 11.01.2013г., и всички, предприети по
изпълнителното дело изпълнителни действия, се обезсилват по право.
Следователно, след прекратяване на изпълнителното производство по силата
на закона – на 11.01.2015г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и доколкото
ново такова възоснова на същото изпълнително основание не е било
образувано преди да изтече давностният срок за самото вземане, то давността
не е била прекъсната. Предвид така установеното, съдът счита, че след
изтичането на пет години, считано от 30.05.2012г., вземането се е погасило по
давност към датата 30.05.2017г., към която дата все още не са били
предприети действия по ново образуване на валидно изпълнително
производство. Новото изпълнително производство - № 212/2020г. по описа на
ЧСИ З.З., е било образувано на 13.03.2020г.
Поради изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото,
ответникът ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски
за адвокат и платена държавна такса. Направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата съдът намира за основателно по следните
съображения: Ищцата е реализирала разноски в размер на 650 лева за
адвокатско възнаграждение, като от представения Договор за правна защита
и съдействие се доказва по категоричен начин заплащането на посочената
сума /платена е в брой/. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са
следните: /чл.7, ал.2, т.1/ - „ при интерес до 1 000 лева – 300 лева“.
6
Настоящото дело е с интерес 426.58 лева, поради което заплатеното от
ищцата възнаграждение за адвокат в размер на 650 лева се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, което е
приключило в едно съдебно заседание. Изложеното не предполага по-висок
размер на дължимото адвокатско възнаграждение от минималния такъв.
Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е 300 лева. Следователно възражението,
направено на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е основателно и заплатеното от
ищцата възнаграждение за адвокат следва да бъде намалено до сумата от 300
лева, които да се присъдят на ищцата като разноски за адвокатско
възнаграждение. Следва да се присъдят и направените разноски за платена
държавна такса в размер на 150 лева, или ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата направените по настоящото дело разноски в размер на
450 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, по
отношение на „Водоснабдяване и Канализация» ЕООД-гр.Хасково, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление - ******, че Е. О. Ц., ЕГН
**********, от ********, със съдебен адрес – ******, не дължи сумата от
254.95 лева – главница, представляваща неизплатена стойност на
предоставена услуга за вода, пречистване и отвеждане на канални води за
периода от 05.05.2007г. до 30.06.2008г.; 74.65 лева – лихва за забава за
периода от 05.05.2007г. до 28.01.2010г. и 96.98 лева – разноски, по издаден
изпълнителен лист от 30.05.2012г. по Гр.д. № 1241/2010г. по описа на
Районен съд-Хасково, за които вземания е образувано изпълнително дело №
2012***0401058 и изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ № *** –
З.З., с район на действие – Окръжен съд-Хасково.
7
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация» ЕООД-гр.Хасково, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление - ******, да заплати на ЕК. ОГН.
ЦВ., ЕГН **********, от ********, със съдебен адрес – ******, направените
по делото разноски в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
8