РЕШЕНИЕ
№ 13481
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110105958 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Ф. Г., И. Г. Ф., Ф. Ф. Ф.,
Т. Ф. Ф. срещу Д. В. Ф., с която са предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответницата
сумата от общо 2040 лева, представляваща разноски в съдебно производство, която се
разпределя както следва: Г. Ф. Г. не дължи сумата от 255,00 лева, И. Г. Ф. не дължи сумата
от 1275,00 лева, Ф. Ф. Ф. не дължи сумата от 255,00 лева, Т. Ф. Ф. не дължи сумата от
255,00 лева. За сумата е издаден изпълнителен лист от 20.10.2016 г. по гр.д. № 29415/2009 г.
по описа на СРС, 45-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело
1720/2021 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова, с рег. № 860 в КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че на 26.01.2022 г. ищците разбрали, че срещу тях е
образувано изпълнително дело № 1720/2021 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова. Сочи се, че
изпълнителното дело е било образувано срещу Ф. Георгиев Ф. и И. Г. Ф., въз онова на
изпълнителен лист от 20.10.2016 г. издаден по гр.д. № 29415/2009 г. за сумата от 2040 лв.,
представляваща съдебни разноски. Твърдят, че длъжникът Ф. Георгиев Ф. е починал преди
образуване на изпълнителното дело, на 11.04.2021 г., като оставил за свои наследници
настоящите ищци, които били конституирани като длъжници по изпълнителното дело. До
наследниците били изпратени покани за доброволно изпълнение, като по отношение на Ф.
Ф. Ф. и Т. Ф. били предприети и действия по принудително изпълнение. Сочат, че
изпълнителният лист бил от 20.10.2016 г., а молбата за образуване – от 20.12.2021 г., т.е. 5
години и два месеца след издаването на листа, с оглед на което и развиват съображения, че
вземането на ответницата е погасено по давност. Също така сочат, че съдебното решение, по
1
силата на което били осъдени за разноски, било влязло в сила през 2013г., откогато до датата
на образуване на изпълнителното дело били изтекли 8 години. При тези твърдения молят
съда да уважи предявения иск. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответницата излага, че вземането по
изпълнителния лист не е погасено по давност, доколкото счита, че съгласно Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето от 13.05.2020 г., 5-годишният давностен срок е удължен с
2 месеца. Сочи, че освен това ищците са приели наследството на Ф. Георгиев Ф., което
счита, че се установява от приложените документи към ис
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищците е да докажат правния си
интерес от исковете. В доказателствена тежест на ответника е да докаже настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение
на процесните вземания.
Правният интерес на ищците от предявените отрицателни установителни искове се
извежда по безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства. Видно от
приетия препис от изпълнителен лист от 20.10.2016г., издаден по гр.д. № 29415/2009 г. по
описа на СРС, 45-ти състав, Ф. Георгиев Ф. и И. Г. Ф. са осъдени да заплатят на Д. В. Ф.
сумата от 2040 лева, представляваща разноски по делото. От приетия препис-извлечение от
акт за смърт се установява, че Ф. Георгиев Ф. е починал на 11.04.2021г., а от приетото
удостоверение за наследници се установява, че негови наследници са четиримата ищци И. Г.
Ф., Г. Ф. Г., Ф. Ф. Ф. и Т. Ф. Ф.. Съобразно изпълнителният лист ищцата И. Г. Ф. дължи
сумата от 1020 лева, а останалата част в същия размер се разпределя между четиримата
наследници при равни квоти от по 1/4 или 255 лева. Следователно припадащата се на
ищцата И. Г. Ф. част от общото задължение е в общ размер от 1275 лева, докато частите на
останалите трима ищци Г. Ф. Г., Ф. Ф. Ф. и Т. Ф. Ф. се равняват на по 255 лева за всеки от
тях. Също така от приетата молба за образуване на изпълнително дело от 20.12.2021г. се
установява, че ответницата е поискала от ЧСИ Виолета Матова да образува изпълнително
дело и да събере присъдената с изпълнителния лист сума, а видно от приетото запорно
съобщение, въз основа на молбата е образувано изп.д. № 20218600401720 по описа на ЧСИ
Виолета Матева.
Предвид гореизложеното, от събраната по делото доказателствена съвкупност се
установява по безспорен начин, че срещу ищците е издаден изпълнителен лист за
процесните суми в полза на ответницата и е образувано изпълнително дело, поради което за
ищците е налице правен интерес от отричане дължимостта на вземането, предмет на
изпълнение, със сила на пресъдено нещо.
2
Съобразно правилото на чл. 439, ал. 2 ГПК, отрицателният установителен иск се
основава на обстоятелство, настъпило след приключване на съдебното дирене в
производството, вследствие на което е издаден изпълнителният лист, а именно – изтекла
петгодишна погасителна давност към датата на образуване на изпълнителното дело
/20.12.2021г./. В тази насока съдът намира следното.
Съгласно нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е признато със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Така уредената нова петгодишна давност
започва да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение. В конкретната хипотеза
ищците са осъдени да заплатят на ответницата процесната сума по силата на Решение от
12.03.2012г., постановено по в.гр.д. № 16833/2011г. по описа на Софийски градски съд, IV-В
въззивен състав, с което е частично отменено първоинстанционното Решение от 18.07.2011г.
по гр.д. № 29415/2009г. по описа на СРС, 45-ти състав, и Ф. Георгиев Ф. и И. Г. Ф. са
осъдени да заплатят на ответницата Д. В. Ф. процесната сума от общо 2040 лева – разноски
по делото. Видно от приетото извлечение от електронния регистър на Софийския районен
съд, делото е внесено в архив през 2013г., към който момент въззивното решение е влязло в
сила. Следователно началната дата на погасителната давност за процесното вземане е 2013г.
и считано от нея, петгодишната погасителна давност е изтекла през 2018г. – преди датата на
образуване на изпълнителното дело /20.12.2021г./ и преди влизане в сила на чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП /в сила от 13.03.2020г./.
Както е уточнено в задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 10 и т. 14 от
Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не е сред кръга от обстоятелства, посочени в императивната норма на чл.
116 ЗЗД, поради което и издаването на изпълнителния лист през 2016г. не представлява
обстоятелство, годно да прекъсне течението на погасителната давност. Приемането на
наследството от наследниците на Ф. Георгиев Ф. също не прекъсва течението на
погасителната давност, тъй като не съставлява нито признание на вземането пред кредитора,
нито действие по принудително изпълнение.Съобразно дадените с цитираното тълкувателно
решение указания, годни да прекъснат давността обстоятелства са признанието на вземането
от длъжника съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД и предприемането на действия по изпълнение
съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а именно насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
В конкретния случай, обаче, въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2
ГПК, ответницата не е навела твърдения и не е ангажирала доказателства за наличието на
такива обстоятелства, настъпили преди датата на образуване на процесното изпълнително
дело. Ето защо съдът намира, че погасителната давност за процесното вземане е изтекла
през 2018г., поради което вземането е погасено по давност още преди датата на образуване
на изпълнителното дело. При това положение, предявените отрицателни установителни
3
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ищците. Същите са
сторили разноски в производството по ч.гр.д. № 4395/2022г. по описа на СРС, 75-ти състав
за обезпечение на бъдещия иск /предмет на настоящото дело/, както следва: 40 лева за
държавна такса /по 10 за всеки ищец/ и по 300 лева за адвокатско възнаграждение за всеки
от четиримата ищци. В настоящото производство ищците са сторили разноски за държавна
такса в общ размер на 201 лева /51 лева за И. Г. Ф. и по 50 лева за останалите трима ищци/,
както и по 400 лева за адвокатско възнаграждение, платено изцяло в брой. Следователно, на
И. Г. Ф. следва да бъдат присъдени разноски общо в двете производства в размер на 761
лева, а на останалите трима ищци – по 760 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК, че Г. Ф. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. П, ул. „Д П“ № 3,
И. Г. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: с. Г, ул. „П Г“ № 8, Ф. Ф. Ф., с ЕГН: **********, с
адрес: с. Г, ул. „Патриарх Г“ № , и Т. Ф. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: с. Г, ул. „П Г № , не
дължат на Д. В. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: с. Г, ул. „Т“ № , ет., поради погасяване по
давност сумата от общо 2040 лева, представляваща разноски в съдебно производство, за
която е издаден изпълнителен лист от 20.10.2016 г. по гр.д. № 29415/2009 г. по описа на
СРС, 45-ти състав, и е образувано изпълнително дело 1720/2021 г. по описа на ЧСИ В М, с
рег. № 860 в КЧСИ, и която се разпределя между ищците както следва: Г. Ф. Г. не дължи
сумата от 255 лева, И. Г. Ф. не дължи сумата от 1275 лева, Ф. Ф. Ф. не дължи сумата от 255
лева, Т. Ф. Ф. не дължи сумата от 255 лева.
ОСЪЖДА Д. В. Ф. да заплати на И. Г. Ф. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 761
лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. В. Ф. да заплати на Г. Ф. Г., Ф. Ф. Ф. и Т. Ф. Ф. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от по 760 лева на всеки от тях, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4