Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1496 02.11.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- гр.Бургас, първи състав, в публичното заседание на седми октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова,
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1796 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание § 8 от
Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на АПК, във връзка с § 1, т.2, буква
“в“ от Допълнителната разпоредба /ДР/ на Закона за администрацията /ЗА/, по
реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по жалба на Професионална
гимназия по селско стопанство /ПГСС/ „Златна нива“, с адм. адрес: гр.Айтос,
ул.“Славянска“№ 50, чрез законния представител- Директора Т.Ч., против изричен
ОТКАЗ за извършване на административна услуга, изразяваща се в заличаване на
учебното заведение като задължено лице /заличаване на партидата/, свързано с
корекция на подаден по-рано регистърен документ, а именно декларации по чл.14
от ЗМДТ, подадени от учебното заведение. Сочи се, че отказът е обективиран в
писмо, с изх.№ 6700-43 /8/ от 05.08.2019г. на Началника на отдел „Местни данъци
и такси“ при Община Айтос, като месецът е изписан неправилно, тъй като писмото било
получено от адресата на 08.07.2019г., т.е. датата следва да се чете
05.07.2019г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ и се иска неговата отмяна и да бъде постановено решение, с
което ответника да бъде задължен да заличи ПГСС„Златна нива“-гр.Айтос, като
задължено лице, по смисъла на ЗМДТ, по отношение на имотите – земи и сгради, в УПИ
|
и УПИ
|| кв.251,
по плана на гр.Айтос. Оспорват се мотивите на административния орган, обусловили
постановяване на отказа. Въпреки, че сред описаните в отказа обстоятелства се
сочи наличието на влязло в сила решение на Административен съд –Бургас по
адм.дело № 1354 от 2018г., според жалбоподателя именно в това решение било
указано, че ако учебното заведение счита, че не трябва да бъде задължено лице е
следвало да подаде съответната коригираща декларация, в която да отрази това
обстоятелство. Сочи се, че процесният период обхванат от цитираното съдебно
производство включва периода от 2012г. до 2017г., а в случай, че гимназията не
бъде заличена като задължено лице следва да заплаща такса битови отпадъци и
след 2017г., т.е. за 2018г., 2019г. и т.н. Позовава се на представен по
цитираното дело Акт за държавна собственост № *г., според който имотът е
предоставен за оперативно управление на Министерството на земеделието и храните
/т.21 от акта/, а отстъпеното право
на строеж и на ползване също е на това министерство /т.24 и т.27 от този акт/. В екземпляра на посочения акт, с който
разполагало учебното заведение имало разместване на редовете /при отпечатване под индиго/, което
създавало погрешното впечатление, че отстъпеното право на строеж е на
техникума. Изтъква се, че тези обстоятелства са били посочени на ответния орган
с писмо, изх.№ 596 от 20.05.2019г. Отрича се предоставянето на право на
управление, съгласно Закона за държавната собственост и правилника за неговото
прилагане по отношение на учебното заведение. Тези обстоятелства се
потвърждавали и от съдържанието на писмо, с изх.№ 06-424 от 28.12.2017г. на
Министерството на земеделието и горите до Областния управител на Област, с
административен център гр.Бургас. В него било указано, че в графа „предоставени права за управление“ следва
да бъде записано Министерството на земеделието, храните и горите, което
ответникът получил с подадената жалба. Оспорва се и другият мотив за отказа, а
именно предоставяне на земеделски земи за ползване, което било извършено
съгласно Заповед № РД 46-873 от 18.12.2012г. на заместник-министър на МЗХ, тъй
като описаните площи земеделска земя /дка/ в тази заповед се намират извън
регулацията на гр.Айтос и са именно земеделска земя, а за последната не се
дължи такса битови отпадъци. Заявява се, че с тази заповед на която ответната
страна се позовава в отказа си, не е предоставено право на управление върху
имотите- земи и сгради в УПИ | и УПИ
||,
в кв.251 по плана на гр.Айтос.
В съдебно заседание, гимназията - жалбоподател, чрез
законния си представител поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства, в
това число и на материалите по адм.дело № 1354 от 2018г. по описа на
АС-гр.Бургас, приложено в цялост. Пледира се за уважаване на жалбата.
Претендират се направените по делото разноски- платени държавни такси.
В ход по същество на делото и в допълнително депозирана писмена
защита доразвива доводите си за незаконосъобразно отказване на ответника да
заличи гимназията като задължено лице за плащане на ТБО.
В писмената защита се сочи, че освен Актът за завземане на
недвижим имот за държавен № 325 от 04.05.1951г., в който липсвало отбелязване
на предоставено право на управление и следващият- АДС № *г. /с неразместени редове/ се цитират и
двата други акта за публична държавна собственост, а именно с № 9686 от
19.11.2019г. и с № 9687 от същата дата, като в т.10 било записано, че правата
на управление са предоставени на МЗХГ, за нуждите на ПГСС „Златна
нива“-гр.Айтос. Същите съставляват официални документи, които не са оспорени от
ответната страна и следва да се ползват с доказателствена сила. Цитират се
норми от ЗДС, според които правото на управление може да се предостави от
Министъра на земеделието и от Министерския съвет, но въпреки, че в хода на
производството от страна на съда са изискани такива актове от Дирекция „Правна“
на МС, такъв административен акт за предоставено управление не е представен по
делото. Сочи се, че ако е представено управлението на посочените недвижими
имоти на училището в АДС от 25.02.1982г. би следвало да фигурира името на
училището, а не на съответното министерство- МЗХП /Министерството на
земеделието, храните и промишлеността/. Според жалбоподателя дори
Министерството на земеделието, храните и горите не счита, че е предоставено
управлението на процесните имоти на училището- жалбоподател, в противен случай
в писмото от 28.12.2017г. на Главния секретар на това министерство следвало да
се посочи именно наименованието на гимназията, а не на министерството. Оспорва
се и наличието на отстъпено право на строеж, с оглед представеното от
областният управител по адм.дело № 1354 от 2018г. копие на АДС № *г. според
чието съдържание имотът е предоставен за управление на министерството, в полза
на което е отстъпено и правото на строеж. Нормите от действащата уредба не
предвиждали „мълчаливо“ предоставяне право на управление, „фактическо
управление“ и други. Според императивната норма на чл.11 от ЗМДТ изчерпателно
са изброени лицата, които са данъчно задължени по този ред, а било недопустимо
разширителното им тълкуване. Прави се съпоставка между правото на ползване и
правото на управление. Признава се факта, че гимназията ползва и поддържа
описаните имоти, но не ги владее, в контекста на посоченото в чл.14, ал.3 от ЗДС. В този смисъл, жалбопо-дателят се позовава на Указание, с изх.№ 9113-38 от
31.03.2004г. на земеделския министър, според което в т.1 било указано, че
всички действия по отношение на имотите държавна собственост се извършват след
получаване на изрично писмено разрешение от този министър. В абзац 4 от
описаните указания било посочено и че само министърът има право да разрешава
отдаване под наем и в тази връзка имало заповед от 12.07.2004г., с която се
нареждало на директора на учебното заведение да отдаде под наем помещение от 57
кв.м. Сочи се, че обективният признак на владението изисквал упражняване на
непосредствена власт върху имота, каквато не била предоставена на ПГСС“Златна
нива“. Позовава се и на непълноти в подадените декларации в от страна на
училището в отдел „МДТ“-Община Айтос, според които пропуски не били попълнени
данни за придобиване на имотите, вид, номер и дата на документ за придобиване.
От страна на администрацията не била извършена необходимата проверка и още
тогава /по отношение на първата декларация за 2000г./, следвало да се установи,
че заведението не е задължено лице да заплаща такса битови отпадъци. Сочи се,
че подаване на декларациите се дължи на грешка, предизвикана от записите в
скици от 02.06.2014г., от 11.08.2017г. и от 24.01.2001г., в които скици било
отбелязано, че имотът е записан на Техникум по селско стопанство /предишно
наименование на учебното заведение/.
В заключение, оспорващата страна иска постановяване на
решение, с което отказът да бъде отменен и да бъде задължена ответната страна
да извърши исканото заличаване на ПГСС “Златна нива“- гр.Айтос, като задължено
лице относно такса битови отпадъци /ТБО/ по отношение на описаните имоти в
кв.251 по плана на гр.Айтос- от датата на влизане в сила на ЗМДТ /01.01.1998г./,
а в условието на евентуалност, в случай, че съдът не приеме това искане за
цялостно заличаване, да бъде задължена ответната страна да извърши
заличаването, считано от датата на подаденото заявление- 22.02.2019г. Иска се
да се присъдят в полза на тази страна и сторените разноски по делото.
Ответната страна– Директор на Дирекция
“Финанси, бюджет и данъчно облагане“ в Община Айтос /правоприемник на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Айтос/, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени становища,
оспорва основателността на жалбата и пледира за отхвърлянето й. По повод
представеното по делото Решение № 170 от 11.03.2020г. на Министерския съвет на
Република България за обявяване на имоти публична държавна собственост, за
имоти- частна държавна собственост и за безвъзмездното им прехвърляне в
собственост на Община Айтос се сочи, че с оглед наличието на сложен фактически
състав по прехвърляне на собствеността, предвид липсата на сключен договор
между Областния управител на Бургаска област и Кмета на Община Айтос към
момента на подаденото становище относно прехвърляне собствеността, не е
настъпило изменение във фактическото и правното положение на имотите ползвани
от училището, тъй като самото решение на МС няма транслативен ефект. Обосновава
се извода, че и към този момент няма основания за корекция на подадената
декларация по чл.14 от ЗМДТ от страна на ПГСС, респективно поддържа позицията
на праводателя си /първоначалния
ответник- Началника на отдел „МДТ“ при община Айтос/ обусловила постановяване
на оспорения по делото отказ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС, като взе предвид
доводите и становищата на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна,
против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат неблагоприятно
законните интереси на гимназията- жалбоподател. Актът подлежи на съдебен
контрол, с оглед посоченото в § 8 от ПЗР на АПК и дадените указания в Определение
№ 10261 от 27.07.2020г., по адм.дело № 7107 от 2020г. по описа на ВАС на РБ/,
а жалбоподателят има правен интерес от оспорването, по смисъла на чл.147 от АПК.
Следователно, налице са кумулативно изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на
оспорването.
При
разглеждане на жалбата по същество, съдът констатира следното:
Подадено е
Заявление, изх.№ 283 от 22.02.2019г. от ПГСС“Златна нива“-гр.Айтос до Началника
на отдел „МДТ“ при общинската администрация /л.9-10 от делото/.Видно от
заявлението на учебното заведение се прави искане в подадените от съответното
заведение данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ и чл.17 от същия, да се заличат
вписаните данни, в които учебното заведение е посочено като собственик на
земята и сградите в двата УПИ, а именно УПИ І и УПИ ІІ, в кв.251 по плана на
гр.Айтос, както и да се заличат вписаните данни, че на ПГСС „Златна нива“
гр.Айтос са предоставени за управление тези имоти, в посочените парцели.
Заявителят се позова на Акт № *г. за държавна собственост относно актуване на
процесните имоти като такива. Сочи се, че собственик на имотите е Държавата, а
липсва акт, с който е предоставено правото на управление на името на
съответното учебно заведение, което се потвърждава от писмото на МЗХГ, изх.№
06-424 от 28.12.2017г. Заявява се, че това подадено заявление следва да се
счита за подадена коригираща декларация, тъй като декларациите по образец не
позволяват да се декларира горепосоченото. Приложени са посочените АДС и
писмото на министерството.
По повод на
подаденото заявление от общинската администрация е изискана информация и
обяснения за причините /л.11 от делото/, поради които до този момент, в това
число всички подадени декларации по ЗМДТ, гимназията е посочена като собственик
и ползвател на гореописаните имоти.
Изпратено е
писмо от ПГСС“Златна нива“ /л.12 от делото/, с което заявителят уведомява
Община Айтос, че декларациите по чл.14 и чл.17 от ЗМДТ са подавани през
годините от съответните главни счетоводители на учебното заведение, които вече
не работели в гимназията, поради което такива обяснения не могат да бъдат
предоставени. Акцентира се на факта, че още в първата подадена декларация по
чл.17 от ЗМДТ от 02.04.2001г. е бил налице съществен пропуск в данните, които
не са попълнени: т.4 начин на придобиване
т.5 вид, номер и дата на документа за придобиване. Сочи се, че този пропуск
не е отстранен и се повтаря във всички подадени до декларации до 2009г., а ако
е бил констатиран своевременно от общинската администрация щял да внесе яснота,
че училището нито е собственик на имотите, нито му е предоставено право на
управление върху тях.
Следва пореден
отговор от Общинската администрация, писмо подписано от Началника на отдел
„МДТ“- Община Айтос, изх.№ 6700-43-3 от 01.04.2019г. /л.13-14 от делото/, с
който се опровергават твърденията на заявителя за настъпване на нови
обстоятелства след подаване на декларациите по ЗМДТ. В тази връзка, е
отбелязано, че въпреки наличието на писмото от главния секретар на МЗХГ от
28.12.2017г. е било известно на учебното заведение, но въпреки това на
14.09.2018г. /въпреки получаването на това писмо/, са подадени 2 броя
декларации по чл.16а от НОАМТЦУ на територията на Община Айтос за определяне на
такса битови отпадъци според количествата, с вх.№ ********** и вх.№ **********.
Подчертава се обстоятелството, че тези декларации се подават от задължените по
ЗМДТ лица, а като краен резултат, с подаване на тези две декларации през 2018г.
от името и за сметка на ПГСС“Златна нива“, качеството на последната като
задължено лице за плащане такса битови отпадъци е потвърдено. Освен това, като
допълнителен аргумент за потвърденото качество на задължено лице на заведението
се описва и факта, че всички декларации по чл.14 от ЗМДТ, както и двете по
чл.16а от наредбата са подписани лично от представляващият гимназията, а не от
друго лице.
В следващо писмо
от ПГСС“Златна нива“, изх.№ 596 от 20.05.2019г. / л.15-16 от делото/ се заявява, че в хода на адм.дело № 1354 от
2018г. на АС-гр.Бургас е представено копие на АДС № *г. в който нямало
разместване на редовете на отпечатания текст и ясно се виждало, че отстъпеното
право на строеж е предоставено не на училището, а на министерството. Именно в
това писмо заявителят уточнява волята си, а именно, че иска заличаване
качеството на учебното заведение като задължено лице от първата подадена
данъчна декларация по ЗМДТ до последната, т.е. да обхваща всички подадени
декларации в отдел „Местни данъци и такси“ на Община Айтос.
Приложено е писмо
на главния секретар на МЗХГ / л.17 от
делото/, адресирано до Областния управител на Област Бургас, че в графа
„предоставени права на управление“ следва да бъде записано Министерството на
земеделието, храните и горите, но се сочи, че горното е необходимо за
финализиране на процедурата по прехвърляне на недвижимите имоти в собственост
на община Айтос.
След така
описаната размяна на писма и уточнения, с писмо изх.№ 6700-43/8/ от
05.08.2019г. /получено с вх.№ 1673 от 08.07.2019г.
в ПГСС „Златна нива“ -гр.Айтос/ е постановен изричен Отказ от страна на
Началника на отдел „МДТ“ при Община Айтос, да бъде уважено заявлението,
респективно да бъде заличено учебното заведение в качеството на задължено лице
за плащане на такса битови отпадъци. Видно от съдържанието на писмото, на първо
място се сочи, че е налице влязло в сила Решение № 2444 от 21.12.2018г. по
административно дело 1354/18 на Административен съд гр.Бургас, с което
качеството на задължено лице на ПГСС „Златна нива“ гр.Айтос е категорично
установено и по цитираните актове са установени съответните задължения на
учебното заведение за такса битови отпадъци. Изтъква се, че това влязло в сила
решение е задължително както за общинската администрация Айтос, така и за ПГСС
„Златна нива“ гр.Айтос. Освен това в писмото се сочи, че ПГСС „Златна нива“
гр.Айтос не е вписана като собственик на гореописаните УПИ-та. Органът
сочи, че въпреки наличието на т.нар. „разместване на редовете“ и извода за
начално предоставяне на имотите за управление от МЗХГ, съгласно Заповед № РД
46-873 от 18.12.2012г. правото на ползване и управление на процесните имоти е
предоставено именно на гимназията, което обосновава и качеството на задължено
лице на ПГСС „Златна нива“. Приложено е и заверено копие от посочената заповед,
издадена от Светлана Боянова - Заместник-министър на земеделието и храните /л.22 от делото/ е описана като ползвател на конкретните недвижими имоти
и в това качество по чл.11, ал.5 от ЗМДТ е задължено лице.
От МЗХГ е
предоставена информация, ведно с приложения, като видно от заверено копие на
АДС № *г. представено по настоящото дело /л.123
от делото/ в графа 27 „отстъпено право на строеж“ е посочено „на МЗХП“, а в
следващия раздел „28“ е отразено „За
Техникум по селско стопанство“.
Поради настъпило правоприемство в хода на съдебното производство по
настоящото дело е заличен първоначалния ответник- началник отдел „МДТ“ при Община Айтос, с оглед влязло в сила
длъжностно разписание на общинската администрация, считано от 01.04.2020г.,
съгласно Решение № 50 от 24.02.2020г. на Айтоския общински съвет, респективно в
качеството на ответник е конституиран Директорът на Дирекция „Финанси, бюджет и
данъчно облагане“ при Община Айтос.
С Решение № 170
от 11.03.2020г. на МС на РБ процесните два недвижими имота в кв.251 по плана на
гр.Айтос, съставляващи публична държавна собственост са обявени за частна
държавна собственост и съгласно т.3 от решението са прехвърлени безвъзмездно на
Община Айтос, а в тази връзка са дадени указания и за изпълнение на посочените
правни и фактически действия от страна
на Областния управител на област Бургас /т.4 от решението/, предпоставящи
актуването на имотите като публична общинска собственост, съгласно указаното в
т.5 от решението. Към момента на приключване устните състезания по делото
липсват данни тези действия да са осъществени, както сочи и ответника в
писменото си становище.
Видно от
изисканата от Дирекция „Правна“ на МС на РБ справка относно евентуални актове,
с които е предоставено управлението на тези имоти на гимназията- жалбоподател
такива нарочни актове не са предоставени, а в отговор на запитването Община
Айтос сочи, че подобни актове биха могли да бъдат издадени едва след
финализиране на процедурата по прехвърляне на собствеността от държавна в
публична общинска, тъй като самото решение на МС няма транслативен ефект.
Съдът,
констатира, че действително с Решение № 2444/21.12.2018г. по адм.д. № 1345/18
на АдмС-гр.Бургас, са обсъдени въпросите относно наличието на задължения по
ЗМДТ, които същото учебно заведение дължи на общинската администрация Айтос,
тези задължения произтичат от АУЗД от 21.12.2017г., издаден на основание чл.
107, ал.3 от ДОПК и цитираната в него разпоредба на ЗМДТ, по отношение на които
ПГСС е описана като ползвател.
Процесният период включен в този АУЗД е от 2012г. до 2017г. включително.
При така установената фактическа
обстановка, съдът от правна страна съобрази следното:
Обжалваният
административен акт- изричен отказ, обективиран в писмо, изх.№ 6700-43/8/ от
2019г. на Началника на отдел „МДТ“ /поддържан
и от новоконституирания ответник Директор на Дирекция “ФБДО“ при Община Айтос,
потвърдил изрично действията на предшественика си в писмено становище по делото/
е издаден от компетентен орган,
който разгледал подаденото до него заявление от 22.02.2019г., а и между
страните липсва спор относно наличието на такава компетентност.
Актът е
постановен в изискуемата писмена форма
и съдържа необходимите реквизити. Това е така, защото е посочено въз основа на
какво искане се произнася административния орган, какви са съображенията на
заявителя за настъпила промяна в обстоятелствата и на какво се позовава
административния орган при постановяване на отказа.
По отношение
спазване на административнопроизводствените
правила, приложимите материалноправни
норми и целта на закона, в
контекста на дължимата проверка по чл.168 от АПК, съдът съобрази и следното:
В хода на
производството по издаване на оспорения изричен отказ да се извърши исканата от
заявителя административна услуга „заличаване партидата“ на ПГСС „Златна нива“ в
Община Айтос, като задължено лице по такса битови отпадъци не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Това е така,
защото преди постановяване на оспорения отказ органът е изследвал относимите
към предмета на заявлението факти и обстоятелства, коментирал е събраните
доказателства и се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка. По никакъв
начин не са нарушени правата на заявителя- ПГСС „Златна нива“, тъй като
постановяването на отказа е предшествано от активна комуникация в писмен вид
между страните, по повод на което са направени необходимите уточнения и органът
се е произнесъл след обсъждане доводите и становищата на учебното заведение,
като са преценени приобщените доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка.
Предоставена е възможност на заявителя да направи необходимите пояснения,
съответно да ангажира доказателства, въз основа на които заявява исканата
промяна в партидата на гимназията, като задължено лице по ТБО. Изрично е
уточнено и искането на гимназията, а именно да бъде заличена като задължено
лице, считано от подаване на първата данъчна декларация, съгласно ЗМДТ.
В тази
връзка, органът е изложил и конкретни съображения, с които се отказва
извършване на заявената услуга, по смисъла на §1, т.2, буква „в“ от
Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията.
Всъщност, по
отношение искането за заличаване на гимназията като собственик на УПИ 1 и УПИ
2, кв.251 по плана на гр.Айтос, изрично в писмото е уточнено, че учебното
заведение не се счита за собственик на тези имоти, поради което и с оглед
изричното уточнение на факта относно собствеността на имотите направено от
ответника, съдът намира, че това обстоятелство по делото е безспорно. Освен
това са еднопосочни писмените доказателства, приобщени по делото, въз основа на
които се обосновава извода, че тези имоти и към момента на приключване устните
състезания /ход по същество/ в настоящото съдебно производство са публична държавна собственост. Вярно е,
че с нарочен акт на Министерския съвет от 11.03.2020г. описаните имоти са
обявени за частна държавна собственост, респективно са прехвърлени безвъзмездно
на Община Айтос, но предвид липсата на доказателства и дори твърдения, че към
този момент е осъществен сложния фактически състав по прехвърляне на
собствеността, при положение, че вещноправния ефект не е настъпил, тази бъдеща
трансформация в собствеността няма отношение към предмета на настоящото
производство. Още повече, че ответната страна изрично заявява, че би било
възможно предоставянето на управлението на имотите от страна на новия
собственик едва след придобиването на тази собственост, което юридически /посредством сключване на прехвърлителен договор
между областния управител на област Бургас и кмета на община Айтос/ не е
настъпило до приключване на последното заседание и също е безспорно
обстоятелството, че от страна на Община Айтос подобен акт не е постановяван.
Основният
спор между страните е относно това дали и кога е предоставено правото на
управление на имотите в полза на училището /ПГСС“Златна нива“/, каквото е
налице според ответника и който факт се оспорва от страна на жалбоподателя.
Според тезата на учебното заведение, не би могло да се твърди, че такова
управление е предоставено и не е налице възможност гимназията да бъде задължена
за такса битови отпадъци, по смисъла на чл.11, ал.5 от ЗМДТ.
От
съдържанието на Акт за държавна собственост № *г. на който и двете страни се
позовават, действително се установява, че процесните имоти са предоставени за
оперативно управление на МЗХП, каквато е абревиатурата на ресорното
министерство. Въпреки посоченото в графа „21“ и отразеното в следваща част от акта,
а именно в графа „24“, че е отстъпено право на строеж също на МЗХП, неоспоримо
е и обстоятелството, че в следващата част на АДС, изрично в графа „28“ се сочи, че е отстъпено „ЗА
Техникум по селско стопанство“. Както и самият жалбоподател сочи, това е
„старото наименование на гимназията“. Следователно, именно в актът за държавна
собственост и независимо от наличието на размествания в машинописния текст,
което ясно се онагледява при съпоставка между двата варианта /л.46 и л.47 от
делото/, несъмнено, по начина по който е отразено това обстоятелство става
ясно, че отстъпеното право на строеж не е на министерството като централен
държавен орган, а изброяването на организациите следва принципа от общото към
частното. Този извод се обосновава именно от начина, по който са отразени
графиките и тяхната хронология. Така например първо е посочена държавната
организация, на която е предоставено управлението /21/, след това е предвидено
описване на отстъпено право на ползване на конкретна кооперативна или обществена
организация /24/, след което отстъпено право на строеж на …/27/, за …/28/.
След като в цитираната поредност на записите е отразено, че е отстъпено право на строеж на МЗХГ, но „за Техникум по
селско стопанство“, изводът, че в полза на гимназията такова право не е
учредено е изведен при неправилно тълкуване на описаните обстоятелства и при
изваждане на думите от контекста на описаното. Ако в този акт за държавна
собственост беше отстъпено право на строеж само на институцията МЗХП като
централен орган на изпълнителната власт /министерство/, нелогично е да се
посочва след това и наименованието на учебното заведение, още повече, че това е
отбелязано в отделен раздел за конкретното лице в полза на което е отстъпено това
право /съответстващо на текст попълнен в графа 28/, независимо от това
дали се взема предвид копието с „разместен текст“ /л.46 от делото/ или другият вариант при отпечатването на акта /л.47 от делото/.
В този
смисъл, тълкуването на заявителя, че не е налице нито една от хипотезите на
чл.11 на ЗМДТ и конкретно нормата на чл.11, ал.5 от ЗМДТ, а именно предоставяне
на управлението, е неправилно и в противоречие с точния смисъл на законовите
норми. Вярно е, че по принцип тълкуването на нормите, с които се вменяват
данъчни задължения, включително и публични задължения за плащане на такса за
битови отпадъци не може да бъде разширително, както правилно сочи
жалбоподателя, но в случаят тълкуване на понятието „предоставяне на управление
на имотите“ следва да бъде извършено според точния смисъл на законовите
разпоредби.
За пълнота,
следва да се отбележи, че е основателно
възражението на жалбоподателя, във връзка с цитираната в писмото на ответната
страна Заповед № РД 46-873 на заместник-министър на МЗХ от 18.12.2012г. /л.22 от делото/. Тази заповед конкретно
не може да обоснове извод за предоставяне на управлението на имотите, тъй като
описаните в нея имоти съставляват земеделска земя, за които съгласно нормативната
уредба не се дължи такса битови отпадъци. В случаят обаче, тази заповед е
неотносима въобще към предмета на делото, доколкото наличието на задължения за
плащане на такива такси битови отпадъци не се основава за управлението на
имотите /земеделски земи/ посочени в цитираната заповед. Това е така, защото и
в заявлението и във всички материали по делото ясно се сочи, че задължението на
гимназията произтича от недвижими имоти, съставляващи урегулирани поземлени
имоти /УПИ/, кв.251 по плана на гр.Айтос, а не от такса битови отпадъци дължима
за ползването на предоставени за управление земеделски земи, така че
обсъждането на описаната заповед изначално е безпредметно, нито въз основа на
нея могат да се направят изводи за наличие на задължения на гимназията, от
естеството на процесните /ТБО/.
Неоснователно
е обаче становището на заявителя /жалбоподател по делото/, че от така обсъденият
АДС № *г., както и с другите цитирани от него актове за държавна собственост / Акт № 9686 от 19.11.2019г. относно УПИ 1,
кв.251, както и Акт № 9687 от 19.11.2019г. относно УПИ 2, кв.251 по плана на
гр.Айтос- л.126 и сл. от делото/ не може да се обоснове извод за
предоставено право на управление на имотите, от които произтичат и съответните
задължения. Подобно разбиране е нелогично и не може да бъде споделено, предвид
факта, че както се установява и от съдържанието на двата акта от 19.11.2019г.,
върху първият имот е построена училищната сграда, която материализира ПГСС „Златна
нива“, а вторият имот включва построените учебни работилници, описани подробно
в него. Нещо повече, като местонахождение на имотите и в двата акта от
19.11.2019г. се сочи следното: гр.Айтос, ул.“Славянска“№ 50, Професионална
гимназия по селско стопанство /ПГСС/ „Златна нива“, т.е. мястото е
отъждествено само и единствено с учебното заведение. При тези констатации,
доводите на жалбоподателя, че приетите по делото писмени доказателства и
частност тези актове не съдържали данни за управление на имотите от учебното
заведение не намират опора в съдържанието на тези доказателства.
Съгласно
чл.64 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от ползвателя, при учредено
вещно право на ползване, респективно в имотите държавна собственост, какъвто е
имота в процесния период и до момента, таксата се заплаща от лицата, на които е
предоставено управление.
Според
разпоредбата на чл.14, ал.1 от
Закона за държавната собственост /ЗДС/ министрите и ръководителите на другите
ведомства управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост. Ал.2
на същата разпоредба сочи, че имотите и вещите - държавна собственост, се
управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са
предоставени, с грижата на добър стопанин, а ал.3 указва, че управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна
собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна
издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя
сметка и на своя отговорност.
Несъмнено,
училището-жалбоподател е юридическо лице, по смисъла на чл.10, ал.4 и ал.5 от
Закона за народната просвета. В българското образование се прилага системата на
делегирани бюджети, като получават статут на „второстепенен разпределител на бюджетни кредити“ и правото да
управляват собствеността си, съответно да получават допълнителни приходи, или
това са бюджетни предприятия. Последните са икономически обособени юридически
лица по смисъла на Закона за счетоводството, които извършват своята дейност в
съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет, Закона за
Общинските бюджети и другите нормативни документи регламентиращи бюджетната
сфера. За извършване на дейността си бюджетните предприятия се финансират
изцяло или частично от Републиканския или Местните бюджети.
По делото не се
спори относно факта, че ПГСС „Златна нива“-гр.Айтос, в качеството на юридическо
лице на бюджетна издръжка ползва и поддържа от името на държавата, за своя
сметка и на своя отговорност, процесните два имота /УПИ 1 и УПИ 2, кв.251 по
плана на гр.Айтос/, които все още са държавна собственост, макар и да е
започнала процедурата относно прехвърлянето им като общинска собственост. Неправилно
е тълкуването на жалбоподателя, че само ползвал имотите, но не ги владеел,
предвид изричните законови норми посочени по-горе и поради факта, че имотите се
използват именно за дейността на учебното заведение, като всъщност както стана
ясно от цитираното съдържание на АДС по-горе, процесните имоти са
материализация на учебното заведение. Вярно е, че издаденият акт за държавна
собственост не е правопораждащ правото на собственост и условията на нейното
ползване акт. Разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗДС изрично постановява, че актът
за държавна собственост няма правопораждащо действие. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗДС, АДС е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени в закон. Този акт има констативно /констатиращо/, а не конститутивно действие. Поради това,
липсата на отбелязване в АДС, че описаните в него имоти са предоставени изрично
за управление по смисъла на чл.11, ал.5
от ЗМДТ на ПГСС „Златна нива“, гр.Айтос не води до извод, че не е налице такова
предоставяне.
Не на
последно по важност място, следва да се отбележи, че действително с влязло в
сила съдебно решение е установено наличието на дължими /ликвидни и изискуеми/
публични вземания на Община Айтос, произтичащи от Закона за местните данъци и
такси по отношение на учебното заведение -
жалбоподател за периода от 2012г. до 2017г., които включват такси за
битови отпадъци. Ако се приеме, че въпреки това решение може да се заличи
партидата на гимназията като задължено лице за период назад във времето, това
би означавало да се наруши стабилитета на съдебния акт и установеното с него,
което има сила на пресъдено нещо и не може да се пререшава, най-малкото за този
период. Освен това би било недопустимо пререшаването на въпроса за дължимите
такси за период и преди това. Това е така, защото в Решение № 1 от 08.05.2018г.
постановено по жалба срещу процесния по предходното административно дело АУЗД №
Ю-107-268 от 21.12.2017г. /стр.2 от
решението/, л.19 от том 1-ви на адм.дело № 1354 от 2018г. на АС-гр.Бургас/,
което е изискано и приложено по настоящото дело в цялост по искане на
жалбоподателя, се установява, че задълженията на учебното заведение за плащане
на такса битови отпадъци за периода преди това са били заплатени от гимназията.
Изрично е описано, че „до 2012г., в това
число и задълженията за 2011г. задълженото лице надлежно е изплащало
начисляваната от община Айтос такса битови отпадъци за процесните имоти“,
като са посочени и съответните приходни квитанции. При тези данни, няма как да
бъде заличена постфактум партидата на учебното заведение по възникнали във
времето задължения, които са били ликвидни и са надлежно погасени от самото
задължено лице, с оглед описаното в това решение. Позоваването на жалбоподателя
на част от мотивите на съдебния акт по адм.дело № 1354 от 2018г. по описа на
АС-гр.Бургас, относно описаното, че в случай на несъгласие със статута на
задължено лице гимназията следва да подаде коригираща декларация също е
неправилно. Съдът не е указвал на учебното заведение да подава коригиращи
декларации за минали периоди, а е обсъдил възможната реакция на юридическото
лице, което изразява несъгласие с вменените му задължения. Това обаче означава,
че при несъгласие с посочения статут коригиращите декларации е следвало да се
подават своевременно, за всяка календарна година, а не след решаване на въпроса
за наличие на ликвидни и изискуеми публични общински вземания от естеството на
процесните, още по-малко след като са погасени тези вземания, което фактически
означава, че не са били спорни нито по основание нито по размер.
В
заключение, посочените в заявлението факти и приложените към него доказателства
не са удостоверили наличието на обстоятелства, които да водят до извод за
промяна в статута на юридическото лице, поради което и не би могло да се
извърши подобно заличаване на партидата на училището относно задължения за ТБО,
още по-малко със задна дата, с оглед контекста на изложеното по-горе. Такива
факти не се доказаха и от всички представени по делото доказателства. Колкото
до съдържанието на писмото от 28.12.2017г. изготвено от Главния секретар на
МЗХГ и адресирано до Областния управител на област Бургас, следва да се
отбележи, че видно и от неговото съдържание, авторът сочи, че в графа
„предоставени права на управление“ следва да бъде записано МЗХГ, а изрично се
изтъква, че „горното е необходимо за
финализиране на процедурата по прехвърляне на недвижимите имоти в собственост
на община Айтос“. Следователно, комуникацията между посочените институции и
изложеното в него е за целите на трансформацията на собствеността, т.е. за отписване
на имотите като държавна собственост и преминаването им в патримониума на
община Айтос и по никакъв начин не опровергава факта, че същите тези два
недвижими имота са предоставе-ни за ползване и владение именно на ПГСС“Златна
нива“-гр.Айтос. Ако се приеме обратното, означава да се приеме, че с подобно
писмо може да се изключи действието на
законови норми уреждащи тези обществени отношения и посоченото по-горе относно
текста на чл.14, ал.3 от Закона за държавната собственост. В случаят, не се и
твърди двата имота УПИ 1 и УПИ 2, кв.251 по плана на гр.Айтос, ведно с
построените от тях сгради да се владеят и ползват от Министерството на
земеделието, храните и горите, а доказателствата са безпротиворечиви, че
имотите обслужват именно дейността на учебното заведение, поради което тезата
за промяна в статута на учебното заведение, което да обоснове заличаване
партидата му на задължено лице по ТБО към съответната община е несъстоятелна и
обосновано е отхвърлена от административния орган с процесния отказ.
Колкото до
факта дали ПГСС „Златна нива“ -гр.Айтос се счита за собственик на процесните
имоти, ясно и точно в процесното писмо, обективиращо административния акт е
записано, че гимназията „не е вписана
като собственик на гореописаните УПИ“. В този смисъл, не би могло да се
иска и заличаването и в качеството на собственик, след като дори ответникът
заявява, че учебното заведение не е носител на такива вещни права.
Обобщено, жалбата срещу оспорения отказ на Началник отдел
„МДТ“, при осъществено правоприемство от Директора на дирекция „ФБДО“ при
община Айтос, е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
Разноски не се претендират от
ответната страна, която има право на това, с оглед изхода от спора, поради
което и такива и не се присъждат от съда.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд – гр.Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Професионална
гимназия по селско стопанство /ПГСС/ „Златна нива“, с адрес: град Айтос, улица
“Славянска“№ 50, представлявана от законния представител- Директора Т.Ч.,
против ОТКАЗ да бъде заличено учебното заведение, като задължено лице по ЗМДТ
по отношение на имотите УПИ - I и УПИ - II, кв. 251 по плана на гр.Айтос и
построените в тях сгради, обективиран в писмо, с изх.№ 6700-43/8/, съдържащ датата
05.08.2019г., получено от адресата на 08.07.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва, с касационна жалба от страните, в 14-дневен срок от съобщението,
пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: