РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. гр. Хасково, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640101415 по описа за 2022 година
Предявен е от „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София 1000, ул.”Московска” №19, представляван от
изпълнителния директор М. Д. П.-К., със съдебен адрес гр.Стара Загора,
п.к.6000, бул.“Митрополит Методи Кусев“ №8, юриск.Х. Щ. Г., против А. Т.
Ч. с ЕГН:********** от гр.Х., ул.“*******“ №*, ет.*, ап.*, иск с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ. При условията на евентуалност, в случай на
отхвърляне на установителния иск, е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че с договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 21.12.2016 г. е предоставил
на ответницата кредитен лимит в размер на 1 000 лева, усвоен изцяло, чрез
предоставената й кредитна карта и открита сметка към нея. Към датата на
подписване на договора, кредитът се олихвявал с фиксиран лихвен процент в
размер на 0% годишно за период от 6 месеца, а за останалия срок с променлив
лихвен процент 21,95 % годишно или 0,06 % на ден. Ответницата
преустановила плащанията по договора, като не погасила минималните суми
за револвиране. Непогасените минимални суми до датата на изискуемостта
били общо 8 броя, както следва: 20.02.2020 г.- 26,60 лева, 20.03.2020 г.- 53,32
лева, 21.04.2020 г.- 53,81 лева, 20.05.2020 г.- 54,27 лева, 22.06.2020 г.- 82,06
лева, 20.07.2020 г.- 109,91 лева, 20.08.2020 г.- 137,85 лева и 21.09.2020 г.-
165,89 лева. Затова банката й изпратила покана - уведомление с изх. № 0060-
20-00880/16.02.2021 г., чрез нотариус с рег. № 929, с което я уведомила
1
надлежно, че поради неиздължаване на кредита така както е договорено,
банката обявява кредита за предсрочно изискуем, на основание чл.31 и чл. 32
от Общите условия /ОУ/ към договора за кредит. Банката наредила
счетоводното записване на кредитното задължение на ответницата като
предсрочно изискуемо изцяло на 07.06.2021 г. Тя се възползвала от
възможността по чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции, вр. чл.417
т.2 от ГПК, като подала против длъжника заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 04.07.2021 г. до РС- Хасково, с което претендирала дължимите
й във връзка с договора за кредит суми. Образувано било ч.гр.дело №
1601/2021 г. по описа на ХРС, като издадена била заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 344 от
19.07.2021 г. и изпълнителен лист от 19.07.2021 г., съгласно които
ответницата била осъдена да заплати на банката сумата от 1 870,60 лева
главница, 261 лева договорна лихва от 21.02.2020 г. до 07.06.2021 г., 8,95 лева
обезщетение за забава от 07.06.2021 г. до 13.07.2021 г., 75 лева дължими
такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.07.2021 г., и разноски по делото 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане на съда от 08.11.2021 г.
била допусната поправка на явна фактическа грешка в заповедта и в
изпълнителния лист, като главницата да се чете „870,60 лева". По молба на
ищеца до ЧСИ С. П. и въз основа на приложените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, било образувано изп. дело № 1218/2021 г. срещу
ответницата. В хода на изпълнителното производство ЧСИ връчил покана за
доброволно изпълнение с приложените заповед и ИЛ, както и копие от
извлечението от счетоводните книги на банката на длъжника при условията и
по реда на чл.47 ал.1-4 от ГПК. Ето защо, и в указания му срок ищецът
предявявал настоящия си иск против ответницата
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответницата му дължи следните суми, а именно:
870,60 лева главница, 261 лева договорна лихва от 21.02.2020 г. до 07.06.2021
г., 8,95 лева обезщетение за забава от 07.06.2021 г. до 13.07.2021 г., 75 лева
дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 14.07.2021 г., и разноски по делото 25 лева - държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение; за които суми са били издадени
изпълнителен лист от 20.07.2021 г. и заповед за незабавно изпълнение №
344/19.07.2021 г. по ЧГД 1601/2021 г. на Районен съд - Хасково, произтичащи
от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
на „Банка ДСК" АД от 21.12.2016 г. Иска да му бъдат присъдени деловодни
разноски, както за заповедното производство, така и за настоящото, в т.ч. и
юрисконсултски възнаграждения. При условия на евентуалност, в случай, че
се отхвърли установителният иск; се иска ответницата да бъде осъдена, да
заплати на ищеца същите гореописани суми.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор представя назначеният й на същото
основание особен представител, който по същество счита предявения иск за
2
неоснователен и недоказан. Възразява, че не било налице надлежно
уведомяване на ответницата за настъпила предсрочна изискуемост, респ. то
не било достигнало до нея. Не били съобразени изискванията на чл.47 ал.1 от
ГПК, т.к. при посещение на адреса на ответницата на дати
06.03/31.03./05.04.2021 г., призовкарят посочил, че длъжникът „не бе открит"
и че според съседи „живее на друг адрес", без да е събрал необходимите
сведения и не било посочено, от кого и кога са събрани тези данни. Само при
получени сведения, че длъжникът не живее на адреса, връчителят нямало
защо да го посещава повече, като при тази хипотеза не била налице
необходимост от поне три посещения на връчителя, преди да се пристъпи към
залепване на уведомление. В процесния случай, извършеното посещение и
лепене на уведомлението без събрани доказателства, дали длъжникът обитава
съответния адрес, било в разрез с чл.47 ал.1 от ГПК, при което ответницата
не била надлежно уведомена за предсрочната изискуемост. Освен това, в
отправената покана — уведомление с изх. №0060-20-00880 от 16.02.2021 г. не
бил посочен размера на задължението, чиято предсрочна изискуемост се
обявява от банката, а само че главницата по договора става дължима и върху
нея се начислява санкционна лихва. Затова претенцията била изцяло
неоснователна, доколкото адресатът на поканата нямало как да изпълни
задължение, без то да е конкретизирано, а самата покана нямала роля на
уведомяване за предсрочна изискуемост. Банката не сочела доказателства,
което налагало извода, че не е изпълнила задълженията си по чл.60 от ЗКИ, да
обяви кредита за предсрочно изискуем преди провеждане на заповедното
производство. Ищецът претендирал заплащането на „такси и разноски" в
размер на 75 лева, без да поясни основанието за тяхното начисляване, какво
всъщност представляват и как е формиран размерът им. Ето защо, същите
следвало да се отхвърлят като недължими, като приложение намирали и
чл.10а ал. 2 от ЗПК и чл.146 ал.1 вр.ал. 2 от ЗЗП, като клаузата за тях била
нищожна, като неравноправна и не уговорена индивидуално, а изготвена
предварително, като потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й, още повече че ставало въпрос за типов договор при общи
условия.
Предвид изложеното, особеният представител на ответницата иска
отхвърлянето на предявения иск изцяло, като възразява за прекомерност на
претендираното възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
На 21.12.2016г. между страните е сключен договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по
силата на който на ответницата е предоставен от банката кредитен лимит
1000лв. Представени са по делото условията за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти на „Банка ДСК“ и общите условия по договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка
ДСК“, както и погасителния план по сключения договор от 21.12.2016г.,
всички те подписани от двете страни.
По подадено от банката заявление е издадена заповед за незабавно
3
изпълнение срещу ответника по ч.гр.д.№1601/2021г. по описа на РС-Хасково
и изпълнителен лист за процесните суми. На 14.12.2021г. заявителят подава
молба за образуване на изпълнително дело по изпълнителния лист от
20.07.2021г. до ЧСИ С. П. Изпратената до ответника покана за доброволно
изпълнение не е връчена, тъй като не е намерен адресата. Съставен е протокол
за невръчена покана, след което е залепено уведомление по чл.47 от ГПК. От
изготвените на 04.02.2022г., 20.02.2022г. и 04.03.2022г. констативни
протоколи се установява, че длъжникът не е открит на адреса, както и че
въпреки залепване на уведомлението не се е явил, за да получи поканата за
доброволно изпълнение. По същия ред чрез ЧСИ Н. К. е връчено на длъжника
и покана-уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В депозираното заключение вещото лице сочи, че лимитът
по кредитната карта е бил в редовност и редовно са внасяни както
минималните месечни погасителни вноски, така и погасяване на по-големи
суми до 06.03.2020г., когато следвало да бъде платена МПВ, начислена до
20.02.2020г. в размер на 26,60лв. Към 21.09.2020г. дължимите суми по
договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
ФЛ с одобрен кредитен лимит от 1000лв. с титуляр А. Й. възлизат на
главница от 870,60лв., лихви от 126,79лв. и такси от 75лв. Вещото лице сочи,
че на 07.06.2021г. банката отнася цялото формирано задължение като
предсрочно изискуемо, като към същата дата дължимите суми възлизат на
870,60лв. за главница, 261,02лв. за лихви и 75лв. за такси. Към датата на
изготвяне на заключението вещото лице сочи същите дължими суми от
870,60лв. за главница, 261,02лв. за лихви и 75лв. за такси. Експертизата
констатира, че приложеният ефективен лихвен процент по кредита е 21,692%,
а ГПР е 5,85%. Следователно вещото лице прави извод, че ГПР и ГЛП
съответстват на законовите ограничения, а именно 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
МС, съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240
от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответницата за
посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК
от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца
по повод сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта.
Разгледан по същество, така предявения иск се явява основателен, поради
следните съображения. Страните по делото не спорят, че е налице сключен
договор за издаване и обслужване на кредитна карта, като е отпуснат
кредитен лимит от 1000лв., както и че са налице останали неизплатени
задължения от страна на ответницата по така сключения с банката договор.
Спорен е въпроса дали ответницата е надлежно уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането на банката. Съдът намира за установено
4
по несъмнен начин редовното уведомяване на ответницата за настъпване на
предсрочната изискуемост на задълженията й към банката по реда на чл.47 от
ГПК чрез ЧСИ. По същия процесуален ред е призована ответницата и за
участие в настоящото исково производство, тъй като не е намерена на
известните по делото адреси, визирани в извършените справки за адресната й
регистрация. Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на
назначения на ответницата особен представител в тази насока. Неоснователни
са също така възраженията на ответната страна относно невръчването на
длъжника на СЕФ преди сключване на договора, тъй като се касае до договор
за издаване и обслужване на кредитна карта, а не до договор за банков кредит.
Към момента на сключване на договора между страните не е отразено
подобно изискване към банката за задължително попълване и връчване на
СЕФ на кандидатстващия за получаване на кредит. Не съществува съмнение
относно размера на получената сума и размера, който страните са
договорили, че ответникът – заемополучател следва да върне на банката. От
депозираното експертно заключение се установи по безспорен начин, че са
останали неизплатени главница по кредита в размер на 870,60лв.,
възнаградителни лихви в размер на 261,02лв. и такси в размер на 75лв. При
тези данни по делото съдът намира за доказан както по основание, така и по
размер предявения иск, като счита, че ответникът дължи на ищеца
горепосочените суми. По отношение на претендираните суми за договорна
лихва и обезщетение за забава съдът намира иска също за доказан по
основание и размер. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на
назначения на ответника особен представител за нищожност на клаузите за
договорения размер на лихвата. Категорично от данните по делото се
установява, че размера на договорената лихва попада изцяло в законовите
рамки. Доколкото се установи, че ответникът е изпаднал в забава със
заплащането на последните погасителни вноски по отпуснатия му кредитен
лимит съдът счита, че дължи обезщетение за това в поискания от ищеца
размер от 8,95лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в настоящото и в
заповедното производство разноски в размер общо на 960лв., от които 200лв.
– държавна такса, 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, 310лв. –
възнаграждение за особен представител и 350лв. – възнаграждение за вещо
лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Т. Ч. с
ЕГН:********** от гр.Х., ул.“******“ №*, ет.*, ап.*, съществуване на
вземанията на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1000, ул.”Московска” №19, представляван от
изпълнителния директор М. Д. П.-К., за които е издадена заповед за
5
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№344 от 19.07.2021г. и изпълнителен лист от 20.07.2021г. по ч.гр.д.
№1601/2021г. по описа на РС-Хасково, произтичащи от договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица,
сключен между страните на 21.12.2016г. в размер на 870,60 лева главница, 261
лева договорна лихва от 21.02.2020 г. до 07.06.2021 г., 8,95 лева обезщетение
за забава от 07.06.2021 г. до 13.07.2021 г., 75 лева дължими такси и разноски,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.07.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. Т. Ч. с ЕГН:********** от гр.Х., ул.“******“ №*, ет.*,
ап.*, да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1000, ул.”Московска” №19, представляван от
изпълнителния директор М. Д. П. -К., направените в настоящото и в
заповедното производство разноски в размер общо на 960лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
6