№ 467
гр. Шумен, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630102478 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от
Семейния кодекс.
Депозирана е молба от М. С. А.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.“***“ №5 и П. Х. А.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №10,
вх.4, ет.8, ап.100, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие
бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и
имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото
споразумение.
Молителят М. С. А.. в съдебно заседание се явява лично, като поддържа молбата за
прекратяване на брака и изложеното споразумение.
Молителката П. Х. А.. в съдебно заседание също се явява лично, като поддържа
молбата за прекратяване на брака и изложеното споразумение.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите М. С. А.. и П. Х. А.. били законни съпрузи, като гражданският брак
1
между тях бил сключен на 26.07.1989 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за
граждански брак №396/26.07.1989 год. Родените от брака им деца към настоящия момент
били пълнолетни. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“
№7, ет.8, ап.23. В исковата молба страните заявяват, че същото е напуснато от двамата и
никой от тях няма претенции за неговото ползване. В молбата заявяват, че са постигнали
непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. Придобитите по време на брака
движими и недвижими вещи бил поделени извънсъдебно, като в молбата заявяват, че за в
бъдеще няма да имат претенции един спрямо друг. Молителката след прекратяване на брака
желае да възстанови предбрачното си фамилно име – Ж..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства и по-специално от Сведение за съпрузите, Декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние, Удостоверение за сключен граждански брак,
Вносна бележка за заплатена държавна такса.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата
молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са
постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод.
Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения
помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение,
уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание
уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено
от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на М. С. А.. и П. Х. А.. се явява
основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака
между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях
споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по
делото, приложените по делото доказателства относно доходите на съпрузите, съдът намира,
че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в
размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при
завеждането на делото молителката е заплатила държавна такса в размер на 25 лева, която
следва да бъде приспадната от общо дължимата държавна такса, като следва молителя да
бъде осъден да доплати разликата до пълния, определен от съда размер на държавната такса.
В тази връзка при преценка на въпроса за разноските съдът съобрази обстоятелството, че
страните са постигнали споразумение разноските за заплащане на дължимата държавна
2
такса да бъдат поети поравно.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от
СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М. С. А.., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №5 и П. Х. А.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.“***“ №10, вх.4, ет.8, ап.100, сключен с Акт за граждански брак №396/26.07.1989 год.
ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между М. С. А.. и П. Х. А.. споразумение в следния
смисъл:
І. Семейното жилище, намиращо се на адрес гр.Шумен, ул.“***“ №7, ет.8, ап.23 е
напуснато от двамата съпрузи и никой от тях няма претенции за ползването му.
IІ. След прекратяване на брака молителката П. Х. А.., с ЕГН********** възстановява
предбрачното си фамилно име Ж..
III. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си, като
декларират, че са в добро здравословно състояние и трудоспособна възраст.
ІV.Молителите заявяват, че нямат взаимни претенции към притежаваните от всеки
един от тях банкови сметки и влогове.
V. Молителите декларират, че са поделили извънсъдебно притежаваните от тях
движими и недвижими вещи и нямат претенции един спрямо друг.
VІ. Молителите декларират, че към датата на подписване на споразумението нямат
общи вземания и/или задължения към трети лица, включително и към банки и други
кредитни институции, като в случай, че впоследствие бъдат установени такива, същите
остават в полза, респективно в тежест на титуляра на вземането или задължението.
VII. Разноските по делото остават за страните така, както са направени, а дължимата
държавна такса се поема от двамата.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/
лева.
ОСЪЖДА М. С. А.., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка
на ШРС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща държавна такса до пълния
определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на
3
изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4