№ 2990
гр. Благоевград , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501244 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 130, ал. 3 от СК, във вр. чл. 538 от ГПК и е
образувано по жалба, с входящ номер в регистратурата на Районен съд – Благоевград
904366 от 13.10.2020 г., подадена от непълнолетната М. Г. Н., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своите родители Н. Т. Н. /майка/ и Г. Х. Н. /баща/ и чрез процесуалния
представител адвокат Ю. С Решение № 907109 от 03.09.2020 г., постановено по гр.д. №
974/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, частично, за сумата от 2300 лева, е
уважена молба, с правно основание чл. 130, ал. 3 от СК, а за останалата част от 37700 лева
молбата е оставена без уважение. Жалбата е насочена срещу онази част от решението, с
която е оставена без уважение молбата.
В жалбата са изложени подробни съображения, според които първоинстанционното
решение, в оспорената му част, е неправилно, тъй като първостепенният съдебен състав не е
извършил правилна преценка на доказателствата и на установените въз основа на тях факти.
Твърди се, че от мотивите на решението не е ясно защо съдът приема, че е в интерес на
детето да бъдат изтеглени само 2300 лева от сметката, която е открита на негово име.
Настоява се атакуваното решение, в обжалваната му част, да бъде отменено и да се даде
разрешение на родителите на М. Г. Н. да изтеглят цялата сума от 40000 лева. С жалбата се
правят и доказателствени искания – да бъдат разпитани свидетели, а именно лицата, които
са предоставили на заем парични средства на родителите или да се даде възможност за
представяне на нарочни договори, удостоверяващи съществуването на заемните
правоотношения.
1
С Определение № 3347 от 18.11.2020 г. въззивният съд е оставил без движение
жалбата, като е указал на жалбоподателя, чрез упълномощения адвокат, че следва да внесе
по сметка на съда дължимата се държавна такса, необходима за разглеждане по същество на
жалбата. В указания срок нередовността е отстранена, което обстоятелство е видно от
представена молба, с приложено към нея платежно нареждане.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ
на въззивна проверка съдебен акт, внесена е дължимата се държавна такса, поради което
същата е процесуално допустима.
Направените доказателствени искания са неоснователни и същите следва да бъдат
оставени без уважение. На първо място трябва да се посочи, че с изрична молба от
08.07.2020 г. /стр. 25 от първоинстанционното дело/, депозирана по повод нарочно дадени
указания от районния съд, процесуалният представител на молителката изрично е посочил,
че договорите за заем на парични суми, сключени между родителите на непълнолетната М.
Н. и трети лица, представляват неформални сделки и за същите не са съставени писмени
съглашение. Именно поради това обстоятелство е безпредметно да се дава възможност за
представяне на документи, за които страната вече е заявила, че не съществуват. Искането за
разпит на заемодателите също се явява неоснователно, тъй като подобно доказателствено
средство няма да допринесе за изясняване предмета на делото. Подробни съображения за
това ще бъдат изложени по-долу, при обсъждане на събрания до момента доказателствен
материал.
Предвид изложеното дотук и с оглед охранителния характер на производството, не се
налага насрочване на открито съдебно заседание, а жалбата следва да бъде разгледана в
закрито такова.
За да се произнесе по съществото на жалбата, Окръжен съд – Благоевград съобрази
следното:
Производството пред Районен съд – Благоевград е инициирано въз основа на молба,
подадена от непълнолетната М. Г. Н., действаща със съгласието на своите родители Н. Т. Н.
/майка/ и Г. Х. Н. /баща/ и чрез процесуалния представител адвокат Ю. В молбата се сочи,
че М. Н. е титуляр на банкова сметка, открита в „Б. ДСК“ ЕАД, по която е налична сума от
40000 лева, заплатена от застрахователно дружество „БИ“ АД, която сума представлява
изплатено обезщетение за неимуществени вреди по повод настъпило пътнотранспортно
произшествие. Отправено е искане до съда да се даде разрешение на родителите на
непълнолетната молителка да изтеглят цялата сума, като с 10000 лева от нея ще бъдат
погасени задължения към близки роднини и приятели, които са предоставили пари на
родителите на М. Н. за лечение на последната, с 24000 лева ще бъде извършен ремонт на
семейното жилище, ще се закупят нови мебели за жилището и лаптоп и таблет на детето, а с
останалите 6000 лева ще бъде заплатен адвокатски хонорар в полза на адвокат Ю. дължим
2
във връзка с осъществено представителство в хода на инициирано досъдебно производство
срещу причинителя на пътнотранспортното произшествие и осъществено извънпроцесуално
представителство пред „БИ“ АД - застрахователя на причинителя на вредите.
Първоинстанционният съдебен състав е приел, че молбата е основателна единствено
за сумата от 2300 лева, с която следва да бъдат закупени нови лаптоп и таблет, които вещи
са необходими за продължаване на образованието на детето, което в условията на
епидемична обстановка все по често се реализира посредством онлайн обучения. За
останалата сума от 37700 лева съдът е приел, че ангажирания доказателствен материал не
обосновава извод, че е в интерес на непълнолетната да бъде изтеглена, тъй като нуждите
не налагат това.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Аргументите за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК извършването на действия на
разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както
и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по
настоящия адрес на детето, стига разпореждането да не противоречи на интереса на
последното. Даването на подобно съдебно разрешение е свързано изцяло с охраняване
интересите на детето и създаването на гаранции, че при извършване на акт на разпореждане
с имуществото му, неговите права ще бъдат защитени и няма да се стигне до употребяване
на средствата в чужд интерес. Тоест, съдът може да не разреши действие на разпореждане,
ако бъде констатирано противоречие между исканото разпореждане и интересите на детето.
От представените писмени доказателства по настоящото дело безспроно се доказа, че
молителката М. Н. е родена на 26.08.2004 г., а нейни родители са Н. Т. Н. /майка/ и Г. Х. Н.
/баща/. Установява се също така, че двамата родители имат и друго дете – Г. Г. Н., роден на
*********. От приложените удостоверения за трудов доход е видно, че брутното трудово
възнаграждение на Г. Х. Н. е около 680 лева, а на Н. Т. Н. – около 900 лева. Представеният
като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56,
том 1, рег. № 1534, дело № 41 от 2012 г., издаден от нотариус Я.Т., дава информация за това,
че двамата съпрузи са придобили недвижим имот в гр. Благоевград, представляващ жилище
от 66.12 кв.м, което е закупено за сумата от 29590 лева, от които 23670 лева следва да се
заплатят на продавача посредством ипотечен кредит, отпуснат от банкова институция.
От съдържанието на приложено към молбата по чл. 130, ал. 3 от СК извлечение от
банкова сметка е видно, че титуляр на същата е М. Г. Н., както и че наличността по сметката
е в размер на 40000 лева. Също така в извлечението е отразено, че към 27.05.2020 г.
балансът по сметката е бил 20000 лева и че на същата дата са постъпили още 20000 лева,
преведени от застрахователно дружество „БИ“ АД – клон Л., без обаче да е отразено
основание за превода.
3
В проведеното открито съдебно заседание пред Районен съд – Благоевград социален
работник от Дирекция „Социално подпомагане“ - Благоевград заявява, че не е посетен дома
на детето, поради епидемиологичната обстановка в страната и че са проведени разговори с
непълнолетното дето и майка му. Социалният работник изразява становище, че „може би в
интерес към настоящия момент е да се изразходват средствата за ремонт на жилището, за
заплащане на дължими суми към близки, подпомогнали семейството в тежка ситуация“.
Въззивният съдебен състав приема за неоснователно искането да бъде разрешено
теглена на суми от детския влог, които да бъдат използвани за ремонт и обзавеждане на
жилището, състоящо се от спалня, хол и кухня. На първо място следва да се посочи, че по
делото не са представени каквито и да било доказателства, които да сочат, че семейното
жилище не е годно за живеене или че същото се нуждае от неотложен ремонт, отлагането на
който би застрашило неговата цялост и безопасността на обитателите му. Напротив, от
показанията на разпитаната пред първа инстанция свидетелка Надежда Николова /майка на
молителката/ става ясно, че ремонтните дейности, които родителите възнамеряват да
предприемат, целят по-скоро да подобрят удобствата на апартамента – същият да бъде
преобзаведен и да се обособи още едно спално помещение. В този смисъл са и обясненията
на малолетната М. Н., която сочи, че желае „ново легло, гардероб, бюро за оборудване на
детска стая“, че иска да се направи ремонт на кухнята, на хола, на детската стая и на банята,
както и че не може в момента да си покани приятели, защото обзавеждането не е каквото тя
иска да бъде. На следващо място от значение е фактът, че апартаментът не е собственост на
детето, а на неговите родители, което обстоятелство е видно от приложения като писмено
доказателство нотариален акт. Именно поради тази причина не е в интерес на детето да се
изразходва значителна сума пари /около 20000 лева/, собственост на непълнолетната
молителка, която сума да послужи за подобряване на чужд недвижим имот.
Не следва да се даде разрешение за теглене и на сумата от 10000 лева, за която се
твърди, че е необходима за погасяване на задължения, които родителите имат към трети
лица, дали на заем пари за лечението на М. Н.. Макар по делото да не са представени
изрични доказателства за това, на съда е служебно известно, посредством направена справка
в информационната система, че през 2016 г. М. Н. е претърпяла пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което е получила средна телесна повреда, по повод на което е
инициирано наказателно производство спрямо виновното лице П.Б.Д., като между
последния и прокуратурата е сключено споразумение, одобрено от съда, посредством което
обвиняемият се е признал за виновен и му е наложена наказание за престъпление по 343, ал.
3, пр. последно б. а“, пр. второ, във вр. ал. 1, б. „б“, пр. второ, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. трето
от НК. По делото обаче не са събрани доказателства, установяващи, че за лечение на
пострадалата М. Н. са извършени конкретни разходи, необходими за заплащане на престой в
болнично лечение и за продължаване на същото в домашни условия. Действително в
молбата, с която съдът е сезиран, се твърди, че лечението на детето е струвало значително
средства на родителите, с каквито последните не са разполагали, поради което се е наложило
4
да потърсят пари на заем /около 10000 лева/ от свои роднини и познати. Тези твърдения
обаче не са достатъчни за да се установи, че детето действително се е нуждаело от лечение,
което да изисква изразходването на такава не малка сума и че така получените като заем
пари са използвани за задоволяване нуждите само на детето. В хода на производството не е
представена каквато и да било медицинска документация, доказваща необходимост от
провеждане на специфично лечение, за което да са били необходими конкретни
медикаменти, физиотерапевтични процедури или използването на помощни средства.
Именно поради тези съображения неоснователно се явява и искането за разпит на лицата,
предоставили в заем паричните суми, тъй като, както бе посочено и по-горе, наличието на
договори за заем само по себе си не обосновава извод, че предоставените като заем средства
са изразходвани за лечението на пострадалата непълнолетна.
Само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно текста на чл. 125, ал. 1 от СК
родителите имат право, но и задължение да се грижат за физическото, умственото,
нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични
и имуществени интереси. Тоест, от доходите си същите са длъжни да заделят средства,
посредством които да осигурят нормален стандарт на живот на своите деца. По делото се
съдържат доказателства, от които е видно, че и двамата родители са трудово ангажирани, а
така също и че получаваните от тях възнаграждения са в размер над минималната работна
заплата за страната. В същото време недоказано се явява твърдението, че родителите
изплащат ипотечен кредит. Действително в представения нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот е посочено, че част от сумата, необходима за закупуване на
семейното жилище, ще бъде отпусната от банкова институция посредством ипотечен заем.
В същото време обаче не са ангажирани доказателства, установяващи, че действително е
отпуснат такъв заем, респективно – че е учредена договорна или вписана законна ипотека.
Също така, дори да се приеме, че е отпуснат ипотечен кредит, остава недоказано
обстоятелството, че към настоящия момент същият все още е непогасен и се изплащат
ежемесечно погасителни вноски, което да възпрепятства погасяването на други заеми.
Неоснователна е молбата и в частта, с която се иска съдебно разрешение от сметката
на детето да бъде изтеглена сумата от 6000 лева, посредством която да се заплати дължим
хонорар на адвокат Ю. по повод осъществено от нея представителство в образувано
досъдебно наказателно производство и осъществено извънсъдебно представителство пред
застрахователя на причинителя на вредите. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, сключен между М. Н., действаща лично и със съгласието и
съдействието на своите родители и адвокат Ю. В съдържанието му е посочено, че предмет
на същия е оказване на защита и съдействие по досъдебно производство № 615/18 г. на 02
РУ МВР – Благоевград и оказване на защита и съдействие до приключването на
взаимоотношенията с „БИ“ АД. Също така е отбелязано, че е договорено възнаграждение в
размер на 6000 лева, които ще бъдат платени след заплащане на обезщетение. Настоящият
съдебен състав приема, че така договореният размер на адвокатския хонорар е прекомерен,
което може да се приеме като основание за неговата нищожност. Като условие за заплащане
5
на възнаграждението от 6000 лева е посочено единствено изплащане на обезщетение от
застрахователното дружество, без значение от размера на обезщетението. Именно поради
това, към датата на подписване на договора е съществувала реална възможност изплатеното
обезщетение да бъде в по-малък размер от размера на уговорения хонорар, което очевидно
не е в интерес на детето. На следващо място следва да се има предвид, че сумата от 6000
лева е дължима по повод осъществяване на представителство в хода на образувано
досъдебно производство и във връзка с извънсъдебно представителство пред „БИ“ АД. В
същото време обаче по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че
подобно представителство действително е осъществено и че поп повод на такова са
извършени от адвоката конкретни фактически и правни действия. От значение е и фактът, че
не е доказано с категоричност, че всички 40000 лева, постъпили по сметка на
непълнолетната, са заплатени именно от „БИ“ АД. Както се посочи и по-горе, в
приложеното по делото извлечение е отразено, че към 27.05.2020 г. балансът по сметката е
20000 лева и че на същата дата са постъпили още 20000 лева, преведени от застрахователно
дружество „БИ“ АД – клон Л., без отразяване на основанието за превода. Относно
останалите 20000 лева не се установява от кого и на какво основание са преведени по
сметката на М. Н..
Изложеното дотук налага извод, че депозираната жалба е неоснователна, а решението
на първоинстанционния съдебен състав е правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, с входящ номер в регистратурата на Районен съд
– Благоевград 904366 от 13.10.2020 г., подадена от непълнолетната М. Г. Н., действаща със
съгласието на своите родители Н. Т. Н. и Г. Х. Н. и чрез процесуалния представител адвокат
Ю.и ПОТВЪРЖДАВА Решение № 907109 от 03.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
974/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7