РЕШЕНИЕ
№ 1154
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330112353 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Й. Г. С. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответното дружество, че последното му дължи сумата 6 184, 59
лева - главница, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода
месец януари 2020 г. – месец януари 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане от първо число на следващия месец до
05.05.2021 г. – датата на подаване на Заявлението в съда, в размер общо на 475, 73 лева,
заедно със законната лихва върху главницата от постъпване на Заявлението в съда –
05.05.2021 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответното
дружество да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 4725/25.05.2021 г., издадена по частно гр. дело № 7359/2021 г. по описа на ПРС –
І бр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски –
включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът *** – с. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и
недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 4725/25.05.2021 г., издадена по частно гр. дело № 7359/2021 г. по описа на ПРС – І
бр. състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца сумата 6 184, 59
1
лева - главница, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода
месец януари 2020 г. – месец януари 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане от първо число на следващия месец до
05.05.2021 г. – датата на подаване на Заявлението в съда, в размер общо на 475, 73 лева,
заедно със законната лихва върху главницата от постъпване на Заявлението в съда –
05.05.2021 г. до окончателното погасяване, а по сметка на Районен съд – Пловдив - сумата
от 133, 20 лева - разноски за държавна такса по делото.
В Срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, поради което
до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК
ищецът е подала искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на
която е било образувано настоящето дело – поради което съдът намира, че искът се явява
допустим.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от
25.01.2022 г. на *** по ССЕ Б.Д., действително през процесния период ищецът е работи по
трудово правоотношение при ответника като „***“ от 19.12.2019 г. – като ответното
дружество му е изплащало своевременно дължимото трудово възнаграждение за всеки един
от месеците на процесния период (в общ нетен размер 6 285, 91 лева).
От заключението от 28.02.2022 г. на вещото лице по СГЕ С.С. се установява, че подписите,
посочени като положени за „Получил сумата“ от Й.С. в оспорените от него Разчетно-
платежни ведомости за периода месец януари 2020 г. – месец януари 2021 г., са изпълнени
именно от самия ищец – с оглед на което съдът намира, че тези ведомости са редовни и
искането на ищеца за признаване им за неистински документи се явява неоснователно и
следва да се остави без уважение.
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че още преди подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение в съда ответното дружество е изплащало своевременно нетните трудови
възнаграждения на ищеца през процесния период и не е изпадало в забава при изплащането
им, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответното дружество направените
разноски за производството по делото в размер общо на 1 070 лева – платени адвокатско
възнаграждение и депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Г. С., ЕГН: **********, от гр. ***, със съдебен адрес: ***, **.
С.Х., против ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от
** Г. К. Г., със съдебен адрес: гр. ***, **. Б. Ф. - К., иск с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение
2
на ответното дружество, че то дължи на ищеца сумата 6 184, 59 лева - главница,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода месец януари 2020 г.
– месец януари 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на
падежа на всяко едно вземане от първо число на следващия месец до 05.05.2021 г. – датата
на подаване на Заявлението в съда, в размер общо на 475, 73 лева, заедно със законната
лихва върху главницата от постъпване на Заявлението в съда – 05.05.2021 г. до
окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответното дружество да заплати
на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
4725/25.05.2021 г., издадена по частно гр. дело № 7359/2021 г. по описа на ПРС – І бр.
състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й. Г. С., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 070 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за признаване за неистински документи на
Разчетно-платежни ведомости за периода месец януари 2020 г. – месец януари 2021 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА частно гр. дело №
7359/2021 г. по описа на ПРС – І бр. състав, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от настоящето
съдебно решение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3