Р Е Ш
Е Н И Е
№ 123/15.03.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александров
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 88/2021 г. по описа на
Административен съд Монтана.
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от директора на РД“Автомобилна администрация“ В*** , против решение от 22.12.20202 г.,
постановено по АНД № 342/ 2020 г. по описа на РС Б*** С*** , с което е отменено
наказателно постановление № 26-0000225/23.08.20219
г. на началник отдел на РД „Автомобилна
администрация“ В*** , с което на СД“П***
-22-17 Б*** и С*** “, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Н*** И*** Н., е наложено административно наказание „ имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. на основание чл. 96, ал.1, т.1
ЗАвтП.
В жалбата се развиват съображения,
че решението на РС е незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон, поради немотивираност и
несъответствие с установената фактическа обстановка.Твърди се в жалбата, че в
решението си Районен съд Б*** С*** приема, че е извършен превоз срещу
заплащане, както и че отговорността е предвидена от закона, но е приел, че е
извършен превоз при наличие на лиценз за това на превозвача, макар и въпросното
преводно МПС да не е вписано в лиценза, а от друга страна неправилно посочена нарушена правна норма,
което не кореспондира със събраните и представени в производството
доказателства и приложимите правни норми. Твърди, че се, че в производството
безспорно е доказано нарушение и нарушител,
иска се да бъде отменено решението на РС и потвърдено наказателното
постановление.
Ответникът по делото, редовно
призовон, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора
касационни основания, и при проверка на съответствието на решението с
материалния закон, намира жалбата за основателна.
Решението на КРС е валидно
и допустимо, но неправилно.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 07.08.2019 г. в 11.20 ч., при извършена проверка от
служители на РД“Автомобилна администрация“, е установено, че е извършен
превоз на пътници по редовна автобусна
линия от гр.К*** до гр.В*** , видно от пътен лист № **********, маршрутно
разписание № 15201 и книга от автогара В*** приложение №9, с автобус марка“Ф***
“ категория М2, с рег.№ ***, който автобус не е
вписан към притежавания Лиценза на
Общността на фирмата с № 1284. Прието
било от контролните органи, че дружеството е нарушило чл.7а, ал. 1 „ Лицензираните превозвачи
могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република
България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения
за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на
Общността.“, във вр. с чл.7, ал.1, изр.2
от ЗАвтПр “За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва
дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на
лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно
средство. Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно
средство е с българска регистрация, за което има документ за извършена проверка
на техническата изправност на превозното средство, с който се допуска за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и срокът на валидност не
е изтекъл, и превозвачът е доказал финансова стабилност за него по реда,
определен с наредбата по ал. 3.“, съставен е АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството на
основание чл. 96, ал.1, т.1
ЗАвтП “ Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който: 1.
допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство,
за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари
или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно
превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз
на Общността..“, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в предвидения в размер 3000 лв.
Настоящият състав намира, че по
делото е безспорно установена фактическата обстановка, извършване на превоз на
пътници с превозно средство, което не е включено в списъка към издадения на
дружеството Лиценз за международен
автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение за превоз
на дружеството. При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че дружеството е извършвало обществен
превоз по смисъла на параграф 1, т.1 от
допълнителните разпоредби на ЗАвП, съобразно която разпоредба
обществен превоз е този, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане. В случая се безспорно се установява
от събраните по делото доказателства, че такъв превоз на пътници срещу
заплащане без превозното средство да е вписано в Лицанза на дружеството е
извършван – наличие на пътен лист, маршрутно разписание и приложение № 9 -
книгата в автогара В*** . Действително
дружеството е притежавало валиден лиценз за международен автомобилен превоз на
пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, но въпросното МПС не е вписано в този Лиценз, за
което не се спори в производството. Същият
представлява разрешение за извършване на територията на Общността на
международни автомобилни превози на пътници за чужда сметка или срещу
възнаграждение при условията, определени в Регламент /ЕО/ №
1073/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета. В
случая превозът е осъществен с автобус марка „Ф*** “, категория М2, с рег.№ ***, който не фигурира в приложения към Лиценза списък.
Всъщност процесният превоз е извършен без
наличието на Лиценз за международен превоз на пътници, без лиценз за обществен
превоз на пътници в РБ или удостоверение за регистрация на таксиметров превоз
на пътници съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал.1 ЗАвтП. Съгласно чл. 6, ал.1 ЗАвтП
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване
на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този
закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на
моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници
или товари на територията на Република България и издава удостоверение по
образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3, за всяко превозно средство.
Съгласно чл. 7а, ал.1 ЗАвтП
лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на
територията на Република България само с моторни превозни средства, за които
има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в
случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността, но в случая този
лиценз е неприложим.
При така установените обстоятелства
настоящият съдебен състав намира, че ответникът по касация СД“П*** – 22-17 Б***
и С*** “ е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното
административно нарушение. Същият е извършвал обществен превоз на визираните в
наказателното постановление дата и място без превозното средство, с което е
извършен превозът да е вписано в издадения на дружеството Лиценз за извършване
на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността.
Изложеното от въззивния съд относно
неправилно посочена нарушена правна
норма, не се споделя от настоящия съдебен състав. Посочената като нарушена
норма визира задължението за извършване на обществен превоз единствено и само
при наличие на посочените разрешения, като нарушението на тази разпоредба влече
административно-наказателна отговорност на превозвача на основание чл. 96, ал.1, т.1
ЗАвтП и и на водача на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвтП , като
отговорността на всеки едни от тях не изключва отговорността на другия.
Предвид гореизложеното съдът намира
жалбата за основателна. Направените от районния съд правни изводи за липса на
нарушение по чл. 96, ал.1, т.1
ЗАвтП, са неправилни по изложените по-горе съображения.
В производството безспорно се
установява, че дружеството е осъществило превоз на пътници с МПС, което не
фигурира в издадения на дружеството Лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари - лиценз на Общността. За извършеното нарушение на
дружеството правилно е наложена „имуществена санкция“ в размера, предвиден в чл. 96, ал.1, т.1
ЗАвтП, а именно 3000 лв.
С
оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно: същото съдържа необходимите реквизити съобразно чл. 57, ал.1 ЗАНН,
постановено е в съответствие с материалния закон и при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Решението на РС Б*** С*** , с което
е отменено наказателното постановление, следва да бъде отменено, а
наказателното постановление потвърдено.
Предвид гореизложеното и
на основание чл. 63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН във вр.с чл. 208 АПК,
съдът
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОТМЕНЯ решение № №
260038/22.12.20202 г., постановено по АНД № 342/2020 г. по описа на РС Б***
С*** , с което е отменено НП № 26-0000225/23.08.2019 г. на началник отдел РД
„Автомобилна администрация“ В*** , с което на
СД“П*** -22-17 Б*** и С*** “, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н*** И*** Н., е наложено административно наказание „
имуществена санкция“ в размер на 3000
лв. на основание чл. 96, ал.1, т.1 ЗАвтП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
|
|
|
|
|
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 26-0000225/23.08.2019 г.
на началник отдел РД „Автомобилна администрация“ В*** , с което на СД“П*** -22-17 Б*** и С*** “, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н*** И*** Н., е наложено
административно наказание „ имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. на основание чл. 96,
ал.1, т.1 ЗАвтП
|
|
|
|
|
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
|
|
|
|
|