Р Е Ш Е Н И Е
№170/13.1.2020г.
Гр.Варна,13.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII-ри
състав, в публично
съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Х., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 15 470 по описа за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като с Разпореждане № 41271/22.10.2018год., настоящият състав е оставил
производството по делото „без движение“. Видно от материалите по делото
ищцовата страна е депозирала писмена уточнителна молба
с регистрационен вх. номер № 75 052/15.11.2018 г. С исковата молба и уточнителната молба ищцовата страна е предявила специалния
положителен установителен иск, като с уточнителната си молба е прецизирала петитума на иска,
отправила и надлежно искане за присъждане на сторените разноски.В исковата си молба от и уточнителната молба ищецът „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Т. Я. К., чрез процесуален представител - юрисконсулт Д. А.,
сезира ВРС с искането да бъде
постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между ищцовото дружество и ответника съществуването на паричните вземания за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4517/11.06.2018
год. по частно гражданско дело № 9013/2018 г. въз основа на договор за паричен
заем № 5365239 от 21.06.2017 год., сключен между В. К. ООД като заемодател и А.Д.Х.
като заемател, прехвърлен с договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 год., Приложение 1 към него от
1.4.2018 г. и потвърждение за сключена цесия: 1000,00 лева главница; 175,31
лева договорна лихва за периода 21.7.2017 г. до 18.3.2018 г.; 424,22 лева такса
за експресно разглеждане; 242,44 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; 245,00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница в
размер на 80,92 лева за периода от 22.7.2017 г. – датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаването на заявлението във
ВРС – 08.06.2018 г./ видно от частното дело, т.к. датата в
петитума е грешна, изписана по начин,който води до извода,че е допусната
техническа грешка /, до окончателното плащане на сумите, на осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК и вр.с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Обстоятелствата
на които твърди ищцовата страна, че била издадена Заповедта по чл. 410 ГПК са: Твърди се,че ищцовата страна подала
Заявление във ВРС по чл. 410 въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. ГПК, в резултат на което и съгласно
чл. 415, ал.1 т.2 ГПК за *ЕООД било възниквал правен интерес от водене на
настоящото исково производство . Подписан бил договор за паричен заем № 5365239
от 21юни 2017 г. между „В. К.“ ООД като заемодател и А.Д.Х. като заемател ,сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, твърди ищцовото дружество, заемателят
удостоверявал,че получил Стандартен европейски формуляр,посочващ индивидуалните
условия по паричния заем. Основанието на което заявлението и исковата молба се
подали от *ЕООД било сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 1.4.2018 г., сключен между „В. К.“ ООД, ЕИК *и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *, по силата на
който договор вземането било прехвърлено на ищцовото
дружество изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно процесния договор за заем, релевира
ищцовата страна, заемодателят се задължил да предостави на ответника паричен
заем в максимален размер от 1000 лева,
под формата на паричен заем, който се усвоявал в търговски обект на клоновата
мрежа * АД. С подписването
на договора, А.Х. била удостоверила, че получила от заемодателя сумата от 1000
лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена
сума. Заемополучателят се бил задължил да ползва и
върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 1175,31 лева ведно с договорна лихва на 9 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 177,75 лева – включваща първоначална главница и
договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Следвало да се има предвид
следното,сочи ищецът: ако заемателят не изпълнел
задължението си за заплащане на дължими погасителни вноски, заемодателят имал
правото да предприеме всички позволени от закона действия за да съберял своето
вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на
размера на дължимите суми от заемателя. По процесния
договор, твърди ищцовата стана заемополучателят не
бил платил нищо и към момента на сезиране на исковия съд дължал главницата от
1000,00 лева. За ползването на предоставената заемна сума по договора за
паричен заем 5365239 от 21 юни 2017 г. между страните, ответникът дължал
договорна лихва, в размер посочен в договора.В настоящия случай начислената
договорна лихва възлизала на 175,31 лева за периода от 21 юли 2017 г.- датата
на първата вноска до 18.3.2018 г. датата
на настъпване на падежа на договора. Разпоредбите на договора
предвиждали, че и че заемателят заявявал доброволно
да се ползвал от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем, предоставена
от заемодателя. В тази връзка ответникът дължал такса за експресно
разглеждане на документи за отпускането на паричен заем в размер на 424,44 лева. Съгласно клаузите на
договора, твърди ищцовата страна, заемателят се
съгласил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора чрез поръчителство на
физическо лице, което да отговоря на посочените в договора условия или валидна
банкова гаранция , която да е издадена след усвояване на паричния заем , в
размер на цялото задължение по договора, валидна за целия срок на договора за
заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното между страните, на същия
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 424,44 лева, която била
дължима на падежната дата на погасителната вноска.Така погасителната вноска,
която следвало да заплати заемателя, пояснява
ищцовата страна била в размер на 224,91 лева. Претендираната
неустойка, сочи ищцовата страна, представлявала такава за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение а не мораторна
за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между
страните договор. Клаузата на неустойката била инкорпорирана договора още при
самото му подписване, но в случай, че заемателят
изпълнел посочените условия – неустойка не се начислявала. В тази връзка
ищцовата страна подчертава, че неустойката за неизпълнение се начислявала
еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не бил налице
период за начислението й. Дължимата към момента на подаване на исковата молба
неустойка, сочи ищцовата страна за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение възлизала на 424,44 лева. На следващо място в
исковата молба се сочи още,че разпоредите на договора предвиждали, че
кредитополучателят се запознал с тарифата на „В. К.“ ООД, която тарифа била
актуална към датата на сключване на договора и се намирала във всеки търговски
обект на клоновата мрежа и търговската мрежа на заемодателя, така и на интернет
страницата на „В. К.“ ООД. В тази Тарифа, пояснява ищецът, било посочено, че
при забава на плащане на погасителна вноска,ответникът дължи на кредитора
определени суми, представляващи направени разходи за събиране на просрочено
вземане,както и разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроченото вземане, както
и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността
на по събиране на вземането.В настоящият случай, твърди ищцовата страна А.Д.Х.
дължала разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 245 лева. Ответникът
следвало да изплати целия заем на 18-ти март 2018 година – последната падежна
дата, като от тогова до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички
падежи на остатъчните вноски били отдавна изтекли а ответникът продължавал
виновно да не изпълнява задълженията си, поради което и дължал и обезщетение за
забава / мораторна лихва – върху непогасената
главица, в размер на 80,92 лева от 22 юли 2017 г. датата на допускане на забава
на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – т.е.- видно от
заповедното производство - 08.06.2018 г.
(а не грешно посоченото на принципа copy paste - 31 май 2018 г.) ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.В уточнителната
си молба е прецизирала петитума на иска.Ищцовата
страна желае присъждане на сторените разноски като в подкрепа на твърденията и
исканията си е направила доказателствени искания за
изискване и прилагане на частното гр.дело; приобщаване на писмените
доказателства ангажирани с исковата молба и връчване на уведомлението за
извършена цесия на ответника.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е депозирала отговор на иска, чрез
надлежно назначения на ответника особен представител – адвокат от АК Варна- Н.С..
В отговора на исковата молба са наведени ясни твърдения за неоснователност на
исковете и искане за отхвърлянето им. 1. Ответната страна се спира на
обстоятелства, твърдяни от ищеца в исковата молба,
като ги намира за недоказани, с оглед представените от ищцовата страна
доказателства по делото. 2.
Счита, че извършената цесия не била
произвела действие и А.Д.Х. - И. нямала задължения към ищеца „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, конкретизира ответникът, прехвърлянето имало
действие спрямо длъжника от деня, когато то бъдело съобщено на длъжника от
предишния кредитор. До настоящия момент, оспорва ответникът, това не било
сторено нито от първоначалния кредитор, нито от негов пълномощник. Уведомление
за извършената цесия не било връчено на длъжника, както преди, така и след
издаване на заповедта за изпълнение и извършеното прехвърляне на претендираното вземане не било произвело действие спрямо отв. А. Х. - или „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД не се явявало кредитор
на ответника А.Д.Х. - И. и претенциите към последната били неоснователни и
необосновани. Към исковата си молба
ищецът приложил уведомление до А.Д.Х. - И., за извършеното прехвърляне на
вземане, за което нямало каквито и да било данни да е връчено на ответника. В
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът бил посочил, че
ответницата била уведомена за извършената цесия на 21.06.2017 г. Доказателства
за това обаче - липсвали, както към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, така и към исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК . цитира особеният процесуален представител на ответницата: „Искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.“. Предвид липсата на надлежно уведомяване, към момента на
предявяване на иска, се твърди в отговора на искова молба, че ответникът не е
имал задължения към „*“ ЕООД. Счита се, че и към настоящия момент ответникът А.Д.Х.
- И. не е уведомена за извършеното прехвърляне на вземане. Счита се още в
отговора на искова молба, че т.к. исковата молба и приложенията към нея,поради
факта ,че са връчени по реда на чл. 47 ГПК, а не лично на страната, нямат
характер на уведомление до ответника, по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Исковата
молба с приложено към нея уведомление можела да играе ролята на уведомление по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но не и в случая на връчване на документи на особен представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК. С исковата молба можело да се връчи и приложеното към нея
уведомление, но само при условията на лично връчване на исковата молба на
страната по делото, а не на неговия особен представител. В този смисъл – твърди
адв. С., съществувала богата, трайна и безпротиворечива съдебна практика, но във всички случаи
тази практика се отнасяла до искови молби, връчени лично на страни по делата, а
не по реда на чл. 47 ГПК. Длъжникът би имал задължение спрямо новия кредитор
само и единствено след като бъде надлежно уведомен за извършеното прехвърляне.
Счита се още, че процедурата по чл. 47 ГПК е създадена единствено и с цел
връчване на книжа и призовки в случаите цитат: „Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, ...“, което
изрично било подчертано в законовия текст. Самата процедура предполагала, че
реално връчване няма, тъй като съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК цитат: „Съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.“. Именно
липсата на реално връчване на съобщението давала основание на съда и била
предпоставка за назначаването на особен представител. Съобщението, което
не било получено от ответника, се
прилагало към делото, което било още едно доказателство, че това съобщение не е
достигнало до лицето, към което е отправено. В процедурата по чл. 47 ГПК за
връчване на съдебни книжа, не се предвиждала правна възможност съдът да
осъществява задълженията на една от страните от нейно име, по отношение на
размяната на кореспонденцията й с трети физически или юридически лица. Не
можело да се приеме,според адв.С., че с изпълнение на
реда за връчването на съдебни книжа по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от съда,
ищецът изпълнил своето задължение за уведомяване на длъжника, което от своя
страна се явявало условие за предявяване
на исковата му претенция. Не можело и да се приеме също, че реда за връчване на
съобщения от съда, съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК бил приложим в този случай и в
отношенията между трети лица.Целта на отправяне на съобщението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, подчертава адв. С. била именно защита на
интересите на длъжника, с оглед евентуално реализиране на възможността му да
погаси доброволно задължението си към новия кредитор или по друг начин да уреди
отношенията си с него, като избегне съдебни процедури в тази връзка. До момента
на получаване на съобщение от предишния кредитор той нямал качеството на
длъжник към новия кредитор, в случая „*“ ЕООД, с оглед на което всяка претенция
към него преди да придобие това качество, обобщава особеният представител - би
била неоснователна. Безспорно било, че до настоящия момент ответникът А.Д.Х. - И.
не била уведомена за извършената цесия. За ищеца не било настъпило това правопораждащо обстоятелство, което представлявало
задължително условие за предявяване на иска, с оглед на което претенцията на
ищеца, според адв. С. се явявала преждевременно
предявена. Гореизложеното адв. С. намира за
достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. 3.Счита се още, че рамковият договор за цесия, приложен от
ищеца, не представлявал договор за покупко-продажба на вземания, а евентуално
обещание да се сключат поредица от такива сделки при посочените в него условия,
касаещи индивидуализацията на вземанията и продажната цена. С исковата молба и
представените с нея доказателства се твърдяло, че „В. К.“ ООД и ответникът
сключили на 21.06.2017 г. Договор за паричен заем № 5365239, по силата на който
„В. К.“ ООД предоставило на ответника-заемател заем в
размер на 1 000 лв., срещу задължението на заемателя
да погаси кредита с 9 на брой вноски, като датата на падеж на последната вноска
бил 18.03.2018 г. Съгласно твърденията на ищеца, между „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД и „В.
К.“ ООД, на 01.12.2016 г. бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, с предмет, посочен в §2 от същия, а именно: страните са се споразумели, че продавачът ще прехвърля на
купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем,
които ще се индивидуализират в Приложение № 1 към договора. По този начин,
имайки предвид уговорките между страните по рамковия договор, следвало да се
приеме, че същите не били определили и индивидуализирали към датата на
сключването му - 01.12.2016 г., нито конкретните вземания, които се прехвърлят,
нито покупната цена, която да бъде дължима от купувача. В този смисъл, счита адв.С., че така представеният рамков договор за цесия не
представлявал договор за цесия, тъй като само очертавал параметрите, при които
ще се извършват последващи продажби на вземания между
страните по него. По своята същност този договор представлявал само обещание за
сключване на бъдещи договори за цесия, предметът на които - вземания и цена,
щели бъдат допълнително уточнявани от страните. Цесията, ясно сочи адв. С., че е каузален договор, който може да има своето
различно правно основание. В конкретния случай цесията, на която се позовавал
ищецът, като източник на своите права, представлявала договор за
покупко-продажба на вземания, които с рамковия договор не били определени. Ето
защо особеният представител на ответника счита, че рамковият договор не
представлявал договор за покупко-продажба на вземания, а обещание да се сключат
поредица от такива сделки при посочените в него условия, касаещи
индивидуализацията на вземанията и продажната цена. Също така, видно било от
представените по делото доказателства, към датата на подписване на процесния
рамков договор, приложеният от ищеца договор между А.Х.-И. и „В. К.“ ООД, изобщо
не бил сключен. Ищецът твърдял и прилага доказателства в уверение на това,
че ответницата сключила договор с „В. К.“ ООД на 21.06.2017 г., В същото време,
ищецът се позовавал, като основание за законосъобразност на претенцията си, на
твърдения за извършена валидно цесия, прилагайки процесния рамков договор,
който бил с дата 01.12.2016 г. Това обстоятелство налагало извода, че претендираното от ищеца с настоящата искова молба вземане
било цедирано преди то изобщо да е възникнало, което адв. С. намира за абсолютно недопустимо и което безспорно
съставлявало самостоятелно основание, предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
4. В т.4 от отговора на искова
молба са наведени и възражения за нищожност на уговорената неустойка по чл. 4 от договора за паричен заем.
Същата не била свързана с изпълнението на главното задължение по договора- да
се върне заетата сума. Претендираната от ищеца
неустойка в размер на 424,44 лв., се претендирала като начислена съгласно чл.4,
от договора за заем, а именно - заради неизпълнението на задължението на
длъжника в 3-дневен срок от усвояването на сумата да предостави на заемодателя
обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез поръчителството на физическо лице,
което следвало да отговаря на определени условия, свързани с възраст, трудова
заетост, платежоспособност и кредитна история. Според ответника неустойката по
договора за заем била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, с оглед на същата,
респ. била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Понятието „добри
нрави“, пояснява адв. С. било изяснено в съдебната
практика (препращайки към: Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№
911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 395/2008
г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/2011
г., II т. о., ТК.). Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави, била клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, се явявала нищожна. Според чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечавала
изпълнението на задължението и служела като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът можел да иска
обезщетение за по-големите вреди. В случая, според чл.4, от договора
неустойката , сочи адв.С. , неустойката била дължима
не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се
предостави обезпечение на кредитодателя чрез
осигуряване на поръчител, респ. банкова гаранция. От начина, по който било
уредено в чл. 4, от договора задължението на заемателя,
можело да се обоснове извод, че изпълнението му щяло да бъде свързано със
значителни затруднения. Това било така, защото, от една страна, това задължение
не било определено от кредитора като предварително условие за сключване на
договора, в какъвто смисъл била обичайната практика, а от друга - изискванията
към поръчителя били многобройни, като за част от тях длъжникът не можел л да
получи в определения тридневен срок информация, за да знаел дали това лице е
подходящо и отговаря на условията по чл. 4, от договора. Такива конкретно били изискванията, свързани с кредитната история
на лицето-поръчител и данните за това има ли сключени други кредити и
поръчителствал ли е за други лица. С тази информация заемателят
можел да се снабди много по-трудно от заемодателя, който, за разлика от него,
предоставял кредитни услуги по занятие и имал необходимите знания и умения, за
да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с
определянето на кратък срок за изпълнението им - само 3 дни, водело до извод,
че клаузата била предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я
изпълни. По този начин се целяло да се създаде едностранно от кредитора
предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в чл. 4, от договора за
заем. С оглед на изложеното счита адв. С., че поради
тези особености на договора, клаузата за неустойка била уговорена в отклонение
от функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я правело нищожна поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Поради
това, счита, че ответницата не дължи на ищеца сумата от 424,44 лв. - начислена неустойка по
чл. 4, от договора. В случай, че ВРС приеме уговорената неустойка за
допустима, то в условията на евентуалност ответникът е направил възражение за
прекомерност на уговорената неустойка по чл. 4 от договора за паричен заем и
моли съда да намалите нейния размер, на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Според
легалното определение, неустойката, подчертава в отговора на искова молба
особеният представител на ответника, служела като обезпечение за вредите от
неизпълнението, но при парично задължение тези вреди се компенсирали от
начисляваната върху задължението законна лихва от деня на забавата. Ищецът не
търпял други, допълнителни вреди, които да се обезщетяват с предвидената
неустойка. Нейният размер бил съпоставим с размера на главницата по договора за
заем и значително надхвърлял дължимата лихва за забава, което говорело за явна
прекомерност на договорената неустойка. Предвидената неустойка била в размер на
424,44 лева, а претендираната до момента лихва за забава била в размер на
175,31 лева. Счита се от ответника, че този размер на неустойката е не само
прекомерен, но това го правел и несъвместим с добрите нрави, което се явявало
допълнително основание за нищожност на договорената неустойка. 5. По отношение
размера на исковата претенция ответната страна счита, че същият е
недоказан. По делото липсвали доказателства, установяващи по безспорен
и несъмнен начин действителния размер на претенцията към
днешна дата. Претенциите на ищеца, били изброени в исковата молба, но
липсвали каквито и да било доказателства, които да обосновават тези претенции.
Налице било едно изброяване на претендирани суми, но
не ставало ясно как били определени те и какви са доказателствата, подкрепящи
тези претенции. Изчисленията, направени в исковата молба, се основавали на
твърдения на ищеца, които твърдения не били подкрепени с никакви доказателства,
от които да се направят изводи за реалните отношения между страните по спора. С
оглед на всичко гореизложено и приложените по делото доказателства, ответникът желае ВРС да остави без
уважение искова молба с вх. № 66589Д2.10.2018 год. на
PC-Варна, по която е образувано гр. дело 15470/2018 год., 42-ри състав и
да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан, ведно с всички
законови последици от това. Желае се ВРС да присъди в тежест на ищеца,
сторените по делото разноски, включително възнаграждението за особен
представител на ответника.
Видно от протокола от проведено на
04.10.2019 г.открито съдебно заседание ВРС е конституирал , на основание чл. 226, ал.
2, вр. чл. 219 от ГПК, „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, *, като
ТРЕТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ на страната на
ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление ***, по предявените от него срещу А.Д.Х., ЕГН **********,*** *, в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между ищцовото дружество и ответника съществуването
на паричните вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 4517/11.06.2018 г. по частно гражданско дело № 9013/2018 г., въз
основа на договор за паричен заем № 5365239 от 21.06.2017 г., сключен между В.
К. ООД като заемодател и А.Д.Х. като заемател,
прехвърлен с договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017
г., Приложение 1 към него от 1.4.2018 г. и потвърждение за сключена цесия:
1000,00 лева главница; 175,31 лева договорна лихва за периода 21.7.2017 г. до
18.3.2018 г.; 424,22 лева такса за експресно разглеждане; 242,44 лева неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; 245,00 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на
80,92 лева за периода от 22.7.2017 г. – датата на последната погасителна вноска
на паричния заем до датата на подаването на заявлението във ВРС – 08.06.2018 г., до окончателното плащане на сумите.
В проведеното по делото пето по ред, последно открито съдебно
заседание от 13.12.2019 г., се явява само особеният представител на ответника-адв.С., като представител на ищеца не се явява.
В писмена молба ,постъпила на 11.12.2019 г.във ВРС от ю.к. М.С., в качеството й на
пълномощник на третото лице-помагач на страната на ищеца е изразено изрично
желание за даване ход на делото,приемане на допусната ССчЕ
и е изразено становище по същество на спора.,вкл.е направено и искане за
присъждане на разноски.
Видно от протокола от проведеното на дата 13.12.2019г. открито
съдебно заседание адвокат С. от ВАК – особен представител на ответника желае
ВРС да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, желае присъждане
на разноските сторени в производството , както и отправя искане да й бъде
изплатено възнаграждение за особен представител,като моли при окончателното
определяне съдът да съобрази чл. 7 ,ал. 8 от Наредба 1/2004 .В рамките на предодставения от съда срок адв.Н.С.
е депозирала на дата 18.12.2019 г. подробна писмена защита по същество на
спора.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От приобщеното като писмено доказателство – частно гражданско дело № 9013/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна, ХVII – ти състав, се установява, че на 08.06.2018 г. А.з.к.н.п.з.
*** със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК против длъжника А.Д.Х. ***.Размера
и основанията на вземанията са посочени в т. 9 и т.12 от заявлението.Видно от
л.12 – ти заповедният съд с Разпореждане № 22 407/11.6.2018 г. е
намерил,че заявлението отговоря на изискванията за редовност и подлежи изцяло
на уважаване, поради което е била издадена и Заповед по чл.410 ГПК /приложена
на лист 13 –ти по делото в оригинал /.
От цитираната Заповед № 4517
/ 11.6.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
частно гр.дело № 9013/2018 г.по описа на РС Варна, ХVII – ти
състав се установява,че заповедният съд е разпоредил : „ Длъжник
А.Д.Х.И. ЕГН **********
с адрес ***, *ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/,
представляваща главница по Договор
за паричен заем № 5365239 от 21.06.2017 г., сключен между длъжника и „В. К.“
ООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „В. К.“
ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД по силата на Приложение № 1 от 01.04.2018 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. ; сумата от 175.31 лв. /сто седемдесет и пет
лева и тридесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.; сумата от 424.44 лв. /четиристотин двадесет и четири лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща такси за експресно разглеждане на документи;сумата от 424.44 лв. /
четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки /,
представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение; сумата от
245.00 лв. /двеста
четиридесет и пет лева/, представляваща разходи
и такси за извънсъдебно събиране;сумата
от 80.92 лв. /осемдесет
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 22.07.2017 г. до 31.05.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 08.06.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; както и направените по делото съдебно-деловодни разноски за сумата от 47.00 лв. /четиридесет и седем лева / платена държавна такса и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение.“
В самата Заповед по чл.410 ГПК заповедният съд е
вписал, че „вземането произтича
от следните обстоятелства: неизпълнено
задължение по Договор за паричен заем № 5365239 от 21.06.2017 г., сключен между
длъжника и „В. К.“ ООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено
от страна на „В. К.“ ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД по силата на Приложение
№ 1 от 01.04.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016 г. „
От
всички останали писмени доказателства по същото частно гр.дело се констатира,че
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,както и че
специалния положителен установителен иск е предявен в
рамките на преклузивния срок.
С оглед доказване и на
основанията и на размерите на предявените ОСИ специални установителни
искове, още с исковата молба ищцовата страна е ангажирала следните писмени
доказателства, надлежно приобщени по делото а именно : уведомление на осн. чл. 99 от ЗЗД до А.Х.
(оригинал); Договор за паричен заем „*”
№ 5365239-21.06.2017 от 21.06.2017 г.; предложение за сключване на договор за
паричен заем, подадено във „В. К.” ООД на дата 21.06.2017 г.; тарифа на „В. К.”
ООД, относима към Договори за паричен заем „В.сега 14
и 30” или „*”; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г.; потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Приложение № 1/01.04.2018 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен между „В. К.” ООД и „А.з.к.н.п.з.” ООД на 01.12.2016
г. – стр. 1, 4 и 8; пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № *г. на
нотариус М. Ш., рег. № *на НК, с район на действие РС – София; пълномощно с
нотариална заверка на подписите рег. № * г. на нотариус М. И.,
рег. № *на НК, с район на действие РС – София.Допълнително с молба вх.рег. № 25531/08.04.2019 г. от ю.к.
Д. А., са представени и приобщени копия на: Анекс № 1/01.04.2018 г. към
Приложение № 1, неразделна част от Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия); потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3
от ЗЗД.
От цитираните писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приложеното на л.7 -9 от делото заверено от страната
копие на Договор за паричен заем „*” № 5365239 - 21.06.2017г. от 21.06.2017 г.,
договорът носи дата 22.06.2017 г. В същия договор в чл.1 ,ал.1 е записано, че
страните са заявили, че сключат договора на основание Предложение за сключване
на договор за паричен заем / ППЗ/ направено от Заемателя
или форма за кандидатстване, попълнена от Заемателя
по ел.път на следната уеб страница - *, представляваща
електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния
подпис, Стандартен европейски формуляр , предоставен предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем или преддоговорна информация,предоставена под формата на
Стандартен европейски формуляр, касаеща предоставяне
на финансови услуги от разстояние, посочваща индивидуалните условия на договора
за паричен заем, с който заемателят предварително се
бил запознал, чрез средство за комуникация от разстояние а именно – посочената
по-горе уеб страница, като заемателят декларирал, че
приемал всички условия, посочени в преддоговорната
информация. Съгласно ал.3 на чл.1 за
извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, замателят видно от договора и цитираната клауза дължи на
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 424,44 лева. В следваща 4-та алинея е записано, че страните се
уговорят таксата по ал.3 да бъде заплатена от заемателя
разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на погасителните вноски.В чл.2, ал.1 от договора е посочено, че
заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемополучателя
сумата от 1000,00 лева – заемна сума,
а заемателят да я върне на заемодателя при следните
условия : 1.Размер на погасителна вноска в лева 177,75 в която са включени част от дължимите главница, лихва и
такса експресно разглеждане, 2.срок на
заема – 9 месеца, 3. брой вноски – 9, 4. Датите на плащане на всяка от
погасителните вноски последователно : 21.07.2017 г., 20.08.2017г., 19.09.2017
г., 18.11.2017 г., 18.12.2017 г., 17.01.2018 г.; 16.02.2018 г., 18.03.2018 г.; Фиксиран годишен лихвен
процент на заема – 40,30 %; 5.Лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора до 14 –тия ден – 0,11 % общ размерна всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане 1 599,75
лв., като същият е посочено,че е сборът от общия размер на заемната сума и общите
разходи по кредита при взети предвид допусканията по т. 8; 8.
Годишен процент на разходите на заема 49,47
%./ като е уточнено че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания :„ договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране ,лихви
за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия
договор .“В т.9 е посочен вида на
заема – потребителски а в т.10
условия за усвояване на цялата сума по заема – в брой.Изрично е записано, че с
подписването на договора заемателят удостоверява, че
е получил от заемодателя заемната сума, както и че договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума.Уговорено в чл. 4 от договора е, че заемателят се
задължава в тридневен срок от усвояване
на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по
договора : 1.поръчител – физическо
лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговоря на следните изисквания : да
е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има
минимален стаж при същия работодател шест месеца и минимален осигурителен доход
от 1000 лева, последните пет години да няма кредитна история или да има
кредитна история със статус не по-лош от 401 „редовен“, да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател или 2.банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение по договора.
Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят ще дължи неустойка в размер на 424,44 лева.Във второто изречение на
същата алинея е записано, че страните уговорят неустойката да се разсрочи и да
се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2,
ал.1, т. 4 , като в този случай дължимата вноска става в размер на 224,91 лева, а общото задължение по
договора в размер на 2024,19. Уговорено
в чл. 8, ал. 2 от договора / л.8 –ми
втора страница/ е, че при забава на плащане на задълженията на заемателя, последният дължи законната лихва върху дължимата
сума за всеки ден забава. Съгласно ал.3
на чл. 8 - при забава на изпълнение на просрочени задължения по договора
повече от 90 дни, заеметелят е конкретизирано в
посочения текст, че има правото да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение,включително по отношение на
пълния размер на договорената възнаградителна лихва,
като обвяването на предсрочната изискуемост може да бъде извършено чрез
изпращане на уведомление на ел.поща на заемателя, посочена от него като негов личен email или на посочения от заемателя адрес в преамбюла на договора под формата на писмо с обратна разписка. В текста на чл. 12 от договора /л.9/ е
посочено, че заемателят заявява, че е запознат и
съгласен с Тарифата на „В. К.” ООД, актуална към датата на сключване на
договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект и на
интернет страницата на заемодателя.
Приобщена на л.11- 15 от
делото е Тарифата на „В. К.” ООД, актуална
към датата на договора, относима към договори за
паричен заем „В. К. Сега 14 и 30 „ или „В.
К. план“. В същата е предвидено, че при забава на плащането на погасителни
вноски по договор за предоставяне на паричен заем със срок на погасяване на месечни погасителни вноски,
потребителят дължи на кредитора заплащане на
10.00 лева на всеки четвърти и осемнадесети ден забава от всяка погасителна
вноска. На единадесетия и двадесет и
пети ден забава от всяка погасителна вноска, заемателят
дължи на заемодателя заплащането на 15.00
лева. Максималният размер на всички начислени разходи не може да надвишава 175,00 лева за заеми за суми в размер
от 500 лв. до 1 500 лева. Предвидено е, че при забава с повече
от 57 календарни дни за плащане, на
която и да е погасителна вноска, се
заплаща на петдесет и осмия ден забава еднократна сума в размер на 70 лева, представляваща направени
разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането.
Видно от л. 16 – 19 от
делото, от приобщения в заверено за вярност с оригинала копие на рамков договор за прехвърляне на вземания
от 01.12.2016г.,се установява че „В. К.” ООД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията,
произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Предвидено в т.4.5 от договора / л.20/ е, че купувачът ще изпраща за своя сметка
писмени уведомления до длъжниците за сключения
договор за цесия, като с подписване на договора продавачът е упълномощил
купувача с правата за уведомяване на длъжниците.
Приобщено на л.21-23 и приложение № 1 от
01.04.2018г., като видно от същото, че част от документа е вторично заличен
по отношение на номерата на кредити, имена на кредитополучател и ЕГН, размер на
кредита и непогасени задължения, като са останали видими графично форматираните
колони от таблицата и само един пълен ред от нея. Под № 83 е посочен номера на договора за кредит – 5365239, ЕГН и имена
на ответника, дата на сключване на договора – 2106.2017г., отпуснат размер на
кредита – 1000,00 лева, и остатъка от дълга към 01.04.2018г., както следва:
главница в размер на 1000 лева, договорна лихва в размер на 175,31 лева,
такси/неустойки/разходи за забава в размер на 1093,88 лева, общо 2 269,19 лева.
Представено е изходящо от
„В. К.“ ООД потвърждение на извършена цесия на осн.чл.
99,ал.3 ЗЗД за вземания, индивидуализирани в приложение № 1. /л.6 –ти от делото
/ .
За пълното изясняване на
фактическата страна по спора, по делото е допусната, изготвена и приобщена съдебно-счетоводна експертиза.
Заключението на вещото
лице Д.П. по ССчЕ е приобщено на листи от 132 до 135
и от същото се установява , че по договора за праричен
заем В. К. План с номер 5365239/21.6.2017г.
заемополучателят не е заплащал суми .На база
изготвените от в.л. справки вписани и в заключението в табличен вид се установява, че към датата
на сключване на договора за цесия - 1.4.2018 г., в общ размер задълженията на заемополучателя са от 2 269,19
лева в това число : главница 1000 лева, договорна лихва 175,31 лева, неустойка 424,44 лв., експресно разглеждане – 424,44 лв., за просрочени вземания-175,00 лева, за ангажиране на дейността
на служител по осъществяване и администриране дейността по събиране на
вземането 70 лева , размер на законната
лихва върху главницата от 1000 лева за периода
от 22.07.2017 – 31.05.2018 г. – 87,22
лева .
Допълнително
в хода на съдебното дирене е приобщен на лист 122 -129 нов договор за цесия от
дата 3.5.2019 г. по силата на който „*“ ЕООД продава на ТЛП – „*“ ЕАД парични
вземания сред които и процесното .Именно в тази връзка и ВРС е конституирал А.з.с.н.в.
ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца .
Предвид така установеното от фактическа страна,настоящият съдебен
състав прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Не се спори между
страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. №9013/2018.,
по описа на ВРС, ХVII-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение за претендираните суми, която е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца. Предмет
на установителния иск е съществуване на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или,
в контекста на основанието, на което е била издадена заповедта, респ. се
претендира вземането, в тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и
главно доказване факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и
ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми в посочени размери, че между цесионера и ищеца е бил сключен валиден договор за цесия, по силата, на който
на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че
цесията е съобщена на ответника.
От анализа на описаните по-горе
писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „В. К.” ООД в качеството му на цедент, е бил сключен валиден рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г.,
приложение № 1/ 01.04.2018г. с който е било прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем № 5365239/21.6.2017г.Сключеният договор
от 01.12.2016г. е с рамков характер, доколкото със същия е уговорени условията,
при които ще се прехвърлят правата
по неплатени задължения по договори за кредит, сключени от продавача. Този
договор сам по себе си не е достатъчен да породи прехвърлителен
ефект, доколкото рамковото споразумение изисква отделно договаряне на
индивидуалния предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно с
последното се довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет
от вземания, в който смисъл е страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1
„Дата на прехвърляне“. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането
е довършен с подписване на Приложение № 1 от 01.04.2018г.към която дата вземанията по заемното правоотношение
между „В. К.“ ООД и ответника са били изискуеми /с оглед уговорения краен срок
на заема/. В приложението по ясен и недвусмислен начин е индивидуализирано
вземането, което продавачът е имал към А.Х.
, като заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от естество
да разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с
вземането си, произтичащо от твърдения договор за кредит. Тази воля на
кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето във фактическата власт
на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора с конкретно физическо
лице и изричното потвърждение на цесията. Следва да се отчете и че
прехвърлянето на вземане е принципно неформален акт и съдържанието на
конкретната сделка между кредиторите, извън договорената промяна на
собствеността върху вземането не засяга по никакъв начин длъжника, поради което
и последният не може да си служи с подобни възражения при липса на твърдения,
че е престирал на стария кредитор. Дали сключената
между стария и новия кредитор цесия има разрешено от закона основание, предмет
и съдържание или не е без значение за длъжника, който е надлежно уведомен за
промяната в титулярството на дълга и това уведомление
не е оттеглено до извършено от длъжника плащане на посочения нов кредитор. Като
отношения, които се развиват в чужда правна сфера, действието на цесията между
договарящите я цедент и цесионер,
не засягат длъжника. Затова и законът предвижда последният да може да противопостави
всички свои възражения, независимо от промяната в личността на кредитора – чл.
99, ал. 2 ЗЗД. Ако надлежно уведоменият длъжник изпълни на новия кредитор той
ще е погасил надлежно задълженията си и каквито и да е пороци в отношенията
между кредиторите няма да му бъдат противопоставени. Следователно съдът приема
че е установена действителността на цесията.Съобразно разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането. В
настоящия случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да е бил уведомен
за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът
не е представил доказателства да е отправял уведомление, което да е достигнало
до ответника, съдът намира, че Х. е
надлежно уведомена за извършеното прехвърляне с получаване на препис от
исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде
съобразено от съда. В контекста на този правен по своята същност извод, ВРС
намира за необходимо да посочи, при създадената до момента съдебна практика не
се извежда извод, че уведомяването по реда на чл. 99 ЗЗД да не може да се
извърши чрез особен представител а напротив. Спецификата на особеното
процесуално представителство се състои основно в невъзможността особеният
представител да се разпорежда с предмета на делото .Ето защо ,с връчването на
преписа от искова молба ,ответникът представляван от особен представител се
счита редовно уведомен за цесията на който ищцовата страна гради исковата си
молба а от там и активната материално правна и процесуално правна легитимация.
От съвкупния и поотделен
анализ на събраните по делото доказателства се установява, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и
„В. К.” ООД договор за предоставяне на паричен заем № 5365239/21.6.2017г, по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя кредит в размер на 1000 лева.
В отговора на исковата
молба процесуалният представител на ответника е оспорил възможността договора
за цесия да породи действие поради липсата на надлежно уведомяване на длъжника
като е релевирал възражения за недействителност на
отделни клаузи /посочени и в писмената защита / .
На първо място следва да
бъде отчетено ,че договора за заем е представен в заверено за вярност с
оригинала копие, двустранно е пописан и не е оспорен подписа на заемополучателя.,поради което РС Варна приема, че
документите представени от ищеца са автентични. Установява се още от самия
договор а и от ССчЕ ,че договорената между страните сума
от 1000 лева е получена на датата на която е сключен договора от заемополучателя, но последният не е извършил нито едно
плащане по договора за заем.
За ответника е възникнало
задължение да върне заетата му сума, ведно с уговореното договорно възнаграждение,
на посочените в погасителния план дати.
Доказателства за
изпълнение на това задължение от страна на ответника А.Х. не са ангажирани, поради което
и с изтичане на договорения срок за ползване на заетата сума –18.03.2018 г./
л.8/ А.Х. дължи непогасената главница от 1000 лева, ведно с начислените
допълнителни акцесорни вземания визирани и в договора
и в Тарифата и установените като размери и основания от ССчЕ.
Доказано по делото ,въз
основа на кредитираното от съда заключение по ССчЕ е
,че към датата на сключване на договора за цесия - 1.4.2018 г., в общ размер
задълженията на заемополучателя са : 2 269,19 лева в това число :
главница 1000 лева, договорна лихва 175,31 лева, неустойка 424,44 лв., експресно разглеждане – 424,44 лв., за просрочени вземания-175,00 лева, за ангажиране на дейността
на служител по осъществяване и администриране дейността по събиране на
вземането 70 лева , размер на законната лихва върху
главницата от 1000 лева за периода от 22.07.2017
– 31.05.2018 г. – 87,22 лева .
Претенцията на ищеца,
наред с главница, договорна лихва и обезщетение за забава, касае и начислени неустойка, такса за
експресно разглеждане на документи, такса
разходи и такса за разходите на
лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране и законна лихва за забава.
По отношение на акцесорните вземания
ответникът, чрез надлежно назначеният му особен представител е въвел възражения
за недействителност на клаузите на договора.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, при неизпълнение задължение на заемателя
да осигури обезпечение по договора за
заем (банкова гаранция или поръчителство), на същия се начислява неустойка в размер 424,44 лева която страните са се съгласили да бъде разсрочена на равни части и платима на
съответните падежни дати към погасителните вноски, които нарастват от 177,75 лева на 224,91 лв.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146,
ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. В настоящия случай в чл. 1 и 2 от договора е
обективирано изявление, че заемателят е запознат
предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен
Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия паричен
заем. Последното обаче не е от естество да установи индивидуално уговаряне на
оспорената клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на
варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това
задължение, позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до
непосилен за потребителя размер.
Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък
към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както разходите на кредитора,
така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите.
Съдът намира, че с
клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора
се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния
процент на разходите, който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва. Налага се извода, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора
противоречи на добрите нрави като представлява
директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение. /.С оглед горното съдът
намира,че не е нужно да посочва подробно посочената съдебна практика от адв. С. на страница последна от писмената защита, в която
ясно и хронологично е акцентирано върху функциите на неустоечните
клаузи ,недействителността на последните,като е извършено и препращане към
практиката на ВКС .С оглед установеното по делото,че неустойката в чл.4 , ал.2
от договора се намира в противоречие с добрите нрави ,съдът намира,че същата
тази клауза е нищожна и поради това заемополучателят-
ответник в исковото производство не дължи неустойка на ищцовата страна .
По отношение на претенцията за заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявката:
Съгласно чл. 1, ал. 3 от
договора, за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в
размер на 424,44 лева/л.7/ .Разпоредбата
на чл. 16 ЗПК императивно предвижда задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит. Следователно,
клаузата в договора за кредит, с която е уговорена такса за експресно
разглеждане на документи, прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест
от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с
нормата на чл. 16 ЗПК. Също така, чл. 10а, ал.2 ЗПК императивно въвежда забрана
да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, а таксата за експресно разглеждане на документите е и
свързана с процедурата по усвояване на кредита. Т.е., клаузата противоречи на
цитираните норми на ЗПК и като такава също не поражда действие.
По отношение на претенцията за такси и разноски: От договора за паричен
заем и в частност вписаното в чл. 19, ал. 2 от същия, се установява, че заемателят се е съгласил с действащата към момента на
сключване на съглашението тарифа на „В. К.” ООД. Последната предвижда
задължение за заемателя да заплати на заемодателя
такси в посочения диапазон от 10 до 75 лева съгласно т.1 от Тарифата в зависимост
от продължителността на забавата но до 750 лв.а съгласно т.2 на 58 -мия ден
забава еднократно сумата от 70 лева , представляваща разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и административната дейност по събиране на вземането. Разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
В настоящия случай, в
клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора
е предвидено, че при забава в плащанията заемателят
дължи законна лихва за всеки
ден забава. Наред с това задължение заемателят следва
да заплаща и посочените по-горе такси и разноски. Макар и последните да са наименовани „такси и разноски”, това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя,
а представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато наизпълнение на договорно задължение.
С определяне на горните
плащания по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. А както съдът посочи по-горе,
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С
оглед изложеното съдът приема, че цитираните
клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните
по заемното правоотношение.
В заключение съдът намира,
че претенцията на кредитора / ищец в исковото производство / е частично
доказана и по основание и по размер,поради което следва да бъде уважена за сумата от 1000 лева – представляваща непогасена главница по договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното му погасяване, за сумата от 175,31 лева - договорна
лихва за периода от 21 юли 2017
г. до 18 март 2018 г. и за сумата от 80,92 лв. и за законната лихва/моратолрна
лихва за забава / върху главницата от 1000 лева за периода от 22.07.2017 – 31.05.2018 г..Останалите заявени и поддържани
претенции на ищеца - следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съгласно дадените указания
в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на претенцията, като се присъдят и
разноските по исковото производство на същия принцип.
Видно от материалите по
заповедното производство в полза на заявителя са присъдени 47,00 лева за внесена държавна такса и 50,00 лева за юрисконуслтско
възнаграждение – общо 97,00 лева. Заявени
в заповедното производство са парични вземания от 1000 лв.+175,31
лв.+424,44лв.+424,44 лв. +245,00 лв.+80,92лв. = 2 350,11 лв.При уважена
част на исковете с материален интерес от общо 1 252,23 лева в процентно
съотношение за уважената част на претенцията на ищеца се дължи в заповедното
производство присъждане на разноски от общо сумата от 97 лева – точно 0,53 % Или 0,53 % х 97 = 51,41
лева ( петдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки ).Т.е. разноските сторени от заявителя които му се следват в
заповедното производство възлизат на 51,41
лева ( петдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки ).По отношение на разноските
,които се дължат в полза на ищеца, съдът взема предвид искането за присъждане
на разноски заявено в исковата молба ,липсата на списък по чл. 80 ГПК и данните
за реално сторени разноски.Видно от л. 35-ти ищцовата страна е заплатила сумата
от 253 лева дължима държавна такса по сметка на ВРС за водене на исковото
производство. Видно от л. 51-ви ищцовата страна е внесла сумата от общо 381,75
лева депозит за особен представител на ответника а от лист 89 –ти се констатира
че ищцовата страна е внесла депозит от 150 лева за провеждане на ССчЕ.
Т.е. реално разноските по
делото възлизат на сбора от 253 +381,75 лв.и 150 = 784,75 лева. Нормата на
чл.78,ал.8 ГПК повелява и вменява в задължение на съда да определи и дължимо юрисконсултско възнаграждение.При определяне на размера на
същото ВРС отчита характера на иска, реално осъщественото процесуално
представителство поради което намира и определя за справедливо възнаграждение
от общо 100 лева.Този разход събран със сумата от 784,75 лв.дава сбора от
884,75 лева.В процентно съотношение,разноските които се дължат на ищеца са
точно 468,92 лева –четиристотин
шестдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки )- разноски които съдът
присъжда съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца в настоящото исково
производство.
Съдът не може да присъди
иначе дължимите се разноски в полза на ответника, т.к. по делото поради
приложението на нормата на чл. 47,ал.6 ГПК същият е представляван от особен
представител и съдът не е извършвал действия които да определят присъждане на
разноски лично в полза на ответника.
Спор никога не е имало в
съдебната практика ,че разноски не се присъждат в полза на трети лица помагачи,
поради което и съдът не се присъжда разноски в полза на ТЛП поради
недопустимост на искането .
На последно място съдът
следва да определи окончателно възнаграждение на особеният представител на
ответника.Вярно е че първоначално внесения депозит от ищеца съгласно указанията
на съда е в размер на общо 381,75 лева . За разлика от ищеца, особеният
представител по настоящото дело е проявил активност при защитата на ответника
от момента на подаване на отговор на искова молба до края на петото по ред
заседание.Законодателно въпросът с депозита за особен представител е разрешен
по различен начин от размерите на възнагражденията за юрисконуслтска
защита .В случая искането на особения представител е съдът да съобрази Наредба
1/2004 г. която повелява след всяко второ заседание на адвоката да се изплати
сума от по 100 лева или при пет проведени заседание ищцовата страна остава задължена
със сума от още 300 лева.Тази сума съдът следва да даде възможност на ищцовата
страна съгласно чл. 78,ал.6 ГПК да внесе в едноседмичен срок по сметка на РС
Варна за да може да бъде изплатено в пълен размер възнаграждението на особения
представител,което съдът пресмята и определя на общо 681,75 лева (шестстотин осемедесет и един лева и седемдесет
и пет стотинки ) .Едва след внасяне на депозита и издаване на РКО и за сумата от
300 лева в полза на особения представител, ВРС по искане на някоя или и двете
главни страни ще може да се произнесе по реда на чл.248 /250 ГПК .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото
дружество „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Я. К. и ответника А.Д.Х. ЕГН ********** с
адрес: *** полза на ищцовото дружество съществуват ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ за които е била издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение № 4517/11.06.2018 год. по частно гражданско дело № 9013/2018 г. по описа на РС Варна, ХVII – ти
състав ,парични вземания дължими възоснова
на договор за паричен заем № 5365239 от 21.06.2017 год., сключен между В. К. ООД като
заемодател и А.Д.Х. като заемател, прехвърлен с
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 год.,
Приложение 1 към него от 1.4.2018 г. и потвърждение за сключена цесия, КАКТО СЛЕДВА :СУМАТА от 1000,00 лева
главница; ведно със законната лихва върху главницата от 1000,00 лева,считано
от датата на подаване на Заявлението в съда – 08.06.2018 г., до окончателното
изплащане на вземанията, СУМАТА от 175,31
лева договорна лихва за периода
21.7.2017 г. до 18.3.2018 г.; СУМАТА
от 80,92 лева лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница за периода от 22.7.2017
г. – датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаването на заявлението във ВРС –
08.06.2018 г.,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в
останалите части за СУМИТЕ: 424,22
лева такса за експресно разглеждане; 242,44
лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 245,00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, като неоснователен и
недоказан, на осн. чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК и вр.с чл. 86, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.Х. ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Я. К. СУМАТА от 51,41
лева ( петдесет и един лева и четиридесет
и четири стотинки ).- представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 9013/2018 г. по описа на РС Варна,ХVII–ти състав,
както и сумата от 468,92 лева –четиристотин шестдесет
и осем лева и деветдесет и
две стотинки )-
- представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото исково производство,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ окончателен размер на дължимо
възнаграждение на особеният представител на отв.А.Х.
- адвокат Н.П.С. от ВАК от ОБЩО 681,75 лева (шестстотин осемедесет и един лева и седемдесет
и пет стотинки ) , за осъщественото пред настоящата инстанция
процесуално представителство при условията на чл. 47, ал.6 ГПК на ответника А.Х.
.
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат
Н.П.С. от ВАК за СУМАТА от 381,75 лева- размер
на внесения от
ищцовата страна депозит за осъщественото
процесуално представителство
на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т. Я. К. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Варна допълнително сумата от общо 300 ,00 лева /триста лева / - разлика за доплащане на дължимо се
адвокатско възнаграждение на особения представител на
ответника.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТРЕТО
ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, конституирано на страната на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: