РЕШЕНИЕ
№957 дата 23 май 2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в
публично заседание на 13 май 2019 год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Кристина Линова
Прокурор:
………………….…
разгледа
адм. дело № 3451 по описа за 2018 год.
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от ДОПК, във вр. с чл.144, във вр. с чл.107 от с.к., във вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на „ЗЕДА ТУР“
АД, гр.София, ул.“Хан Крум“ № 12 против Акт за установяване на задължение по
декларация № МДТ-646/12.10.2016 г., издаден от старши експерт в отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел
„МДТ“ при Община Несебър.
Жалбоподателят „ЗЕДА ТУР“ АД оспорва
издадения АУЗД, с който са установени задължения за данък върху недвижим имот,
ведно с начислените лихви, като възразява, че е бил издаден при пълна липса на
фактически и правни основания. По същество посочва, че данъчната оценка на
имотите е неправилно определена, което е повлияло и при определяне размера на установените
задължения. Излага и доводи за нищожност на административния акт поради липса
на компетентност. Иска се отмяна на оспорения акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не
изпраща представител.
Ответникът – началник отдел „МДТ“ при
Община Несебър се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на
жалбата.
Делото се разглежда в хипотезата на
чл.222, ал.2 от АПК, след като с Решение № 16261 от 27.12.2018г., постановено
по адм. дело № 11254/2018г. Върховният административен съд е отменил Решение №
1296 от 29.06.2018г., постановено по адм. дело № 1941/2017г. по описа на
Административен съд – Бургас и е върнал делото с дадени указания за новото
разглеждане.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на
закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на
издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е частично
основателна.
С декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ №
0363/05.10.2001г. и декларация по чл.14 от ЗМДТ № 69318/26.04.2011г.,
дружеството-жалбоподател е декларирало придобит недвижим имот, представляващ
земя и сграда с местонахождение в к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър, к-с
„Морска звезда“, като за декларираните земя и сграда са били открити отделни
партиди.
С процесния Акт за установяване на
задължение по декларация № МДТ-646/12.10.2016г., съставен на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК, издаден от старши експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Несебър, в тежест на жалбоподателя са установени размерите на
задълженията за данък върху недвижим имот, както следва: ДНИ за 2013г. в размер
на 3704,59лв., ДНИ за 2014г. в размер на 3704,59лв. и ДНИ за 2015 г. в размер
на 3704,59 лв., както и са начислени съответните лихви. В акта са отразени и
какви плащания е направило дружеството за погасяване на задълженията.
Задълженията касаят собствения на
дружеството недвижим имот - сграда, декларирана с горните декларации по ЗМДТ,
видно от които, сградата била декларирана с конструкция М1.
С жалба вх.№ H4-МДТ-1498/19.04.2017г.
жалбоподателят оспорил по административен ред пред горестоящия орган издадения
АУЗД № МДТ-646/12.10.2016г., като горестоящият орган не се произнесъл по
направеното оспорване.
В тази връзка, от административния
орган била изготвена обяснителна записка, съдържаща разяснения относно
начина на изчисляване задълженията в обжалвания АУЗД, в т.ч. относно размера и
начина на определяне на данъчната оценка на недвижимия имот.
Спорът по делото касае определянето
размера на дължимия данък, като по същество жалбоподателят оспорва коефициента,
приложен за определяне на данъка с оглед местоположението на имотите,
категорията и зоната, в която попадат, както и приложения от административния
орган код на конструкция на сградата.
Възраженията са частично основателни.
В Глава ХІV от ДОПК са регламентирани
способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от
тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително
установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни
от декларация по чл. 107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с
ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.
При издаване на процесния АУЗД
административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 107, ал.3 от ДОПК,
която предвижда няколко хипотези, при които може да бъде издаден АУЗ по
декларация - по искане на задълженото лице или служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК; когато не е
подадена декларация; когато задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия и въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и
организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и
задължението не е платено и не е извършена ревизия.
Органът по приходите не е посочил коя
точно хипотеза е имал предвид при издаване на процесния АУЗД. От данните по
делото се установява, че в декларацията по чл.14 от ЗМДТ жалбоподателят е
посочил, че видът на конструкцията на сградите е М1, докато видно от изисканото
от ответника становище при настоящото
разглеждане на делото, той е посочил, че задълженията за сградата са били
формирани при изчисления с конструкция МЗ, каквато органът счита за правилна,
предвид обстоятелството, че се касае за монолитна няколкоетажна сграда, като се
позовал на записването в нотариалния акт. Т.е. данъкът е бил определен не
съобразно данните по декларация, а съобразно преценката на органа по приходите,
но без да е извършена процедура по коригиране на данните в декларацията, респ.
няма данни по делото, нито органът посочва да е провел процедура в тази насока,
от която да е видно основанието и реда за служебната промяна. В този смисъл,
коефициент М3 е приложен фактически, без наличието на процедура по коригиране
на декларираните данни. Ако органът е констатирал погрешно деклариране на
коефициента за конструкция, следвало е да приложи нормата на чл.103 от ДОПК.
При липса на такава процедура не следва да се зачита приложения от него
коефициент М3, поради което облагането следва да се извърши съобразно
декларираното от задълженото лице – М1 до отстраняване по надлежния ред на несъответствието,
което органът по приходите счита за налично.
Неоснователно е обаче поддържаното от
жалбоподателя възражение за прилагане на коефициент за местоположение по чл.6,
ал.1 от Приложение № 2 от ЗМДТ, като страната счита за приложима таблица № 3,
колона 7, в който случай коефициентът за местоположение би бил 26,18, видно от
второто експертно заключение, изготвено при първоначалното гледане на
делото.
Разпоредбата на чл.6, ал.1 от
Приложение № 2 предвижда, че коефициентът за местоположение (Км) се определя по
таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата. Съгласно ал.7 на същата
разпоредба, границите на зоните в населените места и категориите на вилните
зони се определят с решение на общинския съвет, а до приемане на решението се
прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината. В
този смисъл възражението за прилагане на Км от колона 7 на таблица № 3 е
неоснователно, доколкото тази хипотеза е приложима в случаите, когато не са
определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони по
аргумент от чл.6, ал.1, т.1, изр.2 от Приложение № 2. Видно от приложените по
делото Решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004г. на Общински съвет – Несебър
и Заповед № 1163/22.12.2004г. на кмета на Община Несебър, град Несебър,
включително к.к. Слънчев бряг, е групиран като населено място в I (първа)
категория, 1- ва група. Посочените административни актове са влезли в сила и
следва да бъдат зачетени. Жалбоподателят ги счита за незаконосъобразни, като по този начин се иска
да бъде упражнен косвен съдебен контрол, което е процесуално недопустимо в
административното правораздаване. Като влезли в сила административни актове и
придобили стабилитет, техният правен ефект следва да бъде зачитан. В този
смисъл, коефициентът за местоположение следва да бъде този по колона 1 на
таблица № 3, редът наименован І, 1 група, където коефициентът е 49,1, който е
бил приложен и от органа по приходите (л.15, 16 , 17), съотв. увеличен с 40% на
основание т.2 към таблицата – това се потвърждава от първата съдебно-техническа
експертиза, която е достигнала до същите стойности. В този смисъл, приложеният
от органа Км е правилен.
Въз основа на изложените мотиви следва
да се приеме, че в случая органът по приходите е следвало да изчисли данъчната
оценка, като приложи коефициент за конструкция М 1, като останалите компоненти,
формиращи данъчната основа, са правилни. Като съд по същество в спорове по ДОПК
съдът следва да определи дължимото задължение. За целта се позовава на чл.4 на
Приложение № 2 от ЗМДТ, видно от което данъчната оценка на сгради или на части
от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един
квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната формула: ДО = БС
. Км . Ки . Кх . Кв . Ко . ПЛ, като по-надолу са посочени наименованията на
абревиатурите. За улеснение и съпоставимост на изчисленията, съдът се позовава
и на първата съдебно-техническа експертиза, която следва да претърпи промяна
само в стойността на първия компонент БС (базисна данъчна стойност на 1кв.м. в
левове), която стойност се определя съгл. чл.5, ал.1 от Приложение № 2 в
зависимост от конструкцията и вида на обекта, поради което и както вече се
каза, до отстраняване на несъответствията,
това следва да бъде конструкция М 1, като съгл. таблица № 2, нормативно
заложената стойност е 12,10лв./кв.м. Т.е. в изчисленията на вещото лице по
първата експертиза (както и на органа по приходите – л.15, 16 и 17), който в
частта БС е посочил 18,70лв./кв.м., съответстващи на конструкция М3, тази цифра
следва да се замени с цифрата 12,10, като при запазване на всички останали
стойности, изчислението придобива следния вид: ДО = 12,10 х 68,74 х 1,00 х 0,99
х 1,00 х 0,85 х 2854 = 1 997 574,51лв. Приложима следва да бъде
именно тази данъчна оценка, предвид обстоятелството, че е по-висока от
декларираната отчетна стойност – 207486лв. Видно от обяснителната записка и
приложената Наредба за местните данъци и такси, ставката за облагане с ДНИ е
1,2‰, поради което задължението за всяка една от процесните години по акта – 2013г.,
2014, 2015г. следва да бъде в размер на 2397,09лв. Съобразно тази стойност
оспореният АУЗД следва да бъде изменен.
Като съд по същество съдът ще посочи
само размера на главницата без да изчислява лихвите, защото е видно, че за
2013г. дружеството е надвнесло данък и са начислени лихви за забавено внасяне,
за 2014г. е внесло частично данък и са начислени лихви върху остатъка, а за
2015г. лихвите са върху цялото задължение, т.е. определимите от съда лихви биха
били несъпоставими. Като такива те ще се изключат и при определяне на
материалния интерес, нужен за изчисляване на разноските по делото. В този
смисъл материалният интерес следва да се счита
само съобразно главницата по АУЗД – 11 113,77лв. Лихвите ще следва
да се определят от органа по приходите, след като се уредят отношенията относно
надвнесения данък.
Съобразно този изход на делото, при
обжалван материален интерес в размер на 11 113,77лв., уважена част на
жалбата – 3 922,50лв., разноски направени от жалбоподателя – 1875лв., в
негова полза следва да бъдат съразмерно присъдени 661,76лв. разноски по делото.
В полза на ответника също следва да бъдат присъдени съразмерно разноски, които,
предвид обстоятелството, че производството се движи по ДОПК, следва да бъдат
изчислени съобразно чл.161 от с.к., като при обжалван материален интерес в
размер на 11 113,77лв., отхвърлена част от жалбата – 7 191,27лв.,
разноски направени от ответника в размер на 863,41лв., в негова полза следва да
се присъдят 558,68лв.
Така мотивиран
и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Бургас,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация №
МДТ-646/12.10.2016 г., издаден от старши експерт в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ“ при
Община Несебър, с който, в тежест на „ЗЕДА ТУР“ АД, гр.София, ул.“Хан Крум“ № 12, са установени
задължения за ДНИ за 2013г. в размер на 3704,59лв., за 2014г. в размер на
3704,59лв. и за 2015г. в размер на 3704,59лв., като ОПРЕДЕЛЯ задължение за ДНИ
за 2013г. в размер на 2397,09лв., задължение за ДНИ за 2014г. в размер на 2397,09лв., задължение за ДНИ за 2015г. в размер на 2397,09лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЗЕДА ТУР“ АД, гр.София, ул.“Хан Крум“ № 12 против Акт за установяване на задължение по декларация №
МДТ-646/12.10.2016 г., издаден от старши експерт в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ“ при
Община Несебър в ОСТАНАЛАТА й ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ЗЕДА ТУР“ АД, гр.София, ул.“Хан Крум“ № 12 да ЗАПЛАТИ на
Община Несебър, гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10 сумата от 558,68лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА Община Несебър,
гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10 да ЗАПЛАТИ на „ЗЕДА ТУР“ АД, гр.София, ул.“Хан Крум“ № 12, с ЕИК *********
сумата от 661,76лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: