Р Е Ш Е Н И Е
№:1574 22.10.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и
осми септември две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Румен Йосифов
административно
дело № 935 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Съдебното
производство по реда на чл.156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Образувано
е по жалба на А.А.А.,***, срещу против ревизионен акт (РА) №
Р-02000218005866-091-001/24.10.2019г., издаден от началник сектор „Ревизии” и
главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 10/13.01.2020г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно
управление на Националната агенция за приходите (директор на дирекция
ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП).
Производството
по настоящото делото е образувано след постановяване на решение №
4982/19.04.2021г. по адм.д.№ 1057/2021г. на ВАС, І о., с което е отменено решение
№ 1745/14.12.2020г. по адм.д.№ 182/2020г. на Административен съд - Бургас и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания.
Предвид нормата на чл.224 от АПК, указанията на ВАС по тълкуването и
прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.
Съгласно дадените такива по конкретното дело, при новото разглеждане съдът
следва да извърши проверка, при необходимост и чрез извършването на
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), подписани ли са редовно с квалифициран електронен подпис (КЕП), издадените в
хода на ревизионното производство заповед за възлагане на ревизия (ЗВР),
заповедите за нейното изменение (ЗИЗВР), ревизионния доклад и РА.
Жалбата
която поставя началото на съдебното оспорване на ревизионния акт е бланкетна. В
нея актът се оспорва като незаконосъобразен с твърдение, че органът по
приходите неправилно тълкува доказателствата и правните норми относими за
преките данъци. Оспорват се изводите му, като несъобразени с практиката на ВАС
по идентични казуси. Иска се отмяна на ревизионния акт.
В съдебно заседание при предходното
разглеждане, жалбоподателят е представляван от пълномощника адвокат Г.Н. ***,
която поддържа жалбата. Ангажира доказателства чрез извършването на експертиза.
Представя писмена защита, в която посочва възраженията срещу РА. Намира за
правилен използваният от приходната администрация алгоритъм за определяне на
разполагаемите средства у ревизираното лице, но счита, че вписаните в него цифри
не са съобразени със събраните писмени доказателства. Счита, че неправилно приходната
администрация отказва да кредитира предоставените от жалбоподателя многобройни
доказателства за получени парични средства и доходи с предтекст, че са частни
документи. Това обаче не ги опорочава, защото в гражданския оборот лицата
издават именно такива документи. Въз основа на тези средства прави изчисления
за всяка от проверяваните години и стига до извод за липса на несъотетствие в
имущественото състояние на жалбоподателя. При новото разглеждане на делото и
във връзка с дадените указания на ВАС, по искане на жалбоподателя съдът извърши
СТЕ за проверка положените КЕП. И пред настоящия съдебен състав А.А., чрез адв.Н.,
поддържа изложените аргументи за отмяна на РА и претендира присъждане на
разноски в размер на държавната такса и депозита за експертизата.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция
ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. М.,
както при предходното, така и при настоящото разглеждане на делото, оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана, като моли съда да я
отхвърли и да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2646 лева.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Ревизионното
производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-02000218005866-020-001/27.09.2018г. (л.554 от адм.д.№ 182/2020г.), издадена от
Галя Димитрова Петкова, началник на сектор в ТД на НАП-Бургас и е подписана с
електронен подпис, съгласно установеното от проведената нарочна
съдебно-техническа експертиза по настоящото дело. С тази заповед е възложено
извършването на данъчна ревизия на А.А.А., ЕГН-**********,
с регистрация като ЕТ“Двин-А.А.“***, с обхват: Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ (Закон за данъците върху
доходите на физическите лица) за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. Срокът
на ревизията е двумесечен от датата на връчване на заповедта. Заповедта е
връчена на ревизираното лице на 09.10.2018г., което се потвърждава от приложената
към заповедта разписка (л.555). Със заповед за изменение на ЗВР № Р-02000218005866-020-002/06.12.2018г.
(л.139), издадена от Галя Петкова, е удължен срокът на ревизията, която следвало
да приключи до 09.01.2019г. Заповедта е подписана с електронен подпис и е
връчена на ревизираното лице по електронен път на 06.12.2019г, съгласно
представеното удостоверение на л.142. Със следващата заповед за изменение на
ЗВР № Р-02000218005866-020-003/07.01.2019г. (л.133), срокът на ревизията е
удължен до 08.02.2019г. И тази заповед е електронно подписана и връчена ревизираното
лице на 08.01.2019г., съгласно нарочното удостоверение (л.136). Последвало е
спирането на ревизията със заповед № Р-02000218005866-023-001/16.01.2019г. (л.127)
и възобновяването й със заповед № Р-02000218005866-143-001/04.07.2019г. (л.118),
с приключване до 27.07.2019г. Последно със заповед за изменение на ЗВР №
Р-02000218005866-020-004/25.07.2019г. (л.89), срокът на ревизията е удължен до 26.08.2019г.
По делото
са приложени заповед № РД-1/02.01.2018г., заповед № РД-834/01.10.2018г. и
заповед № РД-3/02.01.2019г. (л.95 и сл.) на директора на ТД на НАП, издадени на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, като същите вменяват правомощия на органа по
издаване на заповеди за възлагане на ревизии.
В хода на
ревизията било издадено уведомление № Р-02000218005866-113-001/15.07.2019г.
(л.114) на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, с което било посочено на
жалбоподателя поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК,
че основата за облагане ще бъде определена по този ред. Уведомлението е връчено
на А. на 19.07.2019г., съгласно удостоверението на л.117.
За
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-02000218005866-092-001/27.08.2019г.
(л.36), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас,
овластени със заповедта за възлагане на ревизия и подписан от тях с
квалифициран електронен подпис. Докладът и съответните приложения са връчени на
ревизираното лице на 30.08.2019г., видно от удостоверението (л.86). Жалбоподателят
се е възползвал от правото си на възражение по смисъла на чл.117, ал.5 от ДОПК,
като е подал такова след като нарочно е бил удължен срокът за това – на 11.10.2019г.
(л.33).
Ревизията
е приключила с издаване на РА № Р-02000218005866-091-001/24.10.2019г. от Г. Д. П. на длъжност началник-сектор, възложил ревизията
и Р. К. Т. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията,
компетентни на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, с който са установени задължения
на А.А. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: в размер на 13`276,82лв. и лихва 8741,59лв., за 2013г. в
размер на 9597,46лв. и лихва от 5343,98лв., за 2014г. в размер на 10`598,34лв.
и лихва от 4824,38лв., за 2015г. в размер на 5752,23лв. и лихва от 2029,52лв.,
както и за 2016г. в размер на 8280,35лв. и лихва от 2084,05лв. РА е подписан с
електронни подписи и връчен на ревизирания субект електронно на 28.10.2019г. Срещу
него е подадена жалба, озаглавена възражение с вх.№ 94-А-528/07.11.2019г.
С решение
№ 10/13.01.2020г. директор на дирекция ОДОП-Бургас е потвърдил оспорения РА изцяло.
Решението е подписано със саморъчен подпис от решаващия орган. По делото не са
ангажирани доказателства кога то е връчено на ревизираното лице, но предвид
датата на издаването му – 13.01.2020г. и датата на подаването на жалбата срещу
него – 23.01.2020г., се налага извода, че срокът за оспорването му по чл.156,
ал.1 от ДОПК е спазен.
По
жалбата първоначално е образувано адм.д.№ 182/2020г. на Административен съд -
Бургас, който с решение № 1745/14.12.2020г. е обявил оспореният РА за нищожен,
като е намерил, че както той така и РД не са подписани нито със саморъчен, нито
с електронен подпис. Това решение е отменено с решение № 4982/19.04.2021г. по
адм.д.№ 1057/2021г. на ВАС, І о. и делото е върнато за ново разглеждане, при
което е образувано настоящото дело.
В
изпълнение указанията на ВАС ответната страна представи преписи от ЗВР,
заповедите за изменение на ЗВР, РД и РА, на които е поставена сигнатура, че са
подписани с КЕП. Съдът извърши самостоятелна проверка в сайта на БОРИКА и
удостовери действителността на този факт, а по оспорване на жалбоподателя
допусна проверка чрез извършването на СТЕ досежно ЗВР, заповед за изменение на
ЗВР и заповедта за спиране на производството. Вещото лице по тази експертиза Щ.П.
извърши проверка на всички представени електронни и установи, че те са
подписани с валидни КЕП от техните издатели, като както нагледно в
експертизата, така и в съдебно заседание обясни начинът по който е извършил
проверката.
В хода на
ревизията е установено от фактическа страна, че А.А. е задължено лице по ЗДДФЛ.
През ревизирания период до 27.11.2013г. той е било регистриран като ЕТ„Двин-А.А.“,
е след това е станал едноличен собственик на капитала и управител на „Двин
2012“ЕООД, на което е прехвърлил предприятието си като едноличен търговец.
Търговската дейност е била извършвана в магазин с разнообразни стоки в
гр.Бургас, к-с Изгрев до РУМ Велека. А. е самоосигуряващо се лице и няма
получавани доходи от трудови правоотношения. Домакинството му се състои от пет
членове – съпругата А. В. С. и трите им непълнолетни деца.
С нотариален
акт № 147/13.08.2013г. жалбоподателят, в условията на съпружеска имуществена
общност, е закупил апартамент в гр.Бургас, за сумата от 120`000 евро. Във
връзка с плащането му е представил удостоверения от „ОББ“АД за един изходящ
превод на негово име и за три изходящи превода на името на съпругата му.
Приложил е декларации от лицата М. А. и А. С. за предадени му средства от
продаден имот в Армения за сумата от 150`000 долара, съгласно договор за
покупко-продажба от 27.03.2007г.
А. е
закупил автомобил от Германия марка К. Т. К. с договор от 14.09.2015г. за
сумата 21`600 евро, за което е представено банково извлечение от „Юробанк
България“АД за извършен превод на 15`000 евро.
Закупил е
и апартамент с нотариален акт № 181/28.12.2016г. в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг-запад,
к-с Суийт Холмс-3, за сумата от 43`387,92лв., също в режим на съпружеска
имуществена общност, за което е представен банков превод в размер на 20`000
евро и декларация от М. А..
Относно
произхода на средствата за придобиването на тези вещите, ревизираното лице е
посочило, че към 01.01.2012г. е разполагал с парични средства по банкова сметка
***`689,53лв. (63`752,66 евро), както и налични парични средства в брой в
размер на 531`741,15лв., в това число 55`741,15лв. по сключени договори за заем
с лицата М. П. С. за сумата от 9500 евро по договор от 19.04.2011г., както и по
още един договор с това лице от 09.09.2011г. също за сумата от 9500 евро, както
и договор от 09.09.2011г. с Г. В. П. за сумата от 9500 евро.
За
останалата част от наличните парични средства в брой жалбоподателят е посочил,
че е получил от неговата майка М. Л. А. – 340`000лв., както и от майката на
съпругата му А. С. С. – 136`000лв., които суми са от продаден имот в Армения за
сумата от 150`000 щатски долара, съгласно договор за покупко-продажба от
27.03.2007г.
Представил
е и декларация от М. А., че тя е помагала на сина си да получи парите от
продадения апартамент, като при всяко влизане в България е внасяла по 10`000
долара, като общо е внесла 50`000 долара, която сума е била оставена на
съхранение при майката на снаха ѝ А. С. – А. С. С., както и е посочила
конкретните датите, на които е влизала в страната.
Представена
е и декларация от А. С., съгласно която тя е получила от продажбата на апартамент
по договор от 27.03.2007г. сумата от 150`000 долара, собственост на зет ѝ
А.А., като всеки път при идване в България на конкретно изброени дати е внасяла
по 10`000 долара, като е предала на жалбоподателя обща сума в размер на 100`000
долара.
Представено е завещание от 18.01.2013г. на А.
Б. А. - баща на жалбоподателя, в което е посочено, в случай на смърт предоставя
на сина си парични средства в размер на 200`000 евро, както и е приложено
свидетелство за смърт на дата 21.03.2013г.
Извършени
са справки от ОДМВР-Бургас относно датите на напускане и влизане в страната на
жалбоподателя, както и от Агенция „Митници“ относно деклариране на парични
средства от Азат А., видно от които не са били открити декларирани данни.
Представен
е договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.04.2013г., с който
жалбоподателят А. продава на Г. Г.
недвижим имот, находящ се в гр.Ереван, Армения за сумата от 40`000
долара, като за плащането на сумата са били представени разписки от различни
лица за предаване на сумата на части на различни дати – 9800 долара без
посочена дата, на 11.09.2014г. – 9400 долара, също на 11.09.2014г. – 9700
долара и на 14.09.2014г. – 9500 долара.
Събрана е
и декларация от 30.04.2015г. от съпругата на жалбоподателя А. С. за
предоставянето на сума от 15`000 долара, получена от продажба на апартамент в
гр.Ереван.
Органът
по приходите е изискал обяснения и доказателства относно произхода на
средствата, с което е била финансирана дейността на ЕТ„Двин-А.А.“ и на „Двин
2012“ЕООД, в връзка с което било представено отново посоченото по-горе
завещание, с обяснение от жалбоподателя, че част от наследството – 63`000 евро
са му били дадени през 2011г., с които е финансирана дейността на ЕТ, а
останалата част от 137`000 евро е била подпомагана дейността на „Двин 2012“ЕООД.
С
декларация от 20.07.2015г. майката М. А. е декларирала, че дава безвъзмездно на
сина си А.А. сумата от 23`000 долара, с която жалбоподателят е обяснил, че също
е била финансирана дейността на „Двин 2012”ЕООД.
В хода на
ревизията, органът по приходите е изпратил искане за извършване на обмен на
информация с данъчната администрация на Република Армения относно всички
извършени продажби на недвижими имоти от А.А. за периода от 01.01.2007г. до
31.12.2016г., с конкретно посочени въпроси.
Получен е отговор видно от който, към 15.04.2019г. на територията на Р.Армения
няма недвижима собственост, регистрирана на името на А.А.А., както и е
посочено, че на 23.08.2002г. е бил прехвърлен апартамент от жалбоподателя А. на
г-жа G. G. G. и г-жа D. R. G.. Не е предоставена информация относно другите две
сделки с недвижими имоти, твърдени като реализирани през 2007г. и 2013г. от
пълномощник на жалбоподателя.
Съобразно
горните фактически установявания, органът по приходите е извършил съпоставка на
доходите на жалбоподателя и извършените от него разходи, като за целта е
изготвил парични потоци за ревизираните години. Прието е, че представените доказателства
не установяват наличието на парични средства в размер на 531`741,15лв. поради
което, при изготвянето на потока за първата ревизирана 2012г. е заложено
начално салдо в размер на 5000лв.
За всички
ревизирани години, като доходи са отнесени лихвите по банкови сметки,
разпределени по години, преводите по банкови сметки от „Двин 2012“ЕООД, от лицата
А. Б., А. В. С. и М. А. по години и размери, конкретно посочени.
Относно
разходите е констатирано, че след като не са представени документи които да
удостоверяват извършването им, взето е предвид декларираното от лицето като
разходи за издръжка и живот в декларацията по чл.124, ал.3 от ДОПК, конкретно
разпредели по години, както и са били съобразени комуналните разходи по фактури
от доставчиците, включени са и платените годишни данъци и такси по данни от
общината. В разходите са отнесени сумите за покупката на МПС, също разпределени
в относимите години, както и тези за придобиването на двата имота през 2013г. и
2016г. Включени са и предоставените парични средства на ЕТ„Двин-А.А.“ и на
„Двин 2012“ЕООД, конкретно разпределени по години, както и паричните средства преведени на А. С. и разходите за пътувания в
чужбина.
Установен
е недостиг за всяка от ревизираните години, като за 2012 г. превишението на
разходите е в размер на 17`353,94лв., 2013г. – в размер на 68`398,56лв., 2014г.
– в размер на 70`611,98лв., за 2015г. – в размер на 57`522,33лв. и за 2016г. –
превишение в размер на 82`803,53лв.
Към така
установените превишения на разходите органът по приходите е прибавил
направените от жалбоподателя вноски в „ОББ“АД, които за 2012г. са в размер на
115`414,30лв., за 2013г. – 27`576лв. и за 2014г. – 27`871,45лв.
След като
е прието, че жалбоподателят не представя доказателства, удостоверяващи
произхода на изразходваните средства, органът по приходите е обосновал извод за
наличие на данни за укрити доходи и декларираните и/или получени приходи/доходи
не съответстващи на имущественото и финансово състояние за ревизирания период,
респ. наличие на обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по особения
ред на чл.122 от ДОПК.
Въз
основа на определената по този ред данъчна основа за облагане с данък върху доходите
на физическите лица, на основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, за всяка от
ревизираните години, с издаването на процесния РА е определен дължимия данък,
като е прието, че се касае за
недекларирани облагаеми доходи от други източници по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
В хода на
първото разглеждане на делото по искане и въпроси на жалбоподателя съдът е
извършил съдебно-икономическа експертиза с основно и допълнително заключения. Нейните
изводи обаче не следва да бъдат обсъждани от съда, заключението в основната си
част подкрепя почти изцяло изводите на ревизиращия екип, без да внася нови
моменти, а в допълнителната си част отговаря на изгражданата от жалбоподателя
защитна теза, съответно се основана на неподкрепени с доказателства факти.
В
съдебната фаза на производството, както при предходното, така и при настоящото
разглеждане, жалбоподателят не ангажира нови доказателства, а се позовава на
тези представени пред ревизиращия екип. По адм.д.№ 182/2020г. Адв.Н. е
изготвила подробен анализ на разполагаемите парични средства на А. за всяка от
ревизираните години, който обаче, също както и допълнителното заключение на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, не почива на установените по
случая факти, а единствено на недоказаните твърдения на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, съдът реализирайки пълна служебна проверка
на валидността и законосъобразността на оспорвания РА съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК вр. §2 от ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице
до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните мотиви:
В
настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във
фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.118, ал.2 и чл.119,
ал.2 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. При
постановяването на РА не се установяват съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания РА. Ревизионният
акт е издаден при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния
закон.
Съвкупният
анализ на събраните в хода на ревизията доказателства сочи за установеност на
хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК, с оглед на което законосъобразно
органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи или доходи и направените
разходи от жалбоподателя за ревизирания период не съответстват на получените и
декларирани от него доходи, респективно, че определянето на данъчната основа за
изчисляване на дължимите данъци следва да се извърши по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Този извод се подкрепя от фактите установени при ревизията. Органите
обосновано са приели, че жалбоподателят не е ангажирал валидни доказателства,
които да удостоверяват произхода на паричните средства, с които са заплатени
извършените от него разходи.
В хода на
ревизионното производство А. е направил твърдение, че на 01.01.2012г. е
разполагал с налични парични средства в брой в размер на 531`741,15лв. От тях
55`741,15лв. са били получени по три договора за заем с физически лица. От М. П. С., с два договора
за 37`160,78лв. и от Г. В. П. с един
договор за 18`580,39лв. Остатъка от 476`000,00лв. бил придобит от извършена
продажба чрез пълномощника му А. С. А. на собствен имот, находящ се на адрес:
Република Армения, гр.Ереван, ул.Арами бл.18, ап.21 за сумата от 150`000 щатски
долара, съгласно договор за покупко-продажба от 27.03.2007г. Паричните средства
по този договор били получени чрез М. А. – 340`000,00лв. и А.С. – 136`000,00лв.
Ревизиращият
екип е разгледал подробно трите договора за безлихвен паричен заем от
посочените физически лица. Те имат напълно идентично съдържание и се различават
само по лицата и датите на които са сключени, съответно 19.04.2011г. и
09.09.2011г. От него установява, че предаването на заемната сума на получателя
е уговорено да се извърши в брой. Заемателят дължи връщане на заема в срок,
съответно до 15.06.2021г. и 10.05.2021г. Той не дължи възнаграждение на
заемодателя под никаква форма и съответно не е договорено обезпечение. Заемите
са предоставени от чужди граждани и жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, че те са разполагали със свободни парични средства и са имали
възможност да се разпоредят с тях, предоставяйки му посочените в договорите
суми за продължителен период от време.
Договорите
за заем са частни документи подписани от издателите им, поради което на
основание чл.180 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, се ползват с формална
доказателствена сила, че удостоверените с тях изявления са направени от същите
лица. Тези документи нямат материална доказателствена сила и не доказват, че
съдържанието им съответства на обективната действителност. Ревизиращият екип е
установил множество обстоятелства, които поставят под сериозно съмнение
реалното предаване на сумите от заемодателите. На първо място за заемите не е
била уговорена лихва и няма обезпечение, което да бъде гаранция за връщането на
заема. Договорите са сключени през определен близък период от време за връщане,
срокът им е 10 години, без да е ясно какво е наложило заемането на паричните
средства, което е още един аргумент да се приеме, че целта е била с тях да се
оправдае установения недостиг при изготвения от органа по приходите паричен
поток на жалбоподателя. Трябва да бъде отчетено, че заемите са за суми над 15`000лв. и предаването им следва да
става само по банков път, съгласно чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, в сила от 22.02.2011г., т.е. преди сключването им.
Допълнителен
аргумент е предоставена информация от ОДМВР-Бургас относно пребиваването на заемодателите
в Република България. Те са влизали от ГКПП-Аерогара Бургас на 10.04.2011г. и
06.09.2011г. и излизали от същия ГКПП на 17.04.2011г. и 18.09.2011г.
Следователно М. П. С. е напуснала страната на 17.04.2011г., а първият договор
за заем сключен с нея е от дата 19.04.2011г., т.е. след като тя е напуснала
България.
Друг факт
създаващ съмнения за достоверността на договорите е, че А.А. не е декларирал
получените парични заеми, съгласно изискванията на чл.50, ал.1, т.5, б.„в“ от ЗДДФЛ,
в сила от 01.01.2010г.
Заради
наличието на всички тези несъответствия настоящият съдебен състав намира, че
правилно ревизиращият екип не е включил в наличните парични средства към
01.01.2012г. сумите по посочените три договора за заем.
По
отношение останалата и по-голяма част от наличните пари в брой към 01.01.2012г.
в размер на 476 000,00лв. жалбоподателят сочи получена чрез М. А. сума в размер
на 340`000,00лв., чрез А. С. сума от 136`000,00лв., които парични средства
произхождат от извършена чрез упълномощено лице А. С. А. продажба на имот в
гр.Ереван, ул.Арами бл.18, ап.21 за сумата от 150`000 щатски долара, съгласно
договор за покупко-продажба от 27.03.2007г. В хода на производството обаче, близките
родствени отношения между родители и деца, не са ангажирани никакви
доказателства за получаване на тази крупна по размер сума и мястото на
съхранението, предвид дългия период от време – от 2007г. до 2012г.
Съгласно
представените декларации от Мелания Абрамян и Астгик Степанян, при всяко идване
в България те са внасяли по 10`000 долара, като първото лице е влизало 5 пъти в
страната на датите: 16.06.2010г., 30.09.2010г., 24.04.2011г., 04.09.2011г. и
12.06.2012г. и е предоставило на сина си А.А. 50`000 долара, а второто лице е
влизало 10 пъти в България на датите: 25.06.2007г., 03.11.2008г., 10.06.2009г.,
26.10.2009г., 19.07.2010г., 22.11.2010г., 13.06.2011г., 28.11.2011г.,
30.07.2012г., 23.11.2012г. и е дало на зет си А.А. 100`000 долара. Същевременно
в представена от А. справка за салдото и движението на паричните средства в
брой по години е посочено, че на 01.01.2012г. е получил от М. А. 340`000,00
лв., която сума не съответства на левовата равностойност на 50`000 долара. Курсът
за 1 долар бил 6,80лв., какъвто не е бил през тези години.
При
проследяване датите на влизания в България се установява, че на М. А.
последното влизане е на 12.06.2012г., а на А. С. последните влизания са на
30.07.2012 г. и 23.11.2012г. Посочените дати са след 01.01.2012г. и няма как
левовата равностойност на 30`000 долара, които са внесени на тези дати да бъде
включена в налична сума към 01.01.2012г., както е изготвена справката на
ревизираното лице.
Дори
хипотетично да се приеме твърдението на жалбоподателя, че получената от
продажбата на недвижим имот по договор от 27.03.2007г. сума в размер на 150`000
щатски долара са били у него налични към 01.01.2012г., то за левова равностойност 476`000,00лв. следва да
са обменени при курс за 1 долар – 3,17лв., какъвто курс щатския долар не е имал
в България през периода.
Поради констатираните
несъответствия съдът намира, че правилно ревизиращият екип не е включил сумата от
476`000,00лв. към наличните парични средства към 01.01.2012г. В подкрепа на
този извод е и получения отговор във връзка с отправено запитване по чл.27 от
Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и
Република Армения, в който е посочено, че към 15.04.2019г. на територията на
Армения няма недвижима собственост, регистрирана на името на А.А.. На
23.08.2002г. апартамент в режим на съсобственост с адрес: Ереван, Аван, квартал
Саят нова, е прехвърлен от А.А.А. на G. G. G. и D. R. G.. Арменският
компетентен орган не е предоставил информация относно съществуването на
твърдените други две сделки с недвижими имоти, реализирани през 2007г. и 2013г.
от А. С. А. в качеството му на упълномощен представител на А.А.А.. В арменската
данъчна администрация липсва информация за осъществявана стопанска дейност или
реализирани доходи от лицата Арман А.,
А. С., А. С., Н. С., М. А., А. С. и А.А..
Относно
представения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.04.2013г.,
съгласно който А.А.А. чрез А. С. А. продал недвижим имот, находящ се в град
Ереван, ж.к.Джървеж №72А – земя 4,200 дка, за сумата в размер на 40`000 долара,
която сума е изплатена на купувача от продавача, в хода на ревизията и в
процеса на административно обжалване не са представени безспорни доказателства,
които да удостоверяват получаването на посочената сума от ревизираното лице. Сумата
по договора е предадена с разписка без дата, в която Арман А. посочва, че е
получил сумата от 40`000 долара от продажбата на поземлен имот. При
пристигането си в град Бургас е предал 9800 долара на А.А.. Представени са също
2 броя разписки от 11.09.2014г. от Айцемик Сафарян и Нина Саркисян и 1 брой
разписка от 14.09.2014г. от А. С., в които лицата са посочили, че са получили
от Арман А. парични суми, съответно на 9400 долара, 9700 долара и 9500 долара,
за предаването им на А.А., но не са представили доказателства къде са получили
тези парични средства и кога и къде са ги предали на А.А.. Отделно от това,
следва да се подчертае, че сборът на сумата по четирите броя разписки е 38`400
долара (9800+9400+9700+9500), а не 40`000 долара, както твърди жалбоподателя.
Допълнителен
аргумент е и предоставената информация от ОДМВР-Бургас относно пребиваването на
посочените по-горе лица в Република България. За периода от 01.01.2013г. до
31.12.2016г. Арман А. и Н. С. са влизали от ГКПП-Малко Търново на 16.09.2014г.
и са излизали от същия ГКПП на 01.10.2014г., а А. С. и А. С. са влизали от ГКПП-Аерогара
Бургас на 15.07.2015г. и са излизали от същия ГКПП на 12.08.2015г. Предвид
несъответствията между датите в разписките и датите на пребиване на лицата в
България, не са налице годни доказателства за получаването на сумата по
посочения по-горе договор.
Правилно
при определяне на паричния поток за проверявания период, органите по приходите
не са взели предвид завещанието на А. Б. А. от 18.01.2013г. Във Валутния
регистър на Агенция „Митници“ не са открити данни за пренасяне на парични
средства от Азат А. за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2012г. Няма данни за
пренасяне на парични средства и от А.А.. От друга страна, съгласно декларации
от ревизираното лице от 06.01.2011г. и 31.03.2013г., надлежно приобщени към
ревизионната преписка, паричните средства по посоченото завещание са
предоставени за финансиране дейността на ЕТ„Двин-А.А.“ и от 2013г. на „Двин
2012“ЕООД, което противоречи на сегашното негово твърдение за включването им в
паричния поток.
С оглед
изложеното и установените несъответствия, след като жалбоподателят не е
представил доказателства, удостоверяващи произхода на изразходваните средства,
органите по приходите правилно са приели, че това са недекларирани облагаеми
доходи от други източници и на основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ са определили
задължения за 2012г. в размер на 13`276,82лв., за 2013г. – 9597,46лв., за 2014г
. – 10`598,34лв., 2015г. – 5752,23лв. и 2016г. – 8280,35лв., както и лихви за
просрочие на основание чл.175, ал.1 от ДОПК в общ размер от 23`023,52лв.
Именно
приложимостта на специалните правила на чл.122 от ДОПК обуславя и зачитането на
обвързващата доказателствена сила на фактическите констатации в издадения РА по
аргумент от чл.124, ал.2 от ДОПК. Същите не бяха опровергани в рамките и на
настоящото съдебно производство, поради което следва да бъде зачетена
нормативно придадена им отнапред материална доказателствена сила.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
По делото
искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на
делото и като съобрази нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК съдът намира, че
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде уважена при материален интерес 70`528,72лв. в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат, изчислен по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 2645,86лв.
Мотивиран
от изоженото и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас,
VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.А.,***, срещу против ревизионен акт №
Р-02000218005866-091-001/24.10.2019г., издаден от началник сектор „Ревизии” и
главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 10/13.01.2020г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при
Централно управление на Националната агенция за приходите, с който са му определени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2016г. в размер на 47`505,2 лева и лихви за забава от 23`023,52 лева.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН-**********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, сумата от
2645,86 лева за съдебно-деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: