РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Карлово, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100046 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът – „ЕОС МАТРИКС” ЕООД Твърди, че на 09.12.2024г., със
съобщение на PC-Карлово бил уведомен, че длъжника М. Ф. Д. е депозирала
възражение, срещу издадената Заповед изпълнение на основание чл.410 ГПК,
по гр.д. № 2046/2024г. Предвид изложеното и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 422 от ГПК, в предвидения от закона срок предявява настоящия
установителен иск.
Твърди, че вземането възникнало на основание Договор за
потребителски кредит № 720031255523 от 15.11.2022г., сключен между „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД и М. Ф. Д.. Кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД одобрил и
предоставил на ответника парична сума в размер на 11 133.14 лева, която да
послужи за потребителски цели. Сумата на кредита била предоставена по
сметка с IBAN: ***** в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, на името на
кредитополучателя, съгласно чл. 11.2. от договора. Кредитополучателя е
декларирал, подписвайки клаузата на чл. 7.2.1., че желае да усвои отпусната на
кредит сума именно по посочената банкова сметка. В потвърждение на това,
че сумата на кредита е преведена по сметка на кредитополучателя,
1
респективно усвоена в цялост, представя извлечение от счетоводните книги на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД от 10.12.2024т., което отразява движението по
процесната банкова сметка, за периода от 15.11.2022г. до 10.12.2024г. На стр.
1, ред 1-ви от представеното извлечение от сметка е видно, че банковата
сметка на кредитополучателя е захранена със сумата на кредита — 11 133.14
лева, а ред 2-ри отразява усвояването на сумата в цялост. След извършеното
усвояване, от страна на кредитополучателя, салдото по процесната сметка е
равно на нула лева. С извършения превод и захранване на банкова сметка,
кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е изпълнил изцяло и точно задълженията си
по договора. По искане на М. Д., договорът за кредит е сключен при
застрахователна премия в общ размер на 2933.14 лева, съгласно Договор за
застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, сертификат №
17200312555232022, с „Кардиф Животозастраховане, клон България“, с
покрити рискове: смърт, трайно намалена или загубена работоспособност,
поради злополука или заболяване, времена неработоспособност, нежелана
безработица, хоспитализация над 3 дни, полагане на грижи за болен над 30
дни.
Съгласно клаузата на чл. 7.2.2. от договора за кредит, в случаите когато
потребителят е пожелал да сключи застраховка или да се присъедини към
някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията
на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължима
застраховка, се превежда от кредитора, по сметка на съответния застраховател
или по сметка на кредитополучателя. В случай, че сумата на
застрахователната премия, бъде преведена от кредитора, по сметка на
кредитополучателя, както е в настоящия случай, видно от представеното
счетоводно извлечение от сметка, последния по своя воля и с изрично
нареждане я заплаща по сметка на застрахователя. Застрахователната премия,
става част от дължимата главница и е платима заедно с вноските за главница и
лихва, съгласно погасителния план. Чл. 19 от договора за кредит гласи, че
потребителя по свое желание и по собствено усмотрение може да сключи
някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, без обаче това да е задължително условие за сключването на
договора за кредит. Срокът на действие на договора е 49 месеца или е с
действие за периода от 25.12.2022г. до 25.12.2026г.
2
Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на
месечни вноски, определени по размер и падеж в погасителния план,
инкорпориран в договора, а именно на 484 вноски в размер на 472.14 лева и
една последна изравнителна вноска в размер на 471.68 лева, представляващи
главница, застрахователна премия и лихва уговорена в чл. 9.1., изречение,
които се дължат на 25-то число от съответния месец. В чл. 9.1. бил уговорен
размера на лихвения процент по договора за кредит, а в чл. 9.3. бил посочен
начина на определяна на дневния лихвен процент. В чл. 10 бил посочен,
размера, начина на формиране и допусканията при които е изчислен
Годишният процент на разходите, като към датата на сключване на договора за
кредит, същия възлиза на 48.80%. Прието било, че ГПР е изчислен при
отчитане на следните допускания: за начална дата на изчисляване на ГПР се
смята датата на подписване на договора; договорът ще остане в сила за целия
първоначален уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията
си по него; приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с
30 дни, независимо дали годината е високосна; приема се че лихвения процент
и други разходи по кредита (ако има такива) са неизменяеми спрямо техния
първоначален размер. Чл. 15.1 от договора предвижда, че при
просрочие/забава на дължимите погасителни вноски, кредитополучателя
дължи лихва в размера законната лихва върху цялата просрочена сума, за
целия период на просрочието. Въпреки допуснатото просрочие лихва за
забава не е претендирана. Съгласно чл. 20.1. кредитополучателят може да се
откаже от договора, при условията на този текст, с писмено предизвестие в 14-
дневен срок от подписването му. Кредитополучателят не е уведомил банката,
че се отказва от сключения договор. Отказ не е направен. Сумата на кредит е
усвоена и използвана, съгласно целите на договора, но е останала непогасена.
Кредитополучателя е приел всички клаузи на договора, които са му били
предоставени предварително, съгласил се е с тях и е приел да изпълни своята
част от договора за кредит, съгласно уговореното. Съгласно чл. 25.5.
кредиторът може да прехвърли правата си по договора за кредит, по всяко
време на трето лице.
На 25.04.2024г. по силата на „Договор за продажба на вземания“,
кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора,
както и вземането си към М. Ф. Д.. Прехвърленото вземане към ответника М.
3
Ф. Д. е подробно описано на страница № 81, под референтен номер №3596 в
Приложение № 1, с посочени номер на договор, три имена и размер на
вземането към датата на цесията. Длъжникът е уведомен за извършената
цесия съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД с уведомлението приложено към настоящата
искова молба. След датата на цесията и понастоящем, плащания не били
правени. Крайният срок за погасяване на потребителския кредит бил
25.12.2026г. Със заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано
при РС-Карлово на 22.11.2024г., „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е претендирал
вземане за главница в размер на 3002.94 лева и 1125.70 за редовна
(възнаградителна) лихва. Тези суми представляват сбор от падежиралите и
непогасени вноски по главницата и лихвата, за период от 25.01.2023г. до
25.10.2024г., респективно от 25.01.2023г. до 25.03.2023г. и следователно
изискуемостта им е обективен факт настъпил преди датата на образуване на
заповедното производство. В настоящото производство не претендира
установяване на присъдената със заповедта за изпълнение лихва в размер на
1125.70 лева.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да установите, че ищцовото
дружество има вземане към ответника, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 720031255523 от 15.11.2022г., обективирано в
заповед за изпълнение, издадена на основание чл. 410 от ГПК по гр.д. №
2046/2024г. по описа на КрлРС, възлизащо в размер на 3002.94 лева,
представляващо главница, акумулираща сбора на непогасени вноски за
главница, съгласно погасителен план за периода от 25.01.2023г. до 25.10.2024г.
включително, ведно със законна лихва върху нея, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.11.2024г. до
окончателното й погасяване. Претендира за направените по делото разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева, с
ДДС, както и съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г., претендира
разноските в заповедното производство в размер на 82.57 лева за държавна
такса и 240.00 лева за адвокатски хонорар с ДДС.
Ответникът - М. Ф. Д., редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност за това.
В открито съдебно заседание, проведено на 02.04.2025г., ищецът е
4
заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на
основание чл. 238, ал.1 от ГПК. С депозирана молба – писмени бележки, вх.
№ 3632/27.03.2025г., ищецът посочва, че цялото оставащо непогасено (след
исковия период) вземане е в размер на 15 932 лева, включващо главница в
размер на 11 043 лева, от която претендират да бъде установена за дължима
сумата от 3002.94 лева.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в чл.
239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно
заседание, не се явил и не е бил представляван. На ответника редовно му е
връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но такъв
не е постъпил. Указани са му последиците на чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК,
както и на чл. 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба намира, че
искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва да
се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск, без
същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 239, ал.2 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна
такса в размер на 85.57 лева. Адвокатско възнаграждение не се присъжда,
доколкото не са представени доказателства за заплатено такова. В тази връзка,
с депозираната от ищеца молба – писмени бележки, вх. № 3632/27.03.2025г.,
като приложение е посочен списък на разноски, но такъв не е депозиран.
Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по
ч.гр.д. № 2046/2024г. по описа на КрлРС, включително и разноските за него, с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в
заповедното производство в размер на 322.57 лева, но доколкото в исковото
5
производство изрично се посочва че не се претендира установяване на
присъдената със заповедта за изпълнение лихва в размер на 1125.70 лева, то
признатите разноски след приспадане на непретендираната сума възлизат на
234.62 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение М. Ф. Д. от гр. К., ул. *** с
ЕГН ********** по предявения иск от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, представлявано
от Р. И. М., че М. Ф. Д. от гр. К., ул. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ****, представлявано от Р. И. М. сумата от 3002.94 лева, представляващо
главница по Договор за потребителски кредит № 720031255523 от
15.11.2022г., акумулираща в себе си сбора на непогасени вноски за главница,
съгласно погасителен план за периода от 25.01.2023г. до 25.10.2024г.-
включително, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 22.11.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, което задължение е предмет на Заповед
№ 1080/25.11.2024г. за изпълнение на парично задължение, постановена по
ч.гр.д. № 2046/2024г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА, М. Ф. Д. от гр. К., ул. *** с ЕГН ********** да заплати на
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ****, представлявано от Р. И. М., разноските направени в
исковото производство в размер на 85.57 лева.
ОСЪЖДА, М. Ф. Д. от гр. К., ул. *** с ЕГН ********** да заплати „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ****, представлявано от Р. И. М., разноските направени по ч.гр.д. №
2046/2024г. по описа на КрлРС в размер на 234.62 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК,
като същото да се връчи на страните.
МТ
6
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7