РЕШЕНИЕ
гр.София, 23.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16891 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът Ж.Г.К. *** твърди, че вземането на ответника по издаден в полза на последния изпълнителен лист, се е погасило по давност. Позовава се на ТР №2/13г. на ВКС, ОСГТК. Моли съда да приеме за установено, че той не дължи на ответника сумите по посочения изпълнителен лист поради погасяването им по давност.
Ответникът Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“ оспорва предявения иск. Посочва, че ищецът е възпрепятствал принудителното изпълнение, тъй като е обжалвал действията на ЧСИ. Счита, че по време на съдебното разглеждане на жалбите давност не тече, тъй като се касае за съдебен процес относно вземането. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, за да се произнесе , установи следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че въз основа на влязло в сила на 15.10.2004г. решение по т.д.№ 1459/2003г. на СГС, ТО в полза на ответника ДП „НКЖИ“ на 25.10.2004г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за следните суми:
13 921.26 лв. дължим наем за периода от м.12.2002г. до 15.07.2003г. по договор за наем на недвижим имот от 16.03.2001г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2003г. окончателното й изплащане;
4 257.44 лв. консумативни разходи по гореописания договор за наем за ползвана електрическа енергия за периода от м.09.2002г. до м.09.2003г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2003г. окончателното й изплащане;
3 037.80 лв. консумативни разходи по договор за наем от 16.03.2001г. за ползвана вода за периода от м.05.2002г. до м.09.2003г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2003г. окончателното й изплащане;
1 557.58 лв. дължими разноски по договор за наем от 16.03.2001г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2003г. окончателното й изплащане;
12 581.24 лв. неустойка по чл.7.1 от договор за наем от 16.03.2001г. за забава при плащането на дължимия наем за периода м. 03.2002г. до м.11.2002г.,
41 768.50 лв. неустойка за забава върху неплатения наем по договор за наем от 16.03.2001г. за периода м.12.2002г. до 15.07.2003г.,
6 633лв. обезщетение за ползване на недвижимия имот, обект на договор за наем от 16.03.2001г., за периода от прекратяване на договора - 15.07.2003г., до 31.10.2003г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2003г. окончателното й изплащане, и
5932.40лв. сторени съдебно-деловодни разноски.
Въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист, на 14.12.2004г. срещу ищеца е образувано и.д.№ 3337/04г. по описа на ДСИ при СРС. Пред ДСИ ищецът е извършвал плащания по задължението по изпълнителния лист.
На 25.09.2008г. изп.д.№ 3337/04г. по описа на ДСИ при СРС е прехвърлено при ЧСИ В.Л.и след внасяне на такса от взискателя, на 13.10.2008г. е образувано и.д.№ 308/2008г. по описа на ЧСИ В.Л..
На 14.10.2008г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до всички банки в страната за наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Постъпила са няколко плащания в резултат на наложените запори, последното от които е извършено на 18.03.2009г. – така съгласно отбелязванията на изпълнителния лист.
На 13.03.2012г. с молба с вх.№ 1111/13.03.2012г. взискателят е поискал продължаване на изпълнителните действия, в резултат на което нa 19.10.2012c ЧСИ отново е наложил запор върху банковите сметки на длъжника.
На 25.03.2013г. от длъжника е постъпило частично плащане в размер на 57,71лв. Това плащане не е отбелязано на изпълнителния лист.
Взискателят е депозирал искане за връщане на изпълнителния лист /на коя дата не е видимо от представеното копие на изпълнителното дело/.
С постановление на ЧСИ от 12.11.2014г. изпълнителното дело е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради бездействие на взискателя.
На 01.06.2015г. по молба на ответника с вх.№ 33648/01.06.2015г., въз основа на същия описан по-горе изпълнителен лист срещу ищеца, е образувано и.д.№ 4953/2015г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински. ЧСИ е извършил справка за имущественото състояние на ищеца, вкл. и наличните банкови сметки, изпратил е покана за доброволно изпълнение на длъжника. Принудителни изпълнителни действия до 5.06.2018г. , когато копие на изпълнителното дело е изпратено от ЧСИ Б.в съда, не са извършвани.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
С предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК ищецът –
длъжник в изпълнението, може да оспорва чрез иск вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439 ал. 2 ГПК от искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Ищецът твърди, че вземането на взискателя е погасено по давност и той не дължи по
издадения срещу него изпълнителен лист.
По делото е установено, че ответникът има
вземане срещу ищеца за дължими суми, присъдени с влязло в сила съдебно решение.
Срещу ищеца е било образувано изпълнително производство първоначално пред ДСИ,
а в последствие пред двама ЧСИ. Съгласно дадените разяснения с ТР №2/2015г. по
т.д.№ 2/13г. на ОСГТК на ВКС, т.10 когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява
поради перемция на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Правно ирелевантно е дали
съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване принудителното
изпълнение, тъй като давността се
прекъсва според чл.
116, б. "в" ЗЗД с предприемането на действия на принудително
изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността
е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за
да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е
погасено поради давност. Изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, както и извършването на справка
от съдебния изпълнител с цел проучване на имущественото състояние на длъжника
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността.
Пред ДЧИ
ищецът е извършвал плащания по задължението си към ответника, поради което
прекратяване на изпълнението по силата на закона не е настъпило.
При образуваното пред
ЧСИ Л.изпълнително производство плащания от ищеца са постъпили. На 18.03.2009г.
има поредно плащане, след което на 13.03.2012г. взискателят
е поискал от ЧСИ да продължи изпълнителните действия, в резултат на което на
19.10.2012г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника. Съгласно
посоченото ТР искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
предприемането на всяко действие на принудително изпълнение прекъсва давността.
В случая от плащането на 18.03.2009г. до подаване на молбата на взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника на 13.03.2012г. е изминал период за повече от 2 години. Изпълнителното
производство се е прекратило по силата на закона на 19.03.2011г. и ЧСИ не е
следвало да налага запор върху банковите сметки на длъжника, като това действие
е било без правно значение. На 25.03.2013г. обаче е постъпило плащане от
длъжника, което е прекъснало давността, която е започнала да тече от
18.03.2009г. Между двете дати не е изминал период от 5 години, за да се приеме,
че вземането на ответника се е погасило по давност. От 25.03.2013г. е започнала
да тече нова 5 годишна давност. Тя е прекъсната от взискателя
с подаването на молба за изпълнение пред ЧСИ Б.на 1.06.2015г. и плащането на
такса за образуване на делото, а от тази дата до подаване на иска на 28.12.2017г.
5 годишна давност не е изтекла. Вземането на взискателя
не е погасено по давност, поради предявения отрицателен установителен
иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски на
ищеца не се следват.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78 ал.8 от ГПК съдът присъжда такова в размер на 200лв. , определено по реда на НЗПП.
Воден от изложеното софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от Ж.Г.К., ЕГН ********** *** срещу Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“, БУЛСТАТ ******** за признаване за установено по отношение на ответника на основание чл. 439 от ГПК, че не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден по т.д.№ 1459/2003г. на СГС, VІ-7 с-в, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Ж.Г.К. да заплати на „Н.К.Ж.И.“ 200лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните .
Съдия: