Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
26.11.2018г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 16061 по
описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 10.08.2016г. по гр.д. № 42256/2012г. Софийски районен съд, 30 състав
признал за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че всеки един от С.Д.Н., ЕГН **********, и В.К.Н., ЕГН ***********, дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, както следва: по 1 131.23 лв., представляващи
половината от стойността на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, ап. 48, за периода м. 05.2009г. - м. 04.2011г.,
ведно със законната лихва от 30.05.2012г. до окончателното плащане, и по 197.71
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2009г.
– 10.05.2012г., като отхвърлил исковете за главниците за разликите над
1 131.23 лв. до предявените размери от по 1 135.32 лв. На основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата
598.16 лв. – разноски за исковото и за заповедното производство, и сумата
746.05 лв. – юрисконсултски възнагражодения за същите производства. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски съразмерно
с отхвърлените части от исковете в размер на 1.23 лв. Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.” ЕООД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците С.Д.Н. и В.К.Н.,
които го обжалват в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за
неправилност - неправилно приложение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно СРС приел, че вземането
на ищеца за м. 05.2009г. не е погасено по давност. Неправилен бил и изводът на
съда, че ответниците дължат за процесния период суми за топлинна енергия за
БГВ, след като видно от приетите по делото акт за изключване на отопление и
топла вода и справка било видно, че на 21.09.2005г. всички радиатори в имота
били демонтирани, а водомерите за топла вода – пломбирани и запечатани.
Обясненията на вещото лице, че водомерът в кухнята бил обърнат и топлата вода
не е била изключена следвало да се ценят с оглед всички събрани по делото
доказателства. Поради това молят съда да отмени решението в атакуваните части,
вкл. в частта за разноските и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендират разноски за двете инстанции. Съображения
излагат в писмена защита от 03.10.2018г.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по
жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени положителни установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 2 270.63 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. ********, вх. ********,
за периода м. 05.2009г. - м. 04.2011г., като от всеки от ответниците се
претендират по ½, т.е. по 1 135.32 лв.,
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 395.42 лв., представляваща лихва за забава в плащането за периода 01.07.2009г.
– 10.05.2012г., като от всеки от ответниците се претендират по 197.71 лв.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.05.2012г., до окончателното плащане. За сумите
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д.
№ 10365/2012г. на СРС, 84 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответниците
са оспорили предявените искове с възражения, поддържани и във въззивната жалба.
Искали са от съда да отхвърли предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо - в атакуваните части. Възраженията
на длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за исковите суми са постъпили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК
и исковете са допустими. Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата доводи решението
е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители /в сега действащата редакция клиенти/
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл.
145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на
ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна
– на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички потребители/клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на
всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се
части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Според
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите/клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата.
Начинът на определяне количеството на ТЕ за горещо
водоснабдяване е регламентиран в чл. 141 ЗЕ, като относно разпределението на
това количество между потребителите/клиентите – етажни собственици законът
препраща към наредбата, приета въз основа на законовата делегация в чл. 125,
ал. 3 ЗЕ. Според чл. 69 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за БГВ, определено по реда на
чл. 68, се разпределя между потребителите/клиентите въз основа на
изразходваните от тях количества гореща вода. Изразходваното количество гореща
вода от отделните потребители/клиенти се определя по водомерите им за гореща
вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за
отчитане - при норма за разход на гореща вода
В случая не е било спорно и по делото се установява, че
сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа. Не е било спорно също, че ответниците са собственици на апартамент № 48
в процесната сграда – етажна собственост.
Приети по делото са справка за прекъснато топлоснабдяване
и топла вода от 21.09.2005г., както и акт за изключване на отопление и топла
вода, съгласно който отоплението и топлата вода в имота са изключени на
01.10.2005г. Според талон за пломбиране на водомери от 08.11.2005г., на същата
дата е констатирано, че водомерът за топла вода в кухнята е обърнат, като е
посочено, че същият не е пломбиран.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на СТЕ се установява: В процесния период в апартамент № 48 радиаторите
са демонтирани. Начислявана е ТЕ за отопление от щранг – лира в банята,
изчислена съгласно т. 6.5 от Приложението към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. ТЕ за БГВ е начислявана на база брой потребители /двама/,
поради липса на узаконен водомер за топла вода и съгласно чл. 69, ал. 2 от
Наредбата. Начислявани са и суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която е
правилно изчислявана въз основа на отопляемия обем на имота по проект от 186
куб. м. Съгласно заключението на СТЕ, дяловото разпределение е извършвано от
ФДР в съответствие с действалата в периода нормативна уредба. При изслушване на
заключението вещото лице е обяснило, че съгласно протокола за пломбиране на
водомери, който е с по-късна дата от акта за изключване, водомерът в кухнята е
обърнат, т.е-. нередовен, поради което суми за БГВ са начислявани на база брой
лица. Топлата вода не е била изключена, което е отразено и в документите за
главен отчет.
Заключението не е оспорено от страните по реда и в срока
по чл. 200, ал. 3 ГПК, а съдът го кредитира като обективно и компетентно. За
неоснователни съдът намира доводите във въззивната жалба в тази връзка.
Заключението на вещото лице не противоречи, а съответства на приетия талон за
пломбиране на водомери, съставен след акта за изключване от 01.10.2005г. - на
08.11.2005г., от който е видно, че водомерът за топла вода в кухнята е обърнат
и не е бил пломбиран, поради което в съответствие с Наредба № 16-334 ТЕ за БГВ
е начислявана на база брой лица. В съответствие с нормативната уредба са
начислявани и суми за ТЕ за отопление на имот за щранг-лирата в банята, както и
за ТЕ от сградна инсталация.
Неоснователен е и поддържаният в жалбата довод за
погасяване по давност на вземането на ищеца за м. май 2009г. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая, съобразно действалите в периода общи условия на договора,
вземането за топлинна енергия за м. май 2009г. е станало изискуемо на
30.06.2009г. Заявлението по чл. 410 ГПК, с което давността е прекъсната, е
подадено в съда на 30.05.2012г., т.е. преди погасяване на вземането за м. май
2009г. с приложимата в случая кратка тригодишна давност.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части. Това обосновава и извод
за присъждане на разноски за исковото и за заповедното производство в
посочените от СРС размери, определени съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на
въззивниците не се следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което
съдът не се произнася в тази насока.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.08.2016г., постановено по гр.д. № 42256/2012г. на Софийски
районен съд, 30 състав в обжалваните части.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 42256/2012г. на
Софийски районен съд, 30 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.