№ 146
гр. Шумен, 27.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500035 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю.,
чрез юрисконсулт И.Н. срещу разпореждане № 1683/02.12.2021 г. по ч.гр.д. №
20213620101524 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е.К.Ш..
Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и
незаконосъобразен. По отношение на валидността на сключения
потребителски кредит: смята, че съдът погрешно е счел, че не са изпълнени
изискванията на чл.11 а1 т.7-12 и т.20 от ЗПК, докато в представените към
заявлението доказателства – договор, общи условия и приложение №1
законодателно определените задължителни реквизити на договора били
налични и ги посочва; Смята, че погрешно заповедният съд е счел, че
договорът за кредит е недействителен, доколкото посочената информация
била налична в ОУ и приложение №1, а не в самия договор, а
1
потребителското законодателство не забранявало необходимата информация
да е посочена в ОУ и в приложението, които били неразделна част от
договора, като това било посочено в тях и кредитополучателят се е съгласил
подписвайки тези документи. По отношение на договора за поръчителство
жалбоподателят излага, че: договорът за поръчителство и договорът за
предоставяне на поръчителство имат акцесорен характер към договора за
потребителски кредит; самият договор за поръчителство нямал характер на
потребителски договор, защото бил сключен между две търговски дружества,
а според § 13 от ДР на ЗЗП потребителя бил физическо лице. Смята, че няма
пречка договорът за поръчителство да бъде сключен чрез размяна на
електронно волеизявление между страните. Смята, че уговорената между
длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по сключения
договор съобразно приложение №1 към договора за предоставяне на
поръчителство срещу задължението на „Ай тръст“ ООД да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред
кредитора солидарно с длъжника за изпълнение на всички задължения по
договора не е неравноправна по смисъла на чл.146 ал.1 т.19 от ЗЗП и че
същата не представлява уговорка във вреда на потребителя, не накърнява
добрите нрави и отговаря на изискването на добросъвестност. С подписването
на договора за заем, заемателя бил изявил желание и се съгласил „Ай тръст“
ООД да се задължи солидарно да отговаря заедно със заемателя по договор за
потребителски кредит при условията, посочени в договора за кредит,
Приложение №1 към договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство и затова смятат, че клаузата по чл.4 от договора за кредит не е
неравноправна. В конкретния случай размерът на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство бил уговорен между страните и се
дължал при евентуално длъжниково неизпълнение и тази клауза отговаряла
на изискванията за добросъвестност и не водела до неравновесие между
правата на потребителя и поръчителя. Считат, че от обстоятелствата
изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски
кредит и за поръчителство, както и за заплащане на дълга на длъжника от
поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на
основание чл. 143 ал.1 от ЗЗД, не са налице нито неравноправни клаузи, нито
пречки за издаване на поисканата заповед по чл. 410 от ГПК в полза на
заявителя и договора за поръчителство е валидно сключен. Смятат, че
2
заповедният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като след като е
счел, че договорът за кредит е недействителен, е отхвърлил претенцията за
главницата, без да приложи императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК.
Моли Окръжния съд да отмени атакуваното разпореждане, като неправилно и
незаконосъобразно и да се произнесе по същество, като уважи всички
претенции заявени със заявлението. Молят и за присъждане на всички
разноски направени в заповедното и в настоящото производство.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20213620101524 на РС – Нови пазар е образувано по
депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт М.Г.,
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е.К.Ш. за заплащане на следните
суми: 599,29 лв. главница, представляваща платена главница на „Кредисимо“
ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 938884; 43,24лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 20.12.2018 г. във връзка
с договор за потребителски кредит № 938884; 314,50лв. обезщетение за
забава, начислено за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
С разпореждане № 1683/02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 20213620101524 на
РС – Нови пазар, съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Е.К.Ш.. За да го отхвърли изцяло заповедният съд е приел,
че: Искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, от
заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се основава на сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника договор за предоставяне на
3
поръчителство, сключен на 14.09.2017 г., съгласно който „Ай тръст“ ЕООД е
поръчител, а длъжникът е потребител; като договора е сключен по повод на
сключен между „Кредисимо“ АД и длъжника договор за потребителски
кредит за сумата от 1200лв., със срок за погасяване 10.12.2018г., след
предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство. Съдът е
посочил, че съгласно чл. 8, ал.1 от договора за предоставяне на
поръчителство, потребителят дължи по този договор на поръчителя,
възнаграждение в размер посочен в Приложение №1 към договора, а именно
сума в размер на 87,92лв. Посочил, че съгл. останалите разпоредби на чл. 8 от
договора се дължи възстановяване на платените от поръчителя суми по
договора за поръчителство и в изпълнение на договора за кредит на
потребителя. Обсъдил е, че приложения договор за поръчителство е сключен
между „Кредисимо“ АД като възложител и „Ай тръст“ ЕООД и в него било
посочено, че се сключва с оглед на сключения от Кредисимо договор за
потребителски кредит, с който Кредисимо е предоставило на длъжника Е.Ш.
сумата от 1200лв., със срок за погасяване до 20.12.2018 г. НПРС обсъдил
приложения към заявлението бланков договор за потребителски кредит,
сключен между „Кредисимо“ АД и длъжника на 14.09.2017г., съгласно
приложените ОУ при предварително определени от кредитора условия.
Посочил, че съобразно т.3 от ОУ договора е бланков и съдържанието му е
предварително изготвено от самия кредитор, поради което направил извод, че
е несъобразен с индивидуалните възможности и желания на потребителя.
Приел е, че посочването в договора на личните данни на кредитополучателя
не го прави договор сключен съгласно личния избор на длъжника по
индивидуално договорени с него условия; че в самия договор за кредит
липсват каквито и да е условия по предоставения кредит, размер на кредита,
лихвени условия, ГПР и пр., като дори и сумата на кредита, срока за
погасяването му, лихвата по него и ГПР били посочени в приложение №1 към
договора. Обсъдил и приложение № 1 към договора за кредит, в което били
посочени размер на предоставения кредит е 1200лв., срок 15 месеца, размер
на погасителните вноски 91,79лв., лихвен процент по кредита 21.24%, ГПР –
50%, като общия размер на всички плащания е 1376,85лв. Посочил, че
съгласно чл. 4 от договора, ако кредитополучателят е заявил, че ще
предостави обезпечение и това е сключен договор за поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице, то одобряването на кредита би
4
станало до 24 часа, а според ал.2, че ако не се предостави обезпечение, ще се
счита, че не е одобрен; че предоставянето на обезпечение по договорите за
кредит не било задължително, доколкото в т.12 от ОУ било посочено, че
кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита. Самото
обезпечение, по своето съдържание било определено в § 20 от ОУ и
означавало освен посочената банкова гаранция от съответна банка, и
сключване на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен
между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ ЮЛ (поръчител),
което впоследствие сключило с Кредисимо договор за поръчителство, по
силата на който се задължавало да отговаря солидарно с кредитополучателя
за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за
кредит. Съдът установил, че според ОУ сключването на договор за
поръчителство не е задължително, но в случая договор за предоставяне на
поръчителство бил сключен. Посочил, че договорът за предоставяне на
поръчителство, както и договорът за поръчителство имат акцесорен характер
по отношение на договора за потребителски кредит, доколкото точно той
обуславя и тяхното сключване и без него те не биха били сключени и
преценката за наличието на неравноправни клаузи в договорните отношения
касаещи длъжника не може да бъде извършена без цялостната преценка за
наличието или липсата на неравноправни клаузи, вкл. в договора за кредит.
Позовал се е на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съобразно която
заповедният съд следва да извърши служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договора с потребителя и стигнал до извод, че
Договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал.1, т.т. 6,7, 9, 9а, 10, 11, 14, 15, 22, 23, 26 от ЗПК доколкото в него не били
посочени: срока на договора за кредит; на общия размер на кредита и
условията за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а; годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
5
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване
(усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка
не е доброволно, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и
неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора
за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; лихвения
процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента
на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора; правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото
осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора
на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото изчисляване;
реда за прекратяване на договора за кредит; адреса на Комисията за защита на
потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон.
НПРС направил извод, че наличието на ОУ, приложими към съответния вид
договор, не отменя задължението за вписване в неговото съдържание на
посочените чл. 11, ал.1 от ЗПК разпоредби, макар да се прилагат като
неразделна част от сключения договор и посочването на някои от липсващите
в договора разпоредби на чл. 11, ал.1 от ЗПК в Приложение № 1, не
освобождава кредитора от задължението за посочването им в самия договор.
Освен това съобразил, че в приложението липсва посочване на методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно т. 9а, както и на
другите задължителни изисквания по т.т. 22, 23, 26 от чл. 11, ал.1 ЗПК и това
приложение не санира порочния договор за кредит.
Заповедният съд се е мотивирал, че съгласно изричната разпоредба на
чл. 22, ал.1 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 7-12,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
6
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Затова направил извод, че
сключеният между Кредисимо и длъжника договор е недействителен и по
този договор кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но
не и лихви и други разходи и че недействителността на сключения договор за
кредит води и до недействителност на облигационни договори във връзка с
него, в т.ч. на договорът за предоставяне на поръчителство между
„Кредисимо“ и длъжника и на самия договор за поръчителство между
„Кредисимо“ АД като възложител и „Ай тръст“ ЕООД като поръчител. РС е
съобразил, че на основание §13, т.1 от ДР към ЗЗПотр., длъжникът има
качеството потребител и по този договор и заповедният съд също следва
служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи от
договора. Сключването на такъв договор освен обезпечение за изпълнението
на договора към кредитора, било и условие за одобряване и отпускане на
искания кредит и без него според чл. 4, ал.2 от договора за кредит и т. 4,
изр.последно от раздел ІV на ОУ, заявлението не би било одобрено и
договорът не би породил действие. РС се е аргументирал, че самият договор
за поръчителство няма характер на потребителски договор, тъй като е
сключен между две търговски дружества - „Кредисимо“ АД и „Ай тръст“
ЕООД, а при извършена служебна проверка в ТР установил, че едноличен
собственик на капитала на поръчителя „Ай тръст“ ЕООД всъщност е
„Кредисимо“ ЕАД, поради което направил извод, че договора за
поръчителство между първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
тръст“ ЕООД, е сключен между свързани лица по см.на §1, ал.1, т.5 от ДР на
ТЗ, тъй като първия е едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител. Посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Достигнал до извода, че това
по своя характер представлява заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26,
ал.1, предл.2-ро от ЗЗД и чл. 21, ал.1 от ЗПК, доколкото се нарушава
разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, както и на Директива 2008/48/ ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за
потребителски кредити.
Преценил, че договарянето на допълнително възнаграждение, основано
на договора за предоставяне на поръчителство в размер на 87,92лв., а не на
7
основния договор, непосочването на сумата на ГПР и сумата по договора за
предоставяне на поръчителство са в нарушение на ЗПК. Направил извод, че
посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР /50 %/,
поради невключване в него на разходите по договора за предоставяне на
поръчителство, представлява невярна и измамна информация относно общите
разходи по кредита, и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.
Респективно направил и извода, че клаузата относно общия размер на сумата,
която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в
неговата цялост. Преценил, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, защото съгласно приложение №1 е 50%, т.е. още с основния договор е
достигнат максимално допустимия размер на разходите, без в него да се
включват разходите, дължими по договора за предоставяне на поръчителство
- 87,92лв. и че това накърнява правата на потребителя и води до значително
неравенство на престациите по договора за кредит.
НПРС обсъдил, че договора за кредит е бил обвързан с предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, като при
непредставяне на обезпечение в срок, заявлението за кандидатстване за
кредит не би било одобрено - осигуряването на поръчителство от определено
свързано с кредитора трето лице е било необходима предпоставка за
предоставяне на потребителския кредит. Затова преценил, че клаузата на чл. 4
от договора за кредит, която обуславя и сключването на договора за
предоставяне на поръчителство с избраното от кредитора ЮЛ е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП, защото не сочела на
доброволност при избора на обезпечение. Съобразил, че според чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни и според чл. 3 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. транспонирана с чл. 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Затова направил извод, че
съставените предварително документи в конкретния случай без възможност
потребителят да влияе на съдържанието им са неравноправни - потребителят
всъщност нямал избор при голямото различие в сроковете за разглеждане на
8
обезпечени и необезпечени кредити. Поради всичко това стигнал до извода,
че и сключения договор за предоставяне на поръчителство е нищожен по
смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД - сключен в нарушение на закона и основан на
недействителен договор за потребителски кредит. Посочил, че поръчителят
по този нищожен договор не дължи изпълнение или ако вече е платил на
кредитора по основния договор за кредит, то същия губел правата, които му
давали разпоредбите на чл. 4 и чл. 8 от договора за предоставяне на
поръчителството, в т.ч и не пораждали задължение за потребителя по чл. 6,
ал.1 и ал.2 от договора за заплащане на всички платени от поръчителя
задължения по договора за кредит, заедно със законната лихва от датата на
плащането на поръчителя и направените от него разноски, както и на
възнаграждението по чл. 8, в размер посочен от Приложение №1 към
договора, което било в размер на 87,92лв.
Решението на въззивния съд при правилно първоинстанционно решение е
подчинено на нормата на чл. 272 ГПК, според която: когато въззивният съд
потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като
може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Въззивният
съд в настоящия съдебен състав възприема като свои мотивите, при които
районният съд приема за нищожни договора за кредит и свързаните с него
договор за поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство,
посочени с първоинстанционния съдебен акт.
Правилно, при решаване на делото заповедният съд е приложил
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съобразно които съдът е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото
длъжникът е с очевидно качество на потребител, и дали договорът
съответства на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Още на фаза
заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в
договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК,
предвижда възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение
поради наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител
или наличие на обоснована вероятност за това или при противоречие на
клаузи на закона и добрите нрави, като по този начин гарантира в пълна
степен правата на потребителя и прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство (Решение на
СЕС по дело С448/17 и други).
Наред с гореизложеното следва да се добави и следното във връзка с
оплакванията с въззивната жалба на заявителя:
По отношение на валидността на сключения потребителски кредит
настоящият състав в синхрон с гореизложените съображения категорично
9
споделя изводите на РС, че наличието на задължителните реквизити в
приложението и в общите условия не санира липсата им в основния договор
за кредит. По отношение на факта, че договора за поръчителство и договорът
за предоставяне на поръчителство имат акцесорен характер към договора за
потребителски кредит, че самият договор за поръчителство нямал характер на
потребителски договор, защото бил сключен между две търговски дружества,
а според § 13 от ДР на ЗЗП потребителя бил физическо лице, няма никакъв
спор – това е посочил и районният съд. Дори и договорът за поръчителство да
бъде сключен чрез размяна на електронно волеизявление между страните, то
той отново следва да бъде представен по заповедното производство, още
повече при изричното му изискване. Уговорената между длъжника и
поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по сключения договор
съобразно приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство
срещу задължението на „Ай тръст“ ООД да сключи договор за поръчителство
с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора
солидарно с длъжника за изпълнение на всички задължения по договора
според настоящия състав е неравноправна по смисъла на чл.146 ал.1 т.19 от
ЗЗП и е уговорка във вреда на потребителя. Възражението, че с подписването
на договора за заем, заемателя бил изявил желание и се съгласил „Ай тръст“
ООД да се задължи солидарно да отговаря заедно със заемателя по договор за
потребителски кредит при условията, посочени в договора за кредит,
Приложение №1 към договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство, поради което и клаузата по чл.4 от договора за кредит не била
неравноправна, не се приема от съда по изложените вече съображения, вкл. че
ГПР е бил в максимален размер още при основния договор и няма никакво
значение, че размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство бил уговорен между страните при евентуално длъжниково
неизпълнение.
Не е налице допуснато от заповедния съд процесуално нарушение, заради
отхвърлянето на претенцията за главница. РС изрично се е аргументирал, че
въпреки изричните указания, не са представени към заявлението
доказателства за частта от платеното от поръчителя задължение на
потребителя към кредитора по договора за кредит, поради което освен за
неоснователно, го е счел и за недоказано. НПРС е дал указания и за
представяне на договора за цесия, което също не било сторено. След като
сключения договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, той не
поражда задължения за страните по него и поръчителя няма задължение да
изпълни задължението на потребителя към кредитора. Договорът за цесия
предполага действително съществуващо вземане към момента на
сключването на цесията да е налице. При положение, че договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен, поръчителят не може да
прехвърля на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД права, с
които не разполага. Затова РС е направил правилен и законосъобразен извод,
че заявлението по чл.410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
10
е подадено от ненадлежна страна. Такава претенция за главницата по кредита
би могла да бъде удовлетворена, ако изхождаше от самия кредитор.
Обжалваното разпореждане е правилно, тъй като не са нарушени
императивни материалноправни норми, а както вече беше посочено, по
останалите въпроси въззивният съд препраща към мотивите на районния съд,
с оглед правната възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл.
272 ГПК.
Предвид всичко гореизложено, съдът приема така депозираната жалба за
неоснователна и счита че исканията в нея следва да бъдат оставени без
уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.
Разноски за заповедното и за настоящото производство не се следват на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 413 вр. чл. 410 вр. чл. 272- 273 от
ГПК, Шуменският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1683/02.12.2021 г. по ч.гр.д. №
20213620101524 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Е.К.Ш. с ЕГН **********.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11