№ 32
гр. Свищов, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова
Административно наказателно дело № 20244150200012 по описа за 2024
година
Жалба против Наказателно постановление № **********/20.12.2023г. на
Директора на РДГ- Велико Търново .
Жалбоподателят А. М. М. обжалва Наказателно постановление
№**********/20.12.2023г. на Директора на РДГ- Велико Търново, с което на
основание чл. 266 ал.1 пр.4 от ЗГ му е наложено наказание - глоба в размер на
500,00 лв., за това че на 27.02.2023г. в транспортира с товарен автомобил „Ф“
с рег. №* 1,5 пространствени куб.метра дърва за горене от дървесен вид орех,
непридружени с превозен билет. Оспорва се фактическата
обстановка.Твърди, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати
процесуални нарушения, както и неправилно приложение на материалния
закон. В съдебно заседание чрез адв. Илиева поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответник жалбата - Директора на РДГ- Велико Търново, чрез
пълномощника си юрисконсулт Ц. взема становище, че жалбата е
неоснователна, НП е законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, Постановление за
1
отказ да се образува ДП от 30.06.2023г. и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, становището на представителя на
жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, като прецени и
материалите по делото, намери за установено следното:
С Наказателно постановление №**********/20.12.2023г. на Директора
на РДГ- Велико Търново,издадено въз основа на Постановление за отказ да се
образува ДП от 30.06.2023г. на ВТРП, на жалбоподателя А. М. М., на
основание чл. 266 ал.1 пр.4 от ЗГ е наложено наказание - глоба в размер на
500,00 лв., за това че на 27.02.2023г. в транспортира с товарен автомобил „Ф“
с рег. №* 1,5 пространствени куб.метра дърва за горене от дървесен вид орех,
непридружени с превозен билет, с което виновно е нарушен чл. 213, ал.1 т.2
от ЗГ.
На 26.02.2023 г. е имало буря близо до местността „Л“, до пътя между
с.Б.С. и с. Д, общ. Свищов, от която в съседния имот на св.Л. Л. паднал
изгнил и изсъхнал орех. Понеже св. Л. не познавал собственика на съседния
му имот, позвънил на кмета на селото и на горския стражар в ТДДГС, Свищов
- св. Т. Т., които му разрешили да изхвърли остатъците от дървото, които
увреждали насажденията в собствения му имот. За тази цел св. Л. Л.
ангажирал негов близък (баща на жена му) –жалбоподателят А. М., с когото
отишли, за да почистят дървото, още и св.С. Н. Г., св. Й. З. Д., св. И. Р. Д..
След като всички нарязали дървото: 1.5 пространни куб. м. дърва за горене от
дървесен вид орех, го натоварили в т. а. „Ф“ с рег. № **, който бил паркиран
край пътя, с цел да го изхвърлят край м. „Л“. В този момент, в който дървото
било натоварено, но все още не бил потеглил, по пътя минал св. И. И. -мл.
полицейски инспектор,отговарящ за района, спрял до товарния автомобил и
направил проверка на случващото се. Свидетелят И. И. повикал служителите
на горското управление и разпоредил на жалбоподателя М. и С. Н. Г., Й. З.
Д. и И. Р. Д. да закарат дървесината за отговорно пазене в кметството на с.
Б.С.. Това станало с товарния автомобил, който бил управляван от
жалбоподателя М. по разпореждане на св. И.. Служителите на горското, Т. Т.
и Х. В., дошли на място, след като били повикани от св. И. И., и измерили
дървесината. На място се появил и друг служител на РУ – гр. Свищов, св. Й.
Н. Й., който бил повикан от св. И. И., с цел да му съдейства. По-късно всички
отишли в РУ – гр. Свищов.
2
На 29.06.2023 г. в ТО – гр. Свищов, ВТРП, била получена преписка от
РУ – гр.Свищов, образувана по повод незаконна дървесина. С Постановление
от 30.06.2023 г. било отказано образуването на ДП на основание чл. 213, ал. 1,
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. След това на 20.12.2023 г. било издадено и
процесното НП № №**********/20.12.2023г. на Директора на РДГ- Велико
Търново , както и НП № **********/20.12.2023 г. на Директора на РДГХ – гр.
Велико Търново, касаещо същия случай , но за нарушение на чл. чл. 213, ал.1
т.1 от ЗГ. Това обстоятелство е служебно известно на съда. Въпросното НП №
**********/20.12.2023 г. на Директора на РДГХ – гр. Велико Търново е
обжалвано по АНД № 13/2024г. на СвРС.
По делото е вложена прокурорска преписка № 2766/2023г., образувана
за изясняване обстоятелствата с оглед данни за престъпление по чл. 235 от
НК, като същата е приключила с Постановление от 30.06.2023 г. за отказ да се
образува досъдебно производство. Материалите са изпратени на АНО с
оглед преценка за извършено административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима .
По същество е основателна, по съображения различни от изложените.
Наказващият орган е приложил неправилно материалния закон,
налагайки на А. М. М. две наказания, за установено едно нарушение-
транспортиране. Неправилно транспортирането на дървесина, едновременно
немаркирана с КГМ и непридружена от превозен билет е квалифицирано като
две самостоятелни нарушения, за което са наложени две отделни наказания.
Фактическият състав на изпълнителното деяние, за което е ангажирана
отговорността на лицето е разписан в чл. 266, ал. 1, предлож. 4-то от ЗГ, а не в
чл. 213 от ЗГ. Санкционната правна норма, съгл. чл. 6 от ЗАНН, определя
като административно нарушение деянието, изразяващо се в транспортиране
на дървесина, извършено в нарушение на разпоредбите на ЗГ. Нормата на чл.
213 от ЗГ предвижда различни забрани, в т.ч. при транспортиране е
недопустимо дървесината да не е маркирана с КГМ, както и да не е
придружена с превозен билет. Не се спори, че и двете забрани са престъпени
в случая. Това не означава обаче, че са консумирани две отделни
административни нарушения. Деянието е едно и не поражда
3
множество/съвкупност от нарушения, които би трябвало да се накажат
отделно, съгласно чл. 18 от ЗАНН. Този извод се основава на конкретното
съдържание на санкционната правна норма и описаният там фактически
състав на нарушението от обективна страна - който транспортира дървесина в
нарушение на ЗГ. Обстоятелството, че при това е нарушена забраната по т. 1
и т. 2 на чл. 213 от ЗГ не води до приложението на чл. 18 от ЗАНН, а следва
да се съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието. Дали се касае за едно или повече
нарушения не е въпрос на тълкуване, а се определя от закона/санкционната
норма/, съгласна чл. 6 от ЗАНН. Няма норма в специалния закон/ЗГ/, която да
сочи като фактически състав на административно нарушение
"транспортиране на дървесина, непридружена с превозен билет". Санкцията
се налага за това, че транспортирането е осъществено в нарушение на
правилата, предвидени в ЗГ, като това може да е твърде разнообразна
деятелност. Санкционната правна норма е бланкетна в частта по отношение
на нарушенията на ЗГ и законодателят е използвал техниката на препращане
към предвидените в закона/в широк смисъл/ нарушения, в т.ч. и към чл. 213
от ЗГ.
Изпълнителното деяние е едно и с него не са осъществени множество
нарушения на ЗГ. Като е наказан с две отделни Наказателни постановления –
процесното НП №**********/20.12.2023г. и НП № **********/20.12.2023 г.
на Директора на РДГХ – гр. Велико Търново, за едно деяние, нарушаващо
две забрани по чл. 213 от ЗГ, без да са налице предпоставките за приложение
на чл. 18 от ЗАНН, правото на защита на лицето е нарушено.
От друга страна не е доказано и транспортиране на въпросната
дървесина. Всички доказателства сочат , че бусът е бил в процес на товарене,
почти натоварен , но не е бил в движение. Впоследствие е приведен в
движение, след като св.И. –служител на РУ Свищов ги е поканил да отидат в
Кметство с.Б.С., а впоследствие и в сградата на РУ Свищов.
В настоящия случай, става въпрос за товарене, не за транспортиране.
Поради всичко гореизложено Наказателното постановление следва да
се отмени.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя в
размер 400,00 лв. (чл.63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК). Размерът
4
на възнаграждението е уговорен в установения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2, по
арг. от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към минималния предвиден на ВАдвС, при
което възражението за прекомерност на НО е неоснователно (чл. 63д, ал. 2
ЗАНН).
Воден от гореизложеното, и на осн. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№**********/20.12.2023г. на Директора на РДГ- Велико Търново,издадено
въз основа на Постановление за отказ да се образува ДП от 30.06.2023г. на
ВТРП, с което на А. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр.*** на основание чл.
266 ал.1 пр.4 от ЗГ е наложено наказание - глоба в размер на 500,00 лв., за
това че на 27.02.2023г. в транспортира с товарен автомобил „Ф“ с рег. №*,
1,5 пространствени куб.метра дърва за горене от дървесен вид орех,
непридружени с превозен билет, с което виновно е нарушен чл. 213, ал.1 т.2
от ЗГ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РДГ – гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на А. М. М. с ЕГН
**********, с адрес гр.*** сумата от 400,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на
страните пред Великотърновски Административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5