Р Е Ш Е Н И Е
№ 358
гр. Горна Оряховица, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в
публичното заседание на девети октомври
през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА,
като разгледа гр.д. № 275 по описа
на ГОРС за
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 521, ал. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД и предявения в
условията на евентуалност иск по чл. 92 ЗЗД вр. т. 9.6 от договора за наем на
лек автомобил от 04.06.2018 г., както и кумулативно съединения иск по чл. 82 ЗЗД.
Ищцовото дружество “Фелипе кар“ ЕООД гр.
Русе твърди, че с ответника В.Г. Г., починал в хода на процеса и наследен от
баща си Г.Й.Г., е подписан договор от 04.06.2018 г. за наем на МПС - лек
автомобил "Ауди А6" с рег. № Р 4435 КА. Договорът бил сключен за срок
от два дни – 04.06.2018 г. до 06.06.2018 г. Съгласно приемо-предавателния
протокол автомобилът бил предаден с пълен резервоар, заедно с всички необходими
документи – застраховка и малък талон на автомобила, като наемната цена била 100
лева на ден. В деня на изтичане на срока 06.06.2018 г. ответникът не се явил в
офиса на дружеството, за да предаде автомобила. Отклонявал телефонните
обаждания. Поради невръщане на автомобила бил подаден сигнал в Районна
прокуратура гр. Русе, по който било образувана пр. пр. № 4129/2018 г. и ДП №
1443/2018 г. по описа на ОД МВР- Русе. С оглед непредаване на наетата вещ от
страна на наемателя ищцовото дружество предявява иск за връщане равностойността
на вещта, позовавайки се на допустимостта на иска, съгласно разясненията дадени
с ТР № 114/01.11.1963 г. по гр. д. № 95/63 г. на ОСГК, оценявайки го парично на 14 200 лв. Дружеството
претендира при условията на евентуалност неустойка, дължима съгласно т. 9.6 от
сключения между страните договор, за това че ответникът не изпълнил
задължението си да не оставя в наетия автомобил предадените му документи за
регистрация и застраховка “гражданска отговорност“ и талон за годишен
технически преглед. В посочената клауза било предвидено, че при кражба на
автомобила с посочените документи, улесняващи прехвърлянето му, ответникът
дължи неустойка в размер на застрахователната сума по застраховка „автокаско“
на автомобила в размер на 14 200 лв. От тази сума претендира частично 5000
лв.
Ищцовото дружество предявява при условията
на кумулативно съединяване осъдителен иск за заплащане на имуществени вреди под
формата на пропуснати полиза, изразяващи се в неполучена наемна цена при
предоставяне на автомобила за възмездно ползване на другиго за периода
06.06.2018 до 16.01.2019 г., за сумата от 21 000 лв. От тази сума
претендира частично 5000 лв.
От приложените справки за данни по ред на
Наредба № 14/18.11.2009 г. се установило, че ответникът В. Г. е починал след
завеждане на исковата молба в деловодството на съда 17.01.2019 г., а именно на
06.02.2019 г. С определение от 20.03.2019 г. като страни в процеса са
конституирани ответниците М.В.Г. и Г.В.Г. – деца на Г.. С писмения им отговор
същите са представили удостоверения за откази от наследство оставено от баща
им. С определение от 03.10.2019 г. делото срещу тях било прекратено, т.к.
ищцовото дружество на основание чл. 228 ГПК изменило иска чрез заменяне на
ответниците Г.В.Г. и М.В.Г. със следващия ред наследници Г.Й.Г. - баща на
първоначалния ответник.
В писмения отговор на исковата молба Г.Г.,
чрез процесуалния му представител адв. Н. А., е взел становище за
неоснователност на исковата молба. Оспорва размерът на пазарната стойност на
наетата вещ. Намира претендираната неустойка за прекомерно висока. Счита, че
ищецът не е представил доказателства за интензитет на отдаване под наем,
приходи, внесени данъци от приходите на този автомобил, както и реален
измерител на пропуснатите ползи. Твърди, че автомобилът е бил откраднат в
Румъния, поради което намира, че не носи отговорност за кражбата. Направил е
възражение за местна подсъдност на делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.
521, ал. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Видно от представените и неоспорени от
ответника писмени доказателства, а именно: договор от 04.06.2018 г. за отдаване
под наем на МПС - лек автомобил "Ауди А6" с рег. № Р 4435 КА и
приемо-предавателния протокол от същата дата, процесният автомобил бил предаден
на В. Г. с пълен резервоар, заедно с всички необходими документи – малък талон,
застраховка „Гражданска отговорност“ и контролен талон за годишен технически
преглед. В договора била уговорена цена в размер на 100 лева на ден - чл. 10, и
срок от 04.06.2018 г. до 06.06.2018 г.
Предвид горното между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е изпълнил задълженията
си, като е предал държането на наетата вещ на ответника, а за последния е
възникнало задължение за заплащането на уговорената цена.
Съгласно чл. 233, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта. Под
"връщане" на предмета на наемния договор, законът разбира предаването
му от страна на наемателя на наемодателя. Предаването не се изчерпва само и
единствено с преустановяване ползването от страна на наемателя. МПС е предадено
по смисъла на чл. 233, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до
лекия автомобил. Доказването на това обстоятелство е в тежест на ответника, тъй
като от него той черпи благоприятни последици. За настъпването му обаче не бяха
ангажирани доказателства.
Тъй като автомобилът не се установява да е
бил върнат на наемодателя на 06.06.2018 г. и предвид изразеното от него несъгласие
за продължаване на ползването, съдът намира, че искът за присъждане на
равностойността на автомобила е допустим.
Възможността за реализиране
на правото на собственост чрез предаване на вещта на собственика ѝ или държателя може да бъде осуетена от
погиването на вещта. В тези случаи е допустимо съгласно, ако вещта, присъдена с
влязло в сила решение по иск за ревандикация, не се намира у длъжника или е
развалена, или се намери само част от вещта, от него да се събере
равностойността ѝ. Ако тази
равностойност не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съда, който
е издал този лист, след изслушване на страните, а при нужда и след разпит на
свидетели и вещи лица. Освен във фазата на изпълнителното производство,
съединяването на посочените видове защита е допустимо и във фазата на исковото
производство, когато ищецът по иск за собственост на движими вещи или иск за връщане на отдадената под наем вещ предявява в
условията на обективно съединяване иск за заплащане на нейната равностойност, ако вещта не е налице. Такова съединяване
на искове е допустимо. Възможността да се търси равностойността е обусловена от
положителното установяване на обстоятелството, че вещта не е налице, с което се
отрича и един от елементите, предпоставящи уважаването на иска. В този смисъл са Решение № 22 от 9.02.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1610/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 60 от 25.03.2010 г. на
ВКС по гр. дело № 394/2009 г. на IV ГО, ГК, Тълкувателно решение № 114 от
01.11.1963 г. по гр. дело № 95/63 г. на ОСГК.
Претенцията, обаче, може да
бъде уважена само когато вещта не е налична или е погинала. Видно от приложената по
делото справка издадена от Районна прокуратура гр. Русе /стр.124/ е, че
образуваното ДП № 1443/2018 г. по описа на ОД МВР – Русе, провеждано за
престъпление по чл. 206 НК, е било спряно с постановление от 29.10.2019 г.,
поради неразкриване на извършителя. Предметът на престъплението л.а. „Ауди“ бил
установен в град Одеса, Република Украйна и върнат на собственика му Р.С. от
гр. Русе на 31.05.2019 г.
Ето защо след като вещта е върната на
наемодателя, то съдът намира, че искът за заплащане на равностойността на липсващата
вещ е неоснователен.
По отношение на предявения
в условията на евентуалност иск по чл. 92 ЗЗД, вр. т. 9.6 от договора за наем
на лек автомобил от 04.06.2018 г:
Фактическият
състав, от който възниква вземането за неустойка включва наличието на следните
елементи: валиден договор, в който е включена клауза за неустойка, изискуемост
на главното задължение, както и неизпълнение от страна на длъжника във формата,
за която е уговорена неустойката.
Установи се от приетия по делото договор
за наем на лек автомобил, че страните са уговорили наемателят да не оставя в
автомобила предадените му документи за регистрация, застраховка “Гражданска
отговорност“ и талон за ГТП, в противен случай и кражба на автомобила, ведно с
посочените документи, наемателят дължи на наемодателят пълния размер на
застрахователната сума по застраховка „автокаско“ на автомобила, по оценка на
вещото лице на застрахователното дружество или по договорка между двете страни
според средната пазарна цена на автомобила към деня на събитието. От
приложената полица за застраховка „автокаско“ и „злополука“ се установява, че
застрахователната сума на автомобила е определена на 14 200 лв. От
свидетелските показания на И. С. се установява, че дружеството е предявило
застрахователна претенция, като застрахователното дружество е отказало да
заплати застрахователната сума за откраднатия автомобил, т.к. същият бил
обсебен, а застраховката покривала единствено риск от кражба на автомобила. Ето
защо, съдът намира, че се е сбъднало условието за заплащане на неустойка.
Очевидно, че след като наемодателят не може да се удовлетвори от
застрахователната сума по застрахователния договор „автокаско“ за лекия автомобил,
при установено неизпълнение на задължението на наемателя да пази документите за
автомобила, то същият при сбъдване на условието за кражба на автомобила и
невъзможността за връщането му на наемодателя, ще дължи неустойка на ищцовото
дружество, която е определена съобразно цената на автомобила. Видно от
свидетелските показания на С. е, че покойния Г. се е стремил да осуети
връщането на автомобила-затварял е на позвънявания му, укрил се е, не е съобщил
своевременно на наемодателя за кражбата на автомобила или неговото обсебване.
Следва да се приеме, че ответникът е бил недобросъвестен или е действал при груба небрежност. Неустойката е
средството, с което кредиторът упражнява косвен натиск върху длъжника, а
основната и цел е да стимулира страните по облигационното правоотношение към
точно изпълнение на поетите с договора задължения. Уговарянето на процесната
клауза в договора очевидно е с цел да защити кредитора-наемодател от
загубването на вещта, независимо от формата - кражба, обсебване, или най -малкото
да ограничи последиците от това. След като длъжникът-наемател е бил
недобросъвестен, като е оставил или предал документите на автомобила на трето
лице, противно на уговореното между страните, то следва да се приеме, че не е
изпълнил уговореното. За обезщетяване на
вредите от кражбата на автомобила страните са сключили неустоечно съглашение съгласно
чл. 9 от договора и наемателят дължи заплащането на неустойката в предявения с
частичния иск размер от 5000 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на неустоечното съглашение, т.к. автомобилът бил произведен през
Доколкото обаче искът е предявен като
частичен за сумата от 5000 лв., следва да бъде изцяло уважен, без да бъдат
обсъждани предявеното от ответника възражение за прекомерност на неустойката
над 5000 за целия предявен размер от 14 200 лв. По изложените съображения частичния иск следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 5000 лв.
Само за пълнота на изложеното следва да се
отбележи, че когато като предмет на делото е въведен частичен иск за заплащане на парична сума, съдът в мотивите си е
достатъчно да посочи, че с оглед становището на страните и представените
доказателства приема за установено, че пълната дължима сума е по-голяма от претендираната
част, без да е необходимо да излага мотиви колко точно е нейния пълен размер,
тъй като това е извън предмета на делото и решението по този въпрос не би се
ползвало със СПН. В диспозитива на решението е достатъчно да бъда посочено, че
присъдената сума е по частичен иск и само
по този въпрос се формира СПН. Ако по инициатива на страните бъде образувано
друго производство, с предмет дължими суми на същото основание над присъдените
в настоящото производство, до пълния претендиран размер, следва да бъдат
разгледани всички онези възражения за прекомерност, които биха имали отношение
към останалата част на исковете. В този смисъл е т. 2 от ТР-2/2016 г. от
22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
По кумулативно съединения иск по чл. 82 ЗЗД – пропуснати ползи от невъзможността да бъде отдаван същата вещ под наем.
В тежест на ищеца по тези
искове е да докаже, че по възникналото между страните правоотношение по
договори за наем ответникът е имал задължение
да върне вещта след изтичане на срока на
договора, като в причинна връзка с недобросъвестното му неизпълнението на това
задължение са настъпили преки и непосредствени вреди (пропуснати ползи под формата на несъбран наем от отдаване под наем на вещта) за ищеца в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на договорните си задължения, респ. погасяване
на дълга.
По силата на възникналите между страните
облигационни правоотношения по договор за
наем
в тежест на ответника се е породило задължението да
върне процесната вещ след изтичане на срока
на договора – арг. чл. 233, ал. 1 ЗЗД. При това
положение наемателят е следвало да
върне вещите на наемодателя на 06.06.2018 г., но същият не
е изпълнил задължението си, от което ищецът е претърпял имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи.
В настоящия случай се
навеждат твърдения, че е ангажирана отговорността на трето лице (застраховател) за погиването на вещта, но поради неправилното
съхранение на документите на автомобила в разрез с разпоредбата на чл. 9.6 от
договора и обсебването на автомобила, застрахователят е отказал да изплати
застрахователната сума по комбинираната застраховка „автокаско“ на автомобила. Същевременно
по делото се доказа, че наемателят не е изпълнил законовото си задължение при
посегателство върху автомобила незабавно да уведоми наемодателя (чл. 9.4 от договора, респ. чл. 233, ал. 2 ЗЗД). Ето защо,
след като наетата вещ не е върната
на наемодателя и последният не е получил
заместваща облага по силата на сключен с трето лице застрахователен договор, съдът намира, че са налице основанията за присъждане на
обезщетение поради претърпени от ищеца вреди от договорното неизпълнение на
ответника.
Съгласно заключението на приетата по делото повторна САТЕ, която
съдът намира за правилна, съдът намира, че действителната стойност на средния пазарен наем за 7, 33 месеца по 700 лв.
възлиза на 5 131 лв. Във връзка с възраженията на ответника, следва да се отбележи, че по
делото се установи по категоричен начин недобросъвестността на наемателя, който
е изключил телефона си, не е уведомил наемодателя за посегателството над
автомобила и се е укривал, не е уведомил органите на МВР за кражбата на
автомобил - по негови твърдения в Република Румъния. Ето защо съдът намира, че
не следва да приема третия вариант на експертизата сочещ, че средния наем за
периода, в който автомобилът не е бил върнат на наемателя следва да се приложи коефициент за
неангажираност на автомобила от 0,6 процента. В случая съгласно чл. 82 ЗЗД
ответникът отговаря, когато е бил недобросъвестен, за всички преки и
непосредствени вреди, а именно невъзможността на дружеството да отдава вещта си
под наем, без да се отчита коефициента на неангажираност на автомобила.
Следователно искът за пропуснати ползи за сумата от 5000 лв., частично предявен от сумата
21 000 лв., се явява основателен.
Възраженията на ответната страна направени в хода по същество на делото,
а именно за годишния финансов отчет на дружеството и декларираната печалба, не
следва да бъдат обсъждани, т.к. са преклудирани.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на иска, т.к. наемодателят
и собственикът на вещта са различни лица. Няма спор в съдебната практика, че
отдаването на чужда вещ под наем е правно допустимо. Недопустим би бил искът,
ако ищцовото дружество беше завело иск за връщане на вещта, но такъв не е
предявен. Дружеството носи отговорност към собственика на автомобила и дължи
връщането му или равностойността на същата вещ, поради което за ищцовото
дружество е възникнал правния интерес от предявяване на иск за паричната равностойност
на лекия автомобил.
По разноските:
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
производството в размер на 1660 лв., платени
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, за които е представен и съответния списък на
разноските по чл. 80 ГПК. Искането за заплащане на пътни разходи в размер на
210 лв. е неоснователно, поради което следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фелипе
кар“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул.
„Сливница“№19, срещу Г.Й.Г., ЕГН********** ***
/наследник на В.Г. Г./, главен
осъдителен иск с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща част от паричната
равностойност на лек автомобил марка “Ауди А6“ с рег. номер Р4435КА, произведен
през
ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН ********** *** /наследник на В.Г. Г./ за
заплати на „Фелипе кар“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул.
„Сливница“№19, по евентуалния осъдителен иск с правно основание по
чл. 92 ЗЗД сумата от 5000 лв., представляваща част от общото вземане за
неустойка, уговорена в т. 9.6 от сключения между страните договор за отдаване
под наем на лек автомобил“Ауди А6“ с рег. номер Р4435КА, произведен през
ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН********** *** /наследник на В.Г. Г./ за
заплати на „Фелипе кар“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул.
„Сливница“№19, по осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД сумата от 5000 лв., представляваща част от общата сума в размер на 21 000 лв., пропуснати ползи -
изразяващи се в неполучена наемна цена за отдаването на автомобила под наем за
периода 06.06.2018 г. до 16.01.2019 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1660 лв., разноски в
производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: