Решение по дело №2408/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,27.04.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми март  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ                                                   

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 2408 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение №77002 от 27.04.2020 г. по гр.д. №10166/19 г., СРС, ГО, 90 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ АД, със седалище и адрес на управление:*** и ЕИК *******срещу С.К.К. с ЕГН **********, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество вземанията предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.09.2018г. по ч.гр.д.№48687/2018г. по описа на СРС в размер на 134,14 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2015 г. до 30.4.2017 г., с която поради липсата на сключен с ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди до обект, находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.К. ОВЧА КУПЕЛ, БЛ. ***, МАГАЗИН №35 В ТЯЛО Д, аб.№ 428146, неснователно се е обогатила, ведно със законна лихва от25.07.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 25,52 лв. за периода от 30.7.2015 г. до 17.7.2018 г., сумата от 29,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2015 г. до 30.4.2017 г., ведно със законна лихва от 25.07.2018 г.до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 6,88 лв. за периода от 30.7.2015г. до 17.7.2018 г., спестявайки и неплащайки които ответникът също се е обогатила неоснователно.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******да заплати на С.К.К. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумите 300 лв. разноски в исковото производство .

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ЕАД срещу решението като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Намира, че решението е в противоречие с Наредба № 16-334 от 6 април 2007 е. за топлоснабдяването, и в частност с чл. 18 и чл.77 от същата, според които следва да се счита, че след като са предоставени одобрени инвестиционни проекти или екзекутивна документация на инсталацията за отопление и битово горещо водоснабдяване, ответникът  е присъединил топлоснабдения имот- магазин  с одобрена документация на инсталацията за отопление и битово горещо водоснабдяване, и дори да е спряно фактически топлоподаването чрез затапване на тръбите, ответникът не са изпълнил задължението си да подаде заявление до топлопреносното предприятие, че желае да прекрати топлоподаването от абонатната станция, както и че същият остава съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Моли да се отмени решението и да се признае за установено дължимост на   искова претенция.Претендират се разноски.

Постъпил отговор по жалбата на ищеца,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е формирал решаващ извод, че отвеникът, макар и собственик на процесния магазин № 35 в сграда- есатжна собственост, не е абонат на ищеца по силата на сключен договор за нестопански нужди съгласно ЗЕ и ОУ на ищеца не се прилагат при липса на облигационна връзка между страните, както и че при присъединяване на сградата към топлофикационната мрежа на ищеца магазин № 35 не е включен, съгласно Договора от 8.9.2011 г. между ищеца и ЕС на сградата. Приел е още, че приетата по делото СТЕ установява, че в процесния магазин № 35 няма монтирани отоплителни тела и водомери за топла вода, отоплителни тела в общите части няма, при главните отчети на ФДР за процесния период е констатирано „затапен щранг“ и „необитаем - данни от ЕС“, няма преминаващи вертикални и хоризонтални тръби от мрежата на ищеца като сградна инсталация в процесния магазин, при което е заключил, че по делото не е установено по безспорен начин ответникът да е реално ползвал топлинна енергия, предоставяна от ищцовото дружество, вследствие на което неоснователно да се е обогатил за негова сметка, което от своя страна да е довело до неоснователно обедняване на ищеца, и счел исковете на предявеното основание за неоснователни.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

          Ищецът носи доказателствената тежест да докаже потребление на ТЕ за имота на ответника както и задължение на последния да поеме съответна част от ТЕ за общите части на сградата за топлинната инсталация, предвид соченото основание на иска- липса на договор между страните за ползване на ТЕ за стопански нужди и обогатяване на ответника и обедняване на ищеца с цената на количеството ТЕ полагаща се за магазина от общите части на сградната инсталация.

Ищецът, който носи доказателствената тежест да докаже този факт, не е провел пълно доказване на посочените правно значими факти. Събраните по делото доказателства- писмени такива и СТЕ, установяват, че съгласно решение по протокол от 17.5.2011 г. на ОС на ЕС на сградата, в която е магазина на ответника, е удостоверено, че отклоненията на инсталациите за отопление и подаване на топла вода към индивидуални обекти в ЕС, вкл. и магазин № 35, е трайно прекъснато от общите части на сградната инсталация, и че останалите етажни собственици са се съгласили само те да заплащат към ищеца дължимите суми за ТЕ за сградна инсталация, общи части и др. за тези имоти, топлоподаването към които е изключено от сградната инсталация. Решено е още, че при промяна на обстоятелствата ЕС ще предприеме действия по изменение на договора с ищеца чрез сключване на анекс към него за преразпределение на дължимите суми за ТЕ. По същото решение е упълномощено лице, което да подпише договор с ищеца за горното. Такъв договор е сключен между ищеца и ЕС на 02.09.2011 г., според който собственикът на посочените в решението на ОС обекти, вкл. и на магазин № 35, няма да са потребители на ТЕ по смисъла на ЗЕ, и ЕС -останалите потребители в нея, се задължават да плащат дяловете за сградна инсталация и за изключение обекти, вкл. и за магазин № 35 . Със същия договор страните по него- ищеца и ЕС са се съгласили, че поради отказа на 16 имота за ползват ТЕ, топлинния товар на сградата се намалява спрямо проектния такъв, което влошава режима на работа на инсталацията. С този договор между ищеца и ЕС на сградата се изпълнява изискването на ЗЕ и горепосочената наредба за топлоснабдяването собственик на обект в сграда- ЕС, да се откаже от потребление на ТЕ за имота си и да бъде изключен от сградната инсталация за топлоподаване за отопление и топла вода, като въз основа на самия договор между ищеца и ЕС само тези етажни собственици, които са останали да ползват ТЕ, са задължени лица за цената на ТЕ за сградна инсталация, но не и тези собственици, които не ползват ТЕ.

                          Представеният протокол от ОС на ЕС от 20.02.2012 г., съгласно който е взето решение от ЕС за отмяна на това по протокола  и считано от 01.10.2011 г. дължимите суми за ТЕ за сградна инсталация да се разпределят между всички имоти в сградата, е бил оспорен в срока по чл.131 от ГПК от ответника като нищожен, също и по отношение на дата и съдържание. Този протокол няма законо изискуемото съдържание по чл.16, ал.4-6 от ЗУЕС ,поради което не може да се ползва с материална доказателствена сила за посоченото в него решение за отмяна на решение от 17.05.2011 г,- не е посочено кои лица са протоколчик и председател и този протокол не е подписан от протоколчик и председател, което нарушение за императивните изисквания на ЗУЕС за съдържание на протокола го прави негодно доказателство да установи че е взето посоченото в него решение. В допълнение и по повод възражението с отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира, че дори и евентуално такова валидно решение да е било взето на 20.02.2012 г. от ОС на ЕС за отмяна на предходно такова от 17.05.2011 г., то не е бил сключен анекс за изменение на договора от 02.09.2011 г. между ищеца и ЕС така че и първоначално изключените обекти, вкл. и магазин № 35, да участват при разпределение на ТЕ за общи части. Така ищецът е обвързан от сключения договор с ЕС от 02.09.2011 г. и няма възможност да преразпределя ТЕ за сградна инсталация по друг начин. Освен това по делото не са събрани доказателства от които да се установи че в исковия период в магазин № 35 е реално потребена ТЕ или че частта от сградата, в която се намира този магазин, е включена към общата инсталация на сградата за топлоснабдяване. Събраните и неоспорени писмени доказателства сочат, че към 17.05.2011 г,- проведеното ОС на ЕС, и към 02.09.2011 г.-договора на ЕС с ищеца, магазин № 35 не е приобщен към сградната инсталация, приетата СТЕ сочи, че и към хода на делото- 2019 г. тази връзка още е прекъсната, поради което се налага извод, че в промеждутъка между 17.05.2011 г. и 2019 г., т.е. и в исковия период  положението е било същото. Ищецът не е доказал обратното, а именно в исковия период магазин № 35 да е бил приобщен към сградната инсталация за отопление и подаване на топла вода, поради което не е доказано ответникът и да е потребил ТЕ, респ. не е доказано да е задължен за ТЕ за сградна инсталация, и така не е доказано да се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца.

Ето защо и въззивният съд намира, че искът за главница- цена на ТЕ, е неоснователен ,респ. неоснователен се явява и акцесорният му иск за лихви за забава, защото при липса на главен паричен дълг няма и задължение за лихва за забава при неговото погасяване.

      Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то  като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

       Въззиваемата страна е сторила 300 лв.разноски за адвокат,размерът не е прекомерен и съобразен с Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения  и следва да бъде присъден.

     Водим от гореизложеното, съдът

              

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА  решение №77002 от 27.04.2020 г. по гр.д. №10166/19 г., СРС, ГО, 90 с-в  

  ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******да заплати на С.К.К. с ЕГН **********  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв. разноски за въззивното производство.

   РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на обжалване .

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

 

                                           2.