РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................              Година   2019                         Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                    ХХІХ състав

На трети октомври            Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                      Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3303 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е образувано по жалба на Й.А.С. против НП № 18-0442-001506/ 10.06.2019г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД МВР  гр. Варна, с което на  Й.А.С. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

         Жалбоподателят моли да бъде отменено НП. В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, и не се представлява, като по този начин сам се лишава от възможността да подкрепи с доказателства жалбата си.    

          Въззиваемата страна не се представлява и не е изразила становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган, на 24.09.2018г. в около 16и50ч. в с. Венелин  жалбоподателят управлявал лек автомобил  БМВ без поставени регистрационни табели, с прекратена регистрация от 04.01.2018г. по чл.143 ал.11 от ЗДП.

           Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление. 

         В хода на съдебното производство бе разпитан свид.Х., чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.       Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

             В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Видно от законовата разпоредба по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Правилно АНО след като е констатирал нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП е наложил наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП. Законодателят е предвидил наказание за управление на моторно превозно средство,  което не е регистрирано по надлежния ред. В конкретния случай по категоричен начин се установява извършеното от жалбоподателя нарушение. Управляваното от него МПС е било с прекратена регистрация и към момента на нарушението е било без поставени региср. табели. Горното се установява от всички доказателства събрани по адм. нак. преписка. В тази връзка съдът намира, че същия е извършил вмененото му нарушение. Наведените доводи в жалбата не са подкрепени с доказателства.

            Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

          Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган   се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. По делото има доказателства, че въззивникът през последната година има и  други нарушения по ЗДП. В тази връзка съдът намира, че наказанието, което е било  определено към минималния размер предвиден в закона е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълнило  целите на чл.12 от ЗАНН.

             

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                           

                                              Р  Е Ш  И:

             

           ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0442-001506/ 10.06.2019г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД МВР  гр. Варна, с което на  Й.А.С. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: