Р Е Ш Е Н И Е
№ 260066 / 18.12.2020г. , град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………МАРИЯНА ТАСЕВА ............................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер….....1039.....по описа за............2019…...............година, установи:
Производството по делото е образувано по
повод подадена искова молба от ищецът „Братя Блецови“ ООД със седалище и адрес
на управление: гр. Карнобат, ул. Димитър Благоев № 31, ЕИК 10268430,
представлявано от Х.А.Б.- управител, чрез адвокат Т.Т.- пълномощник, против
„Старт 2-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Брацигово № 16 а, представлявано
от Д.А.Д., гражданин на Република Турция за заплащане на дължими суми
произтичащи от различни основания и интереси.
Ищецът твърди, че в качеството си на наемодател,
сключил на 19. 09. 2018 г. с ответника
договор за наем на недвижим имот, представляващ недвижим имот Механа
Хали, с площ от 140 к. м., находящ се в гр. Карнобат, ул. Ивайло № 2 срещу
наемна цена 900 лева без включен ДДС. Ответника в качеството на наемател са
задължил да плаща наемната цена до 10 то число на текущия месец, като привежда
дължимата сума в пълен размер по банкова сметка ***. При подписването на
договора наемателят е заплатил един наем и депозит в размер на един наем.
Депозитът е имал функцията да обезпечи грижливото и добросъвестно ползване и
стопанисване на имота и оборудването му от страна на наемателя, както и за
покриването на разходи за възстановяване на липси, отстраняването на големи
повреди и други щети по имота причинени виновно от наемателя, както и изрично в
договора е посочено, че наемодателят може да прихваща от депозита дължими суми
след прекратяване на договора.
След прекратяването на договора от
платеният депозит ищецът е прихванал дължимата сума, но същия не е бил
достатъчен и е останало задължение на ответника към ищеца в размер на 180 лева.
Ищецът твърди, че със сключения между
него и ответника договор за отдаване под наем на механа Хали и по точно в чл.
4, ал. 2 е вменено задължението на наемателя да заплаща редовно в определения
срок на съответните служби и лица таксите за ток, вода, както и всички други
разходи свързани с ползването на имота. Според
ищецът, ответника не е заплатил фактури за електроенергия и вода за период от три месеца, възлизащи на общата
сума от 826, 99 лева.
Ищецът твърди, че ответника му дължи и
следните суми за незаплатени стоки, закупени в брой: сумата от 915.41 лева, представляваща
незаплатени стоки, закупени в брой от обект в с. Люляково, съгласно фактура №
**********/15.04.2019 г.; сумата от 587.00 лева, представляваща незаплатени стоки, закупени в брой от обект в с. Люляково, съгласно фактура № **********/08.04.2019 г.,
както и сумата от 455.32 лева, представляваща
незаплатени стоки, закупени от обект в гр. Карнобат, съгласно фактура №
**********/29.03.2019 г. .
Ищецът желае да бъдат призовани на съд с
ответника и след като докажат твърденията си да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде осъден ответника да им заплати сумата от 2 964.72 лева, включваща сумата от 180.00
лева, представляваща разликата след приспадане на платения депозит за наем по
фактура от м. януари 2019 г., сумата от 826.99 лева, представляваща незаплатени
фактури за електроенергия и вода за период от 3 месеца, сумата от 915.41 лева,
представляваща незаплатени стоки, закупени в брой от обект в с. Люляково,
съгласно фактура № **********/15.04.2019 г., сумата от 587.00 лева,
представляваща стойността на незаплатени стоки, закупени в брой от обект в с.
Люляково, съгласно фактура № **********/08.04.2019 г., както и сумата от 455.32
лева, представляваща незаплатени стоки, закупени от обект в гр. Карнобат,
съгласно фактура № **********/29.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане
на сумите, както и всички деловодни разноски направени в настоящото производство,
включително и заплатен адвокатски хонорар.
В
съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество подържа иска,
желае осъждането на ответника за посочените суми, ангажира доказателства.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирала отговор на исковата молба. В така депозираният писмен отговор, същия счита
предявените срещу него искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че
представляваното от него дружество не дължи сочените в исковата молба суми.
Относно претенцията за наем, твърди, че това не е сключения между страните
договор и сочената от ищеца цена не е договорната наемната цена. Твърди, че
договорената месечна цена е била 540 лева, и дори да има неплатена такава, то
същата се покрива от договорения депозит. На следващо място твърди, че
представляваното от него дружество не е потребило претендирания размер ел.
енергия. Представените фактури не са подписани от представител на ответното
дружество, не са получени , съответно приети и не са осчетоводени от
дружеството- счита, че в тази му част иска не е доказан. Твърди също така, че
представляваното от него дружество не е получило стоките описани в приложените
по делото фактури, твърди, че даже и да са получени стоките по приложените
фактури, към тях са приложени фискални бонове, следователно сумите по фактурите
са заплатени в брой. Освен това фактурите не са разписани от представител на
дружеството. Оспорва съдържанието на всяка от приложените по делото фактури,
предвид, че не са подписани от дружеството, което представлява, доказателствената
тежест е за дружеството.
Представителя на ответното дружество
оспорва и получаването на поканата, заявява, че не бил изписал имената си под
известието за доставка и подписа не бил негов. Ответника е направил възражение
за прихващане, твърдейки, че стоката по двете фактури, за които е издаден касов
бон не му е предадена и в случай, че съдът уважи иска прави възражение за
прихващане измежду сумата в размер на сбора от двете фактури, за които е
издаден фискален бон, следователно са заплатени, размер на 2114, 23 лева и уважения размер на
иска. По отношение на наемната вноска прави възражение за прихващане между
сумата от 1080 лева представляваща внесения депозит с претенцията в размер на
180 лева. Към отговора не се представени
доказателства.
В съдебно заседание представител на
ответника не се явява, не е депозирал становище
и не представя доказателства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
От представения договор за отдаване под
наем на механа Хали от 19. 09. 2018 г. и приемо- предавателен протокол от
същата дата, се установява, че между
ищецът „Братя Блецови“ ООД със седалище
и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. Димитър Благоев № 31, ЕИК 10268430,
представлявано от Х.А.Б.- управител, от една страна, и ответника „Старт
2-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Брацигово № 16 а, представлявано
от Д.А.Д. от друга е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна
на ищецът в качеството му на наемодател
на временното и възмездно ползване от ответника на недвижим имот, представляващ
механа Хали, с площ 140 кв. м. , находящ се в гр. Карнобат, ул. Ивайло № 2,
срещу месечен наем в размер на 900 лева без ДДС. Имота е бил предаден на 19.
09. 2018 г. на ответника в изправност. Наемателят се е задължил да заплаща
наемната цена до десето число на текущия месец, като превежда пълната сума по
банкова сметка ***. При подписването на
договора наемателят е следвало да
заплати един наем и депозит в размер на един наем, за получаването на който
договора служи като разписка. Депозитът обезпечава добросъвестното ползване на
имота и отстраняването на големи щети на имота виновно причинени от наемателят.
По силата на чл. 4, ал. 2 е вменено задължението на наемателя да заплаща
редовно в определения срок на съответните служби и лица таксите за ток, вода,
както и всички други разходи свързани с ползването на имота. Договорът е
сключен за срок от една година, считано от 19. 09. 2018 г..
На 15. 10. 2018 г. от страните по
договора за наем е подписан анекс към същия, като наемодателят е дал съгласието
си наетият недвижим имот да се ползва за ресторант кухня за бързо хранене, като
наемателят се е задължил да изготви всички документи и разрешителни , които се
изискват за своя сметки.
С авизо местен превод от 17. 10. 2018 г.
ответника е превел на ищцовото дружество сумата от 2340 лева, като основание по
същото е посочена фактура № 0…60541 от 03. 10. 2018 г. и депозит. Видно от
представената от ищеца фактура № ********** / 03. 10. 2018 г. същата е издадена
за наем механа септември 2018 г. в размер на 300 лв. без ДДС и наем Механа октомври
2018 г. в размер на 900 лв. без ДДС, като стойността на фактурата с ДДС е за
сумата от 1440 лева. С авизо местен превод от 11. 12. 2018 г. ответника е превел на ищцовото
дружество сумата от 2790, 07 лева, като
основание по същото е посочени фактури № 0…60553, 60554, 0…60567, 0…60568.
Видно от представените от ищецът фактури посочени в авизото, фактура №
********** е издадена за наем за м. ноември 2018 г. в размер на 1080 лв. с ДДС, № ********** е
издадена от ищовото дружество като доставчик на стоките- вода механа от 28. 09.
2018 г. до 02. 11.2018 г. на стойност 63, 46 лева; ток механа от 09. 10. 2018
до 08. 11. 2018 г. на стойност 246, 83 лева, като общата сума за плащане с ДДС
възлиза на 372, 35 лева; фактура № ********** издадена от ищеца е за наем м.
Декември 2018 г. за сумата от 1080 лева
с ДДС; фактура № ********** е издадена от ищеца
и получател в същата е посочен ответника, за доставка на вода механа от
28.12.2018 до 28. 01. 2019 на стойност 13,35 лева и ток на стойност 201, 42
лева като и двете стойности са без ДДС, като цялостната сума е 257, 72 с ДДС.
Ищецът е представил като доказателства Справки
към фактури № **********; № **********; № **********; № **********; ********** на ЕВН за периода 09. 09. 2018 г. до 31. 01.
2019 г. .
Представил е и фактури № ********** от
23. 10. 2018 г. за сумата от сумата от 20, 58 без ДДС; № /не се чете/ от 23.
11. 2018 г. за сумата от 63, 46 лева с ДДС; № ********** от 24. 01. 2019 г. за сумата от 12. 01 лева без ДДС, като посочените
суми касаят само механа Хали Бали, ул. Ивайло № 2.
Като доказателства относно иска за
доставени и неплатени стоки ищцовото дружество е представило фактура №
********** от дата 08. 04. 2019 г. , с получател „Старт 2-2017“ ЕООД, МОЛ Д.А., обект с. Люляково и доставчик
„Братя Блецови“ ООД, МОЛ Х.А.Б., като фактурата е на обща сума 1198, 82 лева с
ДДС, и на същата е записано, като начин на плащане- плащане в брой. На самата
фактура фигурира единствено подпис на съставител Йонка Блецова, и печат на
ищцовото дружество. Във фактурата липсва печат или подпис на получател. Към
фактурата е приложен фискален бон от 08. 04. 2019 г. на същата стойност от фактурата, а именно 1198,
82 лева и записано хранителни стоки, без
същите да са посочени като артикул и единична цена. Представена е и стокова
разписка за продажба на стоки №
********** от дата 01. 04. 2019 г., в която като получател е посочен „Старт 2-2017“ ЕООД, МОЛ Д.А., обект с. Люляково и доставчик
„Братя Блецови“ ООД, МОЛ Х.А.Б.. Отразените в Стоковата разписка артикули
съответстват на тези отразени във фактура № ********** от дата 08. 04. 2019 г..
на втора страница от стоковата разписка ръкописно е отразено: предал Трифон, подпис
получил Айше, подпис, неплатено, плаща старо 895, 67.
Представена е и фактура № ********** от
дата 15. 04. 2019 г. , с получател „Старт 2-2017“ ЕООД, МОЛ Д.А., обект с. Люляково и доставчик
„Братя Блецови“ ООД, МОЛ Х.А.Б., като фактурата е на обща сума 915, 41 лева с
ДДС, и на същата е записано, като начин на плащане- плащане в брой. На самата
фактура фигурира единствено подпис на съставител Йонка Блецова и печат на
ищцовото дружество. Във фактурата липсва печат или подпис на получател или МОЛ.
Към фактурата е приложен фискален бон от 15. 04. 2019 г. на същата стойност като фактурата- 915, 41 и
записано хранителни стоки, без същите да са посочени като артикул и единична
цена. Представена е и стокова разписка
за продажба на стоки № ********** от дата 08. 04. 2019 г., в която като
получател е посочен „Старт 2-2017“ ЕООД, МОЛ Д.А., обект с. Люляково и доставчик
„Братя Блецови“ ООД, МОЛ Х.А.Б.. Отразените в Стоковата разписка артикули
съответстват на тези отразени във фактура № ********** от дата 15. 04. 2019 г.,
като на втора страница от стоковата разписка ръкописно е отразено: неплатено,
Дължим кутии 250- 2 вида х 1 каш, предал Трифон Русенов, подпис, получил Селиме подпис, плаща старо 611, 85,
остават 586, 97.
В хода на съдебното дирене като свидетел
е разпитана Маргарита Стоилова Колева, сътрудник продажби във фирма „Братя
Блецови“ ООД. В показанията си същата посочва, че с фирма „Старт 2-2017“ ЕООД имали търговски взаимоотношения от
септември 2018 г., когато от фирмата са поискали да ползват помещение,
собственост на ищеца по делото, като помещението е трябвало да се използва за
подготовка за храна във връзка със сключен договор от ответника със фирма „Се
Борднетце“. Изготвен е бил договор и всичко вървяло нормално, същите си плащали
наема, разходите за ток и вода до месец януари 2019 г., когато отказали да
плащат наема и разходите за ток и вода, понеже излизали по късно сметките и
ищцовото дружество ги е заплащало по късно. По последната фактура за месец
януари е приспадната първоначалната вноска, представляваща депозит в размер на
900 лева, като са останали дължими 180 лева. Ползваният от ответника обект,
собственост на ищеца е имал отделни водомер и електромер и от там са се вземали
данните за издаване на фактурите за ток и вода, които са били изпращани на
ответника по емейл. Във фактурите на ЕВН и ВиК механата ползвана от ответника е
излизала като отделна точка . За месец септември и октомври дължимите разходи
били платени, като са останали неплатени разходите за месец ноември и декември
2018 и месец януари 2019 г.. Свидетелката също посочва, че ответното дружество
освен обекта в гр. Карнобат е имало лавка в същия завод намиращ се в с.
Люляково. Там дружеството, в което тя работи е зареждало пакетирани стоки.
Заявките за обекта в с. Люляково са се подавали по телефон, след което са били
изписвани в стокови разписки. Заявката се е приготвяла и шофьор на фирмата ги е
откарвал в с. Люляково. Относно плащането са имали устна договорка с ответника,
получавана в понеделник стока да се заплаща в четвъртък при следващото зареждане.
В началото на месец април са останали две неплатени фактури, които ответното
дружество е следвало да плати в брой. Третата фактура е била за стоки за
лавката на завода в Карнобат. За последното зареждане ответника е пожелал
фактурата да бъде пусната по банков път и е останала незаплатена. Свидетелката
твърди, че по едната фактура е имало частично плащане и е останала дължима сума
в размер на 587 лева, по втората фактура на стойност 915, 41 лева не е имало
никакво заплащане. Твърди, че фактурите са се заплащали в брой и ги е носил
шофьор на фирмата, който носел и стоката и ги предавал след като бъде заплатено
срещу подпис. След като ответното дружество е отказало да заплати последните
фактури, същите са останали при ищцовото дружество заедно с касовата
бележка. Посочва, че се издава само една
касова бележка, която се прикачва към оригинала на фактурата и в счетоводството
на ищеца се връща само оригинала на фактура с подпис , ако е предадена и има
плащане. В случая няма плащане и фактурите с касовите бележки се намират при
тях.
От заключението на вещото лице назначено
по делото, което заключение е прието и ценено от съда, се установява, че към
момента на извършване на експертизата
фигурират непокрити вземания по фактури: **********/ 11. 01. 2019 г. /ток
и вода/ за сумата от 317, 46; ********** / 08. 02.2019 г. / ток и вода/ за
сумата от 300, 56 лв.; ********** / 13. 03. 2019 г./ток и вода/ за сумата 208,
97 лв; ********** / 08. 01. 2019 г. /наем/ за сумата от 180 лв., като
експертизата не е могла да даде отговор дали посочените фактури са включени в
дневниците за покупка на ответното дружество. В заключението на експертизата е
посочено, че фактури № ********** /29. 03. 2019 г. ; № ********** от дата 08.
04. 2019 г.; № ********** от дата 15. 04. 2019 г. са включени в дневника за
продажби на ищцовото дружество, но тъй като не е открит представител на
ответното дружество на посочения адрес, експертизата не може да установи дали
същите фактури са включени в дневника за покупка на ответното дружество. В
заключението на експерта е описана организацията създадена за счетоводните
документи при продажба, а именно: при продажбата се съставя първичен документ
„складова разписка“ и фактура.
Съдържанието на складовата разписка съответства на съдържанието на издадената
фактура. Счетоводните записвания, които се извършват при съставянето на тези
документи са начисляване на вземане от клиент по дебитна сметка 411 „Клиенти“ и
приход продажби. При извършване на плащане от клиент се кредитира сметка
411“Клиенти“, с което се покрива напълно или частично вземането. В заключението
си експерта е посочил, че към момента на извършване на проверката по процесните
фактури има следните остатъци: по 11486 /29. 03. 2019 г.- 455, 32 лв.; 11610 /08.
04. 2019 г.- 587 лева; 11894 /15. 04. 2019 г.-915, 41 лв..
Като доказателство по делото от ищецът е
представена покана до ответника за заплащане на описани забавени плащания. В
известието за доставяне е посочено, че същото е получено от Д.Д. на 19. 06.
2019 г. в 14, 30 часа. Известието е оспорено с писмения отговор на ответника и
същия твърди, че не е изписал имената си под известието и подписа не е негов.
Относно иска за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 180 лева представляваща разлика след
приспадане на платения депозит за наем по фактура за месец януари 2019 г.,
съдът намира следното: Основателността на осъдителен иск с квалификация чл. 233,
ал. 2, ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало наемно правоотношение между страните, прекратяване на
правоотношението и релевирано неизпълнение от наемателя на задължението да заплати
наемната цена. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищците, които трябва да проведат
пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо
поведение– заплащане на наемната цена, е достатъчно твърдението на ищецът, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани каквито и
да било доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да
приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи
недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Така предявеният иск в настоящото
производство се основана съществуващо облигационно правоотношение, каквото е
възникнало между ищцовото дружество и ответника с факта на сключване на
договора между тях, който безспорно е юридически факт, пораждащ правоотношение
помежду им, с типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално
определена вещ – недвижим имот - за временно и възмездно ползване, съгласно
предназначението й, срещу насрещна престация на определена парична сума, която
в случая е 900 лева без включен ДДС или с включения данък сумата е 1080 лева. В
отговора си на исковата молба представителят на ответното дружество оспорва
размера на наема, като твърди, че това което сочи ищецът не е договорената
цена, а същата била в размер на 540 лева.
Доводът е неоснователен. В хода на
делото е представен оригинал от договора за наем с подписи и печати на
договарящите се страни, едната в качеството на наемател, е ответника.
Ответникът при сключване на договора е изразила свободната си воля, цената на
ползването на имота да бъде именно уговорената сума. В случай, че е считала че
сумата е друга е имала възможност да не встъпи в правоотношението или да
договори различни условия. Веднъж обаче изразила съгласие да престира наемна
цена в посочения обем, не може да оспорва
същата, като недоговорена и не подлежаща на заплащане, а видно от
представените фактури и авизо местен
превод, ответника е заплащал именно посочената от ищеца наемна цена. Поради посочените причини съдът счита, че
иска е основателен и следва да бъде уважен. По отношение и на сумата
представляваща цена на този иск следва да бъде уважена и претендираната на
основание чл. 86 от ЗЗД законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
Относно осъдителния иск за заплащане на фактури
за електроенергия и вода за период от
три месеца, възлизащи на общата сума от 826, 99 лева:
Иска е с правна квалификация чл. 232,
ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. Основателността на осъдителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение
между страните, елемент от съдържанието на което е задължението на процесуално
легитимирания ответник да престира определена парична сума – стойност на
потребени материални блага, настъпила изискуемост на задълженията и релевирано
неизпълнение от задълженото лице. Няма спор, че между страните е наличен договор за
наем, който е породил облигационни отношения помежду им. Няма спор, че на
ответното дружество е била предоставена по въпросния договор Механа Хали. От
представеният договор и по конкретно от чл. 4, ал. 2 същия е видно, че
наемателят е длъжен редовно да заплаща в определения срок на съответните служби и лица таксите за ток,
вода, както и всички други разходи свързани с ползването на имота. Никъде в
договора не е постигната договорка, наемателят в случая ответното дружество да
заплаща потребените ток и вода на наемодателя, даже изрично е записано, че
същите се заплащат на съответните служби
и лица. В тази връзка доказателствената тежест за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи
от ищецът, който трябва да проведе пълно и главно доказване, че въпросната
електроенергия и вода са ползвани именно от ответника и същите e имал задължението да ги заплати на наемодателя.
Следва това ползване да бъде доказано както по основание, така и по размер. Представените
от ищеца фактури, за ползвани, но незаплатени електрическа енергия и вода
изхождащи от самия него и обстоятелството, че въпросните фактури не носят
подписа на ответника, сочи, че същите не следва да бъдат кредитирани изцяло,
тъй като те доказват единствено благоприятни факти за ищеца, още повече, че
същите са били оспорени както по основание, така и по размер от ответника с
отговора на исковата му молба. От заключението на вещото лице по назначената
съдебно счетоводна експертиза, която е приета, е видно, че поради отсъствието
на ответника или негов представител на посочения адрес, вещото лице не е могло
да извърши справка дали въпросните фактури са включени в дневника за покупки на
ответника, което безспорно би било обстоятелство доказващо претенцията на
ищеца. В хода на съдебното следствие по делото ищецът не е представил каквито и
да било доказателства, че консумираната електрическа енергия е заплатена от
него, както и не са представени такива доказателства дали е заплатена от
ответника. Обстоятелството, че са представени единствено справки към фактури от
доставчик ЕВН Трейдинг Саут Ист Юръп ЕАД не доказват плащане по въпросните
фактури от страна на ищеца. Освен това следва да бъде отбелязано, че ищецът по
никакъв начин в настоящото производство не доказа на коя дата е бил прекратен
договора за наем между него и ответника. Съгласно договора, същия се прекратява
с изтичането на договорения срок или с едномесечно предизвестие или по
инициатива на наемодателя при незаплащане на наемната цена до 10-то число на
месеца за ползване. При прекратяването на договора е следвало да бъдат изготвени констативен
приемо предавателен протокол отразяващ състоянието на имота и платените консумативи- такъв
констативен приемо предавателен протокол по делото не е представен. С оглед изложените аргументи и предвид възражението на ответника по делото,
съдът счита, че искът в размер на 721, 38 лева
за потребена и незаплатена електрическа енергия следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на претендираната от ищецът
незаплатена и консумирана вода за обект отдаден под наем. По посочената искова
претенция не е постъпило възражение от ответника, а ищецът е представил копия
от фактури оригинал, приложени по делото № ********** от 23. 10. 2018 г. за сумата от
сумата от 20, 58 без ДДС; № /не се чете/ от 23. 11. 2018 г. за сумата от 63, 46
лева с ДДС; № ********** от 24. 01. 2019 г.
за сумата от 12. 01 лева без ДДС, като посочените суми касаят само
механа Хали Бали, ул. Ивайло № 2, съдът счита, че след като посочените фактури
се намират при ищецът същия доказва плащане по времето, когато обекта е бил
използван от ответника и в тази му част иска следва да бъде уважен като
основателен и доказан за сумата от 105, 61 лева.
По отношение на исковата претенция
относно доставени и неплатени стоки закупени от обекти стопанисвани от ищецът-
искът е с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 183
от ЗЗД. Ищецът твърди, че въз основа на
постигнати договорености е доставял на ответника хранителни продукти, които се
заплащали след доставката. В тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационни отношения между него и ответника, по силата на които е престирал
/предал е на ответника уговорената стока – хранителни продукти описани подробно
в стокова разписка и фактура в конкретно посочени количества/, и за ответника е
възникнало задължението за плащане на уговорената цена. Съгласно чл.
183, ал. 1 от ЗЗД с
договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Договорът за продажба съгласно правната регламентация,
съдържаща се в чл. 183 и сл. от ЗЗД е двустранен и възмезден, консенсуален и
каузален договор, по силата на който едната страна, наречена продавач се
задължава да прехвърли на другата, наречена купувач, собствеността на една вещ
или право, срещу цена, която купувачът се задължава да заплати. В конкретният
случай е и неформален - не се изисква
форма за валидност на същия, тъй като хранителните стоки не са от категорията
стоки, за които законът изисква писмена форма за прехвърлянето на
собствеността. За доказване на възникналите облигационни отношения ищецът е представил
фактури с № ********** от дата 08. 04. 2019 г. , с получател „Старт
2-2017“ ЕООД, МОЛ Д.А., обект с.
Люляково и доставчик „Братя Блецови“ ООД, МОЛ Х.А.Б., като фактурата е на обща
сума 1198, 82 лева с ДДС и № ********** от дата 15. 04. 2019 г. , с получател
„Старт 2-2017“ ЕООД, МОЛ Д.А., обект с.
Люляково и доставчик „Братя Блецови“ ООД, МОЛ Х.А.Б., като фактурата е на обща
сума 915, 41 лева с ДДС. Към същите фактури са прикрепени фискални бонове и
складови разписки подробно описани по горе.
В отговора си на исковата молба
ответника е оспорил представените фактури, като твърди, че стоката описана в
същите не е получена от представляваното от него дружество. Същия твърди, че
фактурите не са разписани от представляващ ответното дружество „Старт
2-2017“ ЕООД, поради което счита че
доказателствената тежест е на ищцовото дружество. Това действително е така, въпреки, че с гласни
доказателствени средства- разпита на свидетелката Маргарита Стоилова Колева,
ищецът се опита да докаже твърдените от него облигационни отношения, както и
създадената организация на работа в търговските взаимоотношения между ищеца и
ответника, а именно че хранителните продукти са се заявявали по телефона, за
изпращането им към ответника се е изготвяла стокова разписка, а в последствие и
фактура, напълно съответстваща на стоковата разписка, като фактурата се е
предавала ,заедно с фискалния бон в случай на заплащане в брой от ответника, а
в противен случай се е връщала в счетоводството
на ищеца, поради което и в ищецът се намират както оригинала на фактурата, така
и фискалния бон, настоящия съдебен състав намира, че ищецът в случая не доказа основното
обстоятелство, в претендираното от него облигационно отношение, а именно, че
стоката е предадена на ответника или негов представител. Както е видно от
представените от ищеца две фактури,
никъде в същите не се съдържа подпис на представител на ответното дружество или
на неговия управител, твърдението, че стоката е предадена със стокови разписки,
отново не бе доказано. От представените доказателства не се доказа по какъвто и
да било начин, че стоките описани в стоковите разписки и фактурите са предадени
именно на ответното дружество. Както бе посочено, на фактурите липсва подпис на
управител или представител на дружеството, а в посочените стокови разписки за
продажба на стоки, като получил и предал фигурират по едно име и параф, но
посочените имена не са на представляващия ответното дружество, а съвсем други,
като ищецът по никакъв начин не доказа кои са въпросните лица, които би
следвало да са получили стоката и каква е правната връзка на същите с ответното
дружество. Както бе посочено и по горе експертизата, не можа да даде отговор на
въпроса дали посочените фактури са отразени в дневника за покупки при ответника
и дали същите фигурират като незаплатени. Съдът не приема и становището на
процесуалният представител на ищецът изложено в писмените му бележки, че
ответника оспорвал плащането и следвало
да докаже плащане към ищеца, като представи фискален бон в уверение на това. Да,
действително той оспорва плащането, но преди да оспори плащането, ответника е
оспорил и получаването на стоките описани във фактурите и в този случай именно
в тежест на ищецът е да докаже предаването им на ответника или негов представител.
Твърдението изложено в писмените бележки, че стоковите разписки има подпис на
представител на ответника и този подпис е доказателство за получаване на
стоката, не може да бъде прието поради следните причини- ищецът по никакъв
начин не доказа кой /като физическа идентификация/ е получил стоката, на
следващо място отново не доказа връзката между това лице и ответното дружество-
намирало ли се е въпросното лице в трудови или други договорни правоотношения с
ответното дружество и имало ли е правното основание да получава стоката от
името на ответното дружество. Освен това, към фактура № ********** / 29. 03.
2019 г. не е представена складова разписка и фискален бон, а самата фактура
отново не е подписана от управляващия ответното дружество или негов
представител. Предвид изложените аргументи настоящият съдебен състав намира, че
така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Съдът счита също така, че следва да отхвърли и направеното възражение за
прехващане от ответното дружество. Същото не е представило доказателства, че е
платило доставената стока, за която твърди, че не получило, което би следвало
да стане с представянето на фискален бон или други доказателства и след като
такива не са представени направеното
възражение е недоказано и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съдът се занима и с разноските по чл. 78 от ГПК, заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил списък с
разноските съгласно чл. 80 от ГПК, от който е видно, че същите възлизат на
сумата от 1475 лева, от които платена държавна такса в размер на 250 лв.,
заплатени депозити за възнаграждение на вещо лице в размер на 350 лева, 5 лева
съдебно удостоверение и 870 лева заплатен адвокатски хонорар, за което е
представен договор за правна помощ, от който е видно, че хонорара е заплатен в
брой.
Съразмерно уважените искове, съдът следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 142, 10 лева, като отхвърля като неоснователно искането до пълния размер от
1475 лева.
Мотивиран от гореизложените си
съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„Старт 2-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. Брацигово № 16 А, представлявано от Д.А.Д.,
гражданин на Република Турция да заплати на „Братя Блецови“ ООД
със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. Димитър Благоев № 31, ЕИК
10268430, представлявано от Х.А.Б.- управител сумата от 180 лева,
представляваща разликата след приспадане от платения депозит по Договор за
отдаване под наем на Механа Хали от размера на дължимия наем за месец януари
2019 г. по фактура № ********** от 08. 01. 2019 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума от 180 лева от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА „Старт 2-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. Брацигово № 16 А, представлявано от Д.А.Д.,
гражданин на Република Турция да заплати на „Братя Блецови“ ООД
със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. Димитър Благоев № 31, ЕИК
10268430, представлявано от Х.А.Б.- управител сумата от 105, 61 лева
представляваща стойността на изразходвана от ответника вода в наетият от него
недвижим имот Механа Хали, по фактури: № ********** / 11. 01. 2019 г.; №
********** / 08. 02. 2019 г. ; № ********** / 13. 03. 2019 г.,ведно със
законната лихва върху посочената сума от
105, 61 лева от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Братя Блецови“ ООД със
седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. Димитър Благоев № 31, ЕИК
10268430, представлявано от Х.А.Б.- управител, против „Старт 2-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. Брацигово № 16 А, представлявано от Д.А.Д.,
гражданин на Република Турция иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 721, 37 лева представляваща стойността на изразходвана от
ответника електрическа енергия в наетият от него недвижим имот Механа Хали, по
фактури: № ********** / 11. 01. 2019 г.; № ********** / 08. 02. 2019 г. ; №
********** / 13. 03. 2019 г.,ведно със законната лихва върху посочената сума от 721, 37 лева от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното и заплащане, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Братя
Блецови“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. Димитър
Благоев № 31, ЕИК 10268430, представлявано от Х.А.Б.- управител, против „Старт
2-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Брацигово № 16 А, представлявано
от Д.А.Д., гражданин на Република Турция иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 915, 41 лева представляваща
стойността на закупени в брой и незаплатени стоки за обект в село Люляково, съгласно фактура № ********** / 15. 04. 2019
г., сумата от 587.00 лева, представляваща стойността на незаплатени
стоки, закупени в брой от обект в с. Люляково, съгласно фактура № ********** / 08.
04. 2019 г., както и сумата от 455.32 лева, представляваща незаплатени стоки, закупени
от обект в гр. Карнобат, съгласно фактура № ********** / 29. 03. 2019 г., като
недоказан.
ОСЪЖДА „Старт 2-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. Брацигово № 16 А, представлявано от Д.А.Д.,
гражданин на Република Турция да заплати на „Братя Блецови“ ООД
със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. Димитър Благоев № 31, ЕИК
10268430, представлявано от Х.А.Б.- управител сумата от 142, 10 лева представляваща съдебни разноски
съобразно уважената част от предявените искове, като отхвърля като
неоснователно искането до пълния размер от 1475 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Бургас в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: