№ 361
гр. Севлиево, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20234230100764 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********,
е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), иск, с правно основание с чл. 500, ал.1, т. 3 от Кодекса за
застраховането (КЗ), за признаване за установено по отношение на К. Г. И., че
последният дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 870,32 лева –
главница, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди по
щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 325/06.06.2023 г. по ч.
гр.д. № 581/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
В исковата молба /с направено уточнение от 27.11.2023 г./, се твърди, че
на 11.12.2020 г., в гр. Пловдив, настъпило пътно-транспортно произшествие,
причинено от ответника, като водач на влекач „Волво”, модел „ФХ”, с peг. №
*******, с прикачено полуремарке, с peг. № ******, вследствие на което били
нанесени вреди на лек автомобил, марка „Ситроен”, модел „Ц4 Пикасо”, с peг.
№ ******, собственост на С. И. Ш.. Събитието било констатирано от органите
на ПП-КАТ с Протокол за ПТП № 1768263/29.12.2020 г., видно от който
водачът на МПС, с peг. № *******, и ответник в настоящото производство
бил виновен за настъпилото ПТП, тъй като не оставил достатъчно странично
разстояние и с полуремакрето ударил паркираното МПС, с peг. № ******, от
което на последното били нанесени имуществени вреди. Твърди се, че след
настъпване на произшествието, виновният водач напуснал мястото на
произшествието преди идването на контролните органи, като срещу него била
1
образувана административнонаказателна преписка № 938875/29.12.2020 г.
Ищецът твърди, че между „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД и собственика на влекач „Волво”, модел „ФХ”, с peг. №
*******, имало сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите № 07520002444339/26.08.2020 г., валиден
към датата на процесното ПТП. Образувана била застрахователна претенция
№ **********/30.12.2020 г. за обезщетяване на имуществените вреди,
настъпили в резултат на възникналото ПТП, които били описани в протокол за
оглед и оценка на щети от 30.12.2020 г. Въз основа на така изготвения
протокол за оглед било определено обезщетение в размер на 870,32 лева, като
на 22.01.2021 г., определеното застрахователно обезщетение било изплатено
изцяло по сметка на собственика на увредения автомобил.
В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
претендираните суми, обективирани в издадената заповед за изпълнение.
Претендират се и разноски както за заповедното, така и за настоящото
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че на 11.12.2020 г. управлявал тежкотоварна
композиция от влекач, с peг. № *******, с прикачено ремарке, с рег. №
******. Ответникът твърди, че около 14:30 ч., се движел в гр. Пловдив, по ул.
„Нестор Абаджиев” и търсел служебен адрес, на който да извърши товарна
дейност.
Една седмица по-късно служител на Пътна полиция - Пловдив се свързал
с работодателя на ответника, че последният следвало да се яви на разпит за
установяване на обстоятелствата във връзка с произшествие на 11.12.2020 г.,
при управление на тежкотоварната композиция, която управлявал, като му
било указано да отиде в гр. Пловдив с камиона /влекач/ и прикачено ремарке.
На 23.12.2020 г. ответникът се явил в гр. Пловдив, били му предявени записи,
предоставени от собственика на л.а. „Ситроен” и тогава за първи път научил,
че на 11.12.2020 г., при управление на служебния автомобил - тежкотоварна
композиция от влекач по ул. „Нестор Абаджиев” в гр. Пловдив и извършвайки
маневра „ляв завой” имало физическо съприкосновение между задна дясна
част на ремаркето и дясна странична част на паркиран автомобил „Ситроен”, с
peг. № ******. Ответникът твърди, че оказал пълно съдействие на органите на
реда за извършване на възстановка на ПТП, като на същата дата му бил
издаден АУАН, а на 29.12.2020 г. бил съставен констативен протокол за
реализираното ПТП, с констатациите, на които ответникът не бил съгласен.
Впоследствие било издадено НП за нарушения по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП, което било обжалвано и отменено с Решение №
425/16.04.2021 г., по НАХД № 1337 по описа на Pайонен съд - Пловдив за
2021 г., влязло в законна сила на 12.05.2021 г. Ответникът оспорва, че
умишлено е напуснал местопроизшествието. Ответникът прави възражение за
2
изтекла погасителна давност. Иска се от съда да отхвърли предявения иск,
както и се претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 581/2023 г. на Районен съд - Севлиево,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414 от ГПК
същият е подал възражение срещу заповедта, като в указания едномесечен
срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е предявен настоящият иск. Същият е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че с комбинирана
застрахователна полица BG/07/520002444339 от 26.08.2020 г.,
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД е сключило договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите влекач „Волво”,
модел „ФХ”, с peг. № *******, със срок на действие от 13.11.2020 г. до
12.11.2021 г.
Не е спорно между страните, че на 11.12.2020 г., в гр. Пловдив, настъпило
пътно-транспортно произшествие, причинено от ответника, като водач на
влекач „Волво”, модел „ФХ”, с peг. № ******* с прикачено полуремарке с
peг. № ******, вследствие на което били нанесени вреди на лек автомобил,
марка „Ситроен”, модел „Ц4 Пикасо”, с peг. № ******.
На 29.12.2020 г. е съставен протокол за ПТП № 1768263 от 29.12.2020 г.,
съгласно който участник 1 (влекач „Волво”, модел „ФХ”, с peг. № ******* с
прикачено полуремарке с peг. № ******) извършва завиване наляво, без да се
съобрази с паркирания от дясната му страна участник 2 (лек автомобил, марка
„Ситроен”, модел „Ц4 Пикасо”, с peг. № ******), вседствие на което застъргва
задната дясна част на полуремаркето в дясната му странична част.
На 30.12.2020 г. шофьорът на увредения автомобил, марка „Ситроен”,
модел „Ц4 Пикасо”, с peг. № ******, подал в ищцовото дружество искане за
завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС”, „Гражданска
отговорност на автомобилистите” и „Застраховка на МПС срещу ПТП,
посетено на място от органите на полицията”. Образувана била щета №
**********/30.12.2020 г.
Съставен е опис-протокол по щета **********/30.12.2020 г. за ремонт на
лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц4 Пикасо”, с peг. № ******, и е
определено обезщетение, в размер на 870,32 лева, като видно от платежно
нареждане от 22.01.2021 г., сумата е преведена по сметка на собственика на
лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц4 Пикасо”, с peг. № ******.
На ответника му бил съставен АУАН за процесното ПТП, като
впоследствие било издадено НП за нарушения по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл.
3
123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП, което било обжалвано и отменено с Решение №
425/16.04.2021 г., по АНД № 1337 по описа на Pайонен съд - Пловдив за 2021
г., влязло в законна сила на 12.05.2021 г.
Съгласно на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; като в този
случай тежестта на доказване носи виновният водач.
За възникване на регресното притезателно право на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки, а именно: 1. валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника; 2. осъществен деликт
от застрахованото лице; 3. което да е напуснало мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата; 4. когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон и 5. плащане от застрахователя на увреденото
лице на обезщетение за причинените вреди. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти.
Няма спор между страните, че на 11.12.2020 г., в гр. Пловдив, настъпило
пътно-транспортно произшествие, причинено от ответника, като водач на
влекач „Волво”, модел „ФХ”, с peг. № ******* с прикачено полуремарке с
peг. № ******, вследствие на което били нанесени вреди на лек автомобил,
марка „Ситроен”, модел „Ц4 Пикасо”, с peг. № ******, както и че влекач
„Волво”, модел „ФХ”, с peг. № ******* с прикачено полуремарке с peг. №
******, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с ищеца.
При така установеното съдът следва да изследва налице ли са били
предпоставките водачът на МПС, причинило процесното ПТП, да остане на
мястото на ПТП до идването на компетентните органи. Предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахования делинквент са ясно посочени в
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ – ако е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, а случаите, в
които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
4
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, са
посочени в чл. 125 ЗДвП. Съдът намира, че не е налице нито една от
хипотезите, посочени в цитираната разпоредба – т.е. ответникът не е имал
задължението да изчака на мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие органите за контрол на движение по пътищата.
Предвид горното съдът намира, че не е налице една от абсолютно
необходимите предпоставки за възникване на регресното право на ищеца, да
търси репариране на изплатеното от него застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
поради което и искът като неоснователен и недоказан, следва да бъде
отхвърлен. При това положение съдът не следва да разглежда останалите
противопоставени от ответника възражения.
В горния смисъл ищецът не доказа наличието на основания за
ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредата,
обезщетена от застрахователното дружество по сключения между страните
договор за „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен се явява и акцесорният иск за законната лихва за забава,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.04.2023 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при този изход на спора,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********, иск, по реда на чл. 422 от ГПК, срещу К.
Г. И., с ЕГН **********, с който се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата, в размер на 870,32 лева – главница,
представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета №
**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 325/06.06.2023 г. по ч.
гр.д. № 581/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********, да заплати на К. Г. И., с
ЕГН **********, сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6