Решение по дело №653/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на заместник-кмет на община Варна, подадена чрез ю.к. Д. против Решение № 222/09.02.23г. по НАХД №58/2023г. на ВРС, 4 състав, с което е отменено наказателно постановление №519/31.10.2022г. на зам.-кмет на община Варна, с което на С.Д.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.178е ЗДвП.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е издадено в срок и от компетентен орган, нарушението е описано със съставомерните му белези, а относно твърдяният порок, видно е допусната техническа грешка, която не е съществено процесуално нарушение. Счита, че с оглед общественоопасните последици наложеното административно наказание е справедливо и съответства на тежестта и моралната укоримост на извършеното деяние. Твърди, че вмененото с НП нарушение е безспорно установено, като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Твърди и че извършеното нарушение не е маловажен случай и с оглед целите на чл.12 ЗАНН, тъй като нарушения от този вид са често срещани на територията на общината и налагането на наказание цели постигането на дисциплиниращ ефект спрямо нарушителя и едновременно с това има превантивен ефект спрямо останалите граждани. Моли съда да отмени решението на ВРС и да потвърди наказателното постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба С.Д.С., в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Б., оспорва жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени разноски по делото.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на С.Д.С. против наказателно постановление №519/31.10.2022г. на зам.-кмет на община Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.178е ЗДвП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 20.10.2022г. С. паркирал л.а.“Ф.“ с рег.№ **** в --------, пред ресторант „Фратели“ извън обозначените за това места, в тревна площ /градина/, като на същата дата, около 15ч., служител на ОД на МВР-Варна, Общинска полиция, приел за установено, че въззивникът е осъществил паркиране в нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.7 ЗДвП и съставил фиш за констатираното нарушение. Докато бил съставян фиша С. се върнал до автомобила и оспорил фиша, поради което бил съставен АУАН № 0000206/20.20.2022г., предявен и връчен на въззивника, който вписал възражения. В АУАН като дата на извършване на нарушението е посочена 22.10.2022г. В изготвени две докладни след съставяне на АУАН актосъставителят е посочил, че датата на констатиране на нарушението е 20.10.2022г. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, в което за дата на нарушението е приета 22.10.2022г.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че безспорно е установено, че нарушението е осъществено на 20.10.22г., но с АУАН и НП е възведено обвинение за извършено нарушение не на датата, на която е било установено – 20.10.22г., а на последваща бъдеща такава -22.10.2022г., в който смисъл не е налице осъществен състав на нарушение, доколкото не е възвеждано изобщо обвинение за нарушение на датата, на която е установено- 20.10.22г.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното НП на С. е наложено административно наказание глоба за нарушение по чл.15 ал.7 ЗДвП, а именно, че е паркирала в градина, извън обозначените за това места, извършено на 22.10.22г.

ВРС въз основа на установената по делото фактическа обстановка е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че С. е паркирал л.а. на посоченото в НП място на 20.10.2022г. С АУАН и НП обаче му е вменено нарушение, извършено на 22.10.22г.

Посочената в НП дата на извършване на нарушението не съответства на установената фактическа обстановка. В АУАН е допусната фактическа грешка, доколкото всички доказателства по преписката сочат, че нарушението е извършено на датата, на която е установено- 20.10.22г. Тази фактическа грешка е следвало да бъде отстранена от АНО по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН. Като не го е направил и в НП е посочил дата, на която не е установено наказаното лице да е извършвало нарушение, вмененото с НП нарушение се явява несъставомерно.

Съставомерните признаци на деянието от обективна и субективна страна следва да са посочени в НП. Фактите относими към вмененото нарушение следва да са посочени в НП, а не да се извличат от правната норма, приета за нарушена или от описанието на нарушението, дадено в АУАН. В случая и в АУАН е посочена дата на нарушение, което не съответства на фактическата обстановка. НП е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на наказаното лице. Вмененото с НП нарушение не съответства на установената фактическа обстановка, както правилно е приел и ВРС.

С оглед гореизложеното, като е отменил НП, ВРС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, предвид направеното искане, както и възражение за прекомерност, съдът намира, че на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., съобразно предоставената правна помощ и действителната и фактическа сложност на делото, и като е съобразен минималния размер, установен в наредбата.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222/09.02.23г. по НАХД №58/2023г. на ВРС, 4 състав.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на С.Д.С. ЕГН ********** разноски по делото в размер на 400лв.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
	Членове:	ИВЕТА ПЕКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА