О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 747 Година,
2018 Град
Бургас
Бургаският окръжен
съд …..……………..……… граждански състав ………………..
на седемнадесети
август ..………….…..…… Година две хиляди и осемнадесета
в закрито заседание в
следния състав:
Председател:
Радостина Калиманова
Членове: …………………………
Съдебни заседатели:
………………………..
Секретар ……….…………………………………………………………………………………
Прокурор …………………………………………………………………………………………
като разгледа
докладваното от ………………...…… Р. Калиманова …………………..
търговско дело №……..…
77....…. по описа за………. 2018 ………. година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на “Първа
инвестиционна банка” АД (“ПИБ” АД), ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление бул. “Драган Цанков” №37, представлявано от Неделчо Василев
Неделчев и Васил Христов Христов чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен
адрес *** против С.Я.Н., ЕГН **********,*** Б за приемане за установено, че в
полза на ищеца съществува изискуемо парично вземане срещу ответника,
произтичащо от договор за предоставяне на Юнионкредит „Домът” /ипотечен банков
кредит за покупка на недвижим имот/ № 317-189/03.08.2007 година, заведен в
системата на ищеца под номер 14593 от 03.08.2007 година, изменен и допълнен с анекс
№ 1/03.08.2007 година, за което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по частно гражданско дело № 1416/2017 година по описа на Районен съд - град
Враца в размер на 80031.89 евро, от които сумата 68096.75 евро, представляваща
просрочена непогасена главница, сумата от 10227.21 евро, представляваща
просрочена и непогасена договорна лихва за периода от 28.10.2014 година до
19.12.2016 година, сумата от 1217.28 евро, представляваща дължима наказателна
лихва за периода от 28.10.2014 година до 19.12.2016 година, сумата от 490.65
евро, представляваща комисионна за управление на кредита, дължима до 22.12.2016
година, сумата от 36 лева, представляваща разноски по събиране на вземането,
дължими до 22.12.2016 година, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница главницата, считано от 23.12.2016 година - датата на депозиране
на заявлението в съда до окончателното и изплащане. Претендира се от ищцовата
страна и присъждането в нейна полза на сторените в заповедното и в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане
представя и ангажира доказателства.
В
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, ищецът
твърди, че има вземане срещу ответника в качеството му на солидарен длъжник
(съдлъжник), който заедно с кредитополучателя Георги Павлов Павлов и поръчителя
Ваня И. Павлова се бил задължил солидарно да погасява задълженията по договор
за предоставяне на Юнионкредит „Домът” /ипотечен банков кредит за покупка на
недвижим имот/ № 317-189/03.08.2007 година, заведен в неговата система под
номер 14593/03.08.2007 година, изменен и допълнен с анекс № 1 от 03.08.2007 година,
с размер на предоставения на кредитополучателя кредит от 77700 евро, ведно с
дължими лихви и разноски за събиране на вземането. Във връзка с това вземане,
по молба на ищеца били издадени разпореждане под № 3627/29.03.2017 година и въз
основа на него Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
от 29.03.2017 година по частно гражданско дело № 1416/2017 година по описа на
Районен съд - град Враца. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист били
издадени срещу солидарните длъжници Георги Павлов Павлов, Ваня И. Павлова, и
ответника С.Я.Н.. Срещу така издадената заповед ответникът бил подал възражение
по реда на чл. 414 и чл. 415 от ГПК, за което ищецът получил съобщение на
07.11.2017 година.
Сочи се от ищеца, че по силата на
сключения договор за предоставяне на Юнионкредит „Домът”, който представлявал
ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот с № 317-189/03.08.2007 година
неговият праводател „Юнионбанк ” ЕАД предоставил на кредитополучателя Георги
Павлов Павлов, със солидарен длъжник ответника С.Н., банков кредит в размер на
77700 евро, при годишна лихва, както следва: за първата година от срока на
кредита, главницата по кредита се олихвявала с фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 6.95 %, а след изтичане на този срок, непогасената част от
главницата по кредита, се олихвявала с плаващ лихвен процент, определен в
размер на действащия шестмесечен EURIBOR, плюс фиксирана надбавка в размер на 2.67
пункта, но не по-малко от 6.95 % и наказателна лихва при просрочие в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 пункта, която
се начислявала на годишна база. Страните били уговорили краен срок за
погасяване на всички задължения по кредита не по-късно от 30.09.2032 година. Вземанията
по този договор били обезпечени с поръчителство от страна на Ваня И. Павлова,
съгласно сключен нарочен договор за поръчителство от 03.08.2007 година.
Поради неизпълнение на поетите с
договора задължения както от страна на кредитополучателя, така и от солидарния
длъжник - ответника по делото и поръчителя, ищецът им изпратил писмени
уведомления и известия, които кредитополучателят и поръчителят получили лично
на 17.11.2016 година, а ответникът чрез нотариална покана, която му била
връчена на 21.11.2016 година. Тъй като не настъпило погасяване на дължимите
просрочени вноски по кредитното задължение,
ищецът упражнил правото си по
договора да обяви кредитното задължение за изцяло и предсрочно изискуемо,
считано от 17.11.2015 година и съответно да предяви вземанията си срещу тримата
длъжници по предвидения от закона ред.
В
защита на правата си ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници, въз основа на
извлечение от счетоводните книги (регистри) на „Първа инвестиционна банка” АД,
клон Бургас, съобразно посоченото по-горе. На основание издадения изпълнителен
лист и по негова молба било образувано изпълнително дело № 20178030401832 по
описа на ЧСИ рег. № 803 на КЧСИ с район на действие Бургаския окръжен съд. На 07.11.2017 година ищецът бил уведомен от заповедния Районен
съд - град Враца, че солидарният длъжник по договора за кредит С.Я.Н. подал
писмено възражение срещу издадената Заповед № 1024/29.03.2017 година за незабавно
изпълнение по посоченото по-горе частно производство по описа на този съд, като
му били дадени и указания за предявяване на иск в указаните срокове. Всичко
това обуславяло правния му интерес от предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземанията му против ответника в посочените размери.
Ответникът,
на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея,
в указания от закона и съда срок е депозирал писмен отговор. В същия е
посочено, че предявените искови претенции са допустими, но неоснователни.
Същите са оспорени от него както по основание, така и по размер. Твърди се от
него в тази връзка на първо място, че не бил страна по договор за кредит
№317-189/03.08.2007 година и анекс № 1/03.08.2007 година. Изтъква, че не се бил
задължавал в качеството си на „солидарен длъжник”, съгласно анекс от 03.08.2007
година и не го бил подписвал, както и че подписът, положен под същия не бил негов.
За претенцията на банката бил узнал след получаване на поканата за доброволно
изпълнение от частния съдебен изпълнител. Заявява, че по горните доводи не дължал
на ищеца на основание качество „солидарен длъжник” претендираната от него сума.
На
следващо място излага съображения, че не била налице предсрочна изискуемост на
кредита. В тази връзка посочва, че съгласно чл. 15 от представения по делото
анекс №1/03.08.2007 година, при непогасяване на която и да е вноска по договора,
както и при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя на което и да е
задължение по същия, банката можела да направи кредита предсрочно изискуем. Разпоредбата
на чл. 16 предвиждала, че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, банката
трябвало да осчетоводи вземането си като просрочен дълг, да го олихви го при
условията на т. 6.2 и т. 6.3 от договора и да изпрати на кредитополучателя
уведомление за изпълнение на цялото задължение. Кредитът се считал за
предсрочно изискуем от датата, посочена от банката в уведомлението.
Във
връзка с посочените разпоредби от договора за кредит, ответникът е оспорил наличието
на настъпила предсрочна изискуемост на вземането на ищеца. Изложил е твърдения,
че не била настъпила такава на нито една от двете посочени от ищцовата банка
дати - 17.11.2015 година и 20.12.2016
година.
По
отношение на датата 17.11.2015 година заявява, че липсвали каквито и да било
доказателства за упражняване на потестативното право на банката, както и за
нарочно за целта нейно волеизявление като кредитор. Видно било от самите
счетоводни записвания, че тя била посочила в извлечението от счетоводните си
книги, настъпила според нея предсрочна изискуемост на 20.12.2016 година.
Заявява, че предсрочна изискуемост на кредита не била настъпила и на дата
20.12.2016 година, както било посочено в представеното към исковата молба извлечение
от счетоводните книги. В тази връзка счита, че от представените доказателства
не можел да бъде направен извод, че волеизявлението на кредитора било
достигнало до ответника Н. по реда на чл. 592 ал. 1 ГПК, тъй като не било удостоверено по съответния ред връчване на уведомлението
от съответния нотариус. Самата нотариална покана била представена пред
нотариуса на 01.11.2016 година за връчване на ответника. В нарочен констативен
протокол от 21.11.2016 година помощник-нотариусът бил удостоверил, че на същата
тази дата изтичал срока по чл. 50, ал. 4 от ГПК, като се посочвало и това, че
уведоменият по телефона С.Н. не се бил явил лично или чрез представител за
връчване на поканата. Изтъква в таза насока, че приложимите норми на чл. 37-58
от ГПК по силата на препращата норма на чл. 50 от ЗННД не предвиждали ред за
връчване на книжа от страна на нотариуса - в случая на нотариална покана чрез
обаждане по телефона. По изключение и по разпореждане на съда връчването можело
да стане от служител на съда по телефона, но в случая не било посочено нито в
констативния протокол, нито в заявлението по чл. 417 от ГПК, нито страната се
позовала на връчване по този ред. Доколкото връчването на поканите се
осъществявало чрез съобщения до адресатите, адресът на ответника съвпадал със
справката от НБД „Население“, надлежно връчване спрямо него щяло да има при
извършени от страна на нотариуса действия по прилагане на чл. 47 от ГПК. В
случая, обаче нотариусът удостоверил връчване по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК,
който бил приложим единствено за юридическите лица, каквото ответникът
безспорно не бил. В тази връзка липсвали каквито и да било твърдения нотариусът
да бил посетил адреса на Н. или че Н. се бил запознал с текста на поканата.
Направил е извод, че не било налице валидно нотариално действие, по силата на
което да се приеме, че нотариалната покана до С.Н. му била връчена, респективно
кредиторът бил упражнил потестативното си право спрямо него да обяви кредита за предсрочно изискуем поради
забава в погасяване на задълженията, което от своя страна влечало пълната
неоснователност на исковата претенция.
Ответникът
е оспорил и размера на предявените искове, като е изтъкнал,
че с договора за кредит било постигнато
съгласие кредитополучателят да погасява кредита на равни месечни анюитетни
вноски, а кредиторът не бил представил погасителен план, от който да било видно
какъв е размера на главницата и какъв е размера на лихвата във всяка месечна
вноска. Липсата на погасителен план водела до неустановеност на размера на
главницата и размера на лихвата, която се погасява. Поради липса на представен
погасителен план банката не била установила каква била съвместната воля и какво
било договорено за погасяване на отпуснатия кредит като главница и лихва в
месечната анюитетна вноска. Липсата на установени конкретни размери на дълга
като главница и лихва водело до невъзможност ищецът да претендира отделно
главница и отделно договорна лихва.
Ищцовата
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и
доказателствата към него, в указания и срок е депозирала допълнителна искова
молба. Със същата са направени от нея уточнения, възражения и допълнение на фактическите
и твърдения. На първо място тя е посочила, че били необосновани и ирелевантни
за настоящото производство твърденията на ответника, изложени в писмения му
отговор, относно това, че не бил носител на качеството „солидарен длъжник“
(съдлъжник) и като такъв не се бил задължил при условията на чл. 121 - 127 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 304 от Търговския закон солидарно да
погасява задълженията по договор за кредит. Твърдението на ответника, че не бил
подписвал въпросния анекс № 1/03.08.2007 година към договора за банков кредит,
чрез който бил встъпил в дълг по горното задължение, не бил предмет на
разглеждане в настоящото производство. Той следвало да докаже увреждащите го
факти и обстоятелства по друг, специално предвиден в закона ред.
За
неоснователни са счетени и поддържаните от него доводи за неяснота и наличие на
разнопосочни дати за определената от банката предсрочна изискуемост на
вземането. От книжата по делото ставало безспорно ясно, че тя считала задължението
за предсрочно и изцяло изискуемо и счетоводно го била записала като такова на дата
20.12.2016 година. Изтъква, че било обективно невъзможно отбелязаната дата
17.11.2015 година да е реалната такава, на която кредитното задължение да било
станало предсрочно и изцяло изискуемо. Изложеният факт се потвърждавал и от приложената по
делото нотариална покана, с която длъжникът С.Я.Н. бил уведомен за възможността
кредитното задължение да бъде обявено за предсрочно и изцяло изискуемо, където
в протокола към поканата нотариусът бил отбелязал, че счита поканата за връчена
на 21.11.2016 година, т. е. била налице допусната очевидна фактическа грешка.
На
следващо място е посочил, че счита за несъстоятелни твърденията на ответника,
свързани с това, че същият не бил надлежно уведомен от банката за предсрочната
изискуемост на задълженията му по банковия кредит. Съгласно чл. 44, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 42, ал. 3 от ГПК, адресатът можел да бъде уведомен и по
телефона, като връчителят писмено удостоверявал това обстоятелство. Тази норма била
приложена в настоящия случай при връчването на поканата на ответника. В
съставения за целта констативен протокол помощник-нотариусът изрично бил
отбелязал, че познава лично адресата, с когото на два пъти се бил свързан
изрично на там посочения телефон и в които разговори го уведомил, че следва да
се яви в нотариалната кантора, за да получи нотариалната покана. Едва след неявяването на адресата и
изтичането на предвидения в закона срок за това, нотариусът направил
отбелязване, че поканата следвало да се счита за надлежно връчена. Счита, че
това било изрично регламентиран в ГПК законов способ за връчване на уведомления
и съответно за удостоверяване на връчването им, поради което не намирал причина
и основание за поставяне под съмнение редовността на връченото на ответника Н. уведомление
за предсрочна изискуемост на вземането на банката. Във връзка с направеното от ответника
оспорване на размера на предявените искове заявява, че именно това бил премета
на настоящото производство.
Препис
от така депозираната допълнителна искова молба съдът е изпратил на ответната
страна с указания за възможността в двуседмичен срок от получаването и да
депозира допълнителен отговор и упражни правата си по чл. 373 от ГПК. В
указания му от закона и съда срок ответникът е подал такъв, в който е посочил,
че поддържа изложените в отговора на исковата молба съображения. Оспорил е възражението
за необоснованост и ирелевантност на наведеното от него твърдение, че не бил
страна по договор за банков кредит и не бил подписвал анекс № 1 от 03.08.2007
година. В тази връзка е изложил съображения, че съгласно трайно установената
практика, успешният изход на спор като настоящия предполагал доказване на поддържания
в исковата молба юридически факт, пораждащ вземането, като ответникът бил в
правото си да изложи всички правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи
вземането факти. Поради това счита, че направеното възражение, че не дължи и не
е страна по договора е допустимо и подлежи на разглеждане по същество от съда. Такъв
именно правоизключващ факт бил въведен от него, поради което именно съдът с
решението следвало да се произнесе относно това налице ли е правоотношение
между „Първа инвестиционна банка” АД (правоприемник на „Юнионбанк” АД) и в този
смисъл на валидно сключен договор за банков кредит между същата и ответника С.Н..
По
отношение на допуснатата очевидна фактическа грешка в разпореждане № 3627 от
29.03.2017 година, относно датите на падеж на вземането, са изложени
съображения, че заповедното производство било строго формално и всички
реквизити на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следвало да бъдат
пълни и достатъчно ясно попълнени, за да е налице редовност от външна страна на
заявлението. Индивидуализацията на вземането следвало да бъде направена както
по основание, така и по размер, за да се позволяло на длъжника да прецени дали
да предприеме оспорване на заповедта за изпълнение или да се съгласи с
последиците й. Следователно, заявлението трябвало да съдържа конкретно и
изчерпателно посочване на тези факти и обстоятелства, от които произтичало
процесното вземане и които следвало да бъдат изложени и в самата искова молба в
случай на необходимост от позоваване на такава от негова страна. В конкретния
случай, в заявлението на страница 5-та изрично била посочена от ищеца като дата
на настъпилата предсрочна изискуемост, както и от кога длъжникът дължал
твърдяното парично вземане - 17.11.2015 година. Това именно било твърдението на
ищеца, като съдът не можел сам да направи свои изводи за дата на предсрочна
изискуемост, различна от заявената, като вземел предвид представените към
депозираното заявление писмени доказателства. Съдът не можел да се отклони от
посочената в заявлението дата на изискуемост, тъй като обстоятелствата във
връзка с нея следвало да са посочени от заявителя изрично. Съобразявайки именно
посочената от ищеца дата на предсрочна изискуемост - на стр. 5 от заявлението,
съдът бил постановил разпореждане № 3627 от 29.03.2017 година. По тези доводи е
направил извод, че не била налице очевидна фактическа грешка, доколкото съдът бил
уважил претенцията на заявителя, съобразно изложените от него твърдения в заявлението
по реда на чл. 417 от ГПК.
Оспорено
е твърдението на ищеца за наличието на редовно връчване на ответника на
нотариална покана по реда на чл. 44, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 42, ал. 3 от ГПК, с което същият се домогвал да установи предсрочна изискуемост на
вземането. В тази насока на първо място изтъква, че при твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на 17.11.2015 година, нотариалната покана била
ирелевантна. Още веднъж излага съображения, че връчването по телефон, уредено в
чл. 44, ал. 2 от ГПК било допустимо в изключителни случаи, когато такова не
можело да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следвало да бъде
уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие - насрочено
съдебно заседание, извършване на изпълнително действие, указания за
отстраняване на нередовност или за внасяне на депозити и такси. Изтъква, че по
телефон не можело да бъде извършено връчване на съдебни книжа, тъй като по този
начин можели да бъдат връчвани съобщения, но не и книжа. Отделно от това, в
съставения от помощник-нотариуса протокол било обективирано негово изявление,
че бил уведомил Н. за нотариалната покана на ищеца, отправена до него, но не
било посочено да го бил запознал с нейното съдържание. Поради изложеното е
направен извода, че нотариална покана не била връчена по реда, предвиден в
разпоредбите на чл. 37 - чл. 58 от ГПК, към които препращал чл. 50 от ЗННД.
На
следващо място, ответникът е подчертал, че ищецът отново не бил представил
погасителен план, подписан от него, в който да е определен размера на дължимата
главница и лихва във всяка една анюитетна вноска. Счита, че без да има приложен
план, съобщен на длъжниците, оставала неясна съвместната воля и какво било
договаряно за погасяване от отпуснатия кредит като главница и лихва в месечната
анюитетна вноска. Липсата на установени конкретни размери на дълга като
главница и лихва водело до невъзможност ищецът да претендира отделно главница и
отделно договорна лихва, като този порок не можел да бъде саниран посредством
поисканата съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която щяло да работи с
документи, неприобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът
намира, че така предявените искови претенции, по повод на които е образувано
настоящото производство с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 430 от Търговския закон и чл. 86 от ЗЗД са допустими, поради
което и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, образуван
по предявените искове, е родово и местно компетентен на настоящия съд в съответствие
с чл. 104 и чл. 105 от ГПК, в каквато насока е и посоченото в постановеното по
делото определение №181 от 21.02.2018 година по делото.
Представените
с исковата молба и допълнителната такава от ищцовата страна писмени
доказателства съдът намира за допустими и относими към правния спор, поради
което и като такива същите следва да бъдат приобщени към доказателствения
материал. Основателно е искането на ищеца за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от него с
исковата молба задачи. Също основателно е и искането на ответника, с оглед
направеното оспорване в тази насока, да бъде задължен ищеца да представи в
оригинал анекс № 1/03.08.2007 година, което следва да бъде сторено от него в
рамките на откритото съдебно заседание. На следващо място като доказателство
следва да бъде прието и частно гражданско дело №1416/2017 година по описа на
Районен съд-Враца.
С настоящото
си определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже
на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. С оглед заявените в процеса от страните
становища и в съответствие с чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК на същите следва да
бъде посочено, че не са налице безспорни обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
Разпределението
на доказателствената тежест следва непосредствено от приложимата правна норма,
както и от изразените от страните защитни тези в настоящото производство. При
предявени искове с посочените по-горе правни основания ищцовата страна е тази,
която следва да установи наличието на действителен договор за кредит, сключен между
нея, кредитополучателя и съдлъжника, сочените от нея условия на същия - размер
на дължимата сума, падеж на вноските по кредита, твърдяното неизпълнение на
поетите задължения от страна на кредитополучателя, съответно съдлъжника, уговорената
санкция при наличието на сочения вид неизпълнение и съответно нейния размер,
настъпване на предпоставките на твърдяната предсрочна изискуемост, както и
уведомление от нея до ответинка в посоченото качество за направеното обявяване
на сочената предсрочна изискуемост, което установяване следва да бъде направено
от нея при условията на пълно и главно доказване. Ответникът по делото -
физическо лице е този, който следва да установи въведените от него в процеса с
отговора на исковата молба и допълнителния отговор на допълнителната искова
молба твърдения по съществото на спора, включително тези за неавтентичност на
анекса към договора за кредит. Това също следва да бъде сторено от него при
условията на пълно и главно доказване.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от “Първа инвестиционна банка” АД (“ПИБ” АД), ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление бул. “Драган Цанков”
№37, представлявано от Неделчо Василев Неделчев и Васил Христов Христов чрез
процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес *** против С.Я.Н., ЕГН **********,***
Б искови претенции за приемане за установено, че в полза на ищеца съществува
изискуемо парично вземане срещу ответника, произтичащо от договор за
предоставяне на Юнионкредит „Домът” /ипотечен банков кредит за покупка на
недвижим имот/ № 317-189/03.08.2007 година, заведен в системата на ищеца под
номер 14593 от 03.08.2007 година, изменен и допълнен с анекс № 1/03.08.2007
година, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
частно гражданско дело № 1416/2017 година по описа на Районен съд - град Враца
в размер на 80031.89 евро, от които сумата 68096.75 евро, представляваща
просрочена непогасена главница, сумата от 10227.21 евро, представляваща
просрочена и непогасена договорна лихва за периода от 28.10.2014 година до
19.12.2016 година, сумата от 1217.28 евро, представляваща дължима наказателна
лихва за периода от 28.10.2014 година до 19.12.2016 година, сумата от 490.65
евро, представляваща комисионна за управление на кредита, дължима до 22.12.2016
година, сумата от 36 лева, представляваща разноски по събиране на вземането,
дължими до 22.12.2016 година, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница главницата, считано от 23.12.2016 година - датата на депозиране
на заявлението в съда до окончателното и изплащане, както и сторените в заповедното
и настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА
приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, писмени доказателства, както и приложените към допълнителната
искова молба такива.
ПРИЕМА
като доказателство частно гражданско дело №1416/2017 година по описа на Врачански
районен съд.
ДОПУСКА
извършването на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде
отговор на поставените от ищеца с исковата му молба въпроси след депозит от 350
лева, вносим от ищеца по сметка на Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за това и представяне на документа за това по делото.
НАЗНАЧАВА
за вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза Даниел Йорданов
Хаджиатанасов, на когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за
датата и часа на съдебното заседание.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца „Първа инвестиционна банка” АД в първото по делото заседание да представи
в оригинал анекс № 1/03.08.2007 година към договор за банков кредит
№317-189/03.08.2007 година.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2018 година - 15.40
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото на посочените от тях
съдебни адреси чрез процесуалните им пълномощници, а препис от допълнителния
отговор на допълнителната искова молба да се връчи на ищеца по така посочения
начин.
Настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: