№ 391
гр. Варна, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500310 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от СВ. Т. СТ.
от с. Одърци, община Добрич, чрез адв. Е.В. от АК-Добрич, против
определение № 392/09.05.2022 г. по в. гр. д. № 280/2022 г. на ОС-Добрич, с
което е било прекратено въззивното производство, образувано по жалба с рег.
№ 4990/24.03.2022г. на СВ. Т. СТ. срещу решение № 169/09.03.22г. по гр.д. №
2980/21г. на РС-Добрич, в частта на вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство в брака на СВ. Т. СТ. и П. Б. СТ.. В частната жалба
е изложено, че С. е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение, с което се прекратява брака на страните като дълбоко и
непоправимо разстроен на осн. чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 от СК, и на осн. чл.
56, ал. 5 от СК ползването на семейното жилище в с. Храброво, община
Балчик, ул. „Пета“, № 1 е предоставено на П. С.. Сочи се, че във въззивната
жалба е било изложено, че С. няма вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, но въпреки това съдът е приел, че последният е
дълбоко и непоправимо разстроен. Поддържа се твърдението, че това е
станало по вина на мъжа, който е заживял с друга жена, поради което
прекратяването на брака е следвало да стане единствено по вина на ищеца.
При това положение не е следвало да бъде уважавано искането на последния
за предоставянето му на семейното жилище, тъй като разстройството на брака
е следствие на неговото поведение. Претендира се настоящият съд след
1
преценка на доказателствата да намери, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има само ищеца и да отмени обжалваните определение
и решение с постановяването на ново такова, в което „да се впише“, че вина за
прекратяване на брака има единствено ищеца, като се предостави на
ответницата и семейното им жилище.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на частната жалба
от насрещната страна П. Б. СТ..
Частната жалба е редовна, подадена е в срок, от страна с правен
интерес от обжалването и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. д. № 2980/2021 г. на РС-Добрич е образувано по
предявения от П.С. с искова молба с рег. № 8234/23.09.2021 г., по описа на РС
– Добрич срещу ответницата СВ. Т. СТ. конститутивен иск с пр. осн. чл. 49,
ал. 1 вр. ал. 3 СК за прекратяване с развод на сключения между страните брак
на 07.12.1990 г. в с. Храброво, община Балчик, за който е съставен акт за
граждански брак № 1/07.12.1990 г., издаден от кметство с. Храброво, ОНС
Балчик, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на
ответницата. Искът по чл. 49, ал. 3 СК е бил обективно кумулативно съединен
с иск по чл. 56, ал. 6 СК за предоставяне на ищеца ползването на семейното
жилище, находящо се в с. Храброво, община Балчик, ул. „Пета“ № 1.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В първото с.з.
ответницата е заявила, че не желае да се развежда, тъй като тя изплаща заема
за къщата, където живее ищеца и докато не си уредят имуществените
отношения. Във второто открито с.з., проведено на 14.02.2022г. ищецът е
оттеглил искането си за произнасяне на съда по въпроса за вината на
ответницата за причиняване на дълбокото и непоправимо разстройство на
брака и първоинстанционният съд с протоколно определение е прекратил
производството по това искане.
С решение № 169/09.03.2022г. по гр. д. 2980/2021 г. на РС-Добрич е
прекратен с развод брака, сключен между страните, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на същия и е предоставил на П.С. ползването на
семейното жилище.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от
2
С.С., в която е посочено, че същото се обжалва в частта за вината и в частта
за предоставянето на семейното жилище. Поддържа се, че въззивницата няма
вина за разстройството на брака, а такава има единствено ищеца, който е
заживял с друга жена в семейното жилище на съпрузите. Това жилище е било
закупено с кредит, получен от съпругата, който тя продължава да изплаща.
Отправено е искане за допускане на гласни доказателства за установяване на
фактите с кого и от колко време ищецът е имал извънбрачна връзка, как се е
променил след като е заживял с тази жена и как това е повлияло на
съпружеските им отношения. Отправеното искане до въззивния съд е да се
отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново за
прекратяване на брака, но по вина на ищеца, както и семейното жилище да се
предостави на въззивницата.
Администриращият въззивната жалба първоинстанционен съд я е
оставил без движение, указвайки на въззивницата да обоснове правния си
интерес относно обжалването на решението в частта за вината (предвид на
това, че съдът не се е произнесъл по въпроса за вината). С молба от 05.04.22г.
въззивницата е посочила, че счита, че вина за разстройството на брака има
изцяло ищеца, който е заживял на съпружески начала с друга жена в
семейното жилище на съпрузите. Това противобрачно поведение на ищеца е
довело до напускане на семейното жилище от въззивницата, до което ищецът
не я допуска. Поради това ответницата няма вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, но същевременно поддържа искането за
отмяна на решението в частта за вината.
По съображения за липса на правен интерес въззивният съд е прекратил
висящото пред него производство в частта, с която въззивницата е поискала
прекратяване на брака с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на П.С..
Настоящият състав на съда намира, че в действителност въззивната
жалба е насочена против първоинстанционното решение и в частта за вината
относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака между съпрузите
(така в самата въззивна жалба, в уточняващата молба от 05.04.22г. и в
частната жалба). Първоинстанционният съд обаче с диспозитива на
решението си не се е произнасял по вината за разстройството на брака поради
оттеглянето на това искане от ищеца пред първоинстанционния съд и поради
3
липсата на релевирано такова искане от ответницата, съобразявайки нормата
на чл. 49, ал. 3 от СК. Искането за произнасяне по въпроса за вината в
брачния процес се подчинява на правилата на общия граждански процес – на
чл. 131, чл. 133, чл. 147 и чл. 266 от ГПК, тъй като това искане само по себе
си не съставлява самостоятелен брачен иск. Поради това и обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 392/09.05.2022 г. по в. гр. д. № 280/2022 г.
на ОС-Добрич.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4