Р Е Ш Н И Е
Гр. Лом , 3 ноември
2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, трети граждански състав, на 27
октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
При
секретаря Бояна Костова, като разгледа докладваното от съдията
Александрова гражданско дело № 209 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от ****против ****ЕООД и Р.С.П. иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, за признаване за
нищожен по отношение на ответниците договор за наем на земеделска земя от
09.11.2010г. с нот.заверка вх.№
105/07.01.2011г. по отношение на описаните в исковата молба имоти за
стопанските 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/19, 2019/2020г., както
и анекс съм този договор от 21.09.2016г., вх.№ 8336/18.11.2015г. в СВ Лом.
Ищеца, твърди в
исковата си молба, че представляваното
от него дружество ****е продобило собствеността върху зам.земи,
индивидуализирани подробно в ИМ, по силата на Договор за прехвърляне на
търговско предприятие на 3.10.2016г., рег.№ 8358,т.6,акт № 111 на нотариус ****,
с район да действие РС Монтана, имоти находящи се в землището на
с.Септемврийци,обл.Монтана върху 4/15 ид.ч.
Навежда твърдения,че
правата си на собственик ищцовото дружество е придобило от праводателя си ****
Твърди се също така,че
първият ответник по делото в качеството си на наемател и втората ответница като
наемодател, били сключили договор за наем на зем.земя на 09.11.2010г., за срок
от 10 години на процесните ниви, като с Анекс от 21.09.2016г. към този договор за още 10 години, считано от 1.10.2020 г.
Навеждат се твърдения,
че с Договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД от 18.11.2015г.
втората ответница била продала наследствените си права на първият ответник,
която продажба е обективирана с КНА за право на собственост от 12.02.2016.
При изложената
фактическа обстановка по горе ищеца счита, че с факта на продажба на
наследствени права от втората ответница/на нейният дял/ от ответницата на
първият ответник на процесните имоти, и по този начин тя е имала две качества
по договора за наем : на наемател и наемодател или , според ищеца е настъпило
сливане на две несъвместими качества, цитирайки Решение № 306/16.07.1998г. по
гр.д. 118/1998г. ВКС,5-членен състав.
Ищеца твърди също така,
и моли съда да се съобрази с горното, тъй като според него договора за
наем ,вписан на 07.01.2011г. в СВ Лом, е
прекратен по право на 18.11.2015г.,поради сливането на качествата
наемодател/наемател в едно и също лице от първият ответни8к по делото. Моли
съда да се произнесе с решение, с което да прогласи нищожността на договора за
наем, поради липса на основание, на осн. чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД. В с.з. се
поддържа иска на посоченото основание.
В срока по чл.131от ГПК
е постъпил писмен отговор на исковата молба от първият ответник по делото. В
с.з. се явяват пълномощника му, поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищеца“ ****е придобил
собствеността върху 4/15 ид.ч. на 5 броя зем. земи, находящи се в землището на
с.Сепетмврийци,обл.Монтана, а именно: нива с площ от 5,900 дка, нива с площ от
8,750 дка, нива с площ 100,090 дка, нива с площ от 3,300 дка и нива с плащ от
5,980 дка по силата на договор за прехвърляне на ТП по чл.15,ал.1 ТЗ,сключен на
3.10.2016г.
Правата си на
собственик ищцовото дружество е придобило от праводателя си ****.“.
Отв.Р.П. , като един от
съсобствениците на процесните земи е сключила договор за наем за тези земи със
отв. ****на 09.11.2010г., като с Анекс към него от 21.09.2016г. основният
догово е удължен с още 10 г., считано от 01.10.2020г.
От друга страна втората
ответница по делото като една от наследниците на общата наследодателка ****е
продала наследствените си права на 18.11.2015г. върху процесните ниви на
първият ответник по делото, а именно:
-
16/270 ид.ч. за нива с площ от 5,980 дка, нива с площ от
3,300 дка и нива с площ от 101,010 дка
-
67/1620 ид.ч. за нива с
площ от 5,900 дка и нива с площ от 8,750 дка.
При горната фактическа
обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: По иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, тъй като за
ищеца е налице правен интерес за установяване на нищожността на договора,
сключен по отношение на процесните за него земеделски земи. По същество иска е
неоснователен. Съгласно чл.26 ал.2, пр.4 от ЗЗД са нищожни договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че ищцовото дружество е собственик на
4/15 ид.ч. върху процесните имоти по силата на договор за прехвърляне на предприятие.
Няма спор по делото и по отношение на
сключения договор за наем между втората ответница и първият ответник по делото,
нито по отношене на анекса към него.
Безспорен е и факта на продажба на
наследствените права от страна на Р.П. на първият ответник, нито по отношение
на идеалните части за процесните ниви.
Спора между страните е ,от една
страна е има ли основание за нищожност на процесния договор за наем -липса на
основание чл.26,ал.2 пр.4 ЗЗД. В тази връзка в ИМ е цитирана съдебна практика -
р. №306 от 16.07.1998г. по гр.д. №118/98г., 5-членен състав, според което
наемният договор е нищожен, ако в един и същ правен субект се слива качеството
на наемател по такъв договор и упражняващ правото на собственост, което включва
в себе си и правомощието на ползването. За прецизностследва да се отбележи,че
ищеца некоректно е цитирал това решение, правилният текст по него е съвсем в
друг аспект и касае друга хипотеза, а именно: наемният договор е нищожен, ако в
един и същ правен субект се слива качеството на наемател по такъв договор и
упражняващ правото на държавна собственост, включващо в себе си и правомощието
на ползуването и тъй като той не се явява трето лице на същото, заплащането на
наемната цена от него е лишено от основание.
В тази хипотеза наемателят няма качеството на чуждо на това ползване
лице и престирането на наемна цена е лишено от основание. В разглеждания казус
посочената съдебна практика е неприложима,т.к тази хипотеза е била налице
единствено и само за упражняващ правото на държавна собственост и плащането на
наем сам на себе си, нещо различно от процесния случай.
Поради което според настоящият
съдебен състав цитираната практика е неотносима по отношение на настоящият спор
между страните.
От друга страна пък , с цел да заличи
последиците от сключените договори за наем от несобственици и от лица без права
за управление на земеделски земи, в § 10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ се урежда процедура за потвърждаване на вече
сключени договори за наем с предмет земеделска земя, които не отговарят на
изискванията на новата правна уредба. Договор за наем на земеделска земя за
срок, по-дълъг от една година, сключен до датата на влизането в сила на този закон, при който не са спазени изискванията на чл. 4а, ал.
1, може да бъде потвърден от собственика с декларация с нотариално удостоверен
подпис, придружена с копие на договора. Когато имотът е съсобствен,
декларацията се подава от съсобственика или от съсобствениците, притежаващи
повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от лице,
упълномощено от тях с нотариално заверено изрично пълномощно- § 10. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ. Декларацията
по ал. 1 се подава в общинската служба по земеделие по местонахождението на
имота в срок до 31 юли 2018 г.- § 10. (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ.
Правната последица от неупражняването
на тази възможност се изразява в служебно заличаване на договорите за наем в
службата по вписванията и в общинската служба по земеделие след изтичане на
стопанската година. Самата процедура по служебното заличаване на договорите за
наем е посочена в .- § 10. (6 и 7)ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Заличаването на вписването на договор в службата по
вписванията се извършва по разпореждане на съдията по вписванията въз основа на
уведомление от началника на съответната общинска служба по земеделие,
придружено с копие на договора. За заличаване на вписването не се дължи такса.
Заличаването на регистрирани договори в съответната общинска служба по
земеделие се извършва по разпореждане на началника на общинската служба по
земеделие в срок до 10 октомври на текущата стопанска година.
Прилагането на процедурата не засяга
валидността на договора за наем между страните, които са го сключили, и
обвързаността им по него остава. Страните продължават да са обвързани от
сключения договор, но същият е непротивопоставим на другите съсобственици.
Единствената правна последица, която законодателят е посочил, от неспазване на
посочената процедура е служебно заличаване на договорите за наем в службата по
вписванията и в общинската служба по земеделие.
От приетите и приобщени писмени
доказателства по делото се установява, че както ищеца така и др.съсобственици
на процесните ниви са подали такива декларации, с което са валидирали процесния
наемен договор.
Така сключения договор за наем не
противоречи нито със закона, нито е нищожен поради липса на съгласие, или
основание поради което така предявените искове са неоснователни и недоказани,
поради което следва да се отхвърлят изцяло.
По отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци, ако те са били
защитавани от юрискунсулт се присъжда възнаграждение, определен по реда на
чл.37 от ЗПП.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****, ЕИК ****
искове против ****, ЕИК **** и Р.С.П., с които се иска да се признае за
установено, че договорът за наем на земеделска земя от 09.11.2010 и Анеск към
него от 21.09.2016г. са нищожни поради липса
на основание и не следва да породи
действие спрямо следните ПИ-земеделска земя, находяща се в землището на
с.Септемврийци,обл.Монтана, а именно:
нива с площ от 5,900 дка,трета
категория, ПИ 028160, при съседи- 000057,028030,028090,028040.
нива с площ от 8,750 дка, трета категория, ПИ
028110, при съседи-028060,028100,028121,000088.
нива с площ 100,090 дка, трета
категория, ПИ 792010, при съседи- 000259,000180,792040.
нива с площ от 3,300 дка , трета
категория, ПИ 134024, при съседи-134041,134042,134043,134030 и 134010.
нива с площ от 5,980 дка, трета категория, ПИ
025070, при съседи-025080,000051,0025060,025350,000055,025340
ОСЪЖДА ****представлявано от М.К.А., да
заплати на *****, направените по делото разноски за юристконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал.8 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :