ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 350
гр.Плевен, 22 02.2022 год.
Административен съд - гр.Плевен, VII-ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин
Николаев
като разгледа докладваното от
съдията административно дело 59/2022 г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
от АПК и е образувано по жалба на С.Т.Т. срещу мълчалив отказ на ВСС да
се произнесе по подадено по електронен път на 30.01.2021г. от него заявление за достъп до обществена информация,
регистрирано в Министерство на здравеопазването с рег.№93-00-376/30.12.2021г,
препратено по компетентност с писмо
изх.№ 93-00-376/04.01.2022г. на
ВСС.
В жалбата се твърди, че въпросите в
заявлението са от изключително значение за обществото, като мълчалив отказ по
ЗДОИ е нетърпимо от правото явление. Иска се освобождаване от внасяне на
държавна такса, като се твърди, че няма никакво имущество.
При проверка редовността на жалбата, съдът
е дал указания на С.Т. в 7-мо дневен срок от съобщението да посочи защо счита,
че е налице мълчалив отказ; да посочи в какво се изразява искането, както и да
подпише подадената жалба лично или с валиден електронен подпис. Лицето е
предупредено за последствията от неизпълнение на дадените указания.
Във връзка с искането за освобождаване от
държавна такса съдът е разпоредил да се приложат към настоящето дело заверени
копия от документите по адм.дело №619/2021г. на АС-Плевен.
На 11.10.2021г. е депозирано уточнение от С.Т.,
в
което се сочи, че обжалва изричен отказ на ВСС по подаденото от него
заявление.Твърди, че отговорът е незаконосъобразен, в нарушение на духа на
закона. Не е конкретен, опосреден е от Наредба, в която няма призната държавна
необходимост за прегледи увреждане от психичен стрес.Това е шикалкавене.Чл.162,
ал.2 от ЗСВ е императивна норма, не диспозитивна. Трябва категоричен разбираем
за всички неспециалисти отговор. Прави се искане за отмяна и ясен отговор,
разбираем за „парламентарните хора“, изрично подчертаваща липсата на гаранция
за психичното здраве на магистратите, относно императивната норма на чл.162, от ЗСВ, и освобождаване от държавна такса.
С писмо вх.№903/14.02.2022г. от ВСС, чрез главния
секретар на ВСС, е изпратена преписката образувана по заявлението на Т. по реда на ЗДОИ. Представено е и писмено становище, в което се излагат доводи, че жалбата е изцяло недопустима и неоснователна. Твърди се, че депозираната жалба
от С.Т. не доказва наличието на правен интерес в искането, отправено до административния
орган за извършване на психиатрични прегледи на български магистрати.
Съдът, след като се запозна със събраните
по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От административната
преписка се установява, че със заявление за достъп до обществена информация адресирано до ВСС, МЗ, ГИТ, Институт по психология на МВР, регистрирано в
Министерство на здравеопазването с рег. №93-00376/30.12.2021г.,
от С.Т.
е отправено искане по ЗДОИ, за предоставяне на следната
информация: „Как и на колко време се установява психично увреждане
по време на служба на човек от Темида или ВСС, напр. садист или склеротик?“.
С писмо рег.№93-00-376/04.01.2022г. на
Министерство на здравеопазването
заявлението на жалбоподателя е изпратено по компетентност на ВСС, където е входирано с рег.№ВСС-9/01.06.2022г.
В
отговор на въпросите поставени в
заявлението Т. е уведомен с писмо изх.№ВСС -9/11.01.2021г. от главния секретар
на ВСС, в което се сочи че: „Във
Висшия съдебен съвет /ВСС/ е постъпило Ваше заявление за достъп до обществена
информация, което е регистрирано в регистъра на заявленията за достъп до
обществена информация с per. № 1
от 04.01.2022 г. Същото заявление е препратено на ВСС на основание чл. 32, ал.
1 от ЗДОИ от Министерство на здравеопазването и от Министерство на вътрешните
работи. С цитираното заявление сте поискал следната информация:
„Как
и на колко време се установява психично увреждане по време на служба на човек
от Темида или ВСС, напр. садист или склеротик?“
Както
неведнъж сме Ви информирали, съгласно чл. 287 от КТ, всички работници и
служители подлежат на задължителни периодични медицински прегледи за сметка на
работодателя, като условията за извършване на прегледите съобразно характера на
работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите са
определени в Наредба № 3 от 28.02.1987 г. Работодателят е лицето, което
преценява колко и какви профилактични прегледи да проведе, като преглед на
психичното здраве не е включен в задължителните по Наредба № 3.
По
отношение на магистратите, условията, на които трябва да отговаря едно лице, за
да бъде назначено за съдия, прокурор или следовател са разписани в Закона за
съдебната власт и Наредба №1 конкурсите за магистрати и за избор на
административни ръководители в органите
на съдебната власт. В същите нормативно актове са изброени и документите, които
представя всеки от кандидатите
От жалбата и депозираното уточнение към
нея е видно, че предмет настоящето съдебно производство е мълчалив отказ на ВСС по подадено по
електронен път 31.01.2021г. заявление за достъп до обществена информация,
регистрирано в Министерство на здравеопазването и препратено по компетентност
до ВСС.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира жалбата с така формулирания предмет за недопустима за
разглеждане, по следните съображения:
Редът и условията за предоставяне на
достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ. В чл.28 ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично
задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявление за
достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок – не
по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението.
Мълчалив отказ е налице само тогава,
когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален
административен акт или отказ на административния орган да извърши или да се
въздържи да извърши определено действие, т.е. когато органът има задължение да се
произнесе по направеното искане. В конкретния случай след постъпване на
заявлението Т. е получил писмо от ВСС, с
което е отговорено на поставените от
него въпроси. Т.е. вече е налице изрично
произнасяне по заявление за
достъп до обществена информация с рег.№1/04.01.2022г. в Регистъра за достъп до
обществена информация на ВСС. На следващо място в посоченото писмо се пояснява, че по
отношение на магистратите, условията, на които трябва да отговаря едно лице, за
да бъде назначено за съдия, прокурор или следовател са разписани в Закона за
съдебната власт и Наредба №1 конкурсите за магистрати и за избор на
административни ръководители в органите
на съдебната власт. В същите нормативно актове са изброени и документите, които
представя всеки от кандидатите.Това писмо не
представлява индивидуален административен акт, с който да се накърняват правата
и законните интереси на заявителя, и който да подлежи на съдебен контрол. Това
писмо съдържа пояснителна информация във
връзка с въпросите поставени в заявлението, и има уведомителен характер, поради
което не подлежи на съдебен контрол Липсата на подлежащ на оспорване акт е
абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство и
основание за неговото прекратяване.
С оглед на това подадената жалба
е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване и на
основание чл.159 т.1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане. Дори и да се приеме, че предмет на жалба е въпросното уведомително
писмо, то данните от преписката сочат безпротиворечиво, че писмото от
11.01.2022г. е получено на същия ден от жалбопоателя, и съотв. 14 дневният срок за обжалването му
по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.40, ал.1 от ЗДОИ е бил до 26.01.2022г. вкл.
/присъствен ден/. Към този момент жалбата не е подадена. Същата е депозирана
директно пред съда едва на 07.02.2022., към която дата формираният отказ вече е
влязъл в сила и поради това оспорването е недопустимо на осн. чл.159, т..1 от АПК.
Предвид изложеното жалбата е недопустима
за разглеждане по същество на основание чл.159, т.1 от АПК и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Във връзка с искането за освобождаване от
държавна такса съдът е събрал служебно информация. От постъпилите по
делото доказателства от съответните компетентни органи се установява, че С.Т. няма
декларирано недвижимо имущество, като към датата на справката е имал
декларирано МПС-Фиат Пунто. В информационната система на НАП няма данни за
сключени трудови договори към 01.09.2021г., както и няма данни за подавани ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020г. Има регистрирано ЕООД, на което е управител, но
видно от УАС, капиталът на същото е неденоминиран, последните вписвания по
партидата на дружеството са от 2012 година и макар формално да не е заличено,
липсват доказателства за получени доходи и/или печалба от дейността на
дружеството. Няма данни Т. да е получавал пенсии или обезщетения. Предвид
изложеното съдът приема, че С.Т. не
разполага с парични средства за заплащане на дължимата държавна такса, поради
което следва да бъде освободен от нейното заплащане.
Воден от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА С.Т.Т. от задължението
за заплащане на държавна такса в размер на 10 /десет/ лева за подадената жалба,
поставила началото на настоящото съдебно производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т.Т. против мълчалив отказ на ВСС да
се произнесе по подадено на
30.01.2021г. от жалбоподателя по електронен път заявление за достъп до обществена информация,
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №59 по
описа за 2022 г. на Административен съд-Плевен.
Определението подлежи на оспорване с частна
жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в
7-дневен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: /п/