Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен 12.06. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в
публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова и в присъствието на прокурора … , като
разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД№675 по описа за 2019 год., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №19-0256-000134
от 15.02.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен,РУ Долна Митрополия,
упълномощен с МЗ 8121з-952/20.07.2017г., с което на Т.П.И. ЕГН:**********, са
наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени
глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 5 /пет/ месеца; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева.
Жалбоподателят, в депозираната до съда жалба,
излага доводи за отмяна на наказателното постановление като неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон.
Редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и се представлява от
процесуален представител-адв.Г.,който пледира за
отмяна на НП, поради недоказаност на извършените нарушения
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по
делото.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.01.2019г. в 13.15 ч. в с.***,ул.Г.Д., срещу
аптеката, посока с.*** жалбоподателят Т.И. управлявал лек автомобил ***, без
поставени рег. табели /иззети със заповед за принудителна административна мярка
при ГЩПП Кулата/, като не спрял плавно в най-дясната част на платното,след като
му е подаден сигнал със стоп палка по образец. Не спрял и на последвалия го със
звуков и светлинен сигнал служебен автомобил. Установено било също, че не носи
контролен талон към СУМПС.
За тези констатации бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №129227, срещу жалбоподателя.
Нарушенията били квалифицирани по чл.103 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без
възражение. Получил и препис от акта в същия ден.
Въз основа на съставения акт било издадено
обжалваното НП, с което на И., били наложени административни наказания, както
следва: за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на осн.
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 5 месеца; за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 /десет/ лева.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени
доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Р.Р., А.М. и К.М.. Съдът кредитира показанията на свидетелите
като логични и последователни, кореспондиращи с писмените доказателства по
делото и дотолкова доколкото установяват действителната фактическа обстановка. От
показаията им става ясно,че на 29.01.2019г. на обяд К.М.
и Р.Р. ***, ***. Намирали се в центъра на с.***, когато
към тях се приближил автомобила,управляван от И..Р. подал ясен сигнал със стоп
палка,на което водачът не спрял,а продължил към с.***. Последвали автомобила с
включен светлинен и звуков сигнал,но го изпуснали. Автомобилът се движил по
посока с.***, за което Р. уведомил екип на КАТ. Малко по-късно автомобилът бил
спрян между с.***и гр.***. Съставен бил акт на водача.
Съдът кредитира като достоверни и показанията на
свидетеля посочен от адв.Г. - Т. ***, който твърди,че
се е возил в колата на процесната дата и не е
забелязал полицаи, които да са подали
знак за спиране, нито такива, които да са ги следвали с включени светлини, а в
с.***ги „посрещнали” полицаи с насочен пистолет и свалили Т. от колата. Преди
това в с.***видял полицейска кола, но около нея полицаи нямало. Съдът намира
показанията за правдоподобни,но те не опровергават показанията на останалите
свидетели,а дават яснота относно това,че св. *** не е забелязал полицаите. Тава,
че свидетелят не бил видял определено
нещо, случващо се на платното за движение не означава,че то не се е случило. Като
пътник в колата св.*** няма задължения да следи какво се случва на пътното
платно, пътните знаци, наличието на полицаи контролиращи движението и пр. Като
пътник той може дори да спи в автомобила и това не би съставлявало нарушение на
задълженията му. Това, обаче не се отнася за водача на МПС-то –жалбоподателя И., който е бил
длъжен да наблюдава внимателно пътната обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Относно нарушението на чл.103 от ЗДвП.
По делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.103 от ЗДвП. Според
тази норма при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. В случая обаче безспорно се установи по делото, че
на водача бил даден знак със Стоп палка от контролни органи на МВР, като вместо
това същият продължил движението си,като не спрял и на светлинен и звуков
сигнал,подаден от последвалия го автомобил. Описаното поведение е неизпълнение
на указания на контролни органи. Водача е следвало да преустанови движението си
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място. Съдът намира, че за извършеното
административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно -
наказателната му отговорност.
В хода на административно – наказателното
производство, относно нарушението по чл.103 от ЗДвП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е описано нарушението,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.103 от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за
нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са
опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП.
Направените от жалбоподателят и процесуалният му
представител възражения, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение
по чл.103 от ЗДвП не се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно
установено от събраните гласни и писмени доказателства, че на процесната дата жалбоподателят не е спрял на посоченото
място, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Предвид на това,
настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за
нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
За цитираното нарушение по чл.103 от ЗДвП,
административно наказващият орган на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложил наказание – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 5 месеца, при предвидена възможност за налагане на наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв. При определяне размера на наложеното наказание,
административно наказващия орган не е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и не
е определил размера на наказанието към предвидения минимум. Всяко конкретно
административно нарушение следва да се наказва при условията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, изследвайки и съобразявайки конкретните обстоятелства на извършеното
нарушение, а когато наказващият орган налага административните наказания следва
да се мотивира /представя доказателства/ защо определя наказанието в отразения
размер. Съдът намира, че при определяне размера на санкцията от 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 5 месеца, са нарушени изискванията на
чл.27 от ЗАНН. Не са ангажирани доказателства жалбоподателя И. изобщо да има
нарушения по ЗДвП-по делото няма представена справка.
В случая не бяха събрани доказателства за отегчаващи
вината обстоятелства, поради което съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в частта относно наложената глоба в
размер на 200,00 лв. като бъде намалено това наказание на 50,00 лв., а
лишаването от право да управлява МПС от 5 месеца да бъде намалено на 1 месец.
Съдът намира, че така определените административни
наказания съответстват на тежестта на извършеното нарушение и са съобразени с
разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.
Относно
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 предл.2 от
ЗДвП .
От събраните по делото доказателства се установява
и доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като като
водач на лек автомобил не е носил контролен талон към СУМПС. Чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП задължава водача на МПС да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Описаното нарушение е подведено под правилната
квалификация, съответно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С оглед извършеното
административно нарушение, правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.2
от ЗДвП, като било наложено административно наказание глоба в размер от по 10
лева. Санкцията е определена от законодателя във фиксиран размер и не подлежат
на корекция от страна на съда.
Поради горните съображения наказателното
постановление, относно това нарушение, следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ Наказателно постановление №19-0256-000134 от 15.02.2019г. на
Началник РУ към ОДМВР Плевен,РУ Долна Митрополия, упълномощен с МЗ
8121з-952/20.07.2017г., с което на Т.П.И. ЕГН:**********, е наложена на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за 5 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА глобата от 200,00 лева на 50,00 лева, а лишаването от право да
управлява МПС от 5 месеца на 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-0256-000134 от 15.02.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен,РУ Долна
Митрополия, упълномощен с МЗ 8121з-952/20.07.2017г., с което на Т.П.И. ЕГН:**********,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.
2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок
от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Плевен по
реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: