Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
1936 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от „КИС – 15“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Решение №
1022/13.07.2020 г. на Варненски районен съд, ХХХVІІ състав, постановено по
н.а.х.д. № 1498 по описа на съда за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 497793-F530268/02.03.2020 г.
на Директора на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите – Варна.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно,
постановено при нарушение на процесуалните норми и на материалния закон.
По-конкретно касаторът твърди, че липсва произнасяне по наведени във въззивната
жалба доводи, че изводите на районния съд за спазване на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
и на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган, са
неправилни. Счита още, че непроизнасянето на административнонаказващия орган по
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН неправилно не е било възприето като съществено
нарушение от районния съд. Твърди, че извършеното нарушение е маловажно и моли
за отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът
в производството, Териториална дирекция на Националната агенция за приходите –
Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила и в полза на дирекцията да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата
и пледира решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира
за установено следното:
Предмет на
обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 497793-F530268/02.03.2020 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“
в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, с което
на „Кис – 15“ ЕООД за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху
добавената стойност и на основание чл. 179, ал. 1 от същия закон е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в
съдебното производство, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че при проверка в информационните масиви на НАП, извършена от служители
на агенцията на 19.09.2019 г. било установено, че дружеството, регистрирано по
ЗДДС лице, не е подало справка-декларация по този закон за м. август 2019 г. в
законоустановения срок – до 16.09.2019 г. Справката-декларация била подадена на
10.10.2019 г. До дружеството била изпратена покана за явяване за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение, но представител не се явил и
актът бил съставен в отсъствие на нарушителя. Впоследствие бил предявен и
връчен на упълномощено лице без възражения. Въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление.
При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че
актът и постановлението са издадени от компетентни лица и при спазване на
всички срокове и процедури, както и че съдържат законоустановените реквизити.
Посочва, че съставянето на акта в присъствието на един свидетел е процесуално
нарушение, но не от категорията на съществените, тъй като не ограничава правото
на защита на дружеството. Извод за липса на съществено процесуално нарушение формира
и по възражението за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. Обсъжда
доводите на въззивника за неяснота във волята на административнонаказващия
орган поради съвпадането на сроковете за подаване на справка-декларация и
отчетни регистри и приема, че фактическото описание на нарушението е ясно и се
отнася до неподаването на справката-декларация. Във връзка с приложението на
материалния закон приема за безспорно извършено от фактическа страна
нарушението, а определената в минимума имуществена санкция приема за
справедлива. С тези мотиви потвърждава наказателното постановление.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря.
Липсва спор
по факта, че дружеството не е подало справка-декларация по ЗДДС за д.п. 08.2019
г. в срок до 16.09.2019 г. Правилни са изводите на районния съд за липса на
твърдяните във въззивната жалба съществени процесуални нарушения, свързани с
некоректно описание на нарушението от фактическа страна, с процедурата за
покана и съставяне на акт за установяване на административното нарушение, с
недостатъчност на мотивите на наказателното постановление.
Въпросът за
наличие или липса на обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН и съответно за
приложимостта на тази разпоредба е въпрос по законосъобразността на обжалвания
акт, поради което липсата на мотиви по чл. 28 от ЗАНН в обжалваното наказателно
постановление не води до необоснованост и незаконосъобразност на
постановлението.
В изпълнение
на правомощието си по чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на обжалваното
решение за съответствие с материалния закон, касационният състав намира, че изводите
на районния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН са правилни
и в съответствие със събраните доказателства.
Неизпълнението
на задължението за подаване на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС в
срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е формално. За да се счита, че е налице
маловажен случай, преценката обхваща установените смекчаващи обстоятелства,
които обосновават обществена опасност, по-ниска в сравнение с останалите случаи
на нарушение от същия вид. Подаването на справката-декларация, макар и със
закъснение, не обосновава извод за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с останалите случаи на такива нарушения, още повече, че
справката-декларация е подадена след като нарушението е било констатирано от
орган по приходите и дружеството е получило покана за явяване за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. Други обстоятелства, водещи
до извод за по-ниска степен на обществена опасност, не са посочени и не са
установени, поради което изводът на районния съд, че липсва основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, е правилен и съобразен с доказателствата.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда
от пороците, посочени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила.
При този
изход от производството следва да бъде уважено искането за присъждане на
разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния
размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, или 80 лева.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1022/13.07.2020 г. на Варненски районен съд, ХХХVІІ състав, постановено по
н.а.х.д. № 1498 по описа на съда за 2020 година.
ОСЪЖДА „КИС – 15“ ЕООД –
гр. Варна, ЕИК ****, да заплати на Националната агецния за приходите сумата 80
(Осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.