Решение по дело №5/2017 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 38/31.07.2017г.                                                                                    гр. Перник

         

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия,                                          

На  двадесет и четвърти юли                                                                    Година  2017

В публичното заседание в следния състав :

       Председател:Капка Павлова

 

при секретаря Златка Стоянова_____________ и в присъствието на прокурора _______________________ като разгледа докладваното от член съдията Капка Павлова, т. дело № 5 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365  и сл. от ГПК.

По изложените в исковата молба и допълнителната искова молба съображения ищцовото дружество „Технострой 68“ ЕООД със седалище в гр.Неделино, Обл. Смолян  моли да бъде осъдено „Мини Открит въгледобив“ ЕАД, гр.Перник да заплати сумата 128 062,39лв., представляваща възнаграждение по сключени между страните  договор за  изработка и договор за превоз. Сочи се, че дейностите, чието заплащане се претендира  са  осчетоводени с издадени от ищеца  фактури, а именно фактура №33/30.11.2013г., фактура №36/30.12.2013г., фактура №38 от 31.01.2014г., фактура № 42 от 31.03.2014г. и фактура №45 от 30.0.2014г. Иска се присъждане и на обезщетение за забава в размер на законна лихва върху дължимите суми по фактурите за периода от 28.01.2014г. до датата на подаване на исковата молба 30.01.2017г. в размер на  37 488,90лв, както и законната лихва върху същите, считано от завеждане на делото до  окончателното им изплащане. Твърди се, че ищцовата страна е изпълнила добросъвестно задълженията си по договорите, като работата е приета с надлежно подписани от страните протоколи за извършена работа и  именно на база на тези протоколи са издадени и фактурите, с които са осчетоводени сумите, предмет на  иска..

Ответникът „Мини Открит въгледобив“ ЕАД , гр.Перник е подал писмени  отговори на исковата молба и на допълнителната такава. Със същите се заявява оспорване на предявените искове по основание и размер, но на практика се навеждат доводи за погасяване на част от претенциите по давност – тези , чийто падеж е преди 27.01.2014г. като се позовава на кратката погасителна давност по чл.111, б.“б“ от ЗЗД. В писмената защита са развити съображения за недължимост на част от претендираните лихви, тъй като размерите, в които се претендират са изчислени от вещото лице, считано от деня на забавата на всяка  една от фактурите, а не  както е поискано – от 27.01.2014г. 

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове е с правно основани е чл.79,ал.1 от ЗД вр.чл. 258 и сл.ЗДД и чл. 367 ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба са представени два договора, сключени между страните по делото на 02.01.2013г. С първия такъв „Мини Открит въгледобив“ ЕАД, гр.Перник е възложило на „Технострой 68“ ЕООД   извърши  изкопаване на земна маса и въглища на територията на „Мини Открит въгледобив“ ЕАД и услуга с булдозер съгласно утвърден режим на работа срещу възнаграждение. В приложения №1 и №2 се съдържат тарифите за заплащане на дейностите по договора като възнаграждението е уговорено на тон за изкопните  работи и на кв.м. за работата с булдозер и специализирана техника Коматцу.

С втория договор, който е такъв за превоз, „Мини Открит въгледобив“ ЕАД е възложило на „Технострой 68“ ЕООД  да извърши транспортиране на минна маса /земна маса и въглища/ срещу възнаграждение. Уговорено е, че конкретните количества, които ще подлежат на транспортиране са съгласно производствената програма на дружеството- възложител, като ежедневно ще бъде подавана  заявка, която включва мястото и режима на работа и обема на транспортни работи и района на  участъка.  Постигнато е съгласие, че от дължимата за транспортиране сума се  изважда стойността на изразходваното за услугите гориво и смазочни материали /чл. чл.2.1/. В приложения 1.1, 1.2. и 1.3 към този договор са уговорени цените за превоз на въглища в района на  участъка  и извън него, като и за превоз на  откривки.

Във връзка с отчитане на документацията, дружествата са издали до своите служители обща инструкция  за отчитане и документиране на изпълнените работи и разходи на ГСМ.

И двата договора са сключени за срок от една година.

По делото са представени 15 броя протоколи за  извършана работа на рудник „Открит рудник обединен“ за периода от м.01.2013 до м. 04.2014г., надлежно подписани от представители на страните по делото. От тях относими към спора са само протоколите за м.11 и 12 2013г. и за периода м.01.-м.04.2014г. Именно въз основа на тях са издадени и  фактурите,с които са  осчетоводени  претендираните суми.

В хода на процеса, при отделяне на спорното от безспорното по реда на чл.146,ал.1 от ГПК е прието с оглед на изричните  изявления на страните, че отразените в подписаните от страните протоколи работи и превози  действително са  извършени.

От приложените по делото фактура №33/30.11.2013г., фактура №36/30.12.2013г., фактура №38 от 31.01.2014г., фактура № 42 от 31.03.2014г. и фактура №45 от 30.0.2014г. се установява, че претендираните суми са  надлежно осчетоводени от ищцовата страна и са получени от представител на ответника на посочените в тях дати.

По делото беше допусната и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Б.П.. От заключението по същата се установява, че претендираните суми са  отразени като дължими в счетоводствата и на двете  дружества. Вещото лице е  изчислило  по  отделно дължимите суми за възнаграждение  по договора за изработка и тези за  извършени превози. Изчислено е  и обезщетението за забава върху всяка  една от фактурите. 

С оглед на така събраните доказателства  съдът приема, че между страните по делото са  били налице договорни правоотношения, като същите имат характеристиките на договор за изработка и на договор за превоз. За периода до 31.12.2013г.  тези отношения са регламентирани  в приложените по делото договори с дата 02.12.2013г. За дейностите  извършени  след 01.01.2014г. няма сключени договори в писмена  форма. И двата договора обаче са неформални и за тяхното съществуване не е необходимо съгласието да е постигнато в писмен  вид. Освен това  страните са търговци и приложение следва да намерят разпоредбите за търговските сделки, а съгласно чл.293,ал.1 от ТЗ за действителността на търговска сделка писмена форма е необходима само ако това е предвидено в закон. Тъй като такова  изискване не е налице, то  следва да се приеме, че и след 01.01.2014г. е имало договорни правоотношения между страните. Съдържанието на същите е намерило отражение в приложените писмени документи – протоколи за извършена работа и фактури, с които същата е осчетоводена. От тези документи се установява както вида и обема на  възложените дейности, така и уговорената цена на всяка  една от тях. Както вече беше посочено, уговорките между страните имат правната характеристика на договор за  изработка и договор за превоз. 

С договора за  изработка  изпълнителят се задължава да изработи нещо или да  извърши определена работа съгласно поръчката на другата страна, а възложителят се задължава да заплати възнаграждение. От приложените по делото доказателства се  установява, че ищцовото дружество е извършило работите, описани в протоколите за месеците  ноември и  декември 2013г. и за периода от месец януари  до месец март 2014г.. От друга страна не се ангажираха доказателства  дължимото възнаграждение  за същите да  е изплатено. Напротив – от приетата по делото  съдебно-  икономическа експертиза, беше  установено, че  сумите са  осчетоводени като дължими от ответника, но не са заплатени  до момента на  изготвяне на  експертизата. 

По отношение на претенциите за  заплащане на дължими суми за извършени превози,съдът намира следното: С договора за превоз страните се съгласяват превозвачът да превози до определено местоназначение, лица, стоки или товари, а товародателят – да заплати възнаграждение за това. В случая е налице уговорка ищцовото дружество да  извозва минна маса до посочено от ответника място, което се уточнява за всеки  отделен курс. В представените протоколи за извършена работа са отразени извършените превози, разстоянието, на което е превозена минната маса и цената на всеки  курс без ДДС. Изпълнението на задълженията на превозвача е доказано с описаните писмени доказателства – подписани от страните протоколи и фактури, а и с оглед съвпадащите  изявления на страните  това  обстоятелство е  прието за безспорно по делото с нарочно  определение на съда.  От заключението по приетата по делото експертиза се  установява , че  исковите суми  са  осчетоводени  и от двете страни по делото, но няма данни да са изплатени.  Ето защо и тези претенции се  явяват основателни. 

Съдът счита, че макар да става въпрос за  отношения, съдържащи елементи на два договора  сумите следва да  бъдат присъдени по всяка една от представените фактури, тъй като от общото дължимо възнаграждение на ищцовото дружество  е приспадната  стойността на зареденото гориво и накрая  е получена  една обща сума, подлежаща на плащане.  При това положение  съдът приема, че  главницата се разпределя както следва : по фактура №33/30.11.2013г- 48 468,02лв.., по фактура №36/30.12.2013г.- 22595,74лв., по фактура №38 / 31.01.2014г.- 27 569,71лв., по фактура № 42 / 31.03.2014г.- 13897,90 и по фактура №45 / 30.0.2014г.- 15531,02лв.

По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за забава до датата на завеждане на делото: Същите са с правно основание чл.309а ТЗ. Съгласно тази разпоредба когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая е налице забава, която за сумите по  фактурите, издадени при действието на договорите от 02.01.2013г. започва да тече след  изтичане на 45 дни след съставяне на протокол за изпълнените работи и редовно подадени товарителница и фактури/ чл.38 от договора за изработка и чл.2.7 от договора за превоз/. По отношение на останалите фактури не е уговорен ден за изпълнение, поради което следва да се приеме, че ответната страна е в забава, считано от деня следващ този на  получаване на  фактурата.  По делото  обаче се  претендира  обезщетение за забава  върху всички суми след изтичане на 45  дневен срок от издаване на фактурите,а само за първата такава началният момент е след изтичане  на по-дълъг срок от  посочения в договора  като  ищецът е съобразил евентуално възражение за изтекла погасителна тригодишна давност  за  обезщетението за забава.

Претендираните суми съответстват на  изчислените от вещото лице  по приетата по делото експертиза. Направеното  възражение от ответника,че вещото лице е  изчислило  дължимата мораторна лихва съобразявайки се с изискуемостта, а не както е заявено с  исковата молба е неоснователно. Изискуемостта  на задълженията  при по-голямата част от  фактурите настъпва в по-ранен момент от този, посочен като начало на периода на забавата. При фактурите, издадени за работите, извършени по време на действието на договора пък изискуемостта съвпада със заявеното в исковата молба с изключение на   периода на забавата по първата фактура, който заявен от 28.01.2014г. вместо от 16.01.2014г. Последното обстоятелство обаче е взето предвид при изчисляването на  обезщетението за забава. Предвид на това акцесорните исковете  следва да се уважат така, както са предявени, а именно :

 за 14785,37лв.,представляваща обезщетение за забава върху сумата  48468,02лв., дължима по фактура №33/30.11.2013г. за периода от 28.01.2014г. до 27.01.2017г.;

За 6786,91лв., представляваща  обезщетение за забава  върху главницата от  22595,74лв, дължима по фактура №36/30.12.2013г. за периода от 14.02.2014г. до 27.01.2017г.;

За  8034,83лв., представляваща  обезщетение за забава  върху главницата от 27569,71лв., дължима по фактура №38/31.01.2014г. за периода от 18.03.2014г. до 27.01.2017г.;

За сумата 3821,84лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 13897,90лв., дължима по фактура 42/31.03.2014г. за периода от 16.05.2014г. до 27.01.2017г.;

За сумата 4141,26лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 15531,02лв., дължима по фактура №45/30.04.2014г. за периода от 15.06.2014г. до 27.01.2017г.;

Върху дължимите главници  на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД ще следва да бъде присъдено  обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до  окончателното  им изплащане.

След като се приема, че исковете са основателни, ще следва да бъде обсъдено и възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност. Наведени са доводи, че в случая следва да се приложи кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.  Това възражение не може да бъде прието. Задълженията са такива по договори за изработка и за превоз  и за същите важи  общата петгодишна давност, която към датата на завеждане на делото не е изтекла. Тригодишната давност е приложима по отношение на претенциите за лихви, но в случая претенцията по първата фактура е за период от три години назад  от датата на  подаване на исковата молба, а  началните моменти, от които  се  иска присъждане по  останалите претенции са от по- късни дати. Предвид на това и  по  отношение на същите  давността  не е изтекла.

Ето защо  всички  обективно  съединени искове  следва да бъдат  уважени така, както са предявени.

С оглед изхода на делото ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на  ищцовата страна  и направените  разноски в производството. Съдът приема, че доказаните разноски са в размер на 11130,34лв., от които 5278,34лв. за държавна такса и 5852лв. за възнаграждение за процесуално представителство по обективно съединените  искове в настоящото производство. Не следва да се присъждат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на производство по чл.390 от ГПК, тъй като по делото няма доказателства такова производство въобще да  е  било  образувано.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА  „Мини Открит въгледобив“ ЕАД ,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.“Св Иван Рилски“  №1, представлявано от  Изпълнителния директор В.Т.С. да заплати на „Технострой 68“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Неделино, ул.“Добри Чинтулов„ №54, представлявано от управителя Р.В.Б. на основание чл.258 ЗЗД и чл. 367 ТЗ сумите както следва: 48 468,02лв., дължими по фактура №33/30.11.2013г., 22 595,74лв., дължими по фактура №36/30.12.2013г., 27 569,71лв., дължими по фактура №38 / 31.01.2014г.., 13897,90лв., дължими по фактура № 42 / 31.03.2014г. и 15531,02лв., дължими по фактура №45 / 30.0.2014г., както и законна лихва върху тези суми,считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2017г. до  окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Мини Открит въгледобив“ ЕАД ,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.“Св Иван Рилски“  №1, представлявано от  Изпълнителния директор В.Т.С. да заплати на „Технострой 68“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Неделино, ул.“Добри Чинтулов„ №54, представлявано от управителя Р.В.Б. на основание чл.309а от ТЗ  следните суми 14785,37лв. обезщетение за забава  върху сумата 48468,02лв., дължима по фактура №33/30.11.2013г. за периода от 28.01.2014г. до 27.01.2017г.; 6786,91лв. обезщетение за забава  върху главницата от  22595,74лв, дължима по фактура №36/30.12.2013г. за периода от 14.02.2014г. до 27.01.2017г.; 8034,83лв.  обезщетение за забава  върху главницата от 27569,71лв., дължима по фактура №38/31.01.2014г. за периода от 18.03.2014г. до 27.01.2017г.; 3821,84лв.  обезщетение за забава  върху главницата от 13897,90лв., дължима по фактура 42/31.03.2014г. за периода от 16.05.2014г. до 27.01.2017г. и 4141,26лв. обезщетение за забава върху главницата от 15531,02лв., дължима по фактура №45/30.04.2014г. за периода от 15.06.2014г. до 27.01.2017г.;

ОСЪЖДА „Мини Открит въгледобив“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.“Св Иван Рилски“  №1, представлявано от  Изпълнителния директор В.Т.С. да заплати на „Технострой 68“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Неделино, ул.“Добри Чинтулов „ №54, представлявано от управителя Р.В.Б. 11130,34лв. направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :