Решение № 175
Гр.
Сливен, 15.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с
участие на прокурор Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия
Динчева КАНД № 150 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „ИММ
СЛИВЕН“ ООД против решение № 260206/12.07.2021 год. постановено по АНД № 151/2021
год. по описа на Районен съд Сливен.
С обжалваното решение е потвърден ел.
фиш Серия Г № 0022770 на ОД на МВР Сливен, с което на касатора на основание чл.
638, ал. 4, вр. чл.638, ал.,1, т.2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на
застраховането е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно. При издаване на електронния фиш били
допуснати съществени процесуални нарушения. В материалния закон не било
предвидено наказание „имуществена санкция“, а само „глоба“. По делото нямало
представени доказателства, че автомобилът не е спрян от движение. Иска се
отмяна на решението, както и да се отмени изцяло издадения електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът не се
представлява. Постъпило е писмено становище, в което се иска съдът да уважи
подадената касационна жалба. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР Сливен не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище, в което се прави искане съдът за остави в сила решението на
районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на Районен съд Сливен е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Административен съд Сливен като взе
предвид доводите на страните и посочените касационни основания прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства,
установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд правилно е възприел следната фактическата обстановка по делото:
Касаторът е санкциониран за това, че
на 15.10.2020 год. в 15. 30 часа с ATCC 11743сс било заснето по път I-6 в с.Т. до б. „Ж.“ в посока г.Б. МПС ХОНДА ЦР В с
рег.№ ********, за което МПС не е имало към момента на това движение сключен
договор за задължителна застраховка гражданска отговорност (ЗЗГО). Установен
бил собственикът на автомобила в лицето на дружеството - жалбоподател. С
издадения ЕФ за извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с член чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. ал.4, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
При така установеното
първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен състава на нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ като нарушението е доказано от АНО, върху
когото лежи доказателствената тежест. В тази връзка настоящият касационен
състав изцяло споделя изложените съображения и счита, че няма смисъл да ги повтаря.
В атакуваното решение е даден подробен и мотивиран отговор на всеки един от
доводите на жалбоподателя (понастоящем касатор). В касационната жалба не се
сочат нови възражения. Същата по съществото си е бланкетна. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. В конкретния случай безспорно е
установено, че лек автомобил ХОНДА ЦР В с рег.№ ******** е собственост на
касатора. Няма спор и че процесното МПС не е спряно от движение, както и че на
датата посочена в ЕФ автомобилът не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. При това положение правилно е ангажирана отговорността на
касатора за неизпълнение на вмененото по закон задължение, след като на
процесната дата и час посредством автоматизирана система е установено, че
автомобилът се е движил по път I-6 в с.Т. до б. „Ж.“ в
посока г.Б. Административното наказание на касатора е наложено с електронен
фиш, каквато възможност е предвидена в КЗ. Съгласно ал. 4 на чл. 638 КЗ: "Когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1". В случая
управление е установено по безспорен начин на 15.10.2020 год. в 15.30 часа път I-6 в с.Т. до б. „Ж.“ в посока г.Б. Това управление се
доказва от събраните по делото доказателства. Вярно е, че в ел. фиш липсва
изписване, че е заснето "управление" на МПС, но там ясно е посочено,
че е установено нарушение на КЗ с МПС на 15.10.2020 год. на път I-6 в с.Т. до бистро „Ж.“ в посока г.Б., т. е. няма
съмнение, че се касае за МПС, заснето с мобилна система в движение в определена
посока. След като е налице движение в определена посока, то очевидно е, че
управлението на МПС е налице.
В конкретния казус управлението на
МПС е констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство, а липсата на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е установено чрез представената
справка на л.8 от делото.
При издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.
Видно е, че ЕФ е издаден в рамките на материалната и териториална компетентност
на своя издател. В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от
закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В тази връзка с оглед субекта на
нарушението - юридическо лице – собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението, правилно е определен и видът на санкцията – имуществена санкция.
Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.
С оглед на всичко това съдът намира,
че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
касатора, чрез налагане на предвидената имуществена санкция в абсолютно
определен в закона размер. В КЗ изрично е предвидена "имуществена
санкция" за собственик - юридическото лице при несключен застрахователен
договор за задължителна застраховка. Според настоящия състав на съда правилното
тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира
административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на МПС. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към
определена дата се установява чрез справка по електронен път в
"Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставен
на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална
информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни
органи. От страна на касатора не са представени доказателства, опровергаващи
този извод, поради което правилно е прието, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с член чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
Поради тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че обжалваният електронен фиш е издаден съобразно
изискванията на закона и не са налице основания за неговата отмяна поради
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила. Като е достигнал до същия извод районният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Сливен не страда от сочените в жалбата
пороци.
По изложените съображения и с оглед
извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение,
отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260206/12.07.2021
год. постановено по АНД № 151/2021 год. по описа на Районен съд Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ