Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Рени А. и в присъствието
на прокурора Сашо Тотев, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 3254 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 02.11.2017 г., постановена по НОХД № 1421/2013 г., Софийският
районен съд, Наказателна колегия, 1-ви състав е признал подсъдимата С.С.С. за невиновна в това, че за времето от
24.03.2010 г. до 30.03.2011 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в „Б.“ ЕООД), при условията на продължавано
престъпление – когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един
или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, присвоила чужди пари в размер на 14 483 евро, на
стойност 1.95 лв. за 1 евро, равняващи се на 28 241.85 лв. (117.67 МРЗ),
собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П., връчени в това й
качество и поверени да ги пази, като присвояването е в големи размери, както
следва:
1.
На 24.03.2010 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 744.00 евро, равняващи се
на 1450.80 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC ***
„У.Б.“ АД, от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по
сключен договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online''
(купувач), собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П., връчени
в това й качество и поверени да ги пази и управлява;
2.
На 19.05.2010 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 756.00 евро, равняващи се
на 1474.20 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online'' (купувач),
собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П., връчени в това й
качество и поверени да ги пази и управлява;
3.
На 28.05.2010 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 986.00 евро, равняващи се
на 1922.70 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online''
(купувач), собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П.,
връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява;
4.
На 11.06.2010 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 298.00 ЕUR, равняващи се на
581.10 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД, от
BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online''
(купувач), собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П.,
връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява;
5.
На 25.10.2010 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 832.50 евро, равняващи се
на 1623.38 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online''
(купувач), собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П.,
връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява;
6.
На 12.11.2010 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 352.00 евро, равняващи се
на 686.40 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online''
(купувач), собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П.,
връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява;
7.
На 18.11.2010 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 1192.50 евро, равняващи се
на 2325.37 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online''
(купувач), собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П.,
връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява;
8.
На 22.12.2010 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 1192.50 евро, равняващи се
на 2325.37 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online''
(купувач), собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П.,
връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява;
9.
На 22.12.2010 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 460.00 евро, равняващи се
на 897.00 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online''
(купувач), собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П.,
връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява;
10.
На 22.12.2010 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 475.00 евро, равняващи се
на 926.25 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online''
(купувач), собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П.,
връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява;
11.
На 22.12.2010 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 339.50 евро, равняващи се
на 662.03 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online''
(купувач), собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П.,
връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява;
12.
На 07.03.2011 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 2030.00 евро, равняващи се
на 3958.50 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online''
(купувач), собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П.,
връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява;
13.
На 10.03.2011 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 845.00 евро, равняващи се
на 1647.75 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online'' (купувач),
собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П., връчени в това й
качество и поверени да ги пази и управлява;
14.
На 30.03.2011 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ НК („мениджър-продажби“ в
„Б.“ ЕООД), присвоила чужди пари в размер на 3980.00 евро, равняващи се
на 7761.00 лв. (преведени по банковата й сметка с IBAN ***, BIC *** „У.Б.“ АД,
от BCE-Online за изработени и доставени пластики за банкови карти по сключен
договор между „Б.“ ЕООД (продавач и работодател на С.) и „BCE-Online“ (купувач),
собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител св. Л.Л.П., връчени в това й
качество и поверени да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 304
от НПК е оправдал подсъдимата С. по
повдигнатото й обвинение да е извършила престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1,
вр. ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С
присъдата е отхвърлен като
неоснователен, предявеният граждански иск от „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, против
подсъдимата С., за сума в общ размер на 28 241.85 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, причинени от
престъплението, ведно със законната лихва, както и сторените по делото
разноски.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски са оставени за сметка на Държавата.
Срещу
така постановения съдебен акт е депозиран протест от прокурор при СРП. С така
депозирания протест се претендира, че изводът на съда за невиновност на
подсъдимата С. не се подкрепя от доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие, които според прокурора, обосновават
доводи за осъществено престъпление и неговия автор. Излагат се подробни
аргументи по същество, като се твърди, че събраните по делото доказателствени
източници подкрепят фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.
Посочва се, че подсъдимата е сключила договора между „БАНКУЕЪР“ ООД и
„BCE-Online“ от името на дружеството, но посочила собствената си банкова сметка
***, с което се обосновава и умисълът й за присвояване. Прави се искане за
отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, осъдителна такава, с
която подсъдимата С.С.С. да бъде призната за виновна по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление с посочената по-горе правна квалификация,
като й бъде определено наказание 3 години „Лишаване от свобода“, изпълнението
на което, на основание чл. 66 от НК, бъде отложено за срок от пет години.
Срещу
присъдата на СРС – НО, 1-ви състав, е депозирана и въззивна жалба с допълнение
от Л.Л.П., в качеството му на управител на „Б.“ ЕООД, конституирано като
граждански ищец по делото, чрез адв. И. А. – от САК. С така подадената жалба се
претендира отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с
която да бъде уважен предявеният от дружеството граждански иск срещу
подсъдимата за обезщетение за причинените от престъплението вреди в размер на
28 241,85 лева, ведно със законната лихва върху тази сума и сторените по делото
разноски. В подкрепа на искането се изтъква, че първият съд не е обсъдил
представените по делото 4 броя фактури, издадени на „BCE-Online“ лично от С.
през м. септември 2011 г., които тя лично е подала на 19.09.2011 г. в НАП и
писмените обяснения към тях, както и показанията на св. Г.М., в смисъл, че
подсъдимата е искала да включи издадените от нея фактури след срока на подаване
на декларацията на дружеството, но свидетелката отказала. Посочва се, че съдът
е игнорирал доказателствата в подкрепа на опита на С. да промени годишната
данъчна декларация на дружеството и на това, че е сключила сама със себе си
договор за 52 000 лева и на два пъти е теглела от сметка на дружеството парични
средства на обща стойност от 52 000 лева. Посочва се, че по делото не са били
събрани доказателства за това П.нарочно да не е запазил предходна счетоводна
програма, поради което и изводът на първия съд, че счетоводството на
дружеството не е водено редовно, не намират опора в доказателствения материал.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста по съображенията,
изложени в него. Намира, че първият съд неправилно е приел, че подсъдимата не е
извършила престъплението, в което е обвинена. В подкрепа на извода, че С. е
реализирала състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр.
чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК изтъква, че сумите, изплатени от контрагента
на „БАНКУЕЪР“ ООД по договор между двете дружества, са постъпили по лична
сметка на подсъдимата и са изтеглени от нея, след което тя се е разпоредила със
сумите като със свое имущество. Не споделя доводите на районния съд,
обективирани в мотивите към присъдата му, относно наличието на правен спор,
който се е явил основание да бъде изтеглена инкриминираната парична сума.
Предлага присъдата на СРС да бъде отменена, като неправилна, и да бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение.
Повереникът
на гражданския ищец „Б.“ ЕООД – адв. И.А. – от САК, поддържа депозираната
въззивна жалба с допълнение, по изложените в същите съображения. Посочва, че
първият съд произволно е преценил, че подсъдимата считала, че погрешно
получените по сметката й парични средства представляват полагаемия й се
дивидент, въпреки показанията на св. В.и П., и приложените доказателства в
подкрепа на разделянето на търговските отношения между подсъдимата и св. П..
Акцентира, че първоинстанционият съдебен състав не е обсъдил въпросите защо,
след като банковият превод е бил сгрешен не по вина на подсъдимата, същата не е
уведомила управителя на дружеството, счетоводителя или дружеството –
съконтрагент, както и защо след приключване на финансовата година, подсъдимата
е представила фактурите в НАП и е направила опит за промяна в годишния отчет.
Сочи, че в случай, че подсъдимата е считала получените пари за полагаемия й се
дивидент, действията й в тази насока са били напълно нелогични. Отправя искане
за отмяна на присъдата на СРС е постановяване на нова, осъдителна такава, а
алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Претендира и направените от доверителя й разноски за
явяването й в съдебното заседание пред въззивния съд.
Управителят
на гражданския ищец „Б.“ ЕООД – Л.П., се присъединява към становището на
повереника на дружеството.
Защитата
на подсъдимата С. – адв. Л. – от САК, пледира подадените протест и въззивна
жалба да бъдат оставени без уважение. Счита, че съдът ненужно се е занимал с
въпросите относно взаимоотношенията между съдружниците и налице ли е прихващане
или не, като по този начин е изместил основния акцент по делото, а именно – налице
ли е длъжностно присвояване. Развива аргументи, че подсъдимата няма длъжностно
качество, тъй като към инкриминирания период от време е била пълномощник, по
силата на едностранна сделка. Посочва, че в конкретния по делото случая не е
налице връчване на пари, тъй като парите, преведени по нейна сметка от едно
дружество, не са й били връчени. Акцентира, че на посочените от обвинението
дати не е осъществено присвояване, тъй като те съответстват на извършените от
„ВСЕ Online“
преводи по сметка на подсъдимата, но на тези дати не са извършени каквито и да
било разпоредителни действия. Излага доводи, че по делото не е установено кое
лице е посочило банковата сметка на подсъдимата в процесните фактури; счита за
недоказано наличието на договор между „Б.“ ЕООД и „ВСЕ Online“ и производството на банкови карти и
изпращането им на дружеството „ВСЕ Online“. Квалифицира като неправилни изводите
на съда, в смисъл, че подсъдимата е извършвала теглене на получените средства
от „ВСЕ Online“,
като посочва, че към края на инкриминирания период парите са били налични по
сметката на подсъдимата и не е установено каквото и да било разпореждане със
същите. Сочи, че след подписване на споразумението между подсъдимата и П.,
производството на карти вече не се е осъществявало от „Б.“ ЕООД, а от
дружеството на подсъдимата. Акцентира, че последващите действия на подсъдимата
по деклариране пред НАП са ирелевантни. Моли присъдата на първия съд да бъде
потвърдена.
При
упражняване правото си на реплика, повереникът на гражданския ищец посочва, че
от заключението на назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза е
установено, че са извършени превози на изработените карти към дружеството,
което ги е поръчало и е извършен превод на пари от същото по сметка на С..
Изтъква, че по делото не е изследван въпросът какви разходи е направила фирмата
във връзка с производството на картите.
В
правото си на реплика, управителят на „Б.“ ЕООД изразява несъгласие с доводите
на защитата, че подсъдимата не е имала длъжностно качество, като посочва, че по
време на повечето доставки към дружеството – съконтрагент, същата е била
управител на дружеството. Акцентира, че подсъдимата е внесла писмо в НАП, в
което е било посочено, че дружеството – контрагент е извършил погрешно плащане
по сметка на служител на дружеството, с което
е признала за отношенията с контрагента и за получени плащания от същия.
В
правото си на дуплика, защитата на подс. С. изтъква, че аргументите, изтъкнати
от управителя на дружеството касаят период, последващ инкриминирания, но са
доказателство за липса на противоправно разпореждане от подсъдимата с
инкриминираните суми. Акцентира, че вещите лица, изготвили ССчЕ, са установили,
че в счетоводството на дружеството няма данни за производство на подобни карти
и за вземания към такъв клиент. Посочва, че след като не са установени липси в
„Б.“ ЕООД, не е осъществено и присвояване.
Подсъдимата
С., в правото си на лична защита, посочва, че не е извършила никакво
присвояване. Присъединява се към доводите на защитата си. В последната си дума
моли присъдата на СРС да бъзе потвърдена.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и
обсъдил детайлно и задълбочено, в качеството им на гласни и писмени
доказателствени средства показанията на св. Л.Л.П., снети в о.с.з. на
30.10.2014 г. и на 19.05.2016 г., Г.М.З., снети в о.с.з. на 12.01.2015 г., Г.М.М.,
снети в о.с.з. на 29.06.2015 г.; споразумение от 04.02.2011 г. между С.С. и Л.П.(л.
4 – 6 от досъд. п-во); трудова книжка на С.С. и удостоверения относно трудови
договори (л. 13 – 19 от досъд. п-во); фактури, издадени от „БАНКУЕЪР“ ООД и
извлечения от е-банкиране (л. 21 – 54 от досъд. п-во); дружествен договор на
„БАНКУЕЪР“ ООД (л. 59 – 71 от досъд. п-во); писмо от „У.Б.“ АД до подс. С.
относно банковите сметки на същата (л. 72 от досъд. п-во); банкови документи,
касаещи движението по банковата сметка на подс. С. в „ПИБ“ АД (л. 117 – 127 от
досъд. п-во); ревизионен акт № К **********/31.05.2012 г. по отношение на „Б.“
ЕООД (л. 131 – 133 от досъд. п-во); писмо от „У.Б.“ АД до СДВР, ведно с
извлечение от банковата сметка на подс. С. (л. 134 – 141 от досъд. п-во);
длъжностна характеристика на длъжността „мениджър продажби“ в „Б.“ ЕООД (л. 151
– 153 от досъд. п-во) и трудов договор от 25.02.2011 г., сключен между „Б.“
ЕООД и подс. С. (л. 154 – 157 от досъд. п-во); пълномощно от Л.П., издадено в
полза на подс. С. (л. 176 – 177 от досъд. п-во); протокол от 25.09.2008 г. за
разпределяне на печалба от минали години между съдружниците в „БАНКУЕЪР“ ООД
(л. 178 от досъд. п-во); преводно нареждане от подс. С. до „ПИБ“ АД (л. 180 от
досъд. п-во) и квитанция за получен дивидент върху разпределение на печалба от
минали години за сумата от 2625 лева (л. 181 от досъд. п-во); договор за
поръчка между „БАНКУЕЪР“ ООД и С.С. от 06.10.2009 г. (л. 185 – 187 от досъд.
п-во); протокол от 01.03.2005 г. за вземане на решение от съдружниците на
„БАНКУЕЪР“ ООД (л. 61 от съд. п-во); нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 140, том І, рег. № 1820, нот. дело № 101/2005 г. (л. 62 – 63 от
съд. п-во); нотариална показан от подс. С. до св. П., в качеството му на
управител на „Б.“ ЕООД (л. 64 – 66 от съд. п-во); приложения към ГФО на
„БАНКУЕЪР“ ООД към 31.12.2008 г. (л. 67 – 83 от съд. п-во); писма от ТД на НАП
– София, ведно с приложения (л. 94, л. 98 и л. 121 – 147 от съд. п-во); инвойс
фактура от 31.01.2011 г. (л. 155 от съд. п-во); товарителници и фактури за
експресни доставки (л. 156 – 179 от съд. п-во); решение от 20.06.2016 г.,
постановено по гр. дело № 53840/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 71-ви състав
(л. 223 – 225 от съд. п-во), свидетелство за съдимост на подсъдимата (л. 192 от
съд. п-во), както и заключението на назначената и приета като доказателство по
делото съдебно – счетоводна и икономическа експертиза (л. 202 – 210 от съд.
п-во) и разясненията на изготвилото ги вещо лице в съдебно заседание.
При
изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал
изцяло показанията на разпитаните свидетели, като е преценил, че са логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателствени средства. Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт,
е кредитирал и заключението на назначената и изготвена съдебно – счетоводна и
икономическа експертиза, както и останалите писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани по делото.
Пред
настоящата инстанция нови гласни или писмени доказателствени средства не са
ангажирани. Въззивният съд изгради изводите си по фактите изцяло въз основа на
събраните пред първоинстанционния съд доказателствени източници.
Въз
основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от
фактическа страна, че с решение № 1 по ф. д. № 22144/1991 г. на СГС – ФО, в
Търговския регистър било вписано търговско дружество „БАНКУЕЪР“ ООД, с
управител Л.П., като съдружници в това дружество от 1997 г. били св. Л.П.и
подс. С.С.. На 04.02.2011 г. между подс. С.С. и св. Л.П.било сключено
споразумение с нотариална заверка на подписите им, по силата на което двамата
постигнали съгласие за разделяне на общите им фирми и тяхното имущество и
задължения. В т. 7 от споразумението било договорено, че страните по него нямат
каквито и да било претенции една към друга във връзка със съществуващите към
момента на подписване на споразумението неразпределени печалби в „БАНКУЕЪР“ и
„Медия Експрес“, и няма да имат претенции към другата страна или към
съответното дружество. На 18.03.2011 г. в Търговския регистър било вписано
прехвърляне на притежаваните от подсъдимата С. дружествени дялове на св. П.,
като последният станал едноличен собственик на капитала.
През
времето, докато съдружници в дружеството били подсъдимата С. и св. Л.П.,
счетоводството в дружеството не било водено редовно и в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството, като се случвало не всички стопански
операции да бъдат отразявани надлежно и своевременно, в съответствие с
действителното им съществуване. Също така в счетоводството имало отразени
операции, за които в дружеството не съществували първични счетоводни документи.
През
времето, докато били съдружници в дружеството, същото имало задължения към
собствениците, като за 2006 г. били в размер на 120 000 лева. През 2008 г. било
взето решение, подписано от съдружниците, да им се изплати печалба от
дружеството от минали години в размер на 150 000 лева, съответна на
дружествените им дялове – на св. Л.П.трябвало да се изплати сума в размер на 97
500 лева, а на подсъдимата С.С. – сума в размер на 52 500 лева. Впоследствие
тези две задължения били осчетоводени от дружеството „БАНКУЕЪР“ като погасени,
макар за това да нямало първични счетоводни документи. В дружеството липсвали и
счетоводни документи за финансовата 2005 г., поради което съдът не е успял да
установи, дали е била осчетоводена и дали дружеството дължи сума в размер на 42
000 лева на подс. С., по повод на предоставен от последната на дружеството
заем.
През
цялото време дружеството „БАНКУЕЪР“ развивало активно търговска дейност, като
се занимавало с производство и продажба на банкови карти, като търгувало с
търговци от България и чужбина. През периода от началото на 2010 г. до началото
на 2011 г., един от клиентите на дружеството бил „ВСЕ-Online“, което било с клон в Германия и
седалище в САЩ, като „БАНКУЕЪР“ произвело и продало банкови карти на това
чуждестранно дружество. Доставката на готовата продукция била извършена чрез
куриерските фирми DHL Express и
THT Express.
На чуждестранното дружество „ВСЕ-Online“ били изпратени проформа фактури, от
неустановено по делото лице, като на същото била посочена като сметка за
плащане личната банкова сметка *** С.С. в „У.Б.“ АД, която била с IBAN ***, BIC
***.
Впоследствие
от страна на „BCE-Online“ постъпили по сметката на подсъдимата С.С. 14 парични
превода, както следва: на 24.03.2010 г. – сума в размер на 744 евро; на
19.05.2010 г. – 756 евро; на 28.05.2010 г. – 986 евро; на 11.06.2010 г. – 298
евро; на 25.10.2010 г. – 832,50 евро; на 12.11.2010 г. – 352 евро; на
18.11.2010 г. – 1192,50 евро; на 22.12.2010 г. – 1192,50 евро; на 22.12.2010 г.
– 460 евро; на 22.12.2010 г. – 475 евро; на 22.12.2010 г. – 339,50 евро; на
07.03.2011 г. – 2030 евро; на 10.03.2011 г. – 845 евро и на 30.03.2011 г. –
3980 евро, или общо по сметката на подсъдимата от „BCE-Online“ постъпила сума в
общ размер на 14 483 евро. Впоследствие тази сума била изтеглена от банковата
сметка на подсъдимата С.. Въпреки, че „BCE-Online“ било клиент и имало
задължения към „БАНКУЕЪР“, в счетоводството на последното такъв клиент не бил
отразен, респ. не били отразени налични вземания на ГИ към него.
Въз
основа на заключението на съдебно – счетоводната и икономическата експертиза
първоинстанционният съд е приел за установено движението на парични суми по
банковата сметка на подсъдимата в „У.Б.“, като по същата за периода от
02.03.2010 г. до 29.04.2011 г., са постъпили суми в размер на 52 247,72 лева от
работни заплати, преводи във валута от „BCE-Online“, вноски на каса и лихви, а
са били изтеглени общо 45 316,01 лева. Поради липсата на счетоводни документи
за 2005 г., експертизата не е могла да установи, дали сумата от 42 000 лева
(получена от дружеството, чрез управителя П., за което е представена разписка,
приложена към експертизата), е била осчетоводена от дружеството „БАНКУЕЪР“. По
счетоводни данни, дължимият дивидент на подс. С. от дружеството „БАНКУЕЪР“, в
размер на 52 500 лева, е бил изплатен. Куриерските фирми „Ди Ейч Ел Експрес
България“ ЕООД и „ТНТ България“ ЕООД, са извършвали доставки с изпращач
„БАНКУЕЪР“ и получател „BCE-Online“, като в счетоводството на дружеството няма
отразени вземания от клиент „BCE-Online“ по сметка 411 вземания от клиенти.
Съгласно разясненията на вещото лице в съдебно заседание, проведено на
19.05.2016 г., съдът е установил, че за целия изследван от вещото лице период
не е налице осчетоводяване на вземанията от клиента „BCE-Online“. Дружеството
„БАНКУЕЪР“ ООД не е декларирало пред НАП изплащането на дивиденти, за което е
било взето решение през 2008 г. Експертизата е констатирала и две задължения от
дружеството към съдружниците – едното за сума в размер на 120 000 лева, а
другото в размер на 150 000 лева, което второ задължение е било за дивидент. В
счетоводството на дружеството не са налични документи на кого, на коя дата и по
какъв начин са изплатени посочените по-горе парични суми в размер на 120 000
лева и на 150 000 лева, но същите са били осчетоводени като погасени. Според
вещото лице, счетоводството на дружеството е водено по такъв начин, че остават
въпроси, на които не може да се даде отговор, свързани с движението на някои
парични суми.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обвинението,
повдигнато срещу подс. С. за осъществен състав на престъпление по чл. 202, ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК се явява недоказано,
по съображения, че не е доказано твърдението, че именно С. е посочила в
проформа – фактурите собствената си банкова сметка, *** „BCE Online“, поради което и не
е доказано активно поведение от нейна страна във връзка с разпореждане с
предмета на посегателство. Приел е, че при липса на сигурни данни, дали
дружеството е имало задължения за неизплатени дивиденти към подсъдимата, не е
изключено да се касае до прихващане от страна на подсъдимата, което би
изключило противозаконното разпореждане с имущество. Ето защо е признал
подсъдимата С.С. за невиновна в осъществен състав на престъпление с
горепосочената правна квалификация, като на основание чл. 304 от НПК я е
оправдал по повдигнатото й обвинение.
С присъдата, съдът е отхвърлил като
неоснователен, предявеният граждански иск от „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, против
подсъдимата С., за сума в общ размер на 28 241.85 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, причинени от
престъплението, ведно със законната лихва, както и сторените по делото
разноски.
Постановил
е направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Настоящата
инстанция в основни линии споделя както фактическите, така и правните изводи на
СРС, изложени в мотивната част на постановената първоинстанционна присъда, като
намира, че същите почиват на задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателствени средства.
Така,
изцяло следва да бъдат споделени изводите на СРС досежно личността на подс. С..
Същите са формирани въз основа на правилен и задълбочен анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства – и в частност на отразеното в
свидетелството за съдимост на подсъдимата, поради което са безпротиворечиво
установени.
Въззивният съд възприе изцяло изводите
на първостепенния съд, относими към взаимоотношенията между подс. С. и
дружеството „БАНКУЕЪР“ ООД, респ. между съдружниците в дружеството, като
прецени, че същите са формирани въз основа на правилен анализ на приложените по
делото писмени доказателствени средства и в частност – въз основа на
приложените по делото дружествен договор на „БАНКУЕЪР“ ООД (л. 65 – 71 –
номерация горе вдясно от досъд. п-во), споразумение от 04.02.2011 г. между С.С.
и Л.П.(л. 4 – 6 от досъд. п-во), трудова книжка на С.С. и удостоверения относно
трудови договори (л. 13 – 19 от досъд. п-во), длъжностна характеристика на
длъжността „мениджър продажби“ в „Б.“ ЕООД (л. 151 – 153 от досъд. п-во) и
трудов договор от 25.02.2011 г., сключен между „Б.“ ЕООД и подс. С. (л. 154 –
157 от досъд. п-во), пълномощно от Л.П., издадено в полза на подс. С. (л. 176 –
177 от досъд. п-во), договор за поръчка между „БАНКУЕЪР“ ООД и С.С. от
06.10.2009 г. (л. 185 – 187 от досъд. п-во), протокол от 01.03.2005 г. за
вземане на решение от съдружниците на „БАНКУЕЪР“ ООД (л. 61 от съд. п-во),
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 140, том І, рег. №
1820, нот. дело № 101/2005 г. (л. 62 – 63 от съд. п-во), които намира, че следва
изцяло да кредитира.
Правилни
и обосновани са и изводите на решаващия съд досежно наличието на търговско
правни отношения между „Б.“ ЕООД и „BCE Online“ за доставка на пластмасови карти от
дружеството, управлявано от св. П.с получател – „BCE Online“. Макар, както
правилно сочи защитата, по делото да не е наличен договор между страните, а
вещото лице, изготвило съдебно – счетоводната експертиза да не е установило
осчетоводено от „БАНКУЕЪР“ вземане към „BCE Online“, изводи в насока
наличието на взаимоотношения между дружествата се налагат както от анализа на
показанията на св. П.и Златанов, които в тази насока са единни, еднопосочни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви, както и неоспорени от страните в
производството, така и от събраните по делото писмени доказателствени средства
– фактури, издадени от „Б.“ ЕООД на „BCE Online“, товарителници, уведомление от подс. С.
до НАП вх. № 04-53-03-800/19.09.2011 г. (л. 122 от съд. п-во) и постъпилите
плащания по банковата сметка на подсъдимата от посоченото дружество. В случая е
налице система от доказателства – посочените по-горе, които са единни,
безпротиворечиви и позволяват на съда да възприеме горепосочените факти и
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, по безпротиворечив
и небудещ съмнение начин. Измежду така събраните гласни и писмени
доказателствени средства не се констатират каквито и да било противоречия и
несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане. Същите
са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и
безпристрастно, за да представляват достатъчно стабилна доказателствена опора,
позволяваща формиране на еднозначни изводи по фактите.
Решаващият
първоинстанционен съд е формирал правилни и законосъобразни изводи и досежно
извършените плащания от „BCE Online“ по банковата сметка на подсъдимата,
движението по същата и движението по банковите сметки на дружеството, като се е
доверил изцяло на заключението на назначената и изготвена съдебно – счетоводна
и икономическа експертиза и разясненията на изготвилото я вещо лице Ш..
Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на първия съд по
фактите в обсъжданата част, като от своя страна също изцяло кредитира
изготвеното и прието като доказателство по делото експертно заключение, като
прецени, че същото е компетентно, ясно и пълно, обективно и относимо към
предмета на доказване, кореспондира със събраните писмени доказателствени
средства и поради това следва да бъде възприето изцяло.
Правилно
СРС е дал вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели П., З.и М..
Действително, измежду така депозираните показания на свидетелите се наблюдават
известни несъществени противоречия; констатира се и невъзможност на част от
свидетелите да възпроизведат в цялост и в детайли възприетата от тях фактическа
обстановка, относима към предмета на доказване в производството. Това обаче,
съдът отдаде на изминалия сравнително продължителен период от време между
датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, интересуващи
производството, и тази на депозиране на показанията от свидетелите, при което е
естествено същите да не са в състояние да възпроизведат съвсем точно
възприетото от тях.
Не
се нуждаят от ревизия и изводите на решаващия първоинстанционен съд в насока
пълна кредитируемост на събраните по делото писмени доказателствени средства.
Същите кореспондират както помежду си, така и със събраните по делото гласни
доказателствени средства, поради което и за съда не възникна съмнение в тяхната
истинност.
Като
цяло, първият съд е положил всички необходими и възможни процесуални усилия за
събиране на релевентните доказателствени източници. При изграждане на изводите
си по фактите първоинстанционният съд не е допуснал превратно или едностранчиво
тълкуване на доказателствената съвкупност, в какъвто смисъл са възраженията на
представителите на СРП и на гражданския ищец. Напротив, установената в
мотивната част на постановения съдебен акт фактическа обстановка се извежда по
несъмнен и категоричен начин от събраната по делото доказателствена съвкупност,
която е обсъдена задълбочено от съда. Въз основа на направения задълбочен
анализ на доказателствената съвкупност, съдът е достигнал до правилни и
обосновани изводи по фактите, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради
което и не намира за необходимо да преповтаря.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата съдебна инстанция споделя крайния извод на СРС, че
от събраните по делото доказателствени източници, не се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин подс. С. да е осъществила от обективна и
субективна страна състава на вмененото й престъпно посегателство по чл. 202,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, макар
и по съображения, различни от изложените от първия съд.
Длъжностното присвояване е уредено в
Глава V от Особената част на НК, „Престъпления против собствеността“, в Раздел
ІІІ „Присвоявания“. Системата на длъжностното присвояване включва основен
състав (по чл. 201 от НК), квалифицирани състави (по чл. 202 и по чл. 203 от НК) и привилегировани състави (по чл. 204 и чл. 205 от НК).
Обектът
на престъплението по този законов текст е комплексен, като включва обществените
отношения, в рамките на които се гарантира нормалното упражняване правото на
собственост върху движими и недвижими вещи и имущество и тези, в рамките на
които се гарантира законосъобразното и безкористно упражняване правата и
задълженията по служба на субекта на престъплението.
От
обективна страна, длъжностно присвояване по цитираният законов текст разкрива
следните особености.
Предмет
на престъпно посегателство са чужди пари, вещи или други ценности, които трябва
да са връчени или поверени за пазене или управление на субекта – длъжностното
лице, в това му качество. Начинът на връчването или поверяването на вещта е без
значение – това може да стане по силата на нарочен акт (заповед, договор или
други) или по естеството на заеманата от лицето длъжност (например, вещите се
считат за повелени на управляващия дружеството).
Изпълнителното
деяние на престъплението е противозаконното юридическо или фактическо
разпореждане със средствата или имуществото в интерес на самия деец или на
другиго (друго физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице), освен
на собственика на вещта или имуществото. Изпълнителното деяние при
присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца
към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на
определена организация, предприятие, дружество, изразено в противозаконно
разпореждане с поверената вещ (в случая парични суми), в свой личен интерес или
в интерес на другиго, т.е. трябва да е обективирано противозаконно действие или
бездействие, чрез което вещта (парите) да бъде отклонена от патримониума на
дружеството, от името на което се владее имуществото. Противозаконното
юридическо или фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на
патримониума на дружеството, което обективно трябва да е налице, а не да бъде
предполагаемо.
Длъжностно
присвояване е резултатно престъпление, като негов престъпен резултат е
причиняването на имотна вреда на собственика на имуществото.
Възможен
субект на престъплението по този законов текст се явява длъжностно лице, на
което средствата са връчени в това му качество или поверени му да ги пази или
управлява. Съгласно чл. 93, т. 1 от НК, „длъжностно лице“ е това, на което е
възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а)
служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение; б) (ред., ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. ДВ, бр. 26 от 2010
г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и
помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен
изпълнител.
От
субективна страна, длъжностното присвояване е типично умишлено престъпление,
което може да бъде осъществено само с пряк умисъл.
Престъплението
ще бъде квалифицирано по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК, когато
предметът на присвояването е в големи размери. Този квалифициран признак ще е
осъществен, в случай, че левовата равностойност на присвоеното имущество
надхвърля 70-кратния размер на минималната работна заплата, установена за
страната, към датата на извършване на инкриминираното деяние.
В
конкретния по делото случай безспорно
се установява, че към инкриминирания времеви период от време – 24.03.2010 г. –
30.03.2011 г., подс. С. е притежавала
длъжностно качество, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, като същата
е извършвала работа, свързана с пазене на чуждо имущество – собствено на
„БАНКУЕЪР“ ООД, а в последствие – и на „Б.“ ЕООД. Този извод безусловно се
налага от събраните по делото писмени доказателствени средства – и в частност
заверени преписи от допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2001
г. – от 01.10.2008 г. (л. 157 от досъд. п-во), трудова книжка на подс. С. (л.
15 – 19 от досъд. п-во), длъжностна характеристика, връчена на подсъдимата на
01.03.2010 г. и пълномощно от 12.02.2008 г., които намират категорична
доказателствена опора в съобщеното от св. П.. Видно от така събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства, за времето от 01.01.2010 г. до
12.10.2011 г., С. е заемала длъжността „мениджър – продажби“, като фактически е
действала като управител на дружеството (вж. показанията на св. П.). С това
следва да се приеме, че същата е действала като длъжностно лице.
Вярно
е, че за периода след 12.02.2008 г. С. се е явила и пълномощник на управителя
на дружеството П., по силата на пълномощно от същата дата, с нотариална заверка
на подписа на св. П.(л. 176 – 177 от досъд. п-во), в каквато насока са доводите
на защитата на подсъдимата, по силата на което е била оправомощена да
представлява „БАНКУЕЪР“ ООД пред всички български и чуждестранни юридически
лица в Р България, като от името и за сметка на дружеството да води преговори,
да съставя, сключва и подписва договори, да извършва и получава плащания без
ограничение. Вярно е и това, че пълномощникът принципно не притежава длъжностно
качество. Доколкото, обаче, подсъдимата е била и в трудовоправни отношения с
дружеството и по силата *** неформална уговорка със св. П.е изпълнявала
правомощията на управител, като е била фактически отчетник, то на подсъдимата
следва да се признае длъжностно качество, свързано не само с пазене, но и с
управление на чуждо имущество.
Установява
се по нужния несъмнен и категоричен начин, че във връзка с извършени доставки
на карти на дружество „BCE Online“, от страна на последното са постъпили
по сметката на подсъдимата С.С. 14 парични превода, както следва: на 24.03.2010
г. – сума в размер на 744 евро; на 19.05.2010 г. – 756 евро; на 28.05.2010 г. –
986 евро; на 11.06.2010 г. – 298 евро; на 25.10.2010 г. – 832,50 евро; на
12.11.2010 г. – 352 евро; на 18.11.2010 г. – 1192,50 евро; на 22.12.2010 г. –
1192,50 евро; на 22.12.2010 г. – 460 евро; на 22.12.2010 г. – 475 евро; на
22.12.2010 г. – 339,50 евро; на 07.03.2011 г. – 2030 евро; на 10.03.2011 г. –
845 евро и на 30.03.2011 г. – 3980 евро, или общо по сметката на подсъдимата от
„BCE-Online“ постъпила сума в общ размер на 14 483 евро.
Вярно
е, че тези суми са постъпили като плащане по изпълнен от „БАНКУЕЪР“ ООД договор
за доставки на пластмасови карти, като е вярно и това, че вместо дължимите от
съконтрахента на дружеството суми да постъпят по банкова сметка ***, те са били
превеждани по посочената във фактурите банкова сметка на С., разкрита в „У.Б.“
АД. Същевременно, това не е извършвано без правно основание: видно от договор
за поръчка от 06.10.2009 г. (л. 185 – 186 от досъд. п-во), дружеството „БАНКУЕЪР“
ООД, представлявано от пълномощника му С. е възложило на подсъдимата да
получава по банкова сметка *** *** – банкова сметка, *** „У.Б.“ АД с
титуляр физическото лице С. – парични преводи от името и за сметка на
дружеството до набирането на сумата от 52 500 лева, дължима от „БАНКУЕЪР“
ООД на подс. С., съгласно протокол от общото събрание на съдружниците в
„БАНКУЕЪР“ ООД от 25.09.2008 г. При това
следва да се приеме, че сумите са
постъпвали по банковата сметка на С. правомерно.
Тук е мястото да се посочи, че първият
съд обстойно, но напълно излишно е изследвал взаимоотношенията между
съдружниците в дружеството и е достигнал до извод, че е възможно С. да е
осъществила прихващане спрямо дължими й от дружеството суми – довод, който
подробно е обосновал ненужно в мотивите си. Настоящата инстанция намира, че
защитата правилно възразява срещу разсъжденията на първия съд в тази насока.
Същите, освен, че не се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал, още и са ирелевантни и несъществени към предмета на доказване в
производството. Също така ирелевантни са и доводите на повереника на
гражданския ищец, свързани с представянето от страна на С. на допълнителни счетоводни
документи пред НАП.
По делото е установено, също така, че
през инкриминирания период от време по банковата сметка на С., открита в „У.Б.“
АД, са постъпили суми от раб***ни заплати, плащания от „BCE-Online“, вноски на
каса и лихви в общ размер на 52 247,72 лева, като за същия период от време
са изтеглени общо 45 316,01 лева. Въпреки това, не може да се приеме, че сумите,
получени по тази банкова сметка от „BCE-Online“, са били присвоени от
подсъдимата. Доколкото по делото, въпреки положените процесуални усилия
от страна на решаващия първоинстанционен съд, не са установени първичните или
вторични счетоводни документи, водени в дружеството към инкриминирания период
от време, не може да се направи
еднозначен извод, че посочените парични суми не са били заприходени в
счетоводството на дружеството, не са били разходвани за нуждите на дружеството,
респ. че се е явила липса за същото. При липсата на каквито и да било счетоводни
документи, относими към инкриминирания период от време – такива не са били събрани
своевременно на досъдебното производство, не се представят и от управителя на
дружеството – граждански ищец и пред съда, всеки извод относно заприходяването или
незаприходяването, респ. разходването на определена парична сума, би почивал на
предположения, в нарушение на императивното законово изискване по чл. 303, ал.
1 от НПК.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че липсва
несъмнена и безспорна доказаност на обвинението, в частта относно
изпълнителното деяние, вменено във вина на подсъдимата и съставомерния
резултат. Настоящата инстанция намира, че по делото не се доказва същата да е
присвоила инкриминираната парична сума, а именно – да е обективирала промяна на
отношението си към повереното й имущество, върху което е упражнявала фактическа
власт от името и за сметка на „БАНКУЕЪР“ ООД, изразено в противозаконно
действие, чрез което паричната сума се отклонява от патримониума на дружеството
в полза на подсъдимата или трето лице. Не
се установява по нужния несъмнен и категоричен начин да е настъпила или да е
било възможно да настъпи престъпният резултат – щета за дружеството.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по делото не се установява
подсъдимата да е осъществил от обективна страна признаците на престъплението по
този законов текст.
Предвид
горното съдът намери, че от липсата на който и да е признак от обективна страна
на деянието, инкриминирано по чл. 201 от НК, в случая – неговото изпълнително
деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този
законов текст. Ето защо и съдът намери, че с деянието си, подс. С. не е
осъществила престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна
страна.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и
точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в
тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и
да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е
извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се
явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимата е
осъществила от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна
квалификация и неговите квалифицирани признаци.
Ето защо и като е оправдал подсъдимата
по обвинението да е осъществила състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, СРС, НО, 1-ви състав е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Съображенията на представителя на държавното обвинение в противния смисъл се
преценяват от настоящия съдебен състав, като неоснователни.
В настоящото производство, първият съд
е приел за съвместно разглеждане предявения от „Б.“ ЕООД, представлявано от
управителя Л.Л.П., срещу подсъдимата С.С.С., граждански иск за сумата от
28 241,85 лева, представляващи обезщетение за претърпени от посоченото
дружество имуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на настоящото
наказателно производство, за което подсъдимата е обвинена, ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на увреждането до окончателното
изпълнение на задължението.
Така
предявения граждански иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД. Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички
правни субекти да не нанасят вреда другиму – както морална, така и материална.
То има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната
закрила на личността, като единство от телесен и духовен интегритет, както и на
основните права и свободи на правните субекти.
Несъобразяването
с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за
нарушителя – санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение
за репариране на причинените вреди – било чрез възстановяване на съществуващото
до момента на нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране
на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената
вреда, в случай, че възстановяването й в натура е невъзможно поради естеството
на накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската отговорност на подс. С.,
ангажирана в настоящото производство.
Задължението
за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има
обезщетителен характер, като едновременно с това представлява и едно
предупреждение към причинителя на вредата и другите членове на обществото, да
не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи последиците от
неспазване на това задължение.
В синтезиран вид елементите на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено
деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са настъпили
вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди. Кумулативното наличие на тези елементи обуславя деликтната
отговорност на подсъдимата в производството.
В конкретния случай, липсата на
първични и вторични счетоводни документи на дружеството, коментирана вече
по-горе от съда, не даде възможност да се установят счетоводни разходи в размер
на инкриминираната по делото сума, респ. липси, които да се дължат на виновното
и противоправно поведение на подс. С.. Не се установи, следователно, на
дружеството да е причинена имуществена вреда в сочения от управителя му размер,
която да подлежи на обезвреда, нито причинно – следствена връзка между
поведението на подс. С. и причиняването на такава вреда.
Предвид
това, следва да се приеме, че не са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната отговорност на
подсъдимата в настоящото производство.
С оглед гореизложеното, въззивният съд
прецени, че правилно и законосъобразно първият съд е отхвърлил като
неоснователен, предявеният граждански иск от „Б.“ ЕООД против подсъдимата С.,
за сума в общ размер на 28 241.85 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от дружеството имуществени вреди, причинени от престъплението,
ведно със законната лихва, както и сторените по делото разноски. Възраженията
на гражданския ищец в противния смисъл, СГС прецени за изцяло неоснователни.
При
този изход на делото правилно и в съответствие с императивната законова разпоредба
на чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е оставил направените по делото разноски за
сметка на Държавата. Изводите на първия съд в този смисъл изцяло се споделят от
настоящата инстанция.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата,
които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете,
че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 02.11.2017 г., постановена от Софийския районен
съд, Наказателно отделение, 1-ви
състав, по НОХД № 1421/2013 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/