МОТИВИ: Срещу подс. П.С.И., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, което е инкриминирано по Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият се явява предаден на съд за това, че през нощта на 25 срещу 26.05.2018 година, в град Габрово, в района на „Търновско шосе”, от разклона за квартал „Стефановци” до разклона за квартал „Бойката”, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, след предварителен сговор с подс. И.С.И. ***, чрез използване на технически средства – кирка, лопата, ножовка, клещи, нож, сатър и тесла, е отнел чужди движими вещи – 20,13 метра многожилен меден проводник с общо тегло 86 кг. от подземно кабелно трасе, захранващо въздушната контактна мрежа на тролейбусния транспорт, на обща стойност 1932,48 лв., от владението на „Общински пътнически транспорт” ЕООД Габрово, без съгласие на ръководството на дружеството и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Срещу подсъдимия И.С.И., роден на *** година в гр. Габрово, е предявено обвинение за престъпление, което е инкриминирано по Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият се явява предаден на съд за това, че през нощта на 25 срещу 26.05.2018 година, в град Габрово, в района на „Търновско шосе”, от разклона за квартал „Стефановци” до разклона за квартал „Бойката”, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, след предварителен сговор с подс. П.С.И. ***, чрез използване на технически средства – кирка, лопата, ножовка, клещи, нож, сатър и тесла, е отнел чужди движими вещи – 20,13 метра многожилен меден проводник с общо тегло 86 кг. от подземно кабелно трасе, захранващо въздушната контактна мрежа на тролейбусния транспорт, на обща стойност 1932,48 лв., от владението на „Общински пътнически транспорт” ЕООД Габрово, без съгласие на ръководството на дружеството и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

 Двамата поодсъдими са заявили, че са получили преписи от обвинителния акт, както и че са разбрали същността на предявените им обвинения. Същите се признават за виновни във връзка с тези обвинения, макар (заради липса на депозирани обяснения) в рамките на съдебното следствие нито един от тях да не изложил описание на фактическата обстановка по извършването на самото престъпление, което е било инкриминирано чрез него. С оглед на самопризнанията, които са направени от подс. П.С.И. и И.С.И. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 17.06.2019 година разпоредително заседание по делото и насрочването на същото за разглеждане въз основа на диференцираната процедура, предвидена в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и диспозитивната част на внесения обвинителен акт. Въз основа на тази причина при постановяване на присъдата и решаване на въпросите, посочени в чл. 301 ал.1 от НПК, са използвани единствено доказателствени материали, събрани при разследването по досъдебното производство, както и направените от двамата подсъдими самопризнания с породените от същите правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. С оглед на изискването в приложимата законова разпоредба – чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на съдебното производство интересите на всеки един от подсъдимите са отстоявани от отделни служебни защитници, които са продължили да осъществяват задължително процесуално представителство по отношение на тях не само поради вида на проведеното (съкратено) съдебно следствие, но и въз основа на предвидените в чл. 94, ал. 1, т. 1 от НПК предпоставки за това.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от двамата подсъдими самопризнания по отношение на обстоятелствата, които са изложени във внесения за разглеждане от Районна прокуратура - Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 65 от 05.02.2018 година по НОХД № 1771/2017 г. на Районен съд Габрово, подс. П.С.И. и И.С.И. са признати за виновни в престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. с  ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено на неустановена дата през периода месец юли – месец август 2017 година в гр. Габрово, за което на първия от тях е наложено наказание „Пробация”, включващо установените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК под формата на „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Шест месеца”, с определена според чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност за нейното изпълнение от „Два пъти седмично”, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от „Шест месеца”, а на вторият – наказание от същия вид, включващо визираните по-горе пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, но за срок от по „Осем месеца” при всяка от тях. Присъдата е влязла в законна сила на 21.02.2018 година.

От данните, които се съдържат в приложените по ДП справки за съдимост, се установява, че наказанието, наложено на подсъдимия П.С.И. чрез посочената присъда, е било изтърпяно от него на 26.08.2018 година, а това, наложено на подс. И.С.И. – на 26.10.2018 година.

Двамата подсъдими са братя. Към инкриминираната дата всеки един от тях е бил непълнолетен, но въпреки това е могъл не само да разбира свойството и значението на извършеното, но и да ръководи своите постъпки.

Към месец май 2018 г. подсъдимите живеели заедно със своето семейство на квартира в гр.Габрово. Родителите им били в затруднено материално положение. Вследствие на това обстоятелство двамата решили да извършат кражба на меден проводник, който да предадат за вторични суровини и с получените пари да подпомогнат прехраната на семейството си.

В изпълнение на решението през нощта на 25 срещу 26.05.2018 година двамата подсъдими взели от жилището си две чанти. Заедно с тях и с носените от квартирата ножовка с дръжка, лист от ножовка, тесла, сатър, нож, клещи, кирка и лопата с дървена дръжка те отишли в гора, разположена от дясната страна на „Търновско шосе”, където от района на разклона за кв. „Стефановци” до разклона за кв. „Бойката” с помощта на посочените технически средства успели да изкопаят 20,13 метра многожилен меден електрически проводник с общо тегло 86 кг., който бил част от подземно кабелно трасе, захранващо с електрически ток въздушната контактна мрежа на тролейбусния транспорт в града. Проводника бил собственост на „ОПТ” ЕООД Габрово. След като изкопали проводника и го нарязали на парчета, подс. П.И. и И.И. отделили гумената обвивка от тях. Поставили парчетата от проводника в двете чанти, които скрили в горичката. Около 09,30 часа на 26.05.2018 г. отишли и взели едната от тях, като в момента, в който се придвижвали заедно с нея по улица „Търновско шосе”, били спрени за проверка от автопатрулен екип на ОД на МВР Габрово, в състава на който влизал св. Радослав Ц.. При осъществената проверка проводниците в чантата са били открити от полицейските служители, и след проведен разговор подсъдимите признали по какъв начин са се сдобили с тях. След претегляне на метала от чантата в близкия пункт за изкупуване на вторични суровини и установяване на нейното тегло (29 кг.), същите са предадени с протокол от подс. И.И., и се съхраняват като веществени доказателства по делото. Св. Радослав Ц. и неговите колеги се върнали на мястото, посочено от двамата подсъдими, на което при обход установили следи от прясно направени изкопи и парчета гумени обвивки от кабели. Предположили, че проводниците принадлежат към подземната контактна мрежа на „ОПТ” ЕООД Габрово. Поради това служителите на реда се свързали с лица от ръководството на това дружество, които след посещение на място потвърдили правилността на тяхното предположение. С оглед на установеното служителите от екипа уведомили дежурния в ОД на МВР Габрово, като запазили мястото на произшествието до пристигане на оперативно-следствена група. Подс. И.И. и П.И. били задържани и отведени в РУ Габрово, където са били предадени на Инспектор в „Детска педагогическа стая” за изясняване на случая.

На 26.05.2018 г. е бил извършен оглед в присъствието на поемни лица, по време на който като веществени доказателства са иззети: парче от четирижилен кабел с обвивка с дължина 4,40 метра, означено като Обект № 1; многожилен меден проводник 8/3,5 см., означен като Обект № 2; четирижилен проводник 25/3,5 см., означен като Обект № 3; три гумирани обвивки от проводник с различни цветове, означени като Обект № 4; раница с инструменти (за която впоследствие е установено, че съдържа ножовка с дръжка, лист от ножовка, тесла, сатър, нож и клещи), означена като Обект № 5; 1 брой кирка и 1 брой лопата, всяка една от тях с дървена дръжка, означени като Обект № 6. Освен тези предмети, по делото като веществено доказателство се съхранява и 1 брой червена на цвят пътническа чанта, съдържаща кафяви на цвят парчета от ел. проводници с общо тегло 57 кг., която на 26.05.2018 г. е била предадена доброволно на органите на полицията от св. С.И. Сали – баща на подсъдимите.

 Въз основа на проведеното по-горе процесуално - следствено действие и установените при него данни за наличието на извършено престъпление от общ характер, в РУ Габрово при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК първоначално е било образувано съответно досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-315/2018 г.

С оглед на предложение по чл. 194, ал. 4 от НПК, направено от съответния наблюдаващ прокурор при РП - Габрово, на 13.06.2018 г. разследването по образуваното в РУ Габрово досъдебно производство № 1752 ЗМ-315/2018 г. (след извършване на описаните процесуално-следствени действия по него) е било възложено от Окръжен прокурор на град Габрово на следовател от ОСлО при същата прокуратура. Във връзка с това е образувано Сл. дело № 46/2018, по което в качеството на обвиняеми са били привлечени не само подсъдимите И.С.И. и П.С.И., но и техния баща - св. С.И. ***. С постановление от 22.02.2019 година наблюдаващия прокурор при РП Габрово е прекратил въз основа на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното производство по следственото дело в частта, отнасяща се до този свидетел, тъй като е приел, че престъплението по предявеното срещу него обвинение не е доказано от обективна страна. Постановлението (л.204-205 от следственото дело) не е обжалвано от правоимащите лица, и според направеното в същото отбелязване е влязло в законна сила на 19.04.2019 година.

След края на разследването чрез обвинителен акт (с Вх. № 3186 от 22.04.2019 г.) събраните по следственото дело материали са били внесени за разглеждане в Районен съд Габрово, при който въз основа на тях е образувано и производството по настоящето НОХД № 431 по описа за 2019 година.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, която е била назначена при разследването по досъдебното производство, е видно, че общата парична равностойност на частите от ел. проводник с общо тегло от 86 кг. в двете чанти, съхранявани като веществени доказателства по делото, е възлизала на сумата от 1932,48 лева към инкриминираната дата.

От заключенията на двете изготвени в рамките на досъдебното производство съдебно-психологични експертизи, е видно, че подс. И.С.И. и П.С.И. не страдат от психични заболявания, както и че са били в състояние не само да разбират свойството и значението на извършеното, но и да ръководят своите постъпки към инкриминираната дата.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от двамата подсъдими и техните защитници, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на подсъдимите И.С.И. и П.С.И.; от съпоставката на тези самопризнания със събраните на ДП писмени и гласни доказателствени материали (постановление от 13.06.2018г. на Окръжен прокурор при ОП Габрово – л.1; уведомително писмо – л. 5; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л. 7-14; два броя докладни записки – л. 15-16; протоколи за доброволно предаване заедно с фотоалбум – л. 17-20; искане за удължаване на срок за разследване и постановления на прокурор при РП Габрово от 21.11.2018 г.,  18.09.2018 г. във връзка с него – л. 25-28; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 41 и л. 48; протоколи за разпит на свидетели – л.51-58; справка – характеристика – л. 60-61; постановление за назначаване и съдебно-икономическа експертиза – л. 69-73; постановление за назначаване и съдебно-психологична експертиза – л. 82-84 и л. 87-89; предложения за удължаване на срок за разследване – л. 147-149; протоколи за предявяване на разследване – л. 194-195; два броя декларации за семейно, за материално положение и имотно състояние – л. 199-200; постановление от 22.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура Габрово за частично прекратяване на наказателно производство и разписки – л. 204-209), от приложените на л. 63-64 от НОХД № 431 за 2019 г. на РС Габрово справки за съдимост с данни за актуалното съдебно минало на подсъдимите, както и от приложените веществени доказателства, подробно описани по-горе всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

I. При така изложената фактическа обстановка съдът отбелязва, че подс. П.С.И. е осъществил състава на престъплението по предявеното против него обвинение от обективна страна, доколкото този извод кореспондира не само на направеното самопризнание, но и на данните от писмените и гласни доказателствени материали, които са събрани при разследването по ДП. Отнетите движими вещи също не са предмет на спор, което при неговата възраст, предварителния сговор между същият и подс. И.И., както и използваните за извършване на кражбата технически средства, безспорно определя осъщественото от него като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Към инкриминираната дата подс. П.С.И. вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер, поради което се определя с по-висока степен на обществена опасност в качеството на деец. С оглед на това направеното самопризнание не би могло да квалифицира кражбата като маловажен случай по смисъла на понятието, съдържащо се в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като става въпрос за такава, която не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на престъпления от нейния вид, още повече при предварителното създадената организация във връзка с нейното осъществяване и немалката парична равностойност на отнетото имущество. Подс. П.С.И. е съзнавал, че вещите не му принадлежат, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от страна на техния собственик за това. Въз основа на изложеното до тук и извършеното отнемане с намерение за тяхното присвояване, деянието на същият явно ще следва да се счита за извършено с пряк умисъл, определян като такъв поради ясната представа за произтичащите от него общественоопасни последици, и предприетите независимо от нея действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят.

При установената по-горе фактическа обстановка, въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през нощта на 25 срещу 26.05.2018 година, в град Габрово, в района на „Търновско шосе”, от разклона за квартал „Стефановци” до разклона за квартал „Бойката”, при условията на немаловажен случай, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, след предварителен сговор с подсъдимия И.С.И. ***, чрез използване на технически средства – кирка, лопата, ножовка, клещи, нож, сатър и тесла, е отнел чужди движими вещи – 20,13 метра многожилен меден проводник с общо тегло 86 кг. от подземно кабелно трасе, захранващо въздушната контактна мрежа на тролейбусния транспорт, на обща стойност от 1932,48 лева, от владението на „Общински пътнически транспорт” ЕООД – Габрово, без съгласие на ръководството на дружеството и с намерение противозаконно да ги присвои, подсъдимия П.С.И. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, в извършването на което същият бе признат за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено за осъщественото престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита ниската възраст на този подсъдим – малко над 16 години; дадените от същият обяснения на досъдебното производство, с които е съдействал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, сочещо за проявено критично отношение към самото престъпление; по-високата степен на обществена опасност на последното в сравнение с тази при други случаи на такива от неговия вид, произтичаща от предварително създадената организация и набавените технически средства, които е направила кражбата възможна, както и от наличието на повече от един квалифициращ признак, с която последната се определя от обективна страна; по-високата степен на общствена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от вече постановеното осъждане по отношение на него; и факта, че престъплението се явява извършено още преди той да е изтърпял наложеното му наказание по предходната присъда, което който води до заключение, че то (като вид) очевидно не е могло да изиграе своята предупредителна и превъзпитателна роля.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество и заедно с рамките на предвидената наказателна отговорност поради извършената редукция по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК заради възрастта, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание над минималния, но под средния размер на установеното в нормата на чл. 195 ал.1 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Девет месеца лишаване от свобода”. Заедно с това обаче, при наличието на изразеното от подсъдимият П.С.И. самопризнание с породените от последното правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, намери, че заради безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание следва да се приложи нормата на чл.58а от НК в редакцията по ДВ брой 26/2010г., действала към датата за извършване на престъплението. Въз основа на изложените съображения и чрез приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК прие за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл. 54, ал. 1 от НК наказание с 1/3, налагайки на този подсъдим оставащата част в размер на “Шест месаца лишаване от свобода”, като прие, че по този начин, единствено с подобно определено по отношение на неговата продължителност наказание от този вид, ще бъдат създадени най-оптимални условия за постигане не само на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК, но и на визираните такива в чл. 60 от НК – за превъзпитанието и подготовката на все още нопълнолетния подсъдим към общественополезен труд.

До настоящия момент подс. П.С.И. не е бил осъждан на наказание „Лишаване от свобода”. С оглед на това, след като отчете съществуването на останалите кумулативно предвидени предпоставки заедно с основаното на данните по делото заключение, че (заради ниската си възраст и продължаващото понастоящем обучение в учебно заведение) за неговото превъзпитание той не следва да изтърпява наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, съдът прие, че изпълнението на определеното наказание следва да се отложи чрез приложението на чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК. Поради изложеното, но след като съпостави, че той е осъществил престъплението преди да е изтърпял изцяло наложеното наказание по предходната присъда, въз основа на чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание чрез настоящата такава за максимално установения от закона срок – в размер на “Три години”, считано от датата за  нейното влизане в законна сила.

II. При така изложената фактическа обстановка съдът отбелязва, че подс. И.С.И. е осъществил състава на престъплението по предявеното против него обвинение от обективна страна, доколкото този извод кореспондира не само на направеното самопризнание, но и на данните от писмените и гласни доказателствени материали, които са събрани при разследването по ДП. Отнетите движими вещи също не са предмет на спор, което при неговата възраст, предварителния сговор между същият и подс. П.И., както и използваните за извършване на кражбата технически средства, безспорно определя осъщественото от него като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Към инкриминираната дата подс. И.С.И. вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер, поради което се определя с по-висока степен на обществена опасност в качеството на деец. С оглед на това направеното самопризнание не би могло да квалифицира кражбата като маловажен случай по смисъла на понятието, съдържащо се в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като става въпрос за такава, която не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на престъпления от нейния вид, още повече при предварителното създадената организация във връзка с нейното осъществяване и немалката парична равностойност на отнетото имущество. Подсъдимия И.С.И. е съзнавал, че вещите не му принадлежат, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от страна на техния собственик за това. С оглед на изложеното до тук и извършеното отнемане с намерение за тяхното присвояване, деянието на същият явно ще следва да се счита за извършено с пряк умисъл, определян като такъв поради ясната представа за произтичащите от него общественоопасни последици, и предприетите независимо от нея действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят.

При установената по-горе фактическа обстановка, въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през нощта на 25 срещу 26.05.2018 година, в град Габрово, в района на „Търновско шосе”, от разклона за квартал „Стефановци” до разклона за квартал „Бойката”, при условията на немаловажен случай, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, след предварителен сговор с подсъдимия П.С.И. ***, чрез използване на технически средства – кирка, лопата, ножовка, клещи, нож, сатър и тесла, е отнел чужди движими вещи – 20,13 метра многожилен меден проводник с общо тегло 86 кг. от подземно кабелно трасе, захранващо въздушната контактна мрежа на тролейбусния транспорт, на обща стойност от 1932,48 лева, от владението на „Общински пътнически транспорт” ЕООД – Габрово, без съгласие на ръководството на дружеството и с намерение противозаконно да ги присвои, подсъдимия И.С.И. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, в извършването на което същият бе признат за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено за осъщественото престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита ниската възраст на този подсъдим – малко над 16 години; дадените от същият обяснения на досъдебното производство, с които е съдействал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, сочещо за проявено критично отношение към самото престъпление; по-високата степен на обществена опасност на последното в сравнение с тази при други случаи на такива от неговия вид, произтичаща от предварително създадената организация и набавените технически средства, които е направила кражбата възможна, както и от наличието на повече от един квалифициращ признак, с която последната се определя от обективна страна; по-високата степен на общствена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от вече постановеното осъждане по отношение на него; и факта, че престъплението се явява извършено още преди той да е изтърпял изцяло наложеното наказание по предходната присъда, което който води до заключение, че то (като вид) очевидно не е могло да изиграе своята предупредителна и превъзпитателна роля.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество и заедно с рамките на предвидената наказателна отговорност поради извършената редукция по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК заради възрастта, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание над минималния, но под средния размер на установеното в нормата на чл. 195 ал.1 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Девет месеца лишаване от свобода”. Заедно с това обаче, при наличието на изразеното от подсъдимият И.С.И. самопризнание с породените от последното правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, намери, че заради безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание следва да се приложи нормата на чл.58а от НК в редакцията по ДВ брой 26/2010г., действала към датата за извършване на престъплението. Въз основа на изложените съображения и чрез приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК прие за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл. 54, ал. 1 от НК наказание с 1/3, налагайки на този подсъдим оставащата част в размер на “Шест месаца лишаване от свобода”, като прие, че по този начин, единствено с подобно определено по отношение на неговата продължителност наказание от този вид, ще бъдат създадени най-оптимални условия за постигане не само на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК, но и на визираните такива в чл. 60 от НК – за превъзпитанието и подготовката на все още нопълнолетния подсъдим към общественополезен труд.

До момента подсъдимият И.С.И. не е бил осъждан на наказание „Лишаване от свобода”. С оглед на това, след като отчете съществуването на останалите кумулативно предвидени предпоставки заедно с основаното на данните по делото заключение, че (заради ниската си възраст и продължаващото понастоящем обучение в учебно заведение) за неговото превъзпитание той не следва да изтърпява наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, съдът прие, че изпълнението на определеното наказание следва да бъде отложено с приложението на чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК. Поради изложеното, но след като съпостави, че той е осъществил престъплението преди да е изтърпял изцяло наложеното наказание по предходната присъда, въз основа на чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание чрез настоящата такава за максимално установения от закона срок – в размер на “Три години”, считано от датата за нейното влизане в законна сила.

След като отчете данните за лицата, на които принадлежат, както и факта, че са послужили за извършване на умишленото престъпление от общ характер, предмет на разглеждане по настоящото дело, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила част от съхраняваните по делото веществени доказателства, представляващи: 1 брой раница с инструменти, съдържаща ножовка с дръжка, лист от ножовка, тесла, сатър, нож и клещи; 1 брой кирка и 1 брой лопата с дървена дръжка, да се отнемат в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК.

В рамките на разследването по досъдебното производство са иззети веществени доказателства, които не подлежат на унищожаване или отнемане в полза на държавата по смисъла на съответните хипотези, предвидени в разпоредбитке на чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз основа на това и след като отчете данните по отношение на тяхната собственост, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила тези доказателства в лицето на: парче от четирижилен ел. кабел с дължина около 4,40 м.; 1 брой многожилен ел. проводник с диаметър 35 мм.; парче от четирижилен ел. кабел с дължина около 0,40 метра; 3 броя гумирани обвивки; 1 брой червена на цвят пътническа чанта, съдържаща кафяви на цвят ел. проводници с тегло 57 кг. и 1 брой пътническа чанта, черна на цвят, с надпис „Ecoole”, съдържаща кафяви на цвят кабели и пластини с общо тегло от 29 кг., да се върнат на „Общински пътнически транспорт” ЕООД Габрово, със седалище и адрес на управление град Габрово, улица „Стефан Караджа” № 2.

С оглед на постановената присъда съдът осъди всеки един от подсъдимите П.С.И. и И.С.И. да заплати по сметка на ОСлО при ОП Габрово сума от 293,15 лева, съответстваща на отнасящата се до него част от общата стойност на разноските (в размер на 586,31 лева), направени при разследването по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…