РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500918 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Срещу решение № 18 от 14. 01.2025 г. по гр.д.№ 105 по описа за 2024 г.
на ОС-Перник, ГК са постъпили въззивни жалби от:
1-ЗД „Бул Инс“ АД, ответник в първоинстанционното производство.
Решението се обжалва в частта в която претенцията по чл.432, ал.1 вр.
с чл.493, ал.1,т.1 КЗ за неимуществени вреди е уважена за сумата в размер на
100 хиляди лв. ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателното
плащане, както и по отношение на имуществените вреди в размер на 9597,598
лв.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на
решението в обжалваната му част при несъобразяване със събраните по делото
доказателства. Последните не били обсъдени в тяхната съвкупност. Това
довело до непълно и неточно анализиране на механизма на ПТП. Съдът не бил
1
обсъдил възможностите водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел
Корса да избегне настъпването на ПТП. Не било обсъдено дали са налице
други фактори за навлизане на водача на МПС марка „Ауди“ в насрещното
платно като внезапна поява на препятствие, заслепяване от насрещни фарове,
рязка маневра на друг участник в движението, технически неизправности и др.
външно обстоятелства, които не били предмет на експертния анализ. В този
смисъл необоснован бил извода на съда, че вина за настъпването на ПТП има
водача на МПС марка „Ауди“. Съдът се бил фиксирал единствено върху
поведението на водача на МПС марка „Ауди“. Счита, че от доказателствата по
делото не се доказало наличието на кумулативните предпоставки за уважаване
на ищцовите претенции. Сочи, че изводите на съда били направени при
прекомерна зависимост от експертините заключения, без същите да бъдат
подложени на критичен анализ. Наред с това съдът не бил обсъдил дали е
налице причинно-следствена връзка между търпените от ищцата вреди и
механизма на ПТП. Решението било неубедително в частта относно
обезщетението за вреди. Съдът не бил посочил които вреди са в резултат на
ПТП и дали някои от вредите може да се дължат на други фактори- предходни
травми и др. Не било отчетено и дали с поведението си ищцата е допринесла
за настъпването на ПТП. Решението било недостатъчно обоснова по въпроса
за ангажиране на застрахователната отговорност.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо
това постановено друго, с което ищцовите претенции се отхвърлят като
неоснователни. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред първата
съдебна инстанция – В. П. В., в който се излага становище за неоснователност
на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в частта, в
която претенциите са уважени. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установява основателността на претенциите й. Доводите на
въззивника в обратния смисъл били неоснователни. Не били допуснати
сочените от въззивника/ответник нарушения при обсъждане на
доказателствата. Въз основа на тези доказателства, включително разпитания
на страната на ответника, деликвент, се установявал механъзмът на ПТП.
Сочи, че наведените хипотетични фактори извън контрола на водача на лекия
автомобил марка „Ауди“ не били доказани по делото. Причинените на ищцата
2
тежки травматични увреждания били доказани; налице била и причинно-
следствена връзка между уврежданията на ищцата и ПТП. Сочи, в
проведеното о.с.з. на 18.09.2024 г. от страна на ответника не било оспорено
наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество и
деликвента.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 30.01.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 06.02.2025 г. /по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК; налице е правен интерес
от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
2- от В. П. В., ищец в първоинстанционното производство.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията й за
неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до претендирания размер
от 200 000 лв. е отхвърлена.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на
решението в обжалваната му част при несъобразяване със събраните по делото
доказателства и особено медицинските документи и изслушаната и приета
съдебно-медицинска експертиза. Последните не били обсъдени в тяхната
съвкупност. Присъденият от съда размер на обезщетението за неимуществени
вреди бил занижен и не отговарял на търпените от ищцата болки и страдания.
Налице била политравма- ищцата имала тежки счупвания едновременно на
крака и водещата й лява ръка, което й създавало допълнителни затруднения
при придвижването с патерици. В този смисъл обезщетението не било
справедливо. Съдът не бил съобразил, че лечението на ищцата не е
приключило. В о.с.з. на 09.10.2024 г. вещото лице ортопед-травматолог било
посочило, че към датата на прегледа - 03.06.2024 г. ищцата имала ограничен
обем на движение в дясната колянна става и ставна нестабилност на двете
коленни стави. Към момента на прегледа ищцата е била с патерици. Вещото
лице било констатирало, че счупването е зарастнало, но трябвало да се
провеждат рехабилитационни процедури като по отношение на срока вещото
лице не можело да се ангажира; към момента не прегледа ищцата се нуждаела
3
от патерици за самостоятелно придвижване. Прогнозата за ограничения обем
на движение в дясната коленна става не бил оптимистичен. Относно
психичното състояние на ищцата се позовава на заключението на съдебно-
психологичната експертиза. Относно търпените от ищцата неимуществени
вреди бил разпитан и свидетел като отразеното в показанията му, напълно
съответствало на заключенията на вещите лица. Сочи се, че към настоящия
момент ищцата продължава да се придвижва с патерици; придвижването й
било сериозно затруднено. На 22.01.2025 г. на ищцата бил извършен преглед
при ортопед-травматолог, при който била установена ограничена фрексия до
30 градуса на десния крак, отслабена сетивност около оперативния цикатрикс.
В медицинския документ също било отразено, че ищцата се придвижва с
патерици. Психически се била променила в негативна посока. Преди ПТП
била изключително весел и приветлив човек. След това била станала
депресирана и затворена. Ищцата имала две деца, съответно на 10 и 15
години, за които не можела да се грижи. Не се чувствала пълноценна. Счита,
че от доказателствата по делото се доказало наличието на кумулативните
предпоставки за уважаване на претенцията й в пълния предявен размер.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо
това постановено друго, с което ищцовата претенция да се уважи в пълния
предявен размер като основателна като главницата се присъди ведно със
законната лихва. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред първата
съдебна инстанция – ЗД „Бул Инс“ АД. В течение на производството се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от ищцата и
правилност на първоинстанционното решение, в частта в която претенцията й
е била отхвърлена. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 03.02.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 14.02.2025 г. /по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК; налице е правен интерес
от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
4
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие /ПТП/
се установяват от писмените доказателства /Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2023-1028-384 от 30.08.2023 г., ДП № 498/2023 г. по описа
на ОДМВР - Перник, Първо РПУ/, както и от комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) и повторната
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (ПСМАТЕ). От
заключенията на приетите КСМАТЕ и ПСМАТЕ се установявал следният
механизъм на ПТП: На 30.08.2023 г., в тъмната част от денонощието, л.а.
"Ауди А4 Авант" с per. № *** управляван от Д. И. Я., се движи в гр.Перник,
по ул. "Юрий Гагарин" с посока от централната градска част към кв. "Изток".
В условията на добре осветен пътен участък и суха настилка, при скорост на
движение от около 75 км/ч, водачът на МПС преминава диаметрално през
кръговото кръстовище, изградено посредством хоризонтална пътна
маркировка и ПВЦ ограничителни елементи, разрушавайки част от
обособените ограждения. Без да предприема действия за спиране, л.а. "Ауди"
навлиза в насрещното платно за движение, където при несъществено
редуциране на скоростта, се насочва към левия край на пътя спрямо посоката
му на движение. В същото време, с посока обратна на л.а. "Ауди", водачът В.
П. В. на л.а. "Опел Корса" с per. № 2 *** управлява МПС в дясната пътна
лента на прилежащото и платно за движение със скорост от около 39 км/ч.
Предвид траекториите на двамата участници, коридорите им на движение се
пресичат в дясната пътна лента, предназначена за посоката към Централната
градска част /ЦГЧ/ Ударът бил челен, кос, между предните части на двата
автомобила, на разстояние от около от 38, 2 метра след ориентира, при скорост
от около 68км/ч за л.а. "Ауди" и около 39км/ч за л.а. "Опел". В резултат най-
вече от разликата в скоростите на МПС, както и предвид разликата в масите,
5
л.а. "Опел" рязко променил посоката си на движение, насочвайки се в обратна
спрямо предварителната си посока под действието на ударна сила, основно с
посока отпред - назад и значително по-малка компонента отляво - надясно.
Ударната сила за МПС действала пред и вляво от масовия му център, което
породило момент на ударния импулс, под действието на който МПС започнало
ротация в обратна на часовниковата стрелка, установявайки се на разстояние
от около 12, 15 метра назад спрямо мястото на удара, завъртян с предната си
част допълнително наляво, считано в по посока на огледа. Под действието на
ударна сила с посока отпред назад и компонента, насочена от отляво-надясно,
която действала на достатъчно разстояние вдясно и пред масовия му център,
л.а. "Ауди" реализирал сложно равнинно движение при едновременна
транслация напред и наляво спрямо посоката на огледа, при отчетлива
ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Двата
автомобила се установили на местата, където в последствие били описани при
извършения от компетентните органи оглед на местопроизшествие, а ПТП
попаднало в обхвата на охранителна камера. Основната техническа причина за
настъпване на ПТП било неправилно подбраната скорост от страна на водача
на л.а. "Ауди" в комбинация с грешна траектория, водеща до навлизане в
платното за насрещно движение, което довело до удар в движещия се там
насрещно л.а. "Опел". Предвид времето за реакция, с което водачът на л.а.
"Опел" била разполагала, действията й от техническа гледна точка не можели
да бъдат определени като причина за настъпилото произшествие. Процесният
лек автомобил "Опел Корса", управляван от ищцата, конструктивно и
фабрично бил оборудван с триточкови инерционни колани диагонално-
поясен, предназначени за водача, пътника до него и пътниците на задната
седалка, разположени в двата и края.
При събраните доказателства следвал извод, че е налице основание за
ангажиране отговорността на ответника по чл. 493 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на ищцата. Фактическият състав на
непозволено увреждане бил осъществен. Ищцата била претърпяла
неимуществени и имуществени вреди, които били в причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП, причинено от водача на застрахования при
ответника л.а. "Ауди А4 Авант" с per. № ***, поради което за причинилия
вредите възниквало задължението да ги поправи - чл. 45, ал. 1 ЗЗД. От това
ПТП били настъпили травматичните увреждания на ищцата, а уврежданията
6
от своя страна довели до изживени от нея болки и страдания /неимуществени
вреди/ и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане. За
управлявания от деликвента лек автомобил бил налице валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със
срок на действие, обхващащ датата на възникване на процесното ПТП, и
застраховател по този договор бил ответникът; последният бил длъжен да
заплати на ищцата застрахователно обезщетение за причинените й вреди,
вследствие ползването на това МПС, арг. от чл. 493 КЗ. Претендираните от
ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане, попадали в застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
-чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ. С оглед на това, преките искове срещу застрахователя
били доказани по основание. Размерът на имуществените вреди се определял
с оглед на конкретните ангажирани по делото доказателства, а обезщетението
за неимуществени вреди - по справедливост.
За да се произнесе по иска за неимуществени вреди,
първоинстанционният съд се е позовал на чл.52 ЗЗД като е посочил, че
критерият "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързан с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки
и страдания от телесните увреждания на ищцата, съдът е посочил, че от
събраните доказателства се констатира увреждане, което е причинило на
ищцата болки и страдания. Не били необходими специални знания, за да се
приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес и негативни
душевни изживявания у ищцата, което било потвърдено и от съдебната
психологична експертиза и свидетелските показания. Ищцата била в активна,
работоспособна възраст 35 години към момента на ПТП. Съдът като се
позовал на конкретните обстоятелства при които е настъпило ПТП, вида на
увреждането - травматичен шок, открито вътреставно многофрагментно
счупване на дясната бедрена кост /фемур/ в дистална /долна/ трета, с
разместване на фрагментите; открито многофрагментно счупване на лявата
лакътна кост /улна/ в средна трета, с дислокация на фрагментите по ширина;
счупване на капачката /патела/ на десен долен крайник; счупване на трето и на
четвърто ребра по аксиларна /мишнична/ линия в дясно; минимален
пневмоторакс в дясно; контузия в областта на гърдите в горната част на
7
стернума, представляващи средни телесни повреди, последиците от травмите,
изразяващо се в затруднено движение на долните крайници, обуславящи
необходимостта от ползване на помощни средства, периодът на лечение и
възстановяване, продължил повече от една година, с тенденции за
продължаване с оглед планираните оперативни интервенции, тежестта на
претърпените оперативни интервенции, интензивността на претърпените
физически и психически страдания, психическите изживявания и
субективните затруднения, изпитани от пострадалата, ограничаването на
социалните й контакти до минимум, негативните за пострадалата последици в
емоционален и психологически план. Както и факта, че към момента не било
налице напълно възстановяване и най - вероятно такова нямало и да настъпи,
както и прогнозата за ограничения обем движение в дясна колянна става с
оглед вида на увредата и проведеното лечение, не била оптимистична. Освен
посочените морални измерения на болката и страданията на пострадалия,
следвало да се отчетат и конкретните общественоикономически условия в
страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в
актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на
застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямали самостоятелно
значение по отношение на принципа на справедливост, следвало да бъдат
съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства.
Следвало също да се съобрази и създаденият от съдебната практика ориентир
за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период,
които съдебни актове представлявали сравнителен ориентир, каквито били
фактите по настоящото дело. При съвкупната преценка на всички изброени
обстоятелства във връзка с уврежданията, както и последиците от тях,
променящи живота на ищцата, както във физически, така и в психически
аспект, съдът е приел, че справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС
№ 4/23.12.1968 г. размер на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди би била сумата от 100 000 лв. В този размер от 100 000
лв. искът за неимуществени вреди бил доказан и тази сума конкретно щяла да
репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищцата за времето досега,
тази сума съставлявала точно измерение на отговорността на ответника, а в
общ план била в съответствие с обществените условия, морал и
икономическото положение в страната, а за разликата до предявения размер от
8
200 000 лв. Искът бил неоснователен и подлежал на отхвърляне.
По иска за имуществени вреди първоинстанционният съд се е позовал
на представените документи- епикризи, фактури и фискални бонове, въз
основа на което е достигнал до извода, че от тях се установява заплащането от
ищцата разходи за лечение във връзка с последиците от увреждането и
лечението - за закупени медицински изделия, консумативи и лекарства, както
и за заплатени потребителски такси, общо в размер на 9597, 59 лева, които
били необходими и използвани за лечението на получените от процесното
ПТП травматични увреждания. Въпросните документи били издадени след
злополуката и съдържали информация за вида и размера на разноските за
лечението на ищцата, поради което следвал извод, че са свързани с
настъпилите вследствие на злополуката увреждания, включително това се
установявало категорично и от КСМАТЕ. Предвид изложеното искът за
имуществени вреди бил доказан за пълния предявен размер от общо 9597, 59
лева, след като разноските били пряка и непосредствена последица на
противоправното деяние на делинквента, отговорността на който била
застрахована при ответника и възникналите имуществени вреди.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД първоинстанционният съд е
посочил, че възражението на ответника за съпричиняване от ищцата било
обосновано конкретно единствено с твърденията за липса на поставен
предпазен колан, като тежестта на доказване за съпричиняване била върху
застрахователя. Като се е позовал на заключенията на КСМАТЕ и ПСМАТЕ и
останалите доказателства, съдът е приел, че лекият автомобил, в който е
пътувала ищцата, е бил оборудван с предпазни колани на предните седалки.
Видно било от заключенията на КСМАТЕ и ПСМАТЕ от положението в което
бил описан предпазният колан на водача в протокола за оглед, можело да се
направи извод, че ищцата е била с поставен предпазен колан към момента на
настъпване на пътнотранспортното произшествие. В медицинската
документация нямало данни за установени травматични увреждания на
пострадалата в областта на главата от което можело да се съди, че
пострадалата към момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие е била с поставен предпазен колан, скутовата част на който не
била допуснала "издигане" на тялото и контакт на главата с части от
интериора на автомобила. Поради това категоричен бил изводът на
експертизите, че към момента на възникване на ПТП ищцата е била с поставен
9
предпазен колан. От техническа и медицинска гледна точка било напълно
възможно, ищцата да получи всички обсъждани травми, при условие че към
момента на възникване на ПТП е била с поставен предпазен колан. От
наличните травми нямало такива, които не биха могли да се получат, ако
ищецът е пътувал с поставен предпазен колан. Изрично се посочвало, че
наличието или не на поставен предпазен колан, не би променило в значителна
степен тежестта на получените увреди от ищцата. Затова и възражението за
съпричиняване е прието за неоснователно.
Относно претенцията за лихви първоинстанционният съд се е позовал
на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, по правилото на който, застрахователят следвало да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице. В
случая ищцата била сезирала ответника-застраховател с искане за заплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на 11.09.2023 г., по
което застрахователят не бил платил обезщетение, поради което лихвата за
забава върху уважения размер на обезщетенията се дължала от 11.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; съдът се е позовал на приетото в
решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о., ТК.
Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес,
акцесорните претенции за неимуществени вреди следвало да бъдат уважени,
считано от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а за
имуществени вреди - от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, така както било поискано от ищцата.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, ГО, 16 граждански състав, действащ
като въззивна инстанция като обсъди доводите и възраженията на страните,
както и събраните /пред двете съдебни инстанции/ доказателства приема
следното:
Относно механизма на ПТП:
От събраните по делото писмени доказателства /включително тези от
досъдебното производство/, както от заключенията на допуснатите,
изслушани и приети по делото съдебни експертизи /основна и повторна/ в
частта им автотехническа експертиза, се установява, че на 30.08.2023 г., в
тъмната част от денонощието, л.а. "Ауди А4 Авант" с per. № *** управляван
от Д. И. Я., се движи в гр.Перник, по ул. "Юрий Гагарин" с посока от
10
централната градска част към кв. "Изток". В условията на добре осветен пътен
участък и суха настилка, при скорост на движение от около 75 км/ч, водачът
на МПС преминава диаметрално през кръговото кръстовище, изградено
посредством хоризонтална пътна маркировка и ПВЦ ограничителни елементи,
разрушавайки част от обособените ограждения. Без да предприема действия за
спиране, л.а. "Ауди" навлиза в насрещното платно за движение, където при
несъществено редуциране на скоростта, се насочва към левия край на пътя
спрямо посоката му на движение. В същото време, с посока обратна на л.а.
"Ауди", водачът В. П. В. /ищца/ на л.а. "Опел Корса" с per. № *** управлява
МПС в дясната пътна лента на прилежащото й платно за движение със
скорост от около 39 км/ч. Предвид траекториите на двамата участници,
коридорите им на движение се пресичат в дясната пътна лента, предназначена
за посоката към Централната градска част /ЦГЧ/. Ударът е бил челен, кос,
между предните части на двата автомобила, на разстояние от около от 38, 2
метра след ориентира, при скорост от около 68км/ч за л.а. "Ауди" и около
39км/ч за л.а. "Опел". В резултат най-вече от разликата в скоростите на МПС,
както и предвид разликата в масите, л.а. "Опел" рязко е променил посоката си
на движение, насочвайки се в обратна спрямо предварителната си посока под
действието на ударна сила, основно с посока отпред - назад и значително по-
малка компонента отляво - надясно. Ударната сила за МПС е действала пред и
вляво от масовия му център, което е породило момент на ударния импулс, под
действието на който МПС започнало ротация в обратна на часовниковата
стрелка, установявайки се на разстояние от около 12, 15 метра назад спрямо
мястото на удара, завъртян с предната си част допълнително наляво, считано в
посока на огледа. Под действието на ударна сила с посока отпред назад и
компонента, насочена от отляво-надясно, която действа на достатъчно
разстояние вдясно и пред масовия му център, л.а. "Ауди" реализира сложно
равнинно движение при едновременна транслация напред и наляво спрямо
посоката на огледа, при отчетлива ротация в посока обратна на часовниковата
стрелка, гледано отгоре. Двата автомобила се установили на местата, където в
последствие били описани при извършения от компетентните органи оглед на
местопроизшествие /контативен протокол за ПТП с пострадали лица/ като
самото ПТП е попаднало в обхвата на охранителна камера. Според вещите
лица основната техническа причина за настъпване на ПТП е неправилно
подбраната скорост от страна на водача на л.а. "Ауди" в комбинация с грешна
11
траектория, водеща до навлизане в платното за насрещно движение, което е
довело до удар в движещия се там насрещно л.а. "Опел". Предвид времето за
реакция, с което водачът на л.а. "Опел" е разполагала, действията й от
техническа гледна точка не могат да бъдат определени като причина за
настъпилото произшествие. Водачът /ищцата/ на лекия автомобил марка
„Опел“ не е разполагала с възможността за предотврати ПТП чрез спиране,
като при изследваната хипотеза, тя дори не е разполагала с възможност да
задейства ефективно спирачната система. В случая технически правилно е
било водачът на лекия автомобил марка „Ауди“ да навлезе в процесното
кръстовище със скорост не по-висока от 35 км/ч, като по този начин би
разполагал с техническа възможност при правилни действия с органите на
управление, да премине през кръстовището безопасно и да продължи
движението си в дясното платно за движение за посока към кв. „Изток“. При
така изчислената скорост за МПС марка „Ауди“ от около 75 км/ч при
навлизането в кръговото кръстовище, водачът на лекия автомобил марка
„Ауди“ не е разполагал с възможността да премине през кръстовището по
технически правилната траектория. Затова поради тази висока скорост,
водачът на МПС марка „Ауди“ преминава диаметрално през кръговото
кръстовище и разрушава част от обособените ограждения – ПВЦ
ограничителни елементи. Тезата за наличието на физически препятствия,
ограничаващи видимостта на водача на МПС „Ауди“ към другия участник -
лекия автомобил марка „Опел“ е недоказана. Вещото лице инж. В. дори
констатира, че общото сумарно време на спирачната система от 1,8 секунди е
по-голямо от времето, през което лекия автомобил марка „Ауди“ се е движел
срещу лекия автомобил марка „Опел“.
Заключенията в автотехническата част на съдебните експертизи са
изготвени освен на събраните по делото писмени доказателства, така и на база
записа от охранителната камера. Въззивната инстанция при тяхната съвкупна
преценка по реда на чл.202 ГПК намира съдебните експертизи за компетентно
изготвени и съответстващи на доказателствата поради което ги кредитира.
Ето защо приема, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на
лекия автомобил марка „Ауди“, чиято „гражданска отговорност“ е
застрахована при ответника/въззивник.
По претенцията за неимуществени вреди:
12
Относно причинените на ищцата травматични увреждания:
Медико-биологичният вид и характер на получените от ищцата
увреждания, начинът на лечение и продължителността на лечебно-
възстановителния период, се установяват от заключенията на допуснатите,
изслушани и приети по делото КСМАТЕ и ПСМАТЕ. От същите се
установяват следните травматични увреждания на ищцата: открито
вътреставно многофрагментно счупване на дясната бедрена кост /фемур/ в
дистална /долна/ трета, с разместване на фрагментите; открито
многофрагментно счупване на лявата лакътна кост /улна/ в средна трета, с
дислокация на фрагментите по ширина; счупване на капачката /патела/ на
десен долен крайник; счупване на трето и на четвърто ребра по аксиларна
/мишнична/ линия в дясно; минимален пневмоторакс в дясно; контузия в
областта на гърдите в горната част на стернума. Според КСМЕ по отношение
на откритото счупване на дясна бедрена кост е проведено двуетапно
оперативно лечение, като първоначално е поставен външен фиксатор и след 5
дни счупването е наместено дефинитивно и фиксирано с две плаки и винтове,
като липсващата кост е заместена с алоприсадък. По отношение на откритото
многофрагментно счупване на лявата лакътна кост /улна/ в средна трета е
проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Лечението на
счупването на капачката на дясната колянна става е консервативно с
поставяне на обездвижваща шина на дясна колянна става за 45 дни. За
счупването на трето и на четвърто ребра по аксиларна /мишнична/ линия в
дясно с минимален пневмоторакс в дясно и контузията в областта на гърдите в
горната част на стернума е проведено консервативно лечение с покой и прием
на обезболяващи медикаменти. При нормално протичане на лечебния процес,
без усложнения, общо периода на възстановяване при такъв вид увреди е
около 1 година. През периода на възстановяване, ищцата е търпяла болки и
страдания, като първите 4 месеца, болките са били с по -голям интензитет.
Ищцата се е нуждаела от чужда помощ при хигиенно битовото си
самообслужване, тъй като първоначално, непосредствено след инцидента е
била на легло, след това се е придвижвала с патерици. Може да се приеме, че
ищцата е имала нужда от чужда помощ за период от около 6 месеца. При
прегледа, извършен на 03.06.2024 г., се установява ограничен обем движение в
дясна колянна става и ставна нестабилност на двете коленни стави. Налице е
13
накуцваща нестабилна походка, поради двустранна колянна нестабилност.
Вещото лице д-р С. към момента на прегледа констатира оток в областта на
долната част на дясното бедро. Лечебният процес при ищцата не е завършен.
Това се установява и от приетия пред въззивната инстанция амбулаторен лист
от 22.01.2025 г., издаден от доц. В. И.. Прогнозата за ограничения обем
движение в дясна колянна става с оглед вида на увредата и проведеното
лечение, не е оптимистична.
От заключението на приетата съдебно - психологична експертиза се
установява, че в резултат на прекарания стрес свързан с ПТП и последващо
лечение ищцата е развила първоначално симптомите на Остра стресова
реакция F43.0. Вещото лице разяснява, че реакцията на стрес се характеризира
с начална фаза на "зашеметеност" описано като "неадекватно състояние",
редуващи симптоми тревожност, отчаяние, гняв, изолация. Поради
продължаване на стресогенния фактор /продължителен период на лечение и
рехабилитация / при ищцата симптомите на остър стрес след няколко дни
затихват, но преминават в клиничната картина на разстройство в адаптацията,
с протрахирана (продължаваща) депресивна реакция F43.21 по МКБ 10.
Симптомите на разстройство в адаптацията настъпват до един месец от
стресогенно събитие или сериозна жизнена промяна, като е налице причинно-
следствена връзка между стресогенното събитие и появата на симптомите.
Клиничната картина при ищцата включва - депресивно настроение,
тревожност, безпокойство за бъдещето, чувство за невъзможност за справяне
със ситуацията, соматични симптоми безсъние, нежелание за контакти,
изолация, довели до значително нарушаване на ежедневното функциониране.
Поради поддържащия стресогенен фактор състоянието на разстройство в
адапатацията протича с протрахирана депресивна реакция с умерено-тежък
депресивен синдром. Към момента на провежданата експертиза вещото лице
констатира, че емоционалното състояние на ищцата е подобрено, но
продължават да са налице остатъчни емоционално-волеви симптоми като лека
дистимия, намален емоционален резонанс, симптоми, които отговарят на
картината на хронифицирало депресивно състояние, депресивен епизод лек
със соматични симптоми код F32.01 по МКБ 10. Психиката на ищцата не е
възстановена към момента на психологическото изследване. Не може да се
даде прогноза за бъдещото й психическо състояние.
14
Относно причинната връзка между ПТП и травматичните
увреждания:
От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключенията
на вещите лица по допуснатите, изслушани и приети по делото съдебни
експертизи /основна и повторна/, така и от вещото лице психолог, по
категоричен начин се установява, че претърпените и търпени от ищцата болки
и страдания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В
първоначалната КСМАТЕ е посочено, че коленната капачка е счупена
вследствие на удара в борд таблото на автомобила, а в повторната експертиза
е посочено, че откритото многофрагментно счупване на лявата лакътна кост
/улна/ в средна трета, с дислокация на фрагменти по ширина, е получено при
отблъскването на автомобила назад с ротация по посока обратна на
часовниковата стрелка, вследствие на което е последвало преместване на
тялото на ищцата наляво, като то е контактувало с елементи от интериора на
купето в областта на предна лява врата. При последващото движение на
автомобила и контакт на задно дясно колело с левия бордюр вследствие на
което е последвало рязко преместване на тялото надясно и назад са получени
откритото вътреставно многофрагментно счупване на дясна бедрена кост
/фемур/ в дисталната /долна/ трета, с разместване на фрагменти и счупването
на трето и четръвто ребра по аксиларна /мишнична/ линия вдясно, л.273-274
от първоинстанционното производство. Изложената теза от основната
експертиза досежно начина на причиняване на травматичните увреждания на
ищцата, както и причинно-следствената връзка им връзка с процесното ПТП,
се потвърждава и от заключението на повторната КСМАТЕ, виж заявеното от
вещите лица при изслушването им в о.с.з. на 18.12.2024 г., л.281 от
първоинстанционното производство.
Относно размера на обезщетението:
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че критерия по чл.52 ЗЗД
15
за справедливост не е абстрактно понятие. Съгласно Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, както и съдебната практика на
ВКС, справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди е
свързано с преценка на всички конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, с оглед на особеностите
на всеки конкретен случай.
В показанията си свидетелката Е. П., приятелката на ищцата, която е
полагала грижи за нея непосредствено след ПТП, сочи, че в момента, в който я
видяла ищцата била „в потресаващо състояние“. Трябвало да бъде
премествана от кабинет на кабинет с носилка, одеяло, а ищцата пищяла от
болки. След като я приели в „Пирогов“ веднага трябвало да й се направи
операция, тъй като имала няколко счупени кости, едната на лявата ръка,
бедрото на десния крак, както и колянната става. В „Пирогов“ била около 2
седмици като впоследствие й направили нова операция, за да й махнат шината
и съответно да направят още две операции на крака и на ръката. След като я
изписали от „Пирогов“ ищцата била преместена в „Св.Иван Рилски“, тъй като
имала пневмотракс на ребрата; там също престояла на лечение около 2
седмици /в белодробното/. Там на ищцата й било изключително трудно, тъй
като нямало средства да се гледа такъв толкова пострадал човек и не знаели
как да се грижат за ищцата. След изписването на ищцата от „Св.Иван
Рилски“, свидетелката прибрала ищцата при нея, за да се грижи, тъй като
ищцата е сама и няма близки, които да й помагат и да се грижат за нея.
Месеци наред /до края на 2023 г./ ищцата била на легло и не можела да прави
нищо сама- да отиде до тоалетна, да се изкъпе, да сготви. Тъй като водеща при
ищцата била лявата ръка, която също била увредена вследствие на ПТП,
ищцата изпитвала затруднение да се придвижва с патериците; можела да
изминава съвсем кратки разстояния. От това, че не може да върши нищо сама,
ищцата се притеснявала изключително- психически и емоционално не се
чувствала добре. Преди ПТП ищцата била весел и приветлив човек,
постоянно се чудела къде да ходи с децата си, с приятелите си, не заставала на
едно място. След ПТП се променила коренно – станала доста депресирана,
затворена. След ПТП не можела да се грижи за децата си. Бившият й мъж се
грижи за децата й като те почти през цялото време са при него, тъй като тя
няма как да полага пълноценни грижи за тях, защото децата й са все още
малки /на 10 и 15 години/. Преди ПТП децата са били при ищцата и тя се е
16
грижела за тях.
Следва да посочим, че ищцата към момента на ПТП е 35 годишна, млада
жена. От заключението на вещото лице д-р С. се установява, че на дясното
бедро на ищцата е налице дъговиден белег с дължина 45 см по
предновъншната страна. Налице са и оперативни белези от поставянето на
външен фиксатор на дясно бедро и коляно. По задната страна на лява
предмишница в горната й част също се вижда оперативен белег с дължина 15
см. Всички тези оперативни белези безспорно загрозяват тялото на тази млада
жена.
От заключението на приетата съдебно - психологична експертиза се
установява, че при разказа за процесното ПТП ищцата се разстройва
изключително много. Благодари на Бог, че децата й не са били с нея в колата.
Първоначално ищцата след удара помислила, че ще умре. Чувствала се
безсилна, безпомощна. Още си спомня как сама е преместила крака си, за да
излезе от колата. Ищцата се чувствала унизена от това, че вследствие на
причинените й травми в първоначалния процес на възстановяване е следвало
да ползва първоначално памперс, а след това – тоалетен стол. Неудобството
произтича и от това, че ищцата няма живи близки роднини, на които да
разчита, поради което грижата е била поета от нейна близка приятелка
/свидетелката П./. За този период на възстановяване децата й са отишли да
живеят при баща си, с когото ищцата е разделена. Било й тежко децата й да я
виждат в това състояние. Преди ПТП е работела на две места и се е грижела за
двете си деца, сама. Била по-решителна и самостоятелна. След катастрофата
се изнервя, защото не може да върне предишния си живот. Вещото лице
констатира, че психиката на ищцата не е възстановена към момента на
психилогическото изследване, състояло се на 24.05.2024 г. Не може да се
прогнозира за бъдещото й психическо състояние /л.156 от
първоинстанционното производство/. Според вещото лице необходимо е
ползване на консултация с психолог или психиатър, за да не се достигне до
тежко психично състояние.
От приетия пред въззивната инстанция амбулаторен лист от 22.01.2025 г.
се установява, че вследствие на ПТП ищцата има отслабена сетивност около
оперативния цикатрис; ограничена флексия до 30 градуса /л.23 от настоящето
производство/.
17
В проведеното пред настоящата инстанция публично съдебно заседание
съдът констатира, че ищцата се придвижва с помощта на две „канадки“, както
и е с шина, която държи крака й в изправено положение.
Действително, както и първоинстанционният съд е посочил в решението
си, за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се вземе предвид и икономическата обстановка в страната, а
именно: официалната статистика за минимална и средна работна заплата,
нивото на инфлация, както и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк
израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и
съдебната практика във връзка с присъжданите обезщетения за аналогични
травматични увреждания.
При така констатираните травматични увреждания на ищцата,
продължаващия и към настоящия момент период на лечение, липсата на
оптимистична прогноза по повод пълното й възстановяване от физическа
гледна точка, причинените й психични травми, които ищцата макар и в по-
малка степен продължава да търпи, младата й възраст – 35 години към
момента на ПТП, невъзможността същата да бъде пълноценна майка с оглед
нанесените й травматични увреждания, въззивната инстанция приема, че
справедлив размер по смисъла на чл.52 ЗЗД е такъв от 120 хиляди лева.
Това налага извод, че определеното от ОС-Перник обезщетение е
занижено.
Относно съпричиняването:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволено увреждане делинквентът
дължи обезщетение на увредения за всички вреди, които са пряка и
непоследствена последица от деликта. Единственото допустимо отклонение е
предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗЗД възможност обезщетението да се намали ако и
пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. Разпоредбата не
съдържа указания за критериите и условията, при които това намаляване на
обезщетението придобива реални измерения.
Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на доказване във всеки отделен случай, при тежест на
доказване върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса.
В мотивите към т. 7 на ТР от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
18
ОСТК на ВКС, след направено разграничение между допринасяне на
пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата, е
разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият
не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения, като
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен.
В посочения акт на нормативно тълкуване е изтъкнато, че поведението на
увреденото лице е рисково, тогава, когато е проява на съзнателен и свободно
формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за
определен факт или възможност за узнаването му при проявена дължима
грижа.
В конкретния случай от страна на ответника/застраховател в срока по
чл.131 ГПК е въведено възражение за съпричиняване на причинените й
травматични увреждания от страна на ищцата поради липсата на предпазен
колан.
По делото по безспорен начин от заключенията на вещите лица по
основната и повторна съдебни експертизи /автотехническа част/ се
установява, че процесният лек автомобил "Опел Корса", управляван от
ищцата, конструктивно и фабрично е бил оборудван с триточкови инерционни
колани диагонално-поясен, предназначени за водача, пътника до него и
пътниците на задната седалка, разположени в двата и края.
Съгласно заключенията на КСМАТЕ и ПСМАТЕ от положението в което
е описан предпазният колан на водача в протокола за оглед /л.160 и следв. от
първоинстанционното производство/ : „Предпазният колан на водача е
закопчан в средното положение, а в лявата част счупен от седалката“, както и
мястото на увредите по тялото на ищцата, може да се направи извод, че
ищцата е била с поставен предпазен колан към момента на настъпване на
ПТП. В медицинската документация липсват данни за установени
травматични увреждания на пострадалата в областта на главата, което налага
извод, че пострадалата към момента на настъпване на ПТП е била с поставен
19
предпазен колан, скутовата част на който не е допуснала "издигане" на тялото
и контакт на главата с части от интериора на автомобила. При изслушването
си вещото лице д-р С. е разяснил, че при липсата на предпазен колан, при удар
във волана или при удар в стъклото, ищцата би получила травми в областта на
главата и на гръдния кош. При механизма на удара, който в случая е челен за
автомобила, тялото би трябвало да се придвижи напред, а ако няма колан
гръдният кош ще се удари във волана, след това главата-челото най-често се
удря в предното стъкло. В епикризата на ищцата не са описани такива увреди
в областта на гръдния кош от контакт с волана. Основните увреждания на
ищцата са в областта на дясното бедро, дясна коленна става и лява
предмишница. Крайниците на водача на автомобила не са фиксирани от
колана и могат да извършват свободно движение, при което да получат
съответните увреждания. Коленното капаче се чупи при директен удар, което е
основния механизъм. Най-вероятният удар е в борд таблото на автомобила.
Вещото лице инж. В. сочи и, че по повод на това счупване, следва да се вземе
предвид и, че водачката на лекия автомобил марка „Опел“ е жена и с нисък
ръст, обичайното при което е седалката на водача да е издърпана до такова
положение напред, при което коленета са приктически на сантиметри от
долната част на таблото. Дори при изправен колан, тялото може да се
придвижи напред, в случая от порядъка на 5-10 см. Следвало да се вземе
предвид и, че вследствие на удара деформациите на автомобила, управляван
от ищцата, са изключително тежки, виж фигура 1, л.271 от повторната
КСМАТЕ, включително и, че борда на таблото се е предвижил напред, при
което са нанесени травмите на коленета на ищцата. Вещите лица сочат, че от
техническа и медицинска гледна точка е напълно възможно, ищцата да получи
всички гореобсъдени травми, при условие че към момента на възникване на
ПТП е била с поставен предпазен колан. От наличните травми няма такива,
които не биха могли да се получат, ако ищцата е пътувала с поставен
предпазен колан. От вещите лица изрично се посочва, че наличието или не на
поставен предпазен колан, не би променило в значителна степен тежестта на
получените увреди от ищцата.
Налага се извод, че първоинстанционния съд правилно е приел
възражението за съпричиняване за неоснователно.
По иска за имуществени вреди:
20
Следва да отбележим, че в срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил
претенията за имуществени вреди.
Самата въззивна жалба на въззвника/ответник не съдържа конкретни
доводи за неправилност на първоинстанционното решение в тази му част.
Независимо от това, за пълнота на изложеното въззивната инстанция
намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че от представените
по делото писмени доказателства - епикризи, фактури и фискални бонове
/л.32 и следващите/ се установява заплащането от страна на ищцата на
разходи за лечение във връзка с последиците от увреждането, съответно за
закупени медицински изделия, консумативи и лекарства, както и за заплатени
потребителски такси, общо в размер на 9597, 59 лева. Същите са в причинно-
следствена връзка с необходимостта от лечение на получените от процесното
ПТП травматични увреждания по причина на противоправното поведение на
водача на МПС, чиято „гражданска отговорност“ е застрахована при
ответника. Необходимостта от извършването на тези разходи, както и
причинно-следствената връзка се потвърждава по категоричен начин от
заключението на КСМАТЕ /основно и повторно/ в медицинската му част.
При това положение искът за имуществени вреди е доказан в пълния му
предявен размер от общо 9597, 59 лева, поради което правилно е бил уважен.
Решението в тази му част е правилно и като такова ще бъде потвърдено.
По претенцията за лихви:
Съдът констатира, че нито една въззивна жалба не съдържа конкретни
доводи за неправилност на първоинстанционното решение в тази му част
поради което по арг. от чл.269 ГПК въззивната инстанция не следва да излага
мотиви.
При така изложените мотиви като краен извод се налага че
обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, в която
претенцията на ищцата е отхвърлена за разликата над 100 хиляди лева до 120
хиляди лева и вместо това ще постановено друго, с което в полза на ищцата
ще бъде доприсъдена сумата в размер на 20 хиляди лева. Сумата ще бъде
присъдена ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателното
плащане.
В частта, в която претенцията е отхвърлена за разликата над 120 хиляди
21
лева до пълния предявен размер от 200 хиляди лева обжалваното решение е
правилно и като такова ще бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При съобразяване с изхода на спора разноските следва да се разпределят
по следния начин:
На ищцата разноски се следват в размер на 699, 92 лв.
Първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер на 534,44 лв. или
следва да бъде доприсъдена сумата в размер на 165,48 лв.
На ответника разноски се следват за отхвърлената част на претенцията
или такива в размер на 7 221, 56 лв. Първоинстанционният съд е присъдил
разноски в размер на 9 хиляди лева или за разликата над сумата от 7 221,56
лв. решението ще бъде отменено.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. в полза на „Адвокатско дружество
Й. и Е.“ следва да бъде определено адв.възнаграждение, което съобразно
изхода на спора и в съответствие с извършените от него процесуални действия
в защита на доверителката му, броя на заседанията и фактическата и правна
сложност на спора, такова се следва в размер на 9104,70 лв.
Първоинстанционният съд е присъдил адв.възнаграждение в размер на 7 590
лв. Следователно ще бъде доприсъдена сумата в размер на 1 514,70 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса.
Първоинстанционният съд е определил държавна такса в размер на 4383,90 лв.
С оглед изхода на спора такава се дължи в размер на 5183,90 лв. или следва
да бъде доприсъдена държавна такса в размер на 800 лв.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата/ищец/ разноски се следват за частта, в която
първоинстанционното решение беше прието за неправилно относно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и правилно по отношение
на имуществените вреди. Същата, обаче, е освободена по чл.83, ал.2 ГПК от
заплащане на държавна такса и разноски не е правила. Затова такива не й се
присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. в полза на „Адвокатско дружество
Й. и Е.“ следва да бъде определено адв.възнаграждение, което съобразно
22
изхода на спора и в съответствие с извършените от него процесуални действия
в защита на доверителката му, съдът определя в размер на 2731,20 лв. /с
ДДС/.
На въззивника /ответник/ разноски се следват за частта, в която
първоинстанционното решение беше прието за правилно относно
отхвърлителната част за обезщетението за неимуществени вреди, т.е.
въззивната жалба на ищцата беше приета за неоснователна. Или такива в
размер на 1599,96 лв., представляваща държавна такса.
По възраженето по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно: претендираното адв.възнаграждение в размер
на 22 440 лв. е прекомерно. Още повече, че се ангажират доказателства за
заплатена сума в размер на 9918 лв. Затова съдът определя адв.
възнаграждение в размер на 7 239,42 лв. /с ДДС/, вкл. и при съобразяване с
определеното на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв.адв.възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на АС-София следва да бъде
присъдена държавна такса в размер на 591,95 лв., тежестта за която следва
да бъде възложена на въззивника/ответник.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18 от 14. 01.2025 г. по гр.д.№ 105 по описа за
2024 г. на ОС-Перник, ГК, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от В.
П. В., ЕГН **********, срещу ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание по чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.493, ал.1,т.1 КЗ, за сумата над
100 хиляди лева до 120 хиляди лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.08.2023 г. около 22, 20
ч. В гр.Перник, в района на кръстовището с кръгово движение между ул.
"Юрий Гагарин" и ул. "Републик“", причинено от Д. И. Я., ЕГН: **********,
при управление на лек автомобил марка "Ауди А4 Авант" с peг. № ***,
застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
23
автомобилистите в ЗД "БУЛ ИНС" АД, заедно със законната лихва върху тази
сума от датата на уведомяването на застрахователя - 11.09.2023 г. до
окончателното плащане, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, както и в частта за
разноските в полза на ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, за сумата над
7 221,56 лв., като неправилно.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.493,
ал.1,т.1 КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. В., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.София, ул.“Бистрица“ № 9, офис 4 - адв.Б. Б., сумата в размер на 20
хиляди лева, представляваща доприсъдено обезщетение за неимуществени
вреди, (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 30.08.2023 г. около 22, 20 ч. В
гр.Перник, в района на кръстовището с кръгово движение между ул. "Юрий
Гагарин" и ул. "Република“", причинено от Д. И. Я., ЕГН: **********, при
управление на лек автомобил марка "Ауди А4 Авант" с peг. № ***,
застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ЗД "БУЛ ИНС" АД, заедно със законната лихва върху тази
сума от датата на уведомяването на застрахователя - 11.09.2023 г. до
окончателното плащане, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18 от 14. 01.2025 г. по гр.д.№ 105 по
описа за 2024 г. на ОС-Перник, ГК, в частта, в която е уважен, предявеният
от В. П. В., ЕГН **********, срещу ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание по чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.493, ал.1,т.1 КЗ, за сумата от 100
хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
(болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 30.08.2023 г. около 22, 20 ч. В гр.Перник, в
района на кръстовището с кръгово движение между ул. "Юрий Гагарин" и ул.
"Република", причинено от Д. И. Я., ЕГН: **********, при управление на лек
автомобил марка "Ауди А4 Авант" с peг. № ***, застрахован по риска
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
24
ЗД "БУЛ ИНС" АД, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
уведомяването на застрахователя - 11.09.2023 г. до окончателното плащане, на
осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ; на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ
за общата сума 9597, 59 лева - застрахователно обезщетение за
имуществени вреди при процесното ПТП, изразяващи се в разходи за
лечение, медицински консумативи във връзка с лечението, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба -
14.02.2024 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските в
полза на: В. П. В., ЕГН **********, за сумата от 534,44 лв.; на „Адвокатско
дружество Й. и Е.“ за сумата от 7 590 лв.; на „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* за
сумата от 7 221,56 лв.; на ОС-Перник на основание чл.78, ал.6 ГПК – 4383,90
лв.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на В. П. В., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр.София, ул.“Бистрица“ № 9, офис 4 - адв.Б. Б., сумата в размер на
165, 48 лв., представляваща доприсъдени разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.38, ал.2 ЗАДв., да заплати на
„Адвокатско дружество Й. и Е.“, сумата в размер на 1 514, 70 лв.,
представляваща доприсъдено адв.възнаграждение за процесуално
представителство на В. П. В., ЕГН **********, пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати, на основание чл.78, ал.6 ГПК в
полза на ОС-Перник, сумата в размер на 800 лв., представляваща
доприсъдена държавна такса дължима пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.38, ал.2 ЗАДв., да заплати на
25
„Адвокатско дружество Й. и Е.“, сумата в размер на 2731,20 лв. /с ДДС/,
представляваща адв.възнаграждение за процесуално представителство на В.
П. В., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“Бистрица“ № 9, офис 4 - адв.Б. Б., да заплати на ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, съдебен адрес: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, сумата в
размер на 1599,96 лв., представляваща разноски за държавна такса, както и
сумата в размер на 7 239,42 лв. /с ДДС/, представляваща адв.
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в
полза на Апелативен съд-София,гр.София, бул. „Витоша“ № 2, сумата в
размер на 591,95 лв., представляваща дължима държавна такса за
производството пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26