Решение по дело №13735/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263268
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20191100513735
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. София, 20.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                   

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

                                                                                   Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 13735 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

     С решение № 127678/29.05.2019 г. по гр. д. № 60893/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 78 състав, е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че ответниците М.Б.П. - А., ЕГН ********** и В.Д.А., ЕГН ********** дължат солидарно на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** следните суми: 700 лв. - стойност на потребена от ответниците топлинна енергия за периода 11.12.2014 г. - м. 03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, 160 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.09.2015 г. - 20.11.2017 г., като е отхвърлен искът по чл. 415, ал. 1 ГПК като погасен по давност за разликата над 700 лв. до пълния предявен размер от 780,34 лв. - цена за ползвана топлоенергия, както и за сумата над 160 лв. до пълния предявен размер от 173,03 лв. - лихва за забава върху главницата. Ответниците М.Б.П. - А. и В.Д.А. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв. - разноски за исковото производство и сумата от 70 лв. - разноски за заповедното производство.  

     Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5102671/14.06.2019 г. от ответниците М.Б.П. - А. и В.Д.А., чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Х.Б., срещу първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените искове. Излагат се съображения, че то е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че вземанията са погасени изцяло по давност. Поддържа се, че ищецът не е доказал, че през процесния период претендираната сума, начислена за топлинна енергия, съответства на обема на действително потребената в жилището топлинна енергия, че процесното количество топлинна енергия е реално доставено на ответниците и че сумата е начислена съобразно действащите през този период цени. Посочва се, че ищецът не е доказал по какъв начин са определени количествата потребена топлинна енергия, каква методика е използвана и конкретно дали разписаният в чл. 141 ЗЕ ред за определянето на топлинната енергия е спазен. Твърди се, че представените по делото извлечения от сметка за абонатен № 365162 са частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за ищеца факти и неносещи подписа на ответниците, поради което не се ползват с обвързваща доказателствена сила и не доказват по несъмнен и безспорен начин удостовереното в тях. Издадените фактури не са основание за плащане, при липса на доказателства за реално извършена доставка на топлинна енергия. Излагат се и доводи, че по делото не е установено, че исковата сума съответства на припадащия се на ответниците дял от стойността на дължимата от етажните съсобственици цена и за определянето ѝ са спазени изискванията на чл. 139 и сл. ЗЕ Заключенията по двете експертизи са необективни, тъй като вещите лица са работили единствено въз основа на материали и доказателства, представени от ищеца. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и за присъждане на разноски.

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С допълнителни молби вх. № 292214/25.11.2020 г. и вх. № 296252/24.03.2021 г. от „Т.С.“ ЕАД, подадени чрез юрисконсулти А.К.и М.Ш., се оспорва въззивната жалба, взема се становище по същество, с искане за отвхърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на решението в обжалваните части, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.  

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от привлеченото от ищеца трето лице - помагач „Т.с.“ ЕООД.

     Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

     Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2025873/14.09.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.Б.П. - А., ЕГН ********** и В.Д.А., ЕГН **********, с която ищцовото дружеството е поискало от съда да признае за установено, че ответниците като потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. „********, с абонатен № 365162, дължат да му заплатят сума в общ размер на 953,37 лв., от които 780,34 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 03.2015 г., отразена в обща фактура с № **********/31.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, и сумата от 173,03 лв. - законна лихва за забава за периода 16.09.2015 г. - 20.11.2017 г., при условията на солидарна отговорност, за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 86549/2017 г. по описа на СРС, 78 състав. Ищецът поддържа, че ответниците са собственици на процесния имот през процесния период и като такива са потребители на доставената в същия топлинна енергия, ползвали са доставената до имота топлинна енергия в количества, качество и на стойност, за които е предявен искът, и не са заплатили задълженията си.

Ищецът претендира установяване на вземанията му, както и присъждане на сторените по делото разноски.

     Исковата молба е връчена на ответниците чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Х.Б. на 02.04.2019 г. и в по срока по чл. 131 ГПК, на 12.04.2019 г. е подаден отговор, в който са оспорени предявените искове по основание и размер. Възразява се, че задълженията са погасени по давност. Не е посочено по какъв начин са определени количествата потребена топлинна енергия, каква методика е използвана и конкретно дали разписаният в чл. 141 ЗЕ ред за определянето на топлинната енергия е спазен. Посочва се, че въз основа само на отчетните документи, съставени от ищеца, при липсата на предявени ежемесечни фактури на потребителя, е спорно, че посоченото количество енергия е потребено и отговаря на действителното положение и на реално доставената топлинна енергия. Ищецът не е посочил изложение на фактите, на които основава твърдението си относно това кои издадени фактури обхващат претендираното задължение, стойността и основанието за издаването им. Не е посочил и никакви годни доказателства, че проценото количество топлинна енергия е доставено реално на абоната или до сградата - представените по делото извлечения от сметка за абонатен № 365162 съставляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за ищеца факти и неносещи подписа на ответниците, поради което не се ползват с обвързваща доказателствена сила. Издадените фактури не са основание за плащане и не доказват извършването на доставката. Излагат се и доводи, че по делото не е установено, че исковата сума съответства на припадащия се на ответниците дял от стойността на дължимата от етажните съсобственици цена и за определянето ѝ са спазени изискванията на чл. 139 и сл. ЗЕ. Ищецът следва да докаже какви са били показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната станция за процесния период и средствата за дялово разпределение в имота на ответниците и в останалите жилища от сграда, в която се намира процесния имот, както и че действащите през исковия период цени на топлинна енергия са такива, че обуславят заплащането именно на претендираната сума. Поддържа се, че ищецът не е посочил какви са били одобрените за същия период цени, както и не представя доказателства, че отчитането е имота на ответниците е извършено в съответствие със законовите изисквания. Оспорва се техническата годност на средството за търговско измерване. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

     С определение от 16.04.2019 г. СРС е конституирал като трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.

     По делото е приложено заповедно дело № 86549/2017 г. по описа на СРС, 78 състав, от което се установява, че по заявление вх. № 3094403/11.12.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.12.2017 г., с която е разпоредено М.Б.П. - А., ЕГН ********** и В.Д.А., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 780,34 лв. - за доставена и потребена от длъжниците топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 03.2015 г. на адрес: гр. София, ж. к. „********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 11.12.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 173,03 лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 16.09.2015 г. до 20.11.2017 г., както и сумата от 75 лв. - разноски по делото. Длъжниците са уведомени за заповедта по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление на 05.07.2018 г. (за В.А.) и на 07.06.2018 г. (за М.П. - А.), в двуседмичния срок от залепване на уведомлението не е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на 20.08.2018 г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 14.09.2018 г. заявителят е представил искова молба вх. № 2025873/14.09.2018 г.

     По делото е приет договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между „Топлофикация София“ АД - възложител и „Т.с.“ ЕООД - изпълнител, с който последното е приело да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост или сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово раазпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.

     По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

     По делото е приет нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 1, том V, нот. д. № 728/2008 г. от който се установява, че на 24.10.2008 г. „Уни Кредит Булбанк“ АД е предоставило на М.Б.П. - А. и В.Д.А. банков ипотечен кредит в размер на 42 000 лв., с краен срок за погасяване на кредита 20.10.2028 г., съгласно сключения между страните Договор за банков кредит № 72987624/20.10.2008 г., за обезпечаване на който кредитополучателите са учредили в полза на банката договорна ипотека върху следния свой недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност - апартамент № 38, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „********, със застроена площ от 88,69 кв. м., заедно с таванско помещение № 6 и 2,058 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

     По делото е приета като писмено доказателство молба до Агенция по вписванията изх. № 08922/29.05.2014 г. от ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ по изпълнително дело № 20147810400494, за вписване на възбрана за обезпечение на вземането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу М.Б.П. - А. по изпълнителен лист от 05.03.2014 г. по гр. д. № 10244/2014 г. по описа на СРС, 57 състав, за заплащане на сумата от 6 560 лв. - главница, ведно със законната лихва от 26.02.2014 г. до окончателното ѝ плащане; 860,98 лв. - лихва; 511,05 лв. - съдебни разноски; 383 лв. - юрисконсултско възнаграждение, ведно с разноските и таксите по изпълнението, върху следното имущество, собственост на длъжника - апартамент № 38, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „********, със застроена площ от 88,69 кв. м., заедно с таванско помещение № 6 и 2,058 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

     По делото е прието искане изх. № 22674/31.03.2015 г. за вписване на възбрана от ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ по изпълнително дело № 20148380407070, образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.02.2014 г. по гр. д. № 5550/2014 г. по описа на СРС, 90 състав, по молба на „Юробанк България“ АД срещу М.Б.П. - А. за заплащане на парично задължение 10 122,70 лв., върху следното имущество, собственост на длъжника - апартамент № 38, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „*********, срат блок ******със застроена площ от 88,69 кв. м., заедно с таванско помещение № 6 и 2,058 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Видно от отбелязването възбраната е вписана в книгите за вписване при Служба по вписванията на 01.04.2015 г.

     По делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот № 158, том II, рег. № 05741, нот. д. № 0334/2015 г., видно от който на 31.03.2015 г. М.Б.П. - А. и В.Д.А. са продали на К.И.И.процесния недвижим имот, като към нотариалния акт е приложен споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите от 31.03.2015 г., по силата на който страните са уговорили, че сумите по всички сметки, включителнио и изравнителни такива, изготвени от „Софийска вода“ АД, „Топлофикация София“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и етажна собственост, за периода до 31.03.2015 г. за имота се заплащат от продавачите - ответници в настоящото производство, а сумите след 31.03.2015 г. - от купувача. 

     По делото е прието съобщение към фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.07.2014 г. - 31.03.2015 г. на стойност 780,34 лв. с ДДС, както и заявление - декларация от 29.04.2015 г. от К.И.И.до „Т.С.“ ЕАД за промяна на името на молителя на партидата за топлоснабдения имот на адрес: ж. к. „****** ******, ет. ******абонатен № 365162.

     Прието е извлечение от сметка, съгласно което ответниците дължат на ищеца плащане на сумите, за които е предявен искът.

     От третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД по делото са представени и приети индивидуална справка за отопление и топла вода за абонатен № 365162 за отчетен период 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и констативен/приемо - предавателен протокол от 07.05.2015 г.

     От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно - техническата експертиза (изготвена въз основа на съобщение към данъчни фактури и справка по пера на абоната за процесния период, изискани от „Т.С.“ ЕАД, главен отчет, изравнителна сметка и данни за изчисляване на сградната инсталация за процесния период, изискани от „Т.с.“ ЕООД, справка от показанията на общия топломер, акт за разпределение на кубатурата, акт за изключване на отоплението на стълбището, данни за абонатната станция и за технологичните топлоотделяния на абонатната станция, изискани от ТР „София“) се установява, че услугата дялово разпределение през процесния период е извършвана от „Т.с.“ ЕООД съгласно изискванията на Наредба № 16-334/2007 г., през процесния период няма нарушение на чл. 6.6 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на наредбата. Избран е дял на топлинна енергия за сградна инсталация от общото количество топлинна енергия за отопление в размер на 10 % - минимална стойност по тогава действащите ЗЕЕЕ (към момента на сключване на договора между ЕС и фирмата за дялово разпределение), а по - късно и Наредба за топлоснабдяването, приета с ПМС № 64 от 18.03.2002 г. (обн. ДВ, бр. 31/26.03.2002 г.). Уговорено е делът на сградната инсталация от общото количество топлинна енергия за отопление да бъде от 10 % до 30 %. Според вещото лице пълният отопляем обем на имота по проект съгласно Акт за разпределение на отопляваната кубатура е: апартамент - 194,732 куб. м. и стълбище - 28,820 куб. м. Всички суми за сградна инсталация на абоната са начислени за отопляем обем 224 куб. м. Пълният отопляем обем към общия топломер по проект е 10677 куб. м. За процесния период в процесната сграда има една абонатна станция, като топлинната енергия, консумирана от абонатната станция се отчита с 2 бр. общи топломера, които се отчитат по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество“ ТЕ. Според главните отчети на фирмата за дялово разпределение в процесния имот за процесния период има налични 5 отоплителни тела с монтирани уреди за дялово разпределение. Отоплителното тяло в банята има много малко показание - 11 единици. В процесната сграда не се ползва ТЕ за БГВ. Абонатът е осигурил достъп за отчет и главният отчет е подписан. Изравнителната сума за процесния период е 58,31 лв. за възстановяване на абоната. Общо изчислената сума за процесния период съгласно изравнителната сметка на фирмата за дялово разпределение е 787,93 лв., а начислената по фактури - 846,24 лв. (съгласно таблица към заключението). Вещото лице е посочило, че всички посочени суми са за действително изразходвана ТЕ и са без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и без лихви. Посочено е също, че сумите за ТЕ за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката - Наредба № 16-334/06.04.2007 г., в сила от м. 10.2006 г. Двата топломера в абонатната станция са преминавали метрологични проверки със заключение за съотвествие с одобрения тип.

     От изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца не са отразени извършени плащания от ответниците за процесния период 01.05.2014 г. - 31.03.2015 г. Изравнителните сметки за посочения процесен период по партида 365162 са в размер на -65,92 лв. Задълженията за процесния период към 09.08.2018 г., отразени в счетоводството на ищеца, са за отопление - 846,24 лв., като след изравнението е дължима сума от 780,32 лв. Вещото лице е посочило, че законната лихва за периода 16.09.2015 г. - 20.11.2017 г. за главницата по общата фактура № **********/31.07.2017 г. е в размер на 172,77 лв.

     С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

     В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

     По правилността на решението в обжалваната част въззивният съд намира следното:

     Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79  ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.

     За да се уважи главният иск за присъждане на вземане за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на последните да заплащат стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретни количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр. Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ответниците е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия. По отношение на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава на главницата ищецът следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответниците следва да докажат своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, включително че възможността за принудително събиране на вземането е погасена по давност.

     По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжниците са осъдени да му заплатят процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането ѝ за процесния имот и период в размери на сумите, за които са предявени исковете, като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е предявил искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта.

     Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

     Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна и електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните.

      По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира процесният апартамент) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

     Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

     Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

     Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

     Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

     Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

     Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

     В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

     Съдът приема, че по делото е установено, че ответниците отговарят пред ищеца за заплащането на стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период. В случая приетите по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 1, том V, нот. д. № 728/2008 г., молба до Агенция по вписванията изх. № 08922/29.05.2014 г. за вписване на възбрана върху процесния имот, искане изх. № 22674/31.03.2015 г. за вписване на възбрана върху процесния имот, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 158, том II, рег. № 05741, нот. д. № 0334/2015 г., с приложен към него споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите от 31.03.2015 г., установяват, че ответниците са собственици на процесния имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, през исковия период, като имотът е продаден на трето за делото лице на 31.03.2015 г., т. е. в края на процесния период, поради което именно ответниците са задължени за плащане на доставената до имота топлинна енергия преди неговата продажба. Качеството си на потребители на топлинна енергия в имота ответниците са признали и в споразумението от 31.03.2015 г., носещо подпис за тях и неоспорено по делото. С последното ответниците са се задължили да заплатят всички консумативни разходи за имота, включително дължимите такива към „Т.С.“ ЕАД за периода до 31.03.2015 г. Така събраните доказателства установяват, че между страните през процесния период е съществувало валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия и отговорността на ответниците към ищеца за заплащането ѝ може да се ангажира.

     Доколкото по делото не се спори, че ищецът е приел ОУ, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014 г. за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като се установи от приетото заключение по техническата експертиза, че ищецът е доставял в сградата топлинна енергия, отчитана ежемесечно по общите топломери в абонатната станция, то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2014 г., одобрени от ДКЕВР през февруари 2014 г., както и в действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

     В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответната част от стойността на топлинна енергия, отдадена от  сградната инсталация.

     Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства, вкл. и от заключенията на неоспорените по делото съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които въззивният съд кредитира изцяло като обосновани, задълбочени и неопровергани от другите събрани доказателства, по делото е установено, че през процесния период в имота е доставяна и потребявана топлинна енергия за отопление на имот и сградна инсталация като за процесния период от 01.05.2014 г. до 31.03.2015 г. тя е на стойност от общо 787,93 лв. Тази енергия е начислена при условията на установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уреди и съобразяване на показанията им, при съобразяване на обема отопляема кубатура на имота, показанията на общите топломери в абонатната станция и по правилата на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяване. 

     Възраженията на жалбоподателите, че исковата претенция не е доказана по основание и размер, както и че липсват доказателства за методиката на изчисление, качеството и количеството на доставяната топлинна енергия, се опровергават от доказателствата по делото, най - вече от заключението на съдебно - техническата експертиза, съобразно което стойността на потребената топлинна енергия е изчислена в съответствие с действащата за процесния период нормативна уредба и въз основа на извършен реален отчет на показанията на монтираните в имота уреди. В конкретния случай количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общите топломери в абонатната станция, които отговарят на метрологичните изисквания, според извършените от вещото лице проверки на предоставените му при изготвяне на заключението документи. От заключението се установява също, че дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми като стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота и действащите през процесния период цени. Този извод е направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи (в какъвто смисъл са доводите на ответниците), но и въз основа на документите за реален отчет на уредите, с които вещото лице се е запознало при изготвяне на заключението, както и въз основа на данните, предоставени му от фирмата за дялово разпределение, т. е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз основа на извлеченията от сметки и издадени от ищеца фактури. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответниците е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. Системата за контрол върху дейността на дружеството, използваните методики и уреди за измерване е законодателно установена. Същевременно определената цена на доставяната топлинна енергия е от независим и от двете страни по правоотношението орган - ДКЕВР, по реда на ЗЕ и следователно цената на топлинната енергия се контролира именно от този орган, чийто актове по ценообразуването са подлежали на оспорване включително от жалбоподателя, но по делото няма данни за такова оспорване по административен ред. А както вече се посочи според заключението на СТЕ стойността на доставената до имота през процесния имот топлинна енергия съответства на одобрените за същия период цени.

     По отношение на доводите на въззивниците за липса на качествени и количествени параметри на доставената топлинна енергия съдът приема, че договорът между потребителите на топлинна енергия и топлопреносното предприятие съдържа качествени параметри, които са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал. 1 ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал. 3 ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 ЗЕ, а именно: Наредба № 16-334/06.04.2007 г. сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им.

     При така установените нормативни изисквания са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие - продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респективно са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени критерии. На следващо място, по отношение на количеството и качеството на доставената топлоенергия потребителят разполага с възможност за рекламация при условията на Общите условия, която рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество. Следва да се отбележи, че съгласно решение № 507/22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК, в тежест на ответника по иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството - топлинен счетоводител е неточно.

     Съдът намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателите, че по делото не е установено, че исковата сума съответства на припадащия се на ответниците дял от стойността на дължимата от етажните съсобственици цена и за определянето ѝ са спазени изискванията на чл. 139 и сл. ЗЕ, като в тази връзка настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на СТЕ, неоспорено от страните, видно от което през процесния период няма нарушение на чл. 6.6. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, т. е. делът на сградната инсталация не превишава дела за отопление на имотите, като вещото лице е отразило в таблица топлинната енергия за сградна инсталация, общото количество ТЕ за отопление на имотите и процента на сградна инсталация към общото количество ТЕ за отопление през отделните изравнителни периоди. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през процесния период нормативна уредба, поради което оплакванията на жалбоподателите за неправилно изчисление са неоснователни. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на вещото лице, поради което съдът ги цени изцяло.

     При така изложеното съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответниците за плащане на сумата от 787,93 лв. като стойност на топлинна енергия, потребена в имота за периода от 01.05.2014 г. до 31.03.2015 г. Искът е бил предявен за 780,34 лв. и районният съд е съобразил същото, като по делото не е установено погасяване на посоченото задължение.

     По възражението за погасяване на вземанията по давност:

     През исковия период от м. 05.2014 г. до м. 03.2015 г. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно ОУ/2014 г. (чл. 33, ал. 1 и ал. 2) клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури, в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т. е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.

     Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 (т. е. за месечната дължима сума) и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

     Според разясненията на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б. в ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

     Правилно районният съд е съобразил направеното от ответниците възражение за погасяване на задълженията по давност, като е приел, че погасени по давност са вземанията за периода м. 05.2014 г. - м. 11.2014 г., чийто размер е определен по реда на чл. 162 ГПК на 80,34 лв. Така при липса на други въведени твърдения за погасяване на задълженията за топлинна енергия и оплаквания относно размера на погасеното по давност вземане въззивният съд приема, че районният съд правилно е уважил иска за сумата от 700 лв. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 11.12.2017 г., начален момент на процесния период е 01.05.2014 г., т. е. към момента на подаване на заявлението за месеците май - ноември включително 2014 г. са изтекли 3 години от възникване на задълженията. Този извод се налага при съобразяване на настъпване на изискуемостта на задълженията съобразно цитираните Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г. и приложими за процесния период. Ето защо искът правилно е бил уважен до сумата от 700 лв.

     Във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС за настъпване на изискуемостта на това задължение, за изпадането в забава на плащането му, за размера на лихвата за забава върху присъдената от СРС главница от 700 лв., поради което и с оглед на ограниченията на разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд следва да потвърди решението на СРС и в частта, с която в уважен искът за присъждане на лихва за забава в размер на 160 лв. върху главницата.

     При така възприето съдът приема, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.

     По отговорността за разноски:

     С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивниците. Същите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 150 лв. - депозит за особен представител.

     За въззивното производство на въззиваемия - ищец не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство от юрисконсулт, което да обуславя присъждане на възнаграждение за същото по делото не е осъществено, поради което и възнаграждение за такова не следва да се присъжда на ищеца. В срока за отговор на жалбата не е депозиран такъв, в публично съдебно заседание процесуален представител на въззиваемия не се е явил, депозираните преди о. с. з. молби са бланкетни и не могат да обосноват извод, че на въззиваемия се следват разноски за юрисконсулт.

     На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК.

     На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

     Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

    

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 127678/29.05.2019 г. по гр. д. № 60893/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 78 състав, в частите, с които е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че ответниците М.Б.П. - А., ЕГН ********** и В.Д.А., ЕГН ********** дължат солидарно на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** следните суми: 700 лв. - стойност на потребена от ответниците топлинна енергия за периода 11.12.2014 г. - м. 03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, 160 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.09.2015 г. - 20.11.2017 г., както и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв. - разноски за исковото производство и сумата от 70 лв. - разноски за заповедното производство.       

     ОСЪЖДА М.Б.П. - А., ЕГН ********** и В.Д.А., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж. к. „****** ******, вх. ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК да заплатят солидарно на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) - разноски за особен представител във въззивното производство.

     Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:*** ******

     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.