Решение по дело №373/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник РУ – Димитровград в ОДМВР - Хасково, срещу Решение № 3/03.01.2025г., постановено по АНД № 379/2024г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е постановено при неправилно прилагане на закона. Не се споделят изводите на съда, че собственикът на процесния лек автомобил не е знаел, че същият е със служебно прекратена регистрация, доколкото два дни по- рано на същия е бил съставен друг АУАН за същото нарушение. Претендира се със съставянето на АУАН от 16.06.2024г. наказаното лице да е било уведомено за това, че автомобила му е с прекратена регистрация. При тези съображения се претендира наличие на субективния елемент от състава на вмененото нарушение. Иска се отмяна на оспореното решение и отхвърляне на подадената срещу процесното НП жалба.

Ответникът не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за отмяна решението на Районен съд – Хасково като неправилно. Предвид представените с касационната жалба писмени доказателства се излага становище за наличие на официално уведомяване на наказаното лице за наличието на прекратена регистрация на процесното МПС.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград отменя Наказателно постановление №24-0254-000466 от 29.07.2024г., издадено от Началник РУ Димитровград при ОДМВР Хасково, с което на Н. А. К., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Районният съд не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като е приел за обоснована преценката на административнонаказващия орган, че от обективна страна е осъществен състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Изложил е мотиви, че на посочената в НП дата и място Н. А. К. е управлявал МПС, като при проверката е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 04.07.2023г., по чл.143, ал. 10 ЗДвП. За да отмени НП обаче, въззивният съд е приел липсата на субективния елемент от състава на вмененото нарушение, като е изложил аргументи за липса както на умисъл, така и на непредпазливост в поведението на водача. Съдът е анализирал приложените по делото доказателства и е стигнал до заключение, че същите не доказват извършено уведомяване собственика на автомобила за наличието на служебно прекратена регистрация по отношение на същия.

Административен съд - Хасково намира, че съдебното решение е постановено при правилно установена фактическа обстановка, но направените изводи не съответстват на материалния закон.

По делото не е налице спор относно това, че на 18.06.2024г. в 14:14 часа , в [населено място], [община], Н. А. К. е управлявал лек автомобил „Пежо“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, като при извършена проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 04.07.2023г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Липсва спор пред въззивната инстанция, че на 16.06.2024г. на водача е бил съставен АУАН с № 1150796 за същото такова нарушение. Доказателства в тази насока не са били събрани пред РС Димитровград, но такива се представят с касационната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В чл.140, ал.1 от ЗДвП е посочено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП посочва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200лв. до 500лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

При решаване на настоящия спор, следва да се вземе предвид Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. №3/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на посоченото ТП се сочи ,че наред със законовото задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство е налице възможност собственика да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. Приема се, че под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето защо за наличието на субективния елемент от състава на деянието, следва да бъде установено наличие на узнаване от страна на наказаното лице за настъпването на факта по прекратяване на регистрацията преди датата на вмененото нарушение.

В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че два дни по- рано, а именно на 16.06.2024г. на Н. А. К. -собственикът на процесното МПС, е бил съставен АУАН серия GA № 1150796 за същото деяние и АУАН е връчен и подписан от нарушителя без възражения. С връчваното на този АУАН, касационната инстанция приема, че собственикът на МПС е бил уведомен, че регистрацията на това МПС е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Съгласно приетото в постановлението, уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила може да бъде осъществено именно чрез връчване на АУАН, какъвто е и процесния случай. Поради това неправилно в конкретния случай районният съд е приел липса на субективната страна на административното нарушение.

В хода на въззивното производство са изяснени всички правнозначими факти и обстоятелства, като от същите се установява безспорно извършването на вмененото деяние от административнонаказаното лице. Предвид липсата на допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения, и доказаност на вмененото деяние, проверяваното решение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, с което се отхвърли жалбата срещу процесното наказателно постановление.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 3 от 03.01.2025г. на Районен съд – Димитровград, постановено по АНД № 379 по описа на същия съд за 2024г., като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0254-000466 от 29.07.2024г., издадено от Началник РУ Димитровград при ОДМВР Хасково.

Решението е окончателно.