Решение по дело №373/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 59
Дата: 12 ноември 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20215210200373
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. гр.Велинград, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. Г. Г. против Наказателно постановление
№ 21-0367-000687/11.06.2021 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено
наказание глоба в размер на 400,00 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Релевират се доводи за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, административнонаказващият орган
санкционирал жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, като
неправилно приел, че не е собственик на управлявания от него автомобил,
което не отговаряло на действителното положение, тъй като процесният
автомобил бил негова собственост в режим на съпружеска имуществена
общност.
В писмено становище, чрез адв. У. АК Пазарджик поддържа жалбата.
Счита, че погрешната квалификация налага отмяна на обжалвания акт,
предвид че не е в правомощията на съда да я изменя. Претендира разноски
Органът, издал обжалвания акт, оспорва жалбата и иска същата да бъде
потвърдена. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
12.07.2021г., а жалбата е подадена на 19.07.2021г. по пощата, от
легитимирана страна, поради което е допустима.
От съвкупната преценка на представените по делото доказателства,
1
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.05.2021 г., служителите на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик
мл. автоконтрольор БЛ. ОГН. СТ. и полицейски инспектор М. ИЛ. П.,
изпълнявали задълженията си по контрол за спазване на обществения ред и
правилата за движение пътищата, на територията на гр. Велинград. Около
15,00 часа на ул. «Юндола» спрели за проверка лек автомобил «Субару
Трибека» с рег. № *******. От представените документи на водача и
автомобила установили, че се управлява от жалбоподателя СТ. Г. Г., а в
свидетелството за регистрация като собственик била вписана Т.И. Г.а,
съпруга на жалбоподателя. След справка в "Гаранционен фонд" се
установило, че за превозното средство няма сключен договор за
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите. На
водачът бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
234711/15.05.2021 г. за това, че на 15.05.2021 г. в 15,00 ч. в гр. Велинград, на
ул. «Юндола» , изход на града в посока центъра, управлява лек автомобил с
рег. № ******, собственост на Т.И. Г.а, което е регистрирано на територията
на РБ и не спряно от движение и няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2021 г.-нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения, препис от
който му бил надлежно връчен.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 21-0367-000687/11.06.2021 г. на Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, в което административнонаказващият
орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта, както и дадената
правна квалификация на нарушението. С него на основание чл. 638, ал. 3 от
КЗ на СТ. Г. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на
400,00 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. Съдът
кредитира показанията на сведетелите Б.С. и М.П., които са обективни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
От представените по делото- удостоверение за сключен граждански
брак № 205841, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак №
435/12.11.2000 г. на Длъжностно лице по гражданско състояние при Община
Пазарджик, Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите от 01.02.2021 г. на нотариус Анета Илкова, вписана в
Нотариалната камара под рег. № 423, с район на действие РС Пазарджик,
справка за регистрация на МПС, удостоверение за регистрация на МПС част
1, справка от информационната система на Гаранционен фонд за сключена
задължителна застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите»,
полица "Гражданска отговорност", сключена от Т.И. Г.а на 15.05.2021г. в
16,42 ч., валидна до 23.59 ч. на 15.05.2022 г., се установява, че
жалбоподателят и посоченото като собственик в удостоверението за
2
регистрация на МПС лек автомобил «Субару Трибека» с ДКН ****** лице-
Т.И. Г.а са съпрузи, че управляваното от жалбоподателя превозното средство
Лек автомобил «Субару Трибека» с ДКН ****** е придобито по време на
брака им и че за него към 15,00 часа на 15.05.2021 г. не е имало валидно
сключена задължителна застраховка «Гражданска отговорност на
автомобилистите».
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Актът за установяване на административното нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление са съставени от компетентни
органи, съгласно чл. 647, ал. 1 ЗК и Заповед № 3123-1590/10.09.2016 г., във
вр. чл. 647, ал. 2 КЗ, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
«Гражданска отговорност на автомобилистите» се наказва с глоба от 400 лв.
В конкретния случай по делото безспорно се установи, че на 15.05.2021
г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил «Субару Трибека» с ДКН
******, за който не е имало сключен и действащ към момента договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Това обстоятелство е било установено от контролния орган след извършена
проверка в сайта на "Гаранционен фонд" и не се оспорва от жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства се установи, че към момента на
проверката управляваният от жалбоподателя лек автомобил е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност, с вписана в сведетелствто за
регистрация като собственик Т.И. Г.а, по силата на чл. 21 от Семейния
кодекс. По делото не се твърди между съпрузите да е действал друг
имуществен режим. Ето защо, при така установените данни, съдът приема, че
към датата на проверката управляваният от жалбоподателя автомобил, за
който не е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", е бил съсобствен между него и съпругата му, в какъвто
смисъл са и наведените твърдения от жалбоподателя.
С оглед установеното, че жалбоподателят е бил съсобственик на
процесния автомобил, то приложимата санкционна норма е тази по чл. 638,
ал. 1, т. 1 от КЗ, която предвижда административно наказание "глоба" в
размер на 250 лева на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ-което притежава
моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение и не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Ето защо съдат намира за основателно възражението на жалбоподателя за
дадена неправилна правна квалификация на нарушението. Това обаче не
означава, че наказателното постановление следва да се отмени само на това
основание. В правомощията на районния съд е съгласно указанията в т. 1 от
3
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС, да
преквалифицира посоченото нарушение, когато се налага да приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, какъвто е настоящият случай.
Основания за отмяна обаче съдът намира в допуснатите в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, при описание на обективните признаци от
състава на нарушението. В акта за установяване на административното
нарушение и в обжалваното наказателно постановление не е посочена
марката и моделът на управляваното превозно средство, което е съществено
обстоятелство от състава на нарушението по чл. 483, ал. 1,т. 1 КЗ и което се
установи едва в хода на съдебното следствие. Задължителна застраховка на
автомобилистите се сключва за всяко регистрирано на територията на
страната моторно превозно средство, което не е спряно от движение или
моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на
Република България, когато няма валидна за територията на Република
България застраховка. Ето защо контролните органи следва да
индивидуализират управляваното превозно средство максимално точно и
конкретно, така че да се избегне всякакво съмнение и еднозначно да се
приеме, че за същото няма сключен валиден застрахователен договор. В
случая обаче е посочен само контролния номер и вида-лек автомобил, което
не удовлетворява формалните изисквания на закона. Не е изключено с ДКН
******* да има регистрирани няколко марки и модели леки автомобили,
поради което за жалбоподателя и за съда остава неясно за кои от тях
актосъставителят и административнонаказващият орган са приели, че водачът
управлява. Това ограничава правото на жалбоподателя да узнае в какво е
обвинен и да организира защитата си, а съда да упражни контрол за
законосъобразност.
Така допуснатото нарушение е съществено, поради което наказателното
постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски за
процесуално представителство, на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Искането за
присъждането им е направено своевременно, преди о.с.з., а от представения
по делото договор за правна защита и съдействие надлежно е удостоверен
размерът и начинът на плащане. Възнаграждението е в минималния размер по
чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 18, ал. 2 от Наредбата за № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението за прекомерност на въззиваемия е неоснователно.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-000687/11.06.2021 г.
На Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на СТ. Г. Г.,
ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. *** № 1 на основание чл. 638, ал. 3 от
КЗ е наложено наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638,
ал. 3 от КЗ
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на СТ. Г. Г., ЕГН:
********** от гр. Пазарджик, ул. *** № 1, 300,00 лв. (триста лева), разноски
по а. н. дело 373/2021г. за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5