Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./26.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА Г.А
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14412/2020 г.
Производството е образувано по предявени обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание
§22 от КЗ във връзка с чл. 213 КЗ /отм./ от ЗАД „А.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срещу Ц.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***, И.В.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, И.А.С., ЕГН **********, адрес: *** и Б.Е.В., ЕГН **********,
адрес: *** с искане да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца
сумите както следва: сумата от
18 958 лева, представляваща изплатено по щета 13014030106456
застрахователно обезщетение по силата на сключена застраховка „Каско“ на л.а.
„БМВ“ с рег. № **********с полица **********************г. за реализирано по
вина на ответниците застрахователно събитие – кражба на 22.10.2014 г. при
условията на организирана престъпна група, както и сумата от 19 497 лева, представляваща изплатено по щета
13014030107839 застрахователно обезщетение по силата на сключена застраховка
„Каско“ на л.а. „БМВ“ с рег. № **********с полица ***********************г. за
реализирано по вина на ответниците застрахователно събитие – кражба на
24.12.2014 г. при условията на организирана престъпна група, ведно със
законната лихва върху горепосочените главници, считано от подаване на исковата
молба в съда – 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Налице е сключен между него и П. Н. Н. договор за
имуществена застраховка „Каско“ на л.а. „БМВ“ с рег. № *********, собственост
на Н., обективиран в полица № **********************г., със срок на действие
04.01.2014 г. до 03.01.2015 г. при уговорено покритие клауза „П“ – пълно каско.
Посочва, че застрахователната сума на автомобила е 20 550 лева. На
22.10.2014 г. в град Варна на територията на жк „Чайка“ в близост до бл.67
противозаконно е отнет л.а. марка „БМВ“ с рег. № *********, собственост на П.Н..
В резултат на това застрахователно събитие при ищеца е подадено уведомление –
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, с оглед на което е образувана преписка по щета №
13014030106456. Твърди се, че на собственика на автомобила на 06.03.2015 г. е
изплатено застрахователно обезщетение, определено по експертна оценка, в размер
на 18 958 лева, по негова банкова сметка. ***, че е налице и сключен между
него и Т. Г.Т. договор за имуществена застраховка „Каско“ на л.а. „БМВ“ с рег.
№ *********, собственост на Т., обективиран в полица № ***********************г.,
със срок на действие 24.09.2014 г. до 23.09.2015 г. при уговорено покритие
клауза „П“ – пълно каско. Заявява, че застрахователната сума на автомобила е
20 100 лева. На 24.12.2014 г. в град Варна на територията на ул. „И.К.“ №
2 противозаконно е отнет л.а. марка „БМВ“ с рег. № *********, собственост на Т.
Т.. В резултат на това застрахователно събитие при ищеца е подадено уведомление
– декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, с оглед на което е образувана преписка по щета №
13014030107839. Твърди се, че на собственика на автомобила на 26.03.2015 г. е
изплатено застрахователно обезщетение, определено по експертна оценка, в размер
на 19 497 лева, по негова банкова сметка. ***ано НОХД № 3/2017 г. по описа на
Пловдивски военен съд, по което е постановена осъдителна присъда, с която
ответниците са признати за виновни за гореописаните кражби. Твърди, че
присъдата е влязла в сила на 28.03.2017 г. Заявява, че ответниците отговарят
солидарно, тъй като заедно са причинили имуществените вреди. Същите са
действали като организирана престъпна група с вътрешно разпределение на
задачите. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените
разноски.
В срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на Б.Е.В., с който оспорва исковите претенции
като неоснователни и необосновани. Твърди, че в случая става въпрос за
обвинение, което представлява продължавано престъпление като четиримата
ответници са признати от съда за виновни в различни форми на съучастие. Поради
това всеки от извършителите може да носи гражданска отговорност по чл. 45 ЗЗД
само за тези деяния, в извършването на които е участвал. Заявява, че не е
участвал в извършването на процесните кражби. Моли исковите претенции спрямо
него да се отхвърлят като се присъдят и сторените в производството разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на Ц.Н.Т., с който оспорва исковите претенции като
неоснователни. По отношение на исковата претенция с цена на иска 18 958
лева прави възражение за изтекла давност. Оспорва и размера на исковите
претенции като счита същите за необосновано завишени. Моли за отхвърляне на
исковите претенции.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на И.В.М., с който оспорва исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Оспорва да е налице сключен договор за застраховка
между ищеца и П.Н.. Налице е разминаване между застрахователната полица, в
която е посочен друг автомобил, различен от посочения в присъда по НОХД 3/2017
г. по описа на Пловдивския военен съд. По отношение на исковата претенция с
цена на иска 18 958 лева прави възражение по отношение на размера и
заявява възражение за изтекла давност. По отношение на втората искова претенция
с цена на иска 19 497 лева прави възражение по отношение на претендирания за
заплащане размер. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
В срока за
отговор не е постъпил отговор от страна на И.А.С..
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа
страна:
От приобщеното НОХД № 3/2017 г. по описа на Военен съд
– град Пловдив се установява, че подсъдимите Ц.Н.Т. ЕГН **********, И.В.М. ЕГН **********,
И.А.С. ЕГН **********, Б.Е.В. ЕГН ********** са признати за виновни в това за
времето от началото на за времето от началото на 2014 г. до 19.05.2015 г. в град
Варна, И.М. образувал и ръководил, а с-на Ц.Т., И.С. и Б.В.
участвали, в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК –
структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел – да
вършат престъпления по чл. 195, вр. чл. 194 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3,
предл. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 58а от НК – за подсъдимия И.М., чл. 321, ал. 3,
предл. 2, т.2, вр. ал.2 и чл. 58а от НК за Ц.Т., И.С. и Б.В., както и затова, че продължавано за
времето от 26.08.2014 г. до 19.05.2015 г. на деветнадесет пъти за подсъдимия И.М.,
от 26.08.2014 г. до 13.05.2015 г. на шестнадесет пъти за подсъдимия Ц.Т., от
26.08.2014 г. до 13.05.2015 г. на шестнадесет пъти за подсъдимия И.С. и от
14.11.2014 г. до 29.04.2015 г. на четири пъти за подсъдимия Б.Е.В., чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на
техническо средство и специален начин, повторно в немаловажен случай за
подсъдимия И.М., в съучастие като извършител за подсъдимия И.М., а за подсъдимите
с-на Ц.Т., И.С. и Б.В. като помагачи, четиримата подсъдими отнели чужди движими
вещи не под постоянен надзор, от владението на различни лица, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, в размер на 302 084,43 лева в
особено големи размери, представляваща особено тежък случай за подсъдимия И.М.,
в размер на по 269 536,43 лв. – в големи размери за Ц.Т., И.С., в размер
на 66 266,00 лв. – в големи размери за Б.В., поради което и на
основание чл. 196а, вр. с чл. 195, ал.1, т.2, т.3, пр.2, т.4 пр. 2 и 3,
т.7 и т.9, вр. чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр.чл. 26, ал.1, вр. с чл.
28, ал.1 и чл. 58а НК за подсъдимия И.М., чл. 195, ал.2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
2, т. 3 пр. 2, т. 4 пр. 2 и 3, т. 9, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а НК за
подсъдимите Ц.Т., И.С. и Б.В..
Приета като писмено доказателство по делото е
застрахователна полица № ***********************г., от която се установява, че
между З. „А.“ АД и Т. Г.Т. е сключена автомобилна застраховка „Каско“ и
„Злополука“ по отношение на л.а. „БМВ“, модел 320, с рег. № *********, със срок
на валидност от 24.09.2014 г. до 23.09.2015 г. В нея е посочено, че
застрахователната стойност на автомобила е 20 100 лева.
Като писмено доказателство по делото е прието
уведомление за щета № 29.12.2014 г., депозирано от Т. Г.Т., в което същият
уведомява застрахователя, че на 23.12.2014 г. около 20 часа паркирал автомобила
на ул. „И.К.“ и на 24.12.2014 г. около 9 часа установил липсата му, за което
уведомил незабавно компетентните органи. От свидетелство за регистрация част 1
от 23.09.2014 г., издадено от МВР се установява, че собственик на л.а. „БМВ“ с
рег. № **********е Т. Г..
Прието като писмено доказателство по делото е платежно
нареждане от 26.03.2015 г., с което ЗАД „А.“ е изплатило на Т. Г.Т. сумата от
19 497 лева, по щета № 13014030107839.
Приета като писмено доказателство по делото е
застрахователна полица № **********************г., от която се установява, че
между З. „А.“ АД и Р.Д.С.е сключена автомобилна застраховка „Каско“ и
„Злополука“ по отношение на л.а. „БМВ“, модел 120, с рег. № *********с рама *****************, черен металик, със срок на
валидност от 04.01.2014 г. до 03.01.2015 г. В нея е посочено, че
застрахователната стойност на автомобила е 20 550 лева. От добавък №
1/05.09.2014 г. към застрахователната полица се установява, че всички права
и задължения по полицата се прехвърлят
на П. Г.Н., ЕГН **********.
Като писмено доказателство по делото е прието
уведомление за щета 22.10.2014 г.,
депозирано от П. Г.Н., в което същият уведомява застрахователя, че на 21.10.2014
г. паркирал автомобила на ул. пред дома
си на паркинга пред вход Е на бл.67, ж.к. Чайка около 21,30 часа. Заключил МПС
и се прибрал и на 22.10.2014 г. около 9,10 часа установил липсата му. От
свидетелство за регистрация част 1 от 07.10.2014 г., издадено от МВР се
установява, че собственик на л.а. „БМВ“ с рег. № **********с рама *****************, черен металик е П. Г.Н..
Прието като писмено доказателство по делото е платежно
нареждане от 06.03.2015 г., с което ЗАД „А.“ е изплатило на П. Г.Н. сумата от 18 958
лева лева, по щета № 13014030106456.
От приобщеното НОХД № 3/2017 г. по описа на
Военен съд – град Пловдив ведно с досъдебно произовдство № 34 – РП/2015 г. /том
12, стр. 93/ се установява, че на 20.11.2015 г. ЗАД „А.“ е уведомено, че
ответниците са се занимавали с противоправно отнемане на леки автомобили на
различни граждански лица, за което са образувани досъдебни производства на
територията на град Варна и град Несебър, сред които са и процесните леки
автомобили – лек автомобил „БМВ“ модел 120 с рег. *********, собственост на П. Г.Н.
и лек автомобил марка „БМВ“ 320 Д с рег. № *********, собственост на Т. Г.Т..
Прието по делото е заключение по назначената САТЕ, от
която се установява, че средната пазарна стойност на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № **********към
датата на застрахователното събитие 24.12.2014 г. е в размер на 23 000
лева, а на л.а. „БМВ“ с рег. № **********към датата на застрахователното
събитие – 22.10.2014 г. – 18 300 лева. Вещото лице в съдебно заседание
уточнява, че няма база данни, в които да се установи каква е пазарната стойност
или офертни стойности за предлагане на автомобили втора употреба. Затова реално
няма как да се установи с точност. Посочва, че по отношение на л.а. „БМВ“ с
рег. № **********застрахователят е приел застрахователна стойност 20 550
лева и при съобразяване на процент на овехтяване по методика на застрахователя
е определено обезщетението в размер на 18 958 лева.
Въз основа
на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от правна
страна:
По предявените искове с правно основание чл. 213 КЗ
/отм./ във връзка с § 22 от КЗ ищецът дължи доказване на твърдените от него
факти, а именно: 1/ че между него и П. Н. Н. е налице сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“ на л.а. „БМВ“ с рег. № *********, собственост
на Н., обективиран в полица № **********************г., със срок на действие
04.01.2014 г. до 03.01.2015 г. при уговорено покритие клауза „П“ – пълно каско;
2/ че на 22.10.2014 год. е настъпило застрахователно събитие – кражба на
процесния автомобил и връзката между последното и настъпилите вреди; 3/
заплащането на обезщетение на собственика на увредения автомобил и размера на
същото; 4/ че между него и Т. Г.Т. е налице сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“ на л.а. „БМВ“ с рег. № *********, собственост на Т.,
обективиран в полица № ***********************г., със срок на действие
24.09.2014 г. до 23.09.2015 г. при уговорено покритие клауза „П“ – пълно каско;
5/ че на 24.12.2014 год. е настъпило
застрахователно събитие – кражба на процесния автомобил и връзката между
последното и настъпилите вреди; 6/ заплащането на обезщетение на собственика на
увредения автомобил и размера на същото; 7/ по въведеното от ответниците
възражение за давност – наличие на факти, обуславящи спиране, респ. прекъсване
на давността.
Нормата на чл. 213 КЗ /отм./ сочи, че застрахователя
по имуществена застраховка, който е заплатил застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования и може да получи
заплатеното застрахователно обезщетение от виновното лице.
В настоящия случай следва да се съобрази разпоредбата
на чл. 300 от ГПК. С оглед влязлата в сила присъда по НОХД № 3/2017 г. по описа
на Военен съд – град Пловдив, с ответниците са признати за виновни относно
извършени в периода от 2014 г. до май 2015 г. при условията на организирана
престъпна група са извършили кражби включващи и противоправното отнемане на
процесните МПС – „БМВ“ с рег. № *********, собственост на П.Н. на 22.10.2014 г.
и „БМВ“ с рег. № *********, собственост на Т. Г.на 24.12.2014 г., е изключена
преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
вината на дееца. Постановената и влязла в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, поради което настоящият състав приема за установени деянието /кражби
на 22.10.2014 г. и на 24.12.2014 г./, противоправността на последното /отнемане
на чужди движими вещи - процесните МПС - та/ и вината на дейците – настоящи
ответници, като елементи от престъпния състав.
С оглед гореизложените мотиви неоснователни са твърденията на ответника В.,
изложени от него в отговора на исковата молба, че същият не следва да носи
отговорност, тъй като не е участвал в процесните. Отговорността на последния е
ангажирана затова, че е участвал в организирана престъпна група наред с
останалите ответниците, която е създадена с користна цел – извършването на
кражби, Процесните кражби са извършени в периода на действие на организираната
престъпна група, за което е налице влязла в сила присъда, с която настоящият
състав е обвързан, аргумент от чл. 300 ГПК.
От съвкупния анализ на събраните писмени
доказателства се установява по безспорен начин фактът на настъпилите
застрахователни събития – кражби на процесните л.а.,
извършени от ответниците, настъпилите увреждания, изразяващи се в
стойността на процесните МПС, както и обстоятелството, че последните са в
причинно – следствена връзка с реайлизираните кражби. Доказва се от приетите
писмени доказателства и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско" относно двамата процесни автомобила, съгласно
сключения между ищеца в настоящото производство и собствениците на откраднатите
л.а., както и че застрахователят по същите е заплатил застрахователното
обезщетение на Т. Т. в размер на 19 497 лева и на П.Н. в размер на
18 958 лева, поради което се е суброгирал в правата на застрахованите.
Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу третото
лице, произтича от самия закон. Ето защо, регресното вземане за платените
застрахователни обезщетения възлиза в размер на 19 497 лева и в размер на
18 958 лева. Неоснователни са твърденията на ответника М., изложени от
неговия особен представител, че не е налице валидно застрахователно правоотношение
по отношение на лек автомобил „БМВ“ с рег. *********. От съвкупния анализ на
приетите по делото доказателства – комбинирана застрахователна полица от
02.01.2014 г., добавък № 1 от 05.09.2014 г. към нея и свидетелство за
регистрация част 1 от 07.10.2014 г. се установява, че именно по отношение на
л.а. „БМВ“ с рег. ********* е сключена застраховката „Каско“ с период на
действие 04.01.2014 г. до 03.01.2015 г. Този извод се подкрепя и от посочения
във всички горепосочени документи номер на рама на автомобила, който е уникален
индивидуализиращ белег на МПС. Съдът не следва да кредитира заключението на
в.л. по отношение посочените стойности на процесните автомобили към датата на
застрахователното събитие, доколкото същата е правена отдалечено от времето, а
и предвид факта, че застрахователя се е суброгирал в правата на застрахованите
до размера на платените обезщетения.
С оглед гореизложеното, предявените искови
претенции се явяват доказани по основание и размер, поради което подлежат на
уважаване в цялост. Съдът следва да осъди ответниците да заплатят процесните
суми солидарно на основание чл. 53 ЗЗД предвид, че същите са действали при
условията на организирана престъпна група за периода, в който са извършени и
процесните кражби, поради което заедно отговарят за тях.
Съдът следва да се произнесе по въведените от
страна на ответниците Ц.Т. и И.М. възражения за изтекла погасителна давност. Нормата
на чл. 114, ал.3 ЗЗД посочва, че за вземания от непозволено увреждане давността
започва да тече от откриването на дееца. Непозволеното увреждане представлява
нарушаване на имуществената и неимуществената сфера на дадено лице в резултат
на неправомерно поведение на друго лице. С оглед гореизложеното следва изводът,
че процесните кражби представляват непозволено увреждане на имуществената сфера
на собствениците на леките автомобили.
От приобщеното НОХД № 3/2017 г. по описа на
Военен съд – град Пловдив ведно с досъдебно произовдство № 34 – РП/2015 г., том
12, стр. 93 се установява, че на 20.11.2015 г. ЗАД „А.“ е уведомено, че
ответниците са се занимавали с противоправно отнемане на леки автомобили на
различни граждански лица, за което са образувани досъдебни производства на
територията на град Варна и град Несебър, сред които са и процесните леки
автомобили – лек автомобил „БМВ“ модел 120 с рег. *********, собственост на П. Г.Н.
и лек автомобил марка „БМВ“ 320 Д с рег. № *********, собственост на Т. Г.Т.. С
оглед гореизложеното следва изводът, че застрахователят е узнал кои са дейците
на извършените кражби едва с уведомяването им на 20.11.2015 г. Следователно към
датата на извършване на плащанията /на 26.03.2015 г. и на 06.03.2015 г./ на
застрахователните обезщетения същият не е бил наясно кои са дейците.
В мотивите към ТР №5 от 05.04.2006г. по
т.д.№5/2005г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ако извършването на деянието и
откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и
същ; ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този
по-късен момент, въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен
случай. В този смисъл е и решение № 173 от 06.03.2019 г. по гр. д. № 22/2018 г.
на 3 г.о. на ВКС. В случая откриването на дееца е изисквало известни специални
познания и разследване. Към датата на извършване на изплащането на
застрахователните суми /на 26.03.2015 г. и на 06.03.2015 г./ същите са били
неизвестни и са станали такива едва с уведомяването на застрахователя, на
20.11.2015 г., с оглед на което и от тази дата е започнала да тече давността,
която е петгодишна, аргумент от чл. 110 ЗЗД във връзка с чл. 114, ал.3 ЗЗД. С
оглед гореизложените мотиви следва изводът, че към датата на предявяване на
28.05.2020 г. същата не е изтекла, още повече че за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. такава не е и текла, аргумент от чл. 3, т.2 Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Неоснователни са твърденията на
особения представител на ответника М., че в случая следва да намери приложение
нормата на чл. 378, ал.6 КЗ доколкото същата се отнася до застраховка
„Гражданска отговорност“, а процесният случай не е такъв. Неоснователни са
твърденията както на особения представител на М., така и на процесуалния
представител на Ц.Т., че давността е започнала да тече от датата на извършване
на плащанията, доколкото към тази дата дейците не са били известни на
застрахователя, а едва с уведомяването на застрахователя, на 20.11.2015 г.,
последният е разбрал кои са извършителите на процесните кражби. Предвид гореизложените
мотиви, следва изводът, че възраженията за давност на ответниците Ц.Т. и И.М.
следва да се оставят без уважение, а исковите претенции следва да се уважат в
цялост.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на настоящото производство
такива се следват само на ищцовата страна. Последната претендира 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение, 1638,20 лева – държавна такса за образуване на
делото; 2213,65 лева – депозит за особен представител и депозит за изслушване
на САТЕ – 300 лева. Общата стойност на претендираните разноски възлиза на 4351,85
лева. При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 във връзка с чл. 25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя размер на
юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед гореизложените
мотиви ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в общ размер от
4351,85 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ц.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***,
И.В.М., ЕГН **********, адрес: ***, И.А.С., ЕГН **********, адрес: *** и Б.Е.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание §22 от КЗ във връзка с чл. 213 КЗ
/отм./, да заплатят солидарно на ЗАД
„А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 18 958 лева,
представляваща изплатено по щета 13014030106456 застрахователно обезщетение по
силата на сключена застраховка „Каско“ на л.а. „БМВ“ с рег. № **********с
полица **********************г. за реализирано по вина на ответниците
застрахователно събитие – кражба на 22.10.2014 г. при условията на организирана
престъпна група, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от подаване на исковата молба в съда – 28.05.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението
ОСЪЖДА Ц.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***,
И.В.М., ЕГН **********, адрес: ***, И.А.С., ЕГН **********, адрес: *** и Б.Е.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание §22 от КЗ във връзка с чл. 213 КЗ
/отм./, да заплатят солидарно на ЗАД
„А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 19 497 лева,
представляваща изплатено по щета 13014030107839 застрахователно обезщетение по
силата на сключена застраховка „Каско“ на л.а. „БМВ“ с рег. № **********с
полица ***********************г. за реализирано по вина на ответниците
застрахователно събитие – кражба на 24.12.2014 г. при условията на организирана
престъпна група, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от подаване на исковата молба в съда – 28.05.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението
ОСЪЖДА Ц.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***,
И.В.М., ЕГН **********, адрес: ***, И.А.С., ЕГН **********, адрес: *** и Б.Е.В.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на ЗАД „А.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 4351,85 лева, представляваща сторени
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
УКАЗВА на Ц.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***,
И.В.М., ЕГН **********, адрес: ***, И.А.С., ЕГН **********, адрес: *** и Б.Е.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, че могат да заплатят присъдените суми в полза на
ЗАД „А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** по посочената в
исковата молба банкова сметка – *** *** „Централна кооперативна банка“ АД
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: