Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.01.2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
Двадесет и втори състав на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм. дело № 2692 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186,
ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба
депозирана от „Ауто гуми – Варна“ ЕООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. ******, бул. „****** № ***,
представлявано от управителя Д. Б. Х., чрез адв. В., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 350-ФК/11.11.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин-сервиз за гуми
с наименование „*******“, находящ се в гр. ****, бул. „*****“ № **, стопанисван
от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 30 /тридесет/ дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че
акта е издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателя сочи, че за извършената контролна покупка касиера Д. е издала ръчна касова бележка от
кочан. Липсват вредни последици, тъй като бюджетът не е ощетен и са спазени
нормативните изисквания за отчитане на приходи от продажби. Счита, че не е
установено по безспорен начин да е довършен състава на твърдяното нарушение на
чл. 3 ал.1, вр. чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Задължението за
издаване на фискална касова бележка или ръчна касова бележка за приетото
плащане в брой, следва да бъде изпълнено най-късно до момента на напускане на
обекта от клиента. Постановеното затваряне на обекта за 30 дни, ще засегне в
значителна степен правата и интересите на стопанисваното дружество, тъй като
цял месец то няма да извършва дейност, няма да реализира оборот, то ще
рефлектира върху клиентите, разчитащи да подменят гумите си, предвид факта, че
дружеството предлага и услугата – съхранение и запазване на гуми, т.е.
клиентите ще са в невъзможност да си подменят гумите. Затварянето на обекта за 30 дни се явява
несъразмерно, изложените доводи от ответника, относно определения срок на ПАМ
не кореспондират с установените по делото факти. Счита, че ЗНПАМ е
незаконосъобразна, тъй като не са изложени конкретни мотиви относно определения
срок на мярката, не е направен анализ на съразмерността на ПАМ, тя е в
противоречие с целта на закона, тъй като по характера и последиците от ПАМ, тя
се явява като второ наказания. Не са
изложени мотиви относно срока на ПАМ, изложените доводи, че така ще се защити
обществения интерес и ще се постигне целта на закона не кореспондират с установяванията
от административния орган. Съдържанието на ПАМ я определят като превантивна и
преустановителна, но в случая това не е установено по делото. Липсват
доказателства, че от търговеца са предприети действия за прикриване на доходи
или че съществува опасност да осуети изпълнението или сериозно да го затрудни.
Липсват данни за системни нарушения от страна на дружеството. Цитираното в ЗПАМ
НП е издадено на 18.12.2019 г., касае нарушение извършено на 19.11.2018 г., в
друг обект, като наложената санкция е заплатена, поради което не е налице повторност. Липсва анализ след изтичане на срока на мярката дали дружеството
ще има възможност да продължи дейността си. Липсата на този анализ, както и
предвидимите последици за дружеството и работниците в него, които следва да
бъдат освободени или да бъдат в отпуск, невъзможността за заплащане на трудови
възнаграждения и осигурителни вноски безспорно налага извод за липса на анализ
за съразмерност на мяркат Моли да се отмени оспорената заповед. В с.з.
процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Сочи, че при
проверката е установена наличност в касата от 1088 лв., което налага извод, че
проверяваното лице няма поведение водещо до укриване на данъци. Извършеното
нарушение не е повторно, тъй като предходното е извършено през 2018 г., като
наложената санкция е заплатена. Поддържа, че лицето извършило проверката е
оставило сумата от 52 лв. на гишето. Касиерката не е получила потвърждение, че
автомобилът е готов, тя е напуснала работното си място, за да се увери от
монтажника, че е приключил ремонта. Напускайки работното място, паричните
средства са останали на гишето, а проверяващия се идентифицирал и е заявил, че
не е издаден касов бон, ако това би било така, то не би следвало да има
издадена бележка от кочан. Моли да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна – Началник
отдел „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В депозирани писмени
бележки, се поддържа, че оспорения акт е правилен и законосъобразен, издаден
при спазване на установената форма, мотивирана и съобразена с
материално-правните разпоредби, съответства и на целта на закона. От събраните
по делото доказателства се установява, че дружеството е осъществило нарушение
на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Неиздаването на фискална касова
бележка е предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Налагането на
мярката е обусловено единствено от установяване на деянието, което съобразно
чл. 185 ал.1 от ЗДДС съставлява нарушение. Налице е издадено НП №
391025/18.12.2018 г., влязло в сила на 12.02.2020 г., за извършено идентично
нарушение от дружеството, което налага извод за наличие на системно нарушение
на данъчното законодателство. АНО стремейки се да постигне целите на закона, е
преценил, че ПАМ следва да се наложи за срок от 30 дни, преценил е, че
извършеното нарушение е повторно по смисъла на §1 т.35 от ДР на ЗДДС. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 10.11.2020 г. органи по приходите в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от
ДР на ЗДДС – магазин – сервиз за гуми, с наименование „*****“, находящ се в гр.
*****, бул. „*****“ № **, стопанисван от „Ауто гуми – Варна“ ЕООД. Установено
е, че обекта е магазин и сервиз, в който се предлага услугата - смяна на
автомобилни гуми, както и продажба на гуми и джанти. Обекта е на два етаж, с
площ от 700 кв.м. Преди да се легитимира проверяващия П. К., в 13.43 ч., извършил контролна покупка на услуга – „смяна
на 4 бр. гуми и четири броя вентили“, на стойност 52 лв., сумата е заплатена с
банкнота от 50 лв. и монета от 2 лв. Плащането е прието от В. Д. – на длъжност
касиер - домакин в обекта, за която
покупка не е издаден фискален касов бон нито от въведените в експлоатация и
работещи два броя ФУ, нито от кочан. В хода на проверката са изведени КЛЕН от
двете фискални устройства в обекта, както и междинни финансови отчети, видно от
които липсва маркиране с фискална бележка на сумата от 52 лв. Установено е, че и двете фискални устройства в
обекта работят. При проверка на касовата наличност е установена разлика, налице
са 1088 лв. повече, а часът на двете
фискални устройства отговарял на реалното време. За извършената проверка е
съставен протокол сер. АА № 0431156, който е подписан, както от проверяващия
така и от В. Д. – касиер. Д. не е вписала искания или възражения в
протокола. По делото са приложени дневни
финансови отчети от двете ФУ, справка за сторно обороти, копие на фискални
бонове издадени през деня, до момента на започване на проверката, опис на парични
средства. В последствие бил съставен и протокол АА № 0432283/25.11.2020 г. в който е посочено, че управителя на
дружеството е представил изискани в хода на проверката документи.
По делото е представена
справка, видно от която 9 лица работят по трудово правоотношение в обекта.
На 25.11.2020 г. е издаден
АУАН № F580747, с който е прието,
че дружеството е нарушило на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. На 18.12.2020 г. за констатираното нарушение е
издадено НП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 2000
лв.
По делото е представено НП
№ 391025-F-456127/18.12.20218 г., с
което на „Ауто гуми – Варна“ ЕООД, за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 вр. чл. 3
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.22006 г. е наложена имуществена санкция в размер
на 600 лв., на осн. чл. 185 ал.1 от ЗДДС. Съгласно извършеното отбелязване – НП
е влязло в сила на 12.02.2020 г.
При така установените в
хода на проверката факти било прието, че „Ауто гуми - Варна“ ЕООД е
нарушило разпоредбите на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което
на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед
№ 350-ФК/11.11.2020г. началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, наложил на дружеството ПАМ
„запечатване на търговски обект“: магазин-сервиз за гуми с наименование „*****“,
находящ се в гр. *****, бул. „***** № ***, стопанисван от дружеството и забрана
за достъп до него за срок от 30 /тридесет/
дни.
В заповедта са изложени
мотиви, че при определяне на продължителността на мярката е взето предвид, че
нарушението е повторно, нарушението е извършено в едногодишния срок от
влизането сила на НП, с което дружеството е наказано за същото по вид
нарушение. Предвид констатираното неспазване реда за издаване на касови
бележки, местоположението на обекта – в централната част на града. За да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността да се
извършат други нарушения. Прието е, че с установеното нарушение се засяга
утвърдения ред за данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните продажби, а нарушението показва поведение на лицето, насочено
срещу установената фискална дисциплина и организация в обекта, която няма за
цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е и че е спазен принципа
на съразмерност като срока на ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразни практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
По делото е приложена
заповед № ЗЦУ- 928/5.07.2018 г. на Главен секретар на НАП, съгласно която, при
отсъствие на Б. Г., заемаща длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“
Варна , длъжността да се изпълнява от К. А. на длъжност началник сектор
„Мобилни групи“. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изпълнителния директор на
НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП да издават ЗНПАМ –
запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС. Със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г.
е изменена заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г.
По делото е представена
касова бележка от кочан, №025/10.11.2020 г. за сумата от 52 лв., с клиент П. К..
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14 - дневен
срок и е ДОПУСТИМА.
Видно от приложените по
делото заповеди изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“
в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Съгласно
заповед от 2018 г. при отсъствие на началник на отдел „Оперативни дейности“
Варна, длъжността се изпълнява от К. А. – началник сектор, в отдел „Оперативни
дейности“ – Варна. Видно от заповед № 9975/2.11.2020 г. Началника на отдел
„Оперативни дейности“ е ГД „Фискален контрол“ – Б. Г. е отсъствала в периода от
3.11.2020 г. до 13.11.2020 г. С оглед представените по делото доказателства обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната
нищожност.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия
на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на
нарушението са документирани по надлежния ред – с протоколи от 10.11.2020 г. и
25.11.2020 г., в които са посочени проверените документи, както и събраните при
проверката доказателства.
Заповедта е издадена в
писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактическите и
правни основания, въз основа на които е постановена със съответната
разпоредителна част. Изложените в Заповедта мотиви отговарят на изискването на
чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се
извърши проверка за законосъобразността й на основанията в чл.146 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че процесната
заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на протокол за извършена
проверка сер. АА № 0431156 от 10.11.2020 г. и протокол сер. АА № 0432283/25.11.2020
г.
В хода на проверката било установено, че за извършена смяна на четири гуми и джанти на 10.11.20219 г. и заплатена сума от 52 лв., като за сумата не
е издадена фискална касова бележка.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на ЗПУ. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3 ал.1..
За нарушения на посочените
разпоредби чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена
санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция,
разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в
конкретния случай е установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна
квалификация на нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН № F580747/25.11.2020 г., с който е констатирано
нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Следва да се има предвид, че във всички
случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и
фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да се изведе
обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията за форма установени с АПК. Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага
с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице,
което означава, че заповедта, в качеството ѝ на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. По
аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане
на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. В
тежест на административният орган е да установи всички фактически основания,
породили необходимостта от налагане на ПАМ, при това именно за определения в
заповедта срок.
Настоящият съдебен състав
преценява, че нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ е установено по
безспорен начин.
Съгласно приложения
протокол за извършена проверка, за извършена смяна на четири гуми и джанти на
10.11.20219 г. и заплатена сума от 52
лв., като за сумата не е издадена фискална касова бележка. По делото е представена касова бележка от
кочан, № 25/10.11.2020 г., с клиент П. К..
Съдът приема, че така представената бележка е съставена с оглед процеса по
следните съображения: в самия протокол за извършена проверка изрично е
посочено, че не е издадена нито фискална касова бележка, нито касова бележка от
кочан. Протоколът е съставен в 13.49 ч., като проверката е приключила в 15.20
ч., т.е. проверката е продължила повече от час и половина. В протокола липсват каквито и да е индиции за
наличие на издадена касова бележка от кочан, напротив изрично е посочено, че
такава не е представена, налице е и положен подпис от продавача Д.. От приложените
по делото КЛЕН се установява, че действително на 10.11.2020 г. липсва издаден
фискален касов бон за сумата от 52 лв. не на последно място съдът намира, че не
са налице предпоставките визирани в чл. 36 от наредба № Н-18/13.12.2006 г. за документиране на продажба с касова бележка
от кочан, изрично в протокола за проверка е посочено, че касовите апарати са
работили, имало е ток, изведени са КЛЕН.
Съгласно чл. 50 ал.1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите
или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените
от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В
този смисъл съставения протокол за извършена проверка удостоверява не само действията на
контролните органи, но и установените в хода на проверката факти и
обстоятелства по смисъла на чл. 50 ал.1 от ДОПК. Съставените при проверката
протоколи установяват с доказателствената сила на официален документ по смисъла
на чл. 179 ал.1 от ГПК установените от приходните органи факти и
обстоятелства, а именно, че за извършена смяна на гуми и джанти на 10.11.2020
г. дружеството не е издало фискален бон. При така надлежно установените факти
правилно административният орган е приел, че е нарушен редът и начинът за
документиране на извършените продажби.
Както сочи разпоредбата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените санкции, а от
друга страна, органът по приходите действа при обвързана компетентност, т.е.
при констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС е длъжен да наложи
ПАМ. В този смисъл е и трайната практика на ВАС.
Съдът не споделя доводите
на жалбоподателя, че нарушението не е извършено при условията на повторност.
Съгласно §1 т.35 от ДР на ЗДДС повторно нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било
наказано за същото по вид нарушение. От представените по делото доказателства
се установява, че на дружеството е издадено НП, което е влязло в сила на
12.02.2020 г., настоящото нарушение е извършено на 10.11.2020 г. т.е. в
едногодишния срок, поради което е налице повторност. Факта, че нарушението е
извършено в друг обект, а не процесния е ирелевантен.
При издаването на Заповедта
на основание чл.186 от ЗДДС административния орган действа при условията на
обвързана компетентност, констатирано е, че при заплащане на услуга не е издаден фискален касов бон. При констатирано
такова нарушение законодателят е предвидил да се налага ПАМ, без възможност за
преценка от административния орган дали да постанови такава. От приетите по делото доказателства се
установява местонахождението на обекта, неговата площ – около 700 кв.м.,
наличието на 9 работещи лица в същия, констатираната разлика в касовата
наличност, установено е наличие на сума повече от 1000 лв. – въведени парични
средства в касата, които не са отразена във фискалното устройство към момента
на проверката.
Неподкрепено с
доказателства е твърдението, че запечатването на обекта за 30 дни ще застраши
дейността на дружеството, че съставлява несъразмерен акт, който
административният орган не е следвало да издава.
Неизпълнението на задължението за регистриране
и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга
държавните интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и
плащането на данъците върху действително реализираните обороти. На административният
орган налагащ ПАМ е предоставена преценката за какъв срок да запечата
конкретния търговски обект, който не може да е по-дълъг от месец. С процесната
Заповед срокът на ПАМ е определен на 30 дни, за които да се запечата и забрани
достъпа до обекта на жалбоподателя, който е максималния предвиден в закона и е
съобразен с конкретния случай. Не е издаден документ за извършена услуга на стойност
52 лв. при наличие на въведени в експлоатация фискални касови апарата, при
засичане на които е установена разлика над 1000 лв. между разчетената касова
наличност и фактически наличните в касата средства. Правилно при определяне на
срока е отчетено, че обекта е разположен на оживен булевард, същия е с голяма площ, има
няколко работника, както и че фактически наличните парични средства в обекта са
повече от регистрираните във ФУ. Правилно е установено, че нарушението е
извършено в условията на повторност. Определяне на срока на ПАМ в размер на 30
дни се явява съответен на значимостта на защитавания обществен интерес от
спазване на утвърдената данъчна дисциплина и осигуряване на пълна отчетност на
реализираните продажби, както и на възможност за проследяване на реализираните
обороти и правилно определяне на дължимите за тях налози. Правилно е преценено,
че налагането на ПАМ за срок от 30 дни в случая е необходимо с цел да се
предотврати възможността да се извърши ново нарушение, с което да се причинят
вреди на фиска. Поради това неоснователно е възражението в жалбата, че
административният орган не е изпълнил задължението да изложи мотиви за
определянето на срока на ПАМ. Изложените такива в Заповедта са достатъчни за
извършване на съдебната проверка за законосъобразността им. Правилно административният орган отчел, че се
касае за хипотеза предвидена в чл.187, ал.4 изр. последно от ЗДДС, според която
при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането
на един месец от запечатването му. В чл.187 ал.1 от ЗДДС е разписано, че при
прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 се забранява
и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Това е вменено от законодателя императивно задължение за
административният орган когато налага ПАМ – запечатване на търговски обект да
постанови изрично забрана за достъпа до него на лицето и да го задължи да
отстрани наличните стоки в обекта и прилежащия към него склад. Предвид на това
в чл.187 от ЗДДС са доразвити изискванията за съдържанието на акта за налагане
на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, спазването на които е условие за
законосъобразността му. Такова материално изискване към заповедта за налагане
на ПАМ по чл.186 ал.1 от ЗДДС се явява регламентираното в чл.187 ал.4 изр.последно
от ЗДДС изискване срока в който обектите да бъдат запечатани да е един месец,
когато нарушението е повторно. Законодателят не е въвел този едномесечен срок,
преди изтичането на който обекта не може да бъде отпечатан като различен от
срока за който може да се налага ПАМ в чл.186 ал.1 от ЗДДС. Поради това
правилно административният орган се позовал на чл.187 ал.1 и ал.4 от ЗДДС в
Заповедта и във връзка с извършеното при условия на повторност нарушение и
наложил ПАМ на обекта на дружеството за срок от 30 дни. Срокът
на ПАМ е определен в размер съобразен с обществените интереси и достатъчен за
да приведе поведението търговеца към спазване на установения правов ред.
Спазено е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за
налагане на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение на
изискването по чл.59, ал.2 т.4 от АПК. В случая крайната цел на процесния акт е
да въздейства по максимално ефективен начин върху обществените отношения,
свързани с регистрирането и отчитането на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, а непосредствената му цел е да предизвика по-добра
организация в обекта, целяща регистриране на всяка извършена продажба на
функциониращо в него фискално устройство, да предотврати извършването на продажби,
които не се регистрират и не се отчитат по законоустановения за това ред и
начин. Доводите на жалбоподателя, че паричната сума е била оставена в обекта, а
касиерката е излязла, поради което не е издаден фискален бон, не са подкрепени
с доказателства по делото.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на
обжалваната Заповед, поради което оспорването й с жалбата следва да се отхвърли
като неоснователно.
При този изход на правния
спор на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза
на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите
от представителя на ответника процесуални действия, размерът на
възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на
100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Ауто гуми –
Варна“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „*****
№ ***, представлявано от управителя Д. Б. Х., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 350-ФК/11.11.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – магазин-сервиз за гуми с наименование „**** *****“,
находящ се в гр. *****, бул. „*****“ № ***, стопанисван от дружеството и
забрана за достъп до него за срок от 30 /тридесет/ дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ Ауто гуми – Варна“ ЕООД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „******“ № ***,
представлявано от управителя Д. Б. Х. да заплати в полза на Национална агенция
за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: